На територията на общината броя на регистрираните земеделски производители е 50 – площ на обработваната земя 33222 дка – 664 дка/л. Три земеделски кооперации – 11971 дка земя и 9 други юридически лица – 5137 дка – общо 50330 дка или 56 % от общата обработваема.
Въпреки значителния дял на обработваемата земя и наличието на по-едри организирани структури за обработката й, данните от общинската комисия по земеделие и гори показват, че част от обработваемата земя не се използва (Росоман, Мала Раковица, Златуша). Достигнатите за 2004 година средни добиви са значително по-ниски от постигнатото в предишни години и не отговарят на възможностите на качеството на земите при една нормално организирана работа по тяхното използване.
3.2. Горско стопанство
Площта на горския фонд на общината е 21613 дка – 15,1 % от общата територия, в т.ч. и горите създадени върху земеделски територии. Стопанисва се от Държавно лесничейство “София”, обособен Горскостопански участък “Сливница”. Територията на лесничейството се намира в Мизийската горско-растителна област, Крайщенско-Ихтиманска подобласт.
Разпространени са следните дървесни и храстови видове:
- широколистни – бук, зимен дъб, благун, цер, червен дъб, летен дъб, габър, орех, бреза, явор, клен, ясен, мекша,шестил, липа, трепетлика, топола, полски бряст върба;
- иглолистни – бял и черен бор, смърч, бяла мура, ела зелена дуглазка, лиственица, конколорка, веймутов бор, дървовидна хвойна, атласки кедър, метасеквоя.
Залесената площ от горския фонд за територията на община Божурище е 8640 дка - 40% от площта на горския фонд, разпределена по землища:
Делян – 1040 дка Храбърско – 1247 дка
Златуша – 2186 дка Хераково – 797 дка
Мала Раковица – 1259 дка Пожарево – 495 дка
Росоман – 1373 дка Гурмазово – 243 дка
Незалесената дървопроизводителна площ (голини, сечища, пожарища) е 12922 дка. Общо дървопроизводителната площ за общината е 21562 дка – 99 % от горския фонд.
В заключение – малък относителен дял на горския фонд спрямо общата територия, твърде нисък в сравнение с национален, регионален и областен мащаб, без особен производствен потенциал.
3.3. Икономика и индустрия
Анализът на сектора “Икономика” се базира главно на предоставени статистически данни от териториално статистическо бюро.Опитът с анкетирането на 42 производствени структури на територията на общината не беше реализиран пълноценно. Попълнени анкетни карти предоставиха само 13 фирми. Това обуславя трудността на база на информацията, с която се разполага, да се формулират приоритети и конкретизират мерки, които общината в партньорство с местните бизнес структури трябва да предприеме, за да се стимулира растежа и реализирането на икономическия й потенциал.
Това, което може да се сподели е, че в общината няма изявен водещ отрасъл в общинската икономика. Като цяло преобладават производствени структури в леката промишленост – главно преработвателна – на дърво, фасонирани дървени изделия, кухненска и мека мебел; хранителна преработка на сурово кафе, мелници – 2 бр.; производство на ветеринарно-медицински препарати “Примавет”, перилни и почистващи препарати, дезинфектанти,хотелски консумативи “Виста”. Характерно е обособяването на индустриални зони на територията на бившите стопански дворове в общинския център, Пролеша, Хераково, Гурмазово, Храбърско. Застъпена е шивашката промишленост – “Панда”, наематели в бившето СП “Кооператор”, спрялата дейност ЕТ”Тони-Антон Кутев”. Малки промишлени предприятия са заети с преработка на метали и производство на метални изделия, капачки за хранително-вкусовата промишленост, кашони от велпапе и др.
Отличително за общината е формирането на структури за преработка и оползотворяване на рециклируеми отпадъци от хартия и пластмаси - “Полисхарт” ООД. Има леярна за цветни метали за производство на камбани и църковна утвар. На този етап липсват големи производствени структури с изявен национален обхват и значителен брой персонал. Преобладават главно малките фирми със зает персонал до 10 човека., сравнително малко са тези с персонал до 50 човека и единици с персонал до 100 човека. (табл.І-3.3-1 до табл.І-3.3-3)
Видно е, че за периода 1999/2003 г. е налице бавно нарастване броя на активни субекти, вписани по булстат на територията на общината и че по форма на собственост те са предимно частни. Основните показатели на стопанските единици от нефинансовия сектор дават основание да се предполага, че на настоящия етап е налице количествено израстване, изразено главно в увеличаване на ДМА над 2,4 пъти 2003 спрямо 1999 година при относително постоянно ниво на бруто приходи, финансов резултат и нетни приходи от продажби на предприятията на един жител.
Посочените данни са обезпокояващи – в себе си те съдържат заложено екстензивно развитие, ниска производителност на труд или интерпретация на данни, които се разминават с реалната действителност.
На територията на общината услугите са сравнително добре развити. Търговската дейност се осъществява в над 75 търговски обекта за хранителни стоки и заведения за обществено хранене. Финансовите институции са представени от офиси на “Биохим” и “ДСК”.
Близостта до София, наличието на сравнително добра инфраструктура привлича инвеститори, които търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности. Това, съчетано с реализираната газификация в района, рязко покачи цените на земите и имотите в района. Този процес, за съжаление, на този етап не може да се направлява чрез общинската администрация.
В тази връзка е целесъобразно да се разработи Проект за изграждане на съвременен „Индустриален парк на община Божурище”, отговарящ на изискванията на европейските фондове за насърчаване на конкурентоспособните малки и средни предприятия. Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк в землището на Община Божурище и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят основните характеристики на бъдещия Индустриален парк или зона „БОЖУРИЩЕ”, а именно:
1. Индустриален парк „БОЖУРИЩЕ” може да привлича като клиенти – прилагайки всички позволени законови форми на обособените терени, както местни, така и западноевропейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България с оглед износ без ограничения на крайната продукция на европейския пазар - след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. По тази причина наред с предоставянето на традиционните административни и комунално-битови услуги трябва да се предвиди създаването на територията на Индустриален парк „БОЖУРИЩЕ” на митническо бюро; данъчно бюро; банкови офиси и други подобни институции. Българското законодателство позволява в подобна зона всеки инвеститор да обособи собствен склад под митнически контрол и да се ползва на място – например в Божурище, от предимствата на класическите свободни безмитни зони.
2. Маркетинговите проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк „БОЖУРИЩЕ” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; разработването и разпространението на продукти и услуги на информационните технологии; предоставянето на транспортни и логистични услуги с обхват Югоизточна Европа и други подобни предприемачески инициативи. Съществуват благоприятни условия за създаване на производства с преимуществена екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства, за безопасност на храните и други подобни.
3. Индустриален парк „БОЖУРИЩЕ” може да бъде разположен на терен с площ от 500 дка до около 1 000 дка земя в землището на Община Божурище, разпределена на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите. След оформяне на отделните парцели се изгражда вътрешно-транспортната мрежа /пътища и паркинги/. Към всеки парцел следва да се изгради връзка с водопровод, канал, газопровод с природен газ; кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.
4. Концепцията за изграждане на Индустриален парк „БОЖУРИЩЕ” трябва да се основава на подхода на единно управление, само с терени предоставени под наем. Това ще позволи по-активното и убедително привличане на институционална и финансова подкрепа от Европейския съюз, основана на публично-частното партньорство с Община Божурище.
5. Изграждането на Индустриален парк „БОЖУРИЩЕ” може да бъде реализирано на етапи – в зависимост от интереса на бъдещите клиенти-наематели, осигуреното финансиране и институционална подкрепа от Европейския съюз и българските публични институции.
3.4. Социален сервиз и услуги
По своето предметно предназначение подсистемите на социалния сервиз биват:
- Системи на социална, в т.ч. институционална инфраструктура на обслужването;
- Пазарни подсистеми;
- Система на туристическата инфраструктура.
Социалната инфраструктура обхваща : образование, здравеопазване, култура и изкуство, физкултура и спорт, държавно управление и неправителствени организации.
Пазарните подсистеми включват : търговия, ремонт на коли и битова техника, други услуги, финанси, кредит и застраховане.
В туристическата инфраструктура попадат базите за подслон и агенциите за пътуване и туризъм.
От гледна точка на важността, както и от бюджетния ангажимент, социалната инфраструктура е приоритетна сфера на дейност в общинския план и стратегия.
Инфраструктура на образованието
Развитието на системата образование съответства на демографската структура и процеси. В общината понастоящем функционират общо две училища :
Основно училище с 96 ученика;
Средно образователно училище – с 600 ученика;
Съобразно посочената структура на училищата, броят на класните стаи в тях е:
-
Вид на учебното заведение | Брой класни стаи |
Основно училище
|
7
|
СОУ
|
29
|
Сподели с приятели: |