едни или други страни на обществения живот. Беседите осмислят
нравствения опит на учениците, формират правилен критерий за оценяване и самооценяване на поведението. Във възпитателната практика беседите са получили най-широко разпространение. Този факт обаче не бива да подвежда младите възпитатели, че организирането и провеждането на беседата е лесна работа.
Понякога беседите (особено етичните) са сбор от скучни и повтаряни до втръсване сентенции.
Често се забравя, че излишното повторение дори на благородни идеи може да породи отрицателно отношение към тях.
Беседите могат да бъдат
колективни и
индивидуални. Необходимо е да са съобразени с
интересите на учениците, да се провеждат циклично и да засягат една основна тема от нейните най- разнообразни аспекти. Беседите могат да бъдат съпроводени с встъпителен доклад (изнесен от възпитателя или учениците), чрез който да се поставят проблемите (2, 115).
Обикновено беседата започва с обосноваване на темата.
Задачата на възпитателя е да насочва и поправя и по възможност малко да говори.
В заключителното си слово учителят обобщава всички изказвания и въз основа на тях формулира най-рационалните решения на обсъждания проблем, набелязва конкретната програма на действие за усвояване и затвърдяване на приетата в резултат на беседата норма на поведение.
Сподели с приятели: