Обща част-Епидемиология
Изтегляне 184 Kb.
|
Свързани:
OA-Протокол 1 (1)
- Навигация на страницата:
- Стерилизация
- 9.Дезинсекцията
- 10. Дератизация
- 11. Извор на заразата. Болен. Зоонози
- Периоди и фази
- 12. Извор на заразата. Заразоносители. Начин на вземане на м-л Извор на заразата
- Заразоносителство
| Дезинфекция е комплекс от методи и средства за унищожаване на заразното начало във външната среда. В тесния смисъл на думата е унищожаването на патогенните микроби във външната среда. Стерилизация- унищожаване на микроби (патогени, вируси, бактерии), в различни форми- вегетативни и спорови. Санитизация- унищожаване на всички микробната флора върху определен обект на външната среда. Антисептика- унищожаване и недопускане развитието на микроби върху кожа и лигавица според цели и задачи. Дезинфекция: -профилактична- там където има огнище на зараза и има благоприятни условия за неговото появяване, провежда се планово; -огнищна- в огнищата на заразата с цел унищожаване на МО във външната среда около болния. Успешното провеждане на дезинфекция зависи от резистентността на микроорганизмите, прилаганите методи и средства концентрация и проникваемост на химични средства оптимално количество дезинфектант. Методи за дезинфекция: биологични- при обеззаразяване на вода чрез биофилтри въз основа на микробния антагон. Измиване с топла вода- сапун и четка.; механични- почистване с прахосмукачка, филтрация на въздуха.; слънчево лъчение- участва в процеса на самоочистване в почва, вода и въздуха; УВЛ- чрез бактерицидни лампи.; йонизиращи лъчения- чрез гама лъчи.; топлина: суха- изгаряне, обгаряне, флабиране, влажна- изгаряне и пара за дезинфекция; химични- различни химични съединения.
Най- използвани са: халогенсъдържащи- силно бактерицидни спрямо всички МО и спори, бързодействащи съдържа активен хлор и кислород, хлорна вар, хлорамин. Алдехиди- широк спектър на действие, слаба проникваща способност, те се инактивират от органични примеси, такива са: формалин; алкохоли- бързо почистващо действие, слаба проникваемост; сух- горещ въздух- 160- 180градуса С. Стерилизация се постига под налягане в автоклави при 121градуса С. 9.Дезинсекцията е комплекс от мероприятия насочени към унищожаване на вредните за човека, членостоноги- насекоми и кърлежи. Медоти за дезинсекция: 1.Биологичен метод- използване на естествените врагове на вредните насекоми- паразити, хищници, патогенни микроби с цел намаляване до унищожаване на популациите им. Този метод намира приложение най- вече за борба със селскостопанските вредители. 2.Механичен метод- всички способи за почистване, чистене с прахосмукачка, пране, миене. Тези механични действия отстраняват или унищожават насекомите и чйцата им и ликвидират условията им за живот. 3.Физичен метод- чрез топлина пламък срещу дървеници, сух горещ въздух, изваряване и пара унищожаване на възрастните насекоми и ларвите. 4.Химични методи- чрез инсектициди и акарициди. Според начина на проникване в членостоногите, инсектицидите биват:-фумиганти- това са отровни газове, които проникват през дихателната система; -чревни отрови- попадат в хран. система на членостоногите; -контактно отрови- прахове за опудряване на дрехи; аерозоли срещу летящи насекоми. В зависимост от химичния си състав, инсектицидите биват: хлорорганични; фосфорорганични; карбонати; пиретрини и пиретроиди. 10. Дератизация- изтребване навсички вредни гризачи. Гризачите са резервоар на много инфекции като чума, вирусна хеморагична треска, хранителни токсоинфекции. Видове дератизация: 1.Профилактична (предпазна)- има за цел недопускане размножаването и развитието на гризачи в близост до хората. 2.Строително- техническите мерки включват създаване на непроницаемост за гризачите при проектирането, строителството и ремонта на различни типове сгради и помещения. 3.Санитарно- хигиенни мерки- включват лишаване на гризачите от храна посредтсвом съхраняването й в недостъпни помещения и опаковки; -изтребителни мерки- изтребителните мероприятия се извършват с цел унищожаване и рязко съкращаване численността на гризачите със стопанско и епидемиологично значение. Методи за дератизация: Биологичен- използване на животни врагове на гризачите; Механичен- чрез капани; Химичен- чрез дератизанти, които се смесват с храна, вода: мишков фосфид- бърз ефект до 2ч., много токсичен; антикоагуланти- причиняват болезнени кръвоизливи. Дератизанта- може да се приготви под форма на брикети, дихателни отрови, с които се обгоряват помещението. 11. Извор на заразата. Болен. Зоонози Патогенните МО са паразити- източник са хората и животните. Изключение правят някои заболявания наречени сапронози. Основни противоепидемични мерки са насочени към източник на заразата. Източник на зараза е жив организъм служещ за място на естествено и трайно съществуване, развитие и размножаване на патогенните МО от които желаят да се отделят и да предизвикват ново заразяване. Според източник на зараза инфекциозните заболявания се разделят: -антропонози- заболявания, при които източник на инфекцията е заразния човек. Предава се от човек на човек (коремен тиф, дизентерия, вирусни хепатити, морбили, грип, дифтерия, скарлатина); -зоонози- инфекциозни заболявания общо за човека и животните с общ източник на инфекция. Бруцелоза, чума, салмонелоза. Съществува основна разлика между факторите на предаване и резервоара. Епидемичната роля се определя от клиничнта форма на заболяването и продължителността на контагизония период през различните фази, който преминава. Периоди и фази: Инкубационен период- времето от заразяването на организма до появата на първите клинични признаци на заболяването. Зависи от причинителя, организма, начина на проникване; Начален период- период на разгар или пълно развитие на клиничната картина; Реконвалесцентен период- остатъчен- резидуален. Форми: *остри- типични- леки, средни, тежки; нетипични- тежки, бърз латентен изход. *леки- абортивни и амбулаторни субклиматични- инаперентни; -безсимптомни; *хронични- постоянно или периодично отделяне на причинителя, диспансеризация. *латентни- персистиращи и безсимптомни; нетипични (атипични)- болните за часове загиват; ; -абортивни- прекъсване, завършва с оздравяване. Амбулаторни- прекарва на крака, леко, безлекарска помощ. За болния човек извор на зараза е било изявено много отдавна. Болният човек като извор на заразата има инкубационен период- начален, продромален, катарален. Болните от различните заболявания през различните стадии от боледуването си са в различна степен костагиозност. Нито един болен, нито едно заразно заболяване неможе да бъде заразоносител. В края на инкубационния период немогат да предизвикват заболяване. Болни от дихателни инфекции са най- контагиозни заразни повреме на продромалния или контагиозен период (кихане, кашляне, зачервено гърло). Болни от чревни инфекции- са опасни по време на разгар на болестта, МО са в фекалиите. Болни от трансмисивни инфекции- най заразни по време на кръвната инвазия разгара на болеста. Болни от чревни инфекции при вирусни хепатити- тип А и е най- заразни в предиктеричния период. Инкубационен период е от 1 до 3 мес. Зоонози- група инфекции и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хора и обратно. Зооантропонози и антропозоонози- според начин на предаване и участие на обекта на външната среда като фактори. Филозоонози- група болести предавани директно чрез контакт от животни на човека и обратно; при употреба животински продукти. Циклозоонози- група болести, чиито причинители преминават определен цикъл на развитие и в жив и човешки паразитни болести. Метазоонози- заразата се предава от животни на човек и обратно посредством чрез посредник. Сапрозоонози- болести, при които резервоар на зараза са животни заразяващи чрез поемане на причинителя. 12. Извор на заразата. Заразоносители. Начин на вземане на м-л Извор на заразата е мястото на естествено, трайно съществуване, развитие, размножаване на патогенните МО, от което могат да се отделят и да предизвикват ново заразяване. Това е първото звено на епидемичната верига. Източник на зараза е жив организъм служи за място на естествено и трайно съществуване, развитие и размножаване на патологичните МО от който немогат да се отделят и да предизвикват това заразяване. Заразоносителство- няма видимо засягане на организма, но има възможност за отделяне на патогенни МО. Заразоносители са активни източници на зараза, които трудно се откриват значение имат животни, от които човек може да се зарази при контакт открит от Льофлер 1884г. Явление като бацилоносителство. Видове заразоносители- Здрави (пасивни), които се разделят на остри (до 3мес) и хронични (над 3мес.). Преболедували- реконвалесцентни (активни)- временни до 3мес, които се разделят на остри- до 3 мес. и хронични- над 3 мес (постоянни и периодични). Заразяване на човека и животни може да става- близка битова връзка с животни-спане, хранене; -оглеждане; -употреба на хранителни продукти от животински произход; -чрез кръвосмучащи членостоноги. Начин на вземане на материал при съмнение за заразоносителства- изследване на кръв- хемокултура, урина, храчка, гърлени, носни секрети. Изтегляне 184 Kb. Сподели с приятели:
|