Обща част-Епидемиология
Изтегляне 184 Kb.
|
Свързани:
OA-Протокол 1 (1)
- Навигация на страницата:
- 2. Епидемичен процес- определение, условия за възникване, форми, епидемично огнище
- Форми на интензивност на епидемичния процес: -Спорадемия
- Сезонност
- Анатоксини и токсоидни
- Видове серуми
- Нежелани реакции след ваксинация.
- 5. Видове епидемии- контактно- битови, въздушно- капкови
- 6. Видове епидемии- водни и хранителни; при кръвни инфекции
- Кръвни (трансмисивни) инфекции
- 7. Мерки в епидемичното огнище
- 8. Дезинфекция и стерилизация
|
Обща част-Епидемиология 1.Предмет и задачи на епидемиологията- определение, цел, задачи и методи Епидемиологията възниква в дълбока древност, поради практическата необходимост от борба със заразни болести. Научна дисциплина, изучаваща разпространението и определящите фактори на дадено заболяване, състояние или събитие в определени популации и за създаване на мерки за влияние и контрол върху изучавани здравни събития. Предмет на епидемиологията е епидемичния процес, който представлява верига от инфекциозни процеси. Епидемичния процес е разпространение на заразни болести сред хората. Цел- да изучи причините, проявите, условията на възникване, разпространението и усложненията като трайното им ликвидиране явлението в живота на обществото. 08.10.1980г. в Женева окончателно ликвидиране на паразитно заболяване- Вариола. Особено опасни инфекции- това са вариола, чума, холера, жълта треска, СПИН, антракс. Задачи: да открие и приложибързи и ефикасни форми (марки) за овладяване на епидемиологичния процес- противоепидемична борба. Предотвратяваме проявата на епидемичния процес- профилактична борба. Методи- всяка наука си има набор от методи: епидемично наблюдение; епидемичен експеримент; епидемичен анализ; епидемичен синтез. Основни епидемични методи се разделят: 1.Експериментални- случайни (рандомизирани); нерандомизирани (неслучайни). 2.Наблюдателни- описателни и анамнестични. Основни елементи на епидемиологичния процес: източник на инфекция; външната среда; възприемчиво население; източник на инфекция- място за естествено, трайно съществуване и размножаване на МО, откъдето немогат да развиват отново ново поразяване; инфекциозен процес- форми и заразоносителство. Профилактиката включва две основни части- обща и специална част. Дезинфекция, дезинсекция, дератизация, имунопрофилактика. 2. Епидемичен процес- определение, условия за възникване, форми, епидемично огнище Епидемичния процес е сложен специфичен процес на разпространение на причинителите на инфекциозните заболявания в човешкото общество, който се проявява като непрекъсната верига от следващи един след друг и взаимно обуславящи се инфекциозни процеси, върху определена територия за определен период от време. Структура на епидемичния процес- за да възникне и съществува един епидемичен процес е необходимо наличието на определени условия, които са свързани с осигуряването на неговите 3 съставни части или задачи: 1.Източник на инфекция- човек или животно, болен или заразоносител; 2.Механизъм на предаване на инфекцията, който се осъществява с участието на елементите на околната среда, наречени фактори на предаване на инфекцията; 3. Възприемчиво население (неболедувало, неимунизирано). Движещи сили на епидемичен процес- основните движещи сили са: източник на инфекция, механизъм на предаване и възприемчиво население. Вторични движещи сили- природните и социалните фактори в условията на които се осъществява развитието на неговите 3 звена. Форми на интензивност на епидемичния процес: -Спорадемия- форма на епидемичния процес, при която броят на инфекциозните заболявания не надвишава обичайното ниво за дадения регион и между епидемичните огнища няма установен епидемиологична връзка по време, място и път на разпространение. -Епидемичен взрив- редица от свързани помежду си инфекциозни заболявания с еднаква етиология, възникнали в ограничен организиран колектив (болнично отделение, детска ясла, детска градина, училище и др.) -Епидемия- форма на епидемичния процес, при която заболяемостта значително надвишава обичайното ниво за дадения регион между епидемичните огнища съществува епидемиологична връзка по време, място и път на предаване, при специфични за тази територия природни условия. -Пандемия- форма на епидемичния процес, при която има извънредно висока заболяемост над обичайното ниво, с епидемиологична връзка по време, място и път на разпространение, обхващаща големи територии. Динамика за развитие на епидемичния процес: Сезонност- отразява сезонните колебания на епидемичния процес в рамките на една година, свързани с годишните сезони. Цикличност (периодичност)- характеризира се с периодични колебания в протичането на епидемичния процес, със закономерна смяна на периоди на подем и снижение на заболяемостта, системно повтарящи се през определен интервал от време, по- голям от една година.Епидемично огнище- това е само един заразно болен или заразоносител заедно с контактите му в рамките на територията и времето през който може да става предването на заразата от заразен на здрав възприемчив организъм. Основни елементи на епидемиологичния процес са: източник на инфекцията, механизъм на предаване, външна среда и възприемчивото население. 3.Имунопрофилактика- видове ваксини, начин на прилагане, противопоказания, нежелани реакции след ваксинация Имунитет- състояние на невъзприемчивост към генетично чужда информация. Сложна система от защитно приспособителни реакции. Видове ваксини- Живи (атенюирани)- при здрави индивиди. Примерно морбили, паротит, рубеола, жълта треска, полиомиелит. Живи ваксини са чувствителни към АБ. БЦЖ ваксина- 2-3 дни, преди и седмица след ваксината да не се приема АБ. Ваксините се убиват с висока t, УВЛ, комбинация от дезинфектанти: холера, бяс, коремен тиф, паротит. Анатоксини и токсоидни- дифтериен, тетаничен, стафилококов, антраксен. Генно- инжектирани- херпес, хепатит В, малария, коклюш, генно- инжектирани ваксини са съвместими с др. ваксини от имунизационен календар.Прилага се i.m. Видове серуми- за получаване на изкуствен придобит имунитет. Хетероложни- произведени чрез хиперимунизации на животни със съответни антигени- противовариолен, хеморагична треска, противобесен/ серуми, които се взимат от др.животни. Хомоложни- получени от кръвта на преболедували хора или имунизирани доброволци. Наредба номер 15 за имунизация от 2005г. Поправен 01. 04. 2014г. За постинфекциозна профилактика се прилагат нормален неспецифичен човешки имунитет- за контактни на хепатит А, морбили, рубеола. Специфичен противотетаничен, кримска хеморагична треска, глобни специфичен серум- противодифтериен, противотетаничен. Изисквания на имунопрепаратите- стерилни, безвредни и имуногенни изисквания за форма производител, вида ваксина, начин на приложение, срок на годност да е до месец, серия номер. Начин на приложение на ваксините- подкожно-морбили; на кожно- вариола; вътрекожно- туберкулоза, перорално, мускулно, инхалаторно (капки за нос), аерозол. Никога венозно. Противопоказания- всеки пациент трябва да бъде предложен на щателен лекарски преглед преди приложение на всяка ваксина. При хремави деца, зачервяване, ваксината се отлага и п-та се следи за контакт със заразна болен- общи остри инфекциозни заболявания- фебрилни състояния, декомпенсиран сърдечен порок, диабет, тиреотоксикоза, автоимунни заболявания, алергия. –Противопоказания- за живите ваксини; имунодефицитни състояния- хипогамаглобулин; системни злокачествени заболявания- транспланцентарни пациенти, бременност. Нежелани реакции след ваксинация. Странични реакции- те биват: местни- зачервява; общи- повишена t, болки, отпадналост, гадене, зачервяване. –Постваксинални усложнения- грешки в производството и спазване на правила на асептика и антисептика неспазване на противопоказанията. 4.Имунизационен календар на Република България Ваксинацията е поставенето на една или няколко дози от една определена ваксина с цел постигане на достатъчно ниво на имунитет срещу болестта, за които е предназначена ваксината. Реимунизация- поставяне на допълнителна доза от същата ваксина след определен период, чиято е предназначена за поддържане на имунитета във времето. През първите 24 часа, след раждането, мускулно, 0,5 мл., прави се имунизация против хепатит тип В( I прием). Рекомбинантна хепатит В ваксина, Engerix; -от 48 час след раждането, вътрекожно, 0,1 мл.Имунизация против туберкулоза; BCG ваксина. –Един месец, мускулно, 0,5 мл. Имунизация против хепатит В (II прием). Рекомбинантнахепатит В ваксина (Engerix). –Два месеца, мускулно, 0,5мл. Имунизация против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце (I прием). Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В. INFANRIX- IPN- HIB/PENTAXIM. –два месеца, мускулно, 0,5 мл. Имунизация против стрептококус пневмоние (I прием). Конюгирана пневмококова ваксина SYNFLORIX. –Три месеца, мускулно, 0,5мл. Имунизация против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце (II прием). Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В, PENTAXIM. – Три месеца, мускулно, 0,5 мл. Имунизация против стрептококус пневмоние (II прием). Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонентна, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В. PENTAXIM. Четири месеца, мускулно, 0,5мл. Имунизация против стрептококус пневмоние (III прием). Конюгирана пневмококова ваксина SYNFLORIX. –Шест месеца,мускулно, 0,5мл. Имунизация против хепатит тип В (III прием). Рекомбинанта хепатит В ваксина (Engerix). –седем месеца, вътрекожно, 0,1мл. Проверка за белег след БЦЖ имунизацията. На децата без белег се прави проба МАНТУ и отрицателните се имунизират BCG ваксина. –Дванадесет месеца- не по- рано от 6 месеца след 3 прием (1 година) мускулно,0,5мл. Първа реимунизация против стрептококус пневмоние(4 прием). Конюгирана пневмококова ваксина SYNFLORIX. –тринадесет месеца, подкожно или мускулно, 0,5мл. Имунизация против морбили, паротит и рубеола. Триваксина морбили- паротит- рубеола (Priorix). –Шестнадесет месеца (1 година и 4 месеца) мускулно,0,5м. Първа реимунизация против дифтерия,тетанус,коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце (4 прием). Комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонентна, инактивирана полиомиолитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В. PENTAXIM. –Шест години, мускулно, 0,5мл. Реимунизация против дифтерия,тетанус,коклюш и полиомиелит. Комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус,коклюш и полиомиелит- TETRAXIM. –Седем години, вътрекожно, 0,1мл. Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту) BCG ваксина. –Единадесет години,вътрекожно, 0,1мл. Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту) BCG ваксина. –Дванадесет години, подкожно или мускулно, 0,5мл. Реимунизация против морбили, паротит и рубеола. Триваксина морбили- паротит- рубеола (Priorix). –Дванадесет години мускулн, 0,5мл. Реимунизация против тетанус и дифтерия- ТетаДиф ваксина. – седемнадесет години, мускулно, 0,5мл. Реимунизация против тетанус и дифтерия. ТетаДиф ваксина. –Седемнадесет години, вътрекожно,0,1мл. Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту) BCG ваксина. –От 25-ата година през 10 години, мускулно, 0,5мл. Реимунизация протиф тетанус и дифтерия. ТетаДиф ваксина. –Противотуберкулоза BCG-жива ваксина.Първична имунизация до 48ч след раждане, а реимунизация при отрицателна проба на Манту. Местни реакции- обикновено са резултат от неправилна техника на прилагане- обширни язви, студени абсцеси колоидни изменения. Реимунизация- 7м; 7г.; 11г.; 17г. Ваксина против хепатит В- рекомбинантна, не съдържа живи вируси, а само пречистен вирусен антиген, обикновено се понася добре. Бързопреходни местни реакции- болка, зачервяване, инфилтрат. Общи реакции- фебрилитет, главоболие, отпадналост, раздразнителност, сънливост, гадене, безапетитие, диария, коремни болки; редки- артрит, алергии, енцефалит, менингит. Противодифтерийните- съдържат обработен дифтериен токсин (анатоксин) безвреден и имуногенен. Оток, зачервяване, алергични прояви. Противотетаничните- обработен тетаничен токсин (токсоид) безвреден и имуногенен. Противококлюшен- ,,убита’’ ваксина се съдържа антигени на Бордетела пертусис. Противополимиелитична- инактивирана ваксина. Противохемафилус инфлуенце- конюгирана ваксина, съдържащ полизахарид на хемофилус инфлуенце тип Б. Пневмококи- конюгиращи ваксини съдържащ от 7, 13 серотипа Prevenat 13. Противоморбили, рубеола-вирусите култивирани върху пилешки ембриони или човешки клетъчни култури. 5. Видове епидемии- контактно- битови, въздушно- капкови Причинителя за епидемията е инфекциозен агент. В процеса на развитие на епидемиите влияят- процеси протичащи в условията на природада и социалните фактори- комунално благоустройство, битови условия, състояние на здравеопазване. Въздушно- капкови- за развитие е необходимо натрупването на много извори на зараза да се обяви съществуване на епидемия. Експозивният им характер зависи от продължителността на инкубационния период, имунопатологичния статус на населението наличие или липса на средства за имунопрофилактика. Сезонност при студени месеци, засяга детската възраст. Заразяване на въздуха по (въздушно- капков) т.нар. микробен аерозол- колоидно дисперсна система, в който се съдържат твърди или течни частици на дисперсната фаза. Те са 2: пръски и прах с МО. Капкова фаза- с капкови ядра, образуван от пръските. Прахова фаза- при изсъване на пръските следутаяването и смесването с праха. Епидемиологично значение зависи от- престоя на продължителност време във въздуха, ефикасното им попадане в ДС. Например: брусница, грип, стрептококи, стафилококи, туберкулозни бактерии устойчиви са във въздуха. Фктори за устойчивост- влажност, температура, лъченията, УВ светлина. Осъществяването на този тип механизъм зависи преди всичко от дозата на микробния аерозол, устойчивостта, попадането им в организма. Контактно- битови- фактори за предаване на заразата са основно мръзните ръце, замърсените предмети от ОС и мухите. Епидемичният процес се развива бавно. Гнездово териториално разпределение свързани с битови връзки между хората; свързано с ниска здравна култура. Патогенните МО от болния или заразоносителя попада върху различните предмети на обкръжаващата обстановка. Устойчивостта е различна, зависи от това какъв предмет е дрехите, обувки, белйо, завивки, съдове, мебели. Живите преносители (насекоми, кърлежи) се делят на: биологични (специфични); механични живи преносители. Механични живи преносители осъществяват предаването на зараза всеки момент. Биологичните след определения период като преминават определен цикъл на развитие и размножаване. Биологичните преносители се заразява при смучене на кръв от болен човек или животно. Предаване- инокулация- със слюнката преносителя впръсква; контаминация- преносителя замърсява покривите на тяло, кожа и лигавица. 6. Видове епидемии- водни и хранителни; при кръвни инфекции Водни инфекции- важна роля като фактор за предаване патогенните МО попадат в нея при нейното замърсяване. Във вода издържат холерният вибрион, причинител на коремния тиф и паратиф, вирусът на хепатита, на полимиелита на антракса разпространявайки се по воден път, тези заболявания могат да доведат до водни епидемии- остри и хронични. При пропуски във водоизточника и режима на водоснабдяването. Сезонност- студени месеци. Хранителни продукти- играят важна роля в разпространението на заразата епидемиологична роля зависи от произхода. Животинските продукти с по- голямо епидемиологично значение поради по- голямо участие им в разпространението на по- голям брой има заболявания. Епидемиологичната роля и в двете периоди зависи от състоянието, в което им се намират преди консумацията им от човека. Значително- млечник продукти. В първо място контактни- тези, които са консумирали. Кръвни (трансмисивни) инфекции- СПИН, чума, кърлежов енцефалит, хеморагична, ку-, жълта, кримска, марсилска треска, петнист тиф. Векторно- предавани трансмисивни инфекции, при които причинителите се предават с кръвосмучещи членостоноги. Настъпили климатични промени водят до изменение на биотопите и увеличаване на популациите им води до разпространение на патогенните МО, след което увеличава риск от контакт с хората и вероятността за предаване на заболяването. Това налага до разработване на стратегия за превенция, диагностика и контрол. 7. Мерки в епидемичното огнище Епидемично огнище- това е само един заразно болен или заразоносител заедно с контактите мъ в рамките на територията и времето, през който може да става предаването на заразата от заразен на здрав възприемчив орган. Мерки в епидемичното огнище: 1. Спрямо болните: а) ранно откриване, разпознаване и поставяне на правилна диагноза; б) регистрация на заразно болни в книгата на заразно болни и изпращяне на бързо известие на заразно болния до 24часов срок. Наредба номер 21 2005г за реда на регистрацията, съобщаване и отчет. Всеки медицински специалист е длъжен да съобщи в РЗИ в срок от 24ч, всеки открит случай, заразоносител или починал от заразно болест. 2. Спрямо контактите: а) издирване на всички контакти; б) медицинско наблюдение на контактите в рамките на максимален инкубационен период; в) изследване на контактните за заразоносителство; г) имунизация или реимунизация със специфични или неспецифични имунизации; д) химиопрофилактика с АБ или химиотерапевтици; е) санитарна обработка- обезглавяване. Мерки спрямо заразоносители- те са клинично здрави, но определят заразата във външната среда т.е те са източник на заразата. Откриват се чрез микробиологично изследване. 3. Спрямо околната среда: а) Дизинфекция- унищожаване на микроорганизми и техни спори; б) Дезинфекция- унищожаване на членостоноги; в) Дезинсекция- унищожаване на гризачи (плъхове). Общи санитарно- хигиенни мерки- профилактични мерки за предпазване от инфекциозна болест т.е това са противоепидемиологични мерки. Тази насоченост на санитарно- хигиенни мерки се определят от механизма и пътища на предаване на заразата, които са обекти за лечение. Реализират се от цялата общественост. Комплекса от профилактични мерки цели да предотврати възникване на епидемиологичния процес. Правилно организирано водоснабдяване, осигуряване на стандартна питейна вода, обеззаразяване на твърдите отпадъци, почви и канални води. Важни са и санитарно- хигиенни култури в областта на заведенията за обществено хранене и в хранително- вкусова промишленост. Училищна хигиена спомага за предпазване от дихателни и чревни инфекции. 8. Дезинфекция и стерилизация Изтегляне 184 Kb. Сподели с приятели:
|