Инструментариумът, посредством който ще се постигат тези цели, са структурните фондове на ЕС

д/ Европейски фонд за рибарството.

ВИЗИЯ : Борово да стане една просперираща община, привлекателна за живеене, работа и отдих.

Посочена е и

ГЛАВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ : Икономическо стабилизиране и социален напредък на община Борово.

Постигането на тази цел изисква усилията на всички жители на общината в продължение на по-голям период от време.

Времевата рамка на действие на ОПР е 2007 - 2013 г.

При разработването на ОПР г., след направения анализ на социално-икономическата ситуация в общината, екипът счита, че така формулираните Визия и Главна стретегическа цел, са в съответствие с европейските, националните и регионалните планови документи / Цели на Европейските структурни фондове, НСРР и др./ и могат да останат така записани в ОПР – 2007 – 2013г.

2. 
   АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БОРОВО.
   

2.1. Обща характеристика на общината.

Територията на община Борово е разположена в началото на североизточната част на Дунавската равнина. На запад и на юг граничи с общините Ценово и Бяла, а на североизток и изток с общините Иваново и Две могили. На север достига до брега на р. Дунав при с.Батин и в българска акватория е втория по големина остров- Батин с възможности за развитие на лов и риболов.

Центърът на общината - гр.Борово, отстои на 50 км. югозападно от областния център - гр. Русе.

Общината се състои от 7 населени места:

- гр. Борово - общински център;

-пет кметства- селата Обретеник, Екзарх Йосиф, Батин, Горно Абланово и Брестовица ;

- едно населено място с население под 500 жители - с. Волово.

Общината е разположена върху 245,3 кв.км, което е малко повече от 0,222% от територията на страната.

Релефът е равнинно хълмист, което е подходящо за развитие на земеделие и улеснява изграждането на транспортна и техническа инфраструктура. Териториите в близост до р. Дунав / част от землищата на селата Батин и Г. Абланово/ се характеризират с ниска заливна част, с високи подпочвени води и алувиално-ливадни почви / 3-4 м. над речното равнище / и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени води и черни земни почви /над 60 м. височина/. В землището на гр. Борово се намира най-високата точка на Русенска област / 289 м. над морското равнище/ . Климатът е умерено континентален. Летните суховеи и недостатъчните валежи причиняват ерозия на почвата. Характерни за зимния сезон са силните североизточни ветрове, които нанасят поражения на посевите, създават транспортно-комуникационни и битови проблеми. Съчетанието от релефа, климата, водния ресурс и почвеното разнообразие дават възможности за отглеждане предимно на зърнени и фуражни култури и лозя. За разлика от по-голямата част на Русенска област, чиято растителност е с бедно биоразнообразие, в община Борово растителността се характеризира със сравнително големи естествени горски масиви – преобладават иглолистни и смесени гори. От общо заетата площ: - 74,44% е селскостопански фонд; - 15,17% е горски фонд; - 4,48% е фонд населени места; - 5,91% е пътища, водни площи и др. По форми на собственост територията на общината е разпределена така: частна собственост - 58,13%; държавна собственост- 17,94%; общинска собственост - 13,17%; собственост на юридически лица - 10,76 %.

През гр. Борово преминава железопътната линия Русе – Г. Оряховица - София. Денонощно преминават 20 пътнически и бързи влакове. Пътникопотокът е 4000-5000 души месечно. Ж.п. гара Борово е оборудвана със съоръжения за товаро-разтоварни дейности. Важна транспортна артерия, преминаваща през територията на общината при селата Обретеник и Волово и гр. Борово, е първокласен път I-5. Това е участък от двата европейски транспортни коридора /№7 и №9/, които осигуряват връзката на Русенска област с районите на Балтийско и Северно море от една страна и Средиземно и Черно море от друга страна. В сравнително добро състояние са пътищата гр. Борово - гр. Две могили, гр. Борово - гр. Бяла, с. Обретеник - с. Ценово и с. Обретеник - с. Батин. Транспортното обслужване на населението се осъществява от жп гара Борово и от 11 автолинии на частни фирми.

Общината има излаз на река Дунав при село Батин. Това е перспектива, която чака своите прагматични решения в контекста на общото евроинтеграционно бъдеще на България и Румъния. В това отношение, членствното на общината в Еврорегион “Данубиус” и подписаният през 2002 г. договор за сътрудничество с побратимената румънска община Ведя, са сериозна предпоставка за целенасочени действия, ориентирани към пълноценно оползотворяване на възможностите за развитие на общи културни, образователни и икономически проекти. Основен финансов инструмент за реализация на инициативите на общината по отношение на ТГС се явяват Европейските структурни фондове / Цел 3 – “Европейско териториално сътрудничество”.

Общината разполага с добре развита съобщителна мрежа. Осигурено е автоматично телефонно избиране на всички селища от общината и телефонна връзка с всички градове в България. От лятото на 2002 г. в гр. Борово и с. Г. Абланово има Интернет. В общината има отлично покритие на M-tel и сравнително добро покритие на Globul.

Всички селища са електрифицирани и водоснабдени, без режими на ток и вода.

В гр.Борово има частична канализация за отпадните води, но в нея са включени недостатъчен брой домакинства от992 са включени малко над 80 домакинства/. Предстои разширяването й до пълен обхват на домакинствата и предприятията на територията на града. Частична канализация за отпадни води има и в селата Е. Йосиф и Г. Абланово.

На територията на общината има 40 800 м четвъртокласна пътна мрежа и 7 300 м местни пътища. Добра пътна настилка, която в близките няколко години не подлежи на ремонт, е участъка от 8000 км на път IV-50004 /Обретеник-Горно Абланово- Екзарх Йосиф/ /Русе – В.Търново/. Общината е предложила за включване на горепосочените пътища в НГП-2001г., за извършване на среден ремонт през 2001 – 2004г. и част от тях вече са отремонтирани. През територията на общината минават 6 междуградски автобусни линии: Две Могили – Бяла, Батин – Русе, Батин – Две Могили, Русе – Лом Черковна, Бяла – Помен, Козлодуй – Русе. Има и една вътрешнообщинска линия: Борово-Брестовица.
2.2. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИТИЕ НА ОБЩИНАТА / съпоставимост на районите за планиране /
Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона териториално устройство на Р. България, е обусловено от изискванията на регионалното планиране, поставени във връзка с ченството на страната в ЕС. По Цел 1 на Структурните фондове страната е район, който е основен обект за планиране, програмиране и мониторинг, тъй като е с БВП под 75 % от средното за ЕС.
2.2.1. Население и демографска ситуация.

Във всички райони за планиране през периода 1997 –2004 г. се наблюдава сериозен спад на населението. Най-силно той е изразен в Северозападния и Северен централен район, където е и община Борово. Основните причини са отрицателният естествен прираст и миграцията /вътрешна и външна/. Отрицателният естествен прираст в Северен централен район за фиксирания период е -8,6 на хиляда, което е почти два пъти повече от средното за страната. Поддържането на тези отрицателни стойности е в резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, което до голяма степен се дължи на ниския жизнен стандарт. Интензитетът на вътрешната миграция за периода е също със сравнително високи отрицателни стойности за Северен централен район. Продължава тенденцията на миграция от типа “село- голям град” и “малък град-голям град” поради по-добрите възможности за намиране на работа и реализация в по-големите центрове. През последните 3-4 г. / 2001-2004г./ се засили и външната миграция . Все повече хора в трудоспособна възраст / 30-45 г./ търсят работа и реализация в страните от ЕС – предимно Гърция, Испания, Португалия.

По индикатора гъстота на населението различията в България са умерени – няма големи различия в отделните планови райони, а стойностите спрямо европейските региони са най-ниски.

Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени и това съотношение се запазва в продължение на няколко десетилетия. В страните от ЕС ситуацията е близка – на 100 мъже- 105 жени.

Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип : нараства броят и делът на възрастното население спрямо младите генерации. В Северен централен планов район възрастовата структура е сред най-неблагоприятните – с много висок относителен дял на населението над 65 години и с най-нисък дял на жителите под 15 г.

Общият брой на жителите в община Борово е 7648. От тях 3875 са жени и 3773 мъже / Данните са към 08.02.2005 г. / По възрастов признак те се делят, както следва:

• 
  до 18 години – 1253 или 16,38 %;
  
• 
  в трудоспособна възраст жени /от 19 до 57г./ – 1666;
  
• 
  в трудоспособна възраст мъже /от 19 до 62 г./ – 2181;
  
• 
  в пенсионна възраст мъже и жени - 2548 или 33,3 %.
  

Какви са демографските характеристики на населените места от община Борово е видно от таблицата по-долу. Проследени са стойности от 2000 до 2004 година, като последните данни са към м. февруари 2005 г.

За фиксирания период населението на общината е намаляло общо с 568 души. Най-много е намалял броя на жителите на гр. Борово – със 136 души, следван от с. Г. Абланово –129 души, с. Е. Йосиф -112 души, с. Батин -60 души, с.Обретеник –50 души, с.Волово –45 души и с. Брестовица -36 души.

Промените на населението по възрастов признак показват идентични тенденции, както във всички планови райони. Намалява процентът на децата и младежите до 18 годишна възраст, а се увеличава делът на хората в средна възраст / трудоспособна/. Спрямо общия брой жители, процентът на хората в пенсионна възраст е относително еднакъв: