Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Основни групи
| Основните функции на методологията са следните (8, 116): - нормативна - създават се норми, стандарти за научна дейност; - моделираща - изразява се в изграждането на модели на научната теория; - дескриптивна (систематизираща) - дава тенденциите и формите на научното познание; - евристична - изразява се в създаването на нови научни средства, на задачи, поставени от практиката пред науката; - социокултурна - методологията трябва да се явява свързващо звено между науката и другите сфери на живота. От гледна точка на групиране методологията се дели на две основни групи - интерналистика и екстерналистика. При първата група, за движещи сили и причина на развитието на науката е мисълта, интелектуалната "мутация". Външните фактори са второстепенни. Екстерналистиката абсолютизира външните социално-икономически фактори за развитие на научното познание (11, 12). За методология на педагогиката в България се говори от 50-те години на XX в. За родоначалници на това направление се приемат Н. Чакъров и Г. Бижков. Методологията на педагогиката включва: учение за структурата и функциите на педагогическото знание; фундаментални, философски, общонаучни и педагогически теории и концепции, имащи методологически смисъл; учение за педагогическото познание (методология в тесния смисъл на думата) (6,12). Основни групи методологически проблеми в педагогиката са (6,12): 1) общометодологически - за диалектиката на педагогическия процес, движещите му сили, единството на теория и практика; 2) общонаучни - системният подход и приложението му в педагогиката, понятиен апарат на науката; структура на педагогическото изследване; 3) частнометодологически - проблематика на изследването, взаимовръзка теория - практика; 4) изучаване, оценка, използване, усъвършенстване на методите на изследване - класификация и оценка на методите, развитие, контакти с другите науки на методологическо ниво, избор и съчетаване на методите; 5) критика на конкретните методологически концепции. С оглед потребностите на теорията на възпитанието, могат да се разграничават три нива на методологически познания (3, 17): - философско-методологическо; - система на частно-научното познание, отразяваща развитието и основаваща се на цялото човекознание; - обща педагогическа теория като методология на теорията на възпитанието. Философската методология, чиито основи в древността са положени от Сократ, Платон и Аристотел, получава най-осезаемо развитие при философията на новото време от Фр. Бейкън и Р. Декарт. По-късно се развива от Хегел, който пръв цялостно очертава спецификата на философския метод. Що се отнася до системата на частно-научното познание като методология на педагогиката като цяло и общопедагогическата теория като методология на теория на възпитанието - те следва да се разглеждат в единство с философската методология, а в известен смисъл и като определена нейна конкретизация. Тази необходимост произтича от самата природа на методологията, резултат от научното познание, до което се стига чрез системни изследвания и доказване, спомагащи за обособяване на съответна терминология. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|