(2) Построяване на нов резервоар на ниско ниво с обем 1 200 м³ и най-високо водно ниво от 110 м.н.м.р. (т.е. 27м по-високо от съществуващия резервоар)

• 
  Той има обем от само 400м³, което представлява само 6 часов запас по време на лятното пиково потребление.
  
• 
  Върховото водно ниво от 83 м.н.м.р. ограничава използването на резервоара само към пристанището и прилежащите области.
  
• 
  Застрояването е обхванало цялата област около мястото, така че за сега достъпът до там е възможен само през частна собственост.
  
• 
  Структурно резервоара е в много лошо състояние с ронящ се бетон отвътре и открита арматура.
  

Хидравличния модел е използван за да се оценят двете възможности в условията на издигане и установяване на зони на управление, в резултат на което да се постигне оптимални ниво от 110 м.н.м.р. и зона на водоснабдяване, даваща средна дневна лятна консумация от 2,400м³. Ако приемем, че минималния запас е 12 часа, тогава ще ни е нужен резервоар с обем 1 200 м³.

Предложеното място за новия резервоар на ниско ниво е показано на чертеж 6.6.2.1.

(3) Прекратяване действието на ПС 2

Забележка: Съществуващите помпи в ПС 2.

Съществуващото помпено оборудване в ПС 2 по състояние и степен на амортизация е подобно на това в ПС 1. Предвид предложението в дългосрочен план за преместване на резервоара на ниско ниво в бъдеща Фаза 2, което ще промени работните условия на помпите за ниско ниво, се счита за неподходящо замяната на помпите и помощните съоръжения в ПС 2 по време на Фаза 1 от Проекта.

(4) Инсталиране на тласкателен водопровод с вътрешен диаметър 200 мм и с приблизителна дължина 1 км, от ПС 1 към новия резервоар на ниско ниво (виж точка (2) по-горе).

(5) Изграждане на нов изходен гравитачен водопровод с диаметър 300 мм. И един разпределителен водопровод с диаметър 150 мм надолу от резервоар на ниско ниво, с приблизителна дължина 0.5 км.

(6) Презониране на съществуващите зони на налягане след изграждане на новия резервоар на ниско ниво

• 
  Резервоар Царичино би могъл да подава вода към кв. „Левски” и горната/средна част на града, която понастоящем се водоснабдява посредством една прекъсвателна камера на височина 159 м.н.м.р.
  
• 
  Резервоарът на ниско ниво, когато бъде поставен на височина 110 м.н.м.р., би могъл да водоснабдява долната част на града и пристанищната област, чрез нов редуцир вентил, който ще бъде монтиран на приблизителна височина от 41 м.н.м.р. с налягане на изхода от 2.5 бара.
  

(7) Възстановяване на тръбопроводите в областта на изворите Акбунар, които водоснабдяват ПС 1

Когато това се прави би било най – подходящо спирането от експлоатация на помпена станция 2 (виж също (3) по-горе).

(8) Осигуряване на защита на съществуващите надземни тръбни системи на сондажа

(9) Възстановяване на допълнителни 3 км от разпределителните водопроводи в кв. „Изток”

Препоръчва се замяната на още 3 км разпределителни водопроводи в тази област, предвид тяхното състояние.

Всички изброени по-горе планове се считат за важни за подобряването на мрежата и трябва да се разглеждат като задачи, които да се изпълнят колкото е възможно по-скоро след приключване на възстановителните работи по Фаза 1. Като такива тези точки са включени в раздел 9 и са оценени, за да се позволи изнасянето им в текущия проект, ако са налични средства.

Програмните цели за удължаване и възстановяване на съществуващата канализационна мрежа, са две.

Първо, да се развият и съгласуват решенията определени в Идейния доклад до ниво на окончателен проект, включително изготвянето на подробни чертежи и Проектосметки за удължаването и възстановяването на съществуващата мрежа, за да се гарантира 100% свързаност към канализационната мрежа на населението от всички части на града. (Фаза 1).

Второ, да се извърши оценка на съществуващата мрежа в долната част на града и да се дефинират възможностите за развитие на мрежата в бъдеще (Фаза 2).

Подробен проект за двете фази на работа, който да бъде подкрепен от изграждането на хидравличен модел.
1.21ПРОГРАМНА БАЗА

1.21.1Прогноза за ръста на населението

Подробно описание на предвижданията за ръста на населението в периода между 2005 (базисна година) и 2022 (проектен хоризонт) е представено в т. 2.2.1 на този План.

Както бе вече обяснено, крайната цифра обхваща два различни компонента, а именно;

• 
  Постоянно население и,
  
• 
  туристи.
  

Подробен преглед на водната консумация за годините между 2005 (базисна година) и 2022 (проектен хоризонт) е представен в раздел 6. Емисията на отпадни води, бе изчислена в съотвествие с цифрите за водопотребление.

Проектирания поток за 2022г бе използван за основа на проекта на новата мрежа и новата ПСОВ, както подробно е представено в Таблица 6 по-долу. Проверка бе направена за предвидената емисия на отпадни води за 2009г, която представя първата година от изпълнението на Проекта.

Обобщение на емисиите и за двете години 2009 и 2022 е направено в Таблица 6 а подробно описание за това как са изчислени потоците за проектния период е направено в Анекс E.

Според Българските стандарти за проектиране „Норми за проектиране на канализационни системи”, публикувана на 01 Януари 1990г., би следвало да се приложат следните инженерни стандарти:-

• 
  Минималния диаметър на тръбата трябва да е 300 мм.
  
• 
  Всички тръби доколкото това е възможно трябва да бъдат положени в средата на пътя.
  
• 
  Минималната дълбочина за полагане на тръбите в пътя е 2 м.
  
• 
  Максимално разстояние от 60 м между шахтите, в зависимост от диаметъра на тръбата.
  

Критериите за минимален поток са важни, за да осигурят „самопочистваща скорост”. При проектиране на разделни системи и по-специално за отпадни води, това често е трудно да се постигне. Като се има предвид, че според Българските стандарти минималния диаметър на тръбата трябва да е 300 мм (виж проектни рискове т. 7.4.6 (f) по-долу за подробности) “самопочистването” ще бъде невъзможно да се постигне в по-голям брой от случаите, особено в горните клонове на мрежата, които могат да обслужват само няколко имота.

Проектния хоризонт за бъдещо развитие на системата е 2022г. Проектния поток на канлизационната мрежа е изчислен въз основа на проектирания ръст на населението и промените в консумацията на глава от населението в съответствие с проекциите за водоснабдителната мрежа. Бяха взети под внимание и промишлените водни количества.

Съществуващата канализационна мрежа е главно разделна система и е концентрирана предимно в долната част на гарда. Известно е, обаче, че повърхностни води се вливат в части от мрежата и се заустват през смесени канализационни преливници (CSOs) в „Източното дере”. Също така има оттичане на дъждовна вода направо в „Източното дере” и към пристанището. Понастоящем горната част на града е само частично обхваната от канализация.

В подкрепа на проектната работа бе направен хидравличен модел на съществуващата мрежа. Модела бе използван за оценка на изпълнението на съществуващата мрежа, вземайки единствено количеството на отпадните води и разширен в развитието на новия проект за горната област. Бяха проведени само хидравлични симулации на потока от отпадни води. Не бяха включени дъждовните води. По – подробен доклад за построяването на модела е направен в отделен доклад, който ще бъде представен когато Модела бъде предаден на Община Балчик и ВиК Балчик при завършването на ТА Договора.

Съгласно Ръководството за планиране на отпадна вода и „Кодекса за извършване на хидравлично моделиране на канализационните системи”, както и задължителното вземане под внимание на съществуващата система и целите на проектиране, се предлага да се построи тип 1 – Схематичен Планов Модел, със следните специфични цели:-

• 
  Да се направят симулации на потоците и условията в главните колектори (особено Главни Колектори I, V, VI и VIа)
  
• 
  Постигане на сравнително точно представяне на съществуващата мрежа за да се даде възможност за по-подробен проект за внедряване на новата мрежа в границите.
  
• 
  Да се направи цялостна оценка на целия водосбор за проектни цели за да се определят всички хидравлични липси и изисквания за възстановяването.
  

Данните за мрежата, получени и потвърдени, както по-горе, осигуриха основата за изграждането на мрежовия модел. Плана на мрежата бе трансформиран от Autocad в InfoWorks пакет. Размерите на тръбопроводите и местоположението на шахтите бяха въведени заедно с нивелетите и покривните нива. Проводимостта на всеки участък от тръбата, беше определена и добавени цифри за средната консумация на глава от населението (Таблица 6 по-горе). Разпределението на населението в града, бе на база получени от данни от Общината за преброяване на населението. Цифри за бъдещия ръст на населението бяха проектирани в съответствие с Таблица 3 и Анекс Е. Бе прието, че повечето от туристите през лятото са концентрирани в долната част на града и по-точно в зоната на пристанището и вилната зона.

Обширните проучвания на място, изследвания в процеса по построяване на модела изясниха множество проблеми в съществуващата мрежа. С развитието на схемите за новата мрежа, тези недостатъци в съществуващата мрежа ще бъдат проучени и ще бъдат направени предложения за подобрения, доколкото това е изпълнимо. Изпъкнаха следните проблеми:-

• 
  Съществуващата мрежа в горната част на града, се ограничава главно до областта на блоковете и се смесва с потоци от дъждовни води в тръба с малък диаметър (300мм), която се зауства в ул.” Черно море”. Канала продължава със същия диаметър до ръба на долната част на града, където от преливника се оттича в Източното дере.
  
• 
  Има втора точка на оттичане малко по-надолу по течението, която просто изхвърля смесения поток от втори (по-малък) водосбор в дерето.
  
• 
  Трета водосборна област, покриваща повече или по-малко централната част на долната зона на Балчик се заустват в тръбопровод с диаметър 200мм в ул. „Черно море” до преливна точка до сградата на съда. Поредица от повърхносни водни колектори са свързани към тази точка и потока се зауства в „Източното дере” посредством смесени канализационни преливници. На практика повечето от отпадните води преливат много малко при преминаването си надолу.
  
• 
  Четвъртата водосборна област може да се определи, като лежаща между площада на града и пристанището. Горната част на водосбора, изглежда се зауства в напорния тръбопровод от каналната помпена станция, посредством дюкер. Така или иначе точното действие на тази под система не е ясно. Долната част на водосбора включва главни колектори VI и VIа, които се включват в помпената станция. Проблемите свързани с главен колектор VIa са представени отделно
  

Основните работни елементи могат да бъдат обобщени, както следва:-

• 
  Оценка на функционалността на съществуващата мрежа в „реално време”, за определяне на нуждите от подобрения на системата, с особено внимания към нуждата от разделна система за отпадни и дъждовни води.
  
• 
  Проект на новия разделен мрежов колектор (само за отпадни води) за горната част на града.
  
• 
  Проекта на главния колектор между горната мрежа и отчасти завършения колектор при входа на новата ПСОВ.
  

Стъпки за подобряване на действието на съществуващата мрежа

• 
  Проекта на новата мрежа в горната част на града, който предвижда събирането на всички отпадни води и отвеждането им чрез нов главен колектор към новата ПСОВ.
  
• 
  Във връзка с горното преглед на двата съществуващи преливника от ул. „Черно море” в „Източното дере” и осигуряване на необходими подобрения или възстановителни работи.
  
• 
  Водосборната зона, покриваща централната област на долната част на града, понастоящем зауства в „Източното дере” близо до сградата на съда и потока е смесен – отпадни и дъждовни води. Предвижда се отклоняване на потока от отпадъчни води към новия главен колектор и проучване разделянето на дъждовните води.
  
• 
  Бе преразгледана функционалността на съществуващия дюкер и бе предвиден нов обходен маршрут.
  
• 
  Бяха предвидени средства за възстановяването на съществуващата канализационна помпена станция.
  
• 
  Замяната на определени участъци на същестуващите канализационни тръбопроводи в долната част на града, поради малкия капацитет.
  
• 
  Преглед на състоянието и изпълнението на главен колектор VIа, също бе направен, като части от него бяха включени в рамките на този проект и бяха направени препоръки за бъдещи подобрения в рамките на отделен Проект.
  

Проект на новата мрежа в горната част на града

InfoWorks пакета позволява определянето на водосборните зони свързани с дължината на всяка тръба и генерира дебит, въз основа на данните за броя на населението и нормата за консумация на глава от населението. Бе взет предвид „битов поток” от индустриалните области на запад от града, като еквивалент на население. Бе приет пиков фактор 4 за поток при сухо време (DWF).

Надлъжните профили са автоматично изчислени в InfoWorks от нивелетите и покривните нива а данните могат да се изведат на Mapinfo или като файлове Excel.

Проекта на мрежата на второстепенните колектори е първоначално базирана на задоволителния минимум „самопочистваща” скорост в тръбопроводите.

Проекта взема предвид също изискванията на Българската наредба 4, която посочва, като минимален диаметър за второстепенен колектор 300мм. Това не е обичайна практика в Западна Европа, особенно за разделни канализационни системи .

Каталог: home -> obs -> naredbi
naredbi -> За управление на дейностите по отпадъците
naredbi -> Програма за развитие на туризма на територията на община балчик балчик, 2008 г. Съдържание



Изтегляне 1.38 Mb.

Сподели с приятели: