Община борово, област русе общински план за развитие

Етническа структура на с. Екзарх Йосиф

Етническа структура на с. Волово

Етническа структура на с Брестовица

Етническа структура на с. Батин

Община Борово е типичнен район с концентрация на етнически малцинства: делът на малцинствата е 31 % от населението на общината, т. е. по-висок от средния за страната /14,3%/ и значително по-висок от средния за Северния Централен район /10,4%/. Някои от основните характеристики на етноинтеграционните процеси са:

• 
  Въпреки относително високия дял на малцинствените групи, не се наблюдават конфликти на етническа основа;
  
• 
  Най-сериозни са проблемите с икономическата, трудовата и социалната дезинтеграция на ромската общност;
  
• 
  Придобиването на професии и квалификации, търсени на пазара на труда става трудно и недостъпно за ромите, поради липсата на образование или много ниска степен на образдованост;
  
• 
  Голяма част от учениците-роми не посещават училище или отпадат от системата на образование поради икономическите проблеми на семействата си и липсата на мотивация.
  

Укрепването на човешкия капитал, социалното сближаване и опазването на природното и културното наследство на районите в страната допринасят за повишаване на тяхната привлекателност и качеството на живот. Ефектът е не само в ползите от общото икономическо развитие на районите, но и в утвърждаването на традиционните сравнителни предимства на българските райони / в рамките на ЕС / по линия на човешкия потенциал и качествената природно-културна среда. Природното и културното богатство на България и нейните райони е част от европейското природно и културно разнообразие. Неговото запазване и добро управление е в основата на устойчивото развитие, което ще бъде един от основните акценти на регионалната политика на страната в плановия период 2007-2013г. Това богатство, съхранено и социализирано по подходящ начин, е предпоставка за развитие на устойчив местен туризъм и подобряване качеството на живот, особено в селските райони.

Дейността в сектор “Култура” в община Борово се осъществява предимно от седемте читалища – по едно във всяко населено място. Основно тя се дели на библиотечна и любителско-творческа. Финансовата издръжка на дейностите и десетте читалищни работници се осъществява от субсидии на общината и собствени приходи на читалищата. Тези средства са крайно недостатъчни, както за поддържане и обогатяване на библиотечния фонд с нови издания и по-голямо разнообразие на библиотечните единици / книги, справочници, периодика аодио и видеокасети, DVD и др./, така и за подготовка и реализиране на качествена художествено-творческа продукция. Опазването и съхраняването на културно-историческото наследство, с което сега предимно се ангажират читалищата, също изисква ресурси, както финансови, така и човешки. Цялостното преструктуриране на икономиката, образованието и други сектори на живота в страната, произтичащо от членството ни в ЕС, изисква сериозно преосмисляне на приоритетите и в сферата на културата. Тя трябва да стане един от стълбовете за икономически и социален растеж на общината, да спомага и дообогатява развитието на туризма като икономически фактор и да продължи да съхранява традиционните етно-характеристики на българщината.

Някои от сериозните проблеми на културата в общината са застаряването на населението, миграционните процеси, които я лишават от най-младото и високо образованото й население, липса на пълноценна интелигенция, ниския образователен статус на голяма част от жителите. Не на последно място- икономическите проблеми, които рафлектират върху душевността на хората и свеждат потребността от култура до най-примитивно и ниво.

Връзките между общинския център – гр. Борово и областния център – гр. Русе се осъществяват по международен първокласен път I-5 /на отстояние 46 км. / и по ж.п. линията Русе- Горна Оряховица-София. Общинските пътища са в задоволително състояние. Затруднен, особено през зимните месеци е достъпът до крайдунавските села Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф. При продължителни и обилни снеговалежи почти непроходим остава пътят между селата Волово и Брестовица. Невралгична точка остава участъка между с. Волово и разклона за гр. Борово по главен път I-5, където през всички сезони на годината най-често стават пътно-транспортни произшествия. Общата дължина на общинските пътища е 48,750 км, от които четвъртокласни пътища – 40,8 км и местни пътища 7,850 км. От местните пътища 0,550 км са с трошенокаменна настилка.

Телекомуникационното покритие на територията на страната е един от елементите на информационната среда. Плътността на телефонните постове на 100 човека през 2003 г. е 37, като степента на цифровизация е все още ниска / прибл. 20 % от всички телефонни постове/. Броят на мобилните телефони също е по-нисък от този в страните от ЕС.

Интернет пазарът в България бележи стабилен ръст / особено в периода 1997-2004 г./ Въпреки това, по данни на БТК едва 4,8 % от населението на страната през 2000 г. е имало възможност да ползва интернет, при средно за ЕС 27,5 %.

Като цяло всички райони в страната значително изостават по подготвеност за използване и използване на информационните технологии /ИТ/. Според последното издание на Глобалния доклад за информационни технологии, публикуван през последните години от Световния икономически форум, България е на последно място сред страните-членки и кандидати за ЕС по макро и микро-среда за развитие на ИТ. Тя е на предпоследно място

( пред Турция ) по подготвеност да използва ИТ и е на 68 място в света по използването им.

На фона на тези констатации каква е ситуацията в община Борово: Телекомуникационната инфраструктура в общината е сравнително добре развита. Качеството на връзките са на приемливо добро ниво. Телефонната плътност на русенска област е 38 телефонни поста на 100 жители, което е по-висок показател от средния за страната. Всички населени места от общината са включени в националната система за автоматично набиране.

Териториалното поделение “Български пощи” обхваща 7 пощенски клона – по един във всяко населено място в общината. Те задоволяват потребностите на населението от универсални пощенски услуги с определено качество и цени, достъпни за всички потребители.

В гр. Борово от м. юли 2002 г. има Интернет с радиомодемна връзка, а от 2004 г. Интернет има и в с. Горно Абланово. Тенденцията е всички населени места от общината да имат достъп до Интернет.

В общината има изградена радиотранслаторна мрежа, която приема БНР – Програма “Хоризонт”. На територията на общината има добра чуваемост и на излъчващите от гр. Русе радиа “Дарик”, “Темпо”, “Пристис”и “БГ-радио”.

В гр. Борово и селата Волово, Брестовица, Обретеник, Е. Йосиф и Батин има изградена кабелна мрежа на Сат-ком Плевен и Телесат “Региана”–Русе.

Основна цел на националната политика е изграждане и развитие на модерна водостопанска инфраструктура в съответствие с европейските стандарти, задоволяваща нуждите на населението и икономиката. В Националния план за икономическо развитие две от подпрограмите, свързани с модернизацията на водостопанската инфраструктура са “Канализация” и “Пречистване на отпадни води”. Тези подпрограми се отнасят до подобряване на околната среда в населените места и отстраняване рисковете за здравето чрез отвеждане на отпадните води от населените места , пречистването им и подобряване състоянието на естествените водоеми и териториалните води. Една от подпрограмите е “Опазване на природата”. Нейна основна цел е съхраняването, опазването и възстановяването на ключови екосистеми и ландшафтни характеристики.

• 
  Питейно-битово водоснабдяване : Общината разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. Изградената водоснабдителна мрежа покрива уличната мрежа почти 100 %. Част от нея, обаче, е морално и физически остаряла и се нуждае от реконструкция. Водоснабдяването се осъществява от местни водоизточници и от водоснабдителната система Батин-Две могили.
  
• 
  Отвеждане и пречистване на отпадъчни води: Изграждането на канализационна система за отпадъчни води в гр. Борово започва още през 80-те години на миналия век. През 1999 г. и 2002 г. са изградени още два участъка от канализацията на южния квартал. Дължината на изградената канализационна мрежа в гр. Борово е около 6700 м. Частична канализация има изградена и в селата Екзарх Йосиф и Горно Абланово. В останалите населени места се използват септични ями и попивни кладенци, което води до влошаване качеството на подземните води. През 2004 г.общината кандидатства с проект за доизграждане на градската канализация пред СИФ, който обхваща 7 улици в източния квартал на Борово с обща дължина 1400 м.
  
• 
  В гр. Борово от 2004 г. започна изграждането на Пречиствателна станция за отпадъчни води, чието окончателно завършване и пускане в експлоатация е през 2005 г. В останалите населени места на общината липсват пречиствателни съоръжения на отпадъчни води, коато води до неконтролируемо замърсяване на водните басейни.
  

• 
  Хидромелиорации : На територията на община Борово има изградена система за напояване на селскостопански площи. Поливни площи има в пет от съставните села – в Батин 1300 дка, в Брестовица – 5740 дка, във Волово – 2455 дка, в Е. Йосиф – 4989 дка и в Обретеник – 1753 дка. Общо за общината 16207 дка. Водоизточници са р. Янтра, от която могат да се напояват 8165 дка и река Дунав за напояване на 8042 дка. Системата е изградена през 1969-1971 г. , но повече от 12 години не се използва, тъй като голяма част от съоръженията са разрушени или липсват. Не е без значение и цената на поливната вода, която е непосилна за селскостопанските производители. Ако се създадат условия за използване на поливната система, от наличните поливни площи би се получила значително повече продукция, биха се отглеждали и по-интензивни култури, които са много по-печеливши от традиционните.
  

На територията на общината няма подземни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и повърхностно течащи реки, поради което не разполагаме с мониторингови данни. Мониторинг от РИОСВ-Русе се провежда само на Асфалтова база – Борово. При анализа на взетите проби се установява превишаване на ПДК за “неразтворими вещества” през 2000 г. и “окисленост”, “ХПК”, “неразтворими вещества”, “нефтопродукти” през 2003г. Точката на заустване на тези води е в непосредствена близост до вододайна зона. Има изградено механично стъпало за пречистване. Канализационна мрежа има изградена само в Борово, като броят на свързаните домакинства е минимален.

В процес на финансиране от ПУДООС е изграждането на пречиствателна станция за битови води в гр.Борово. За обекта има одобрено финансиране за първи етап на строителство. Водоснабдяването се осъществява от ВиК-Русе, клон Борово. Режим на водата няма, подаването на вода е равномерно през цялата година.

Почви и нарушени терени:

В землището на с.Батишница, в лозов масив има пункт за пробонабиране на почвени проби.През 2003г. са взети почвени проби за изследване по следните показатели: Zn, Cu, Pb,Cd и As. Анализираната проба отговаря на изискванията на Наредба 3. Няма данни за замърсяване на почви и нарушени терени на територията на общината.

В околностите на Борово и съставните селища преобладават масиви от иглолистни и широколистни гори. Растителното богатство включва бор, ела, смърч, кестен, бреза, туя, а от тревните формации са разпространени детелина, ливадна власатка, глушина и др. Районът е богат на липа, жълт кантарион, равнец, риган, подбел, мащерка и смрадлика. Срещат се и находища на гъби. В град Борово има 40 дка. разсадник и 55 дка. парк, които са залесени с иглолистни и широколистни дървета. Голямо е разнообразието и на нискостеблена растителност. Най-близката защитена територия е ПП ”Русенски Лом”.

В населените места на община Борово има добре развита зелена система от градини, паркове и дървесна растителност.

В гр.Борово, в близост до централната градска част и стадиона има 40 дка парк.

За съжаление оскъдните ресурси на общината не позволяват по-добрата им поддръжка. Най-добре поддържана е градината в центъра на гр.Борово. Един от проблемите при поддържане на зелената система е, че няма достатъчно средства за подмяна на изсъхналите и/или загубили декоративната си стойност дървета и храсти, както и за повишаване на видовото им разнообразие.

Община Борово се намира извън зоната на АЕЦ Козлодуй. Радиационно замърсяване може да възникне само при надпроектна авария в АЕЦ или при трансграничен пренос на радиоактивни вещества.Радиационният фон се замерва ежедневно в 6.00, 13.00 и 18.00 часа от дежурния от общинска СО с рентгенометър РР-51-М.Оповестяването на населението, ако е необходимо става чрез РТВ, по телефона и други. Данните от замърсяването през последните пет години са в нормата - 0,15 - 0,18 микросиверта за час.

В структурата на общинска администрация гр.Борово от м.юни 2003 г. има назначен еколог, с подходяща подготовка и образование. Дотогава с въпросите за опазване на околната среда са се занимавали различни специалисти, главно от отдел “ТР иС”.

Част от служителите са посещавали различни семинари и обучения по въпросите на екологията и опазване на околната среда.

Създадена е добра организация за работа в екип и са разработени няколко проекта в сферата на екологията.