Община борово, област русе общински план за развитие

В резултат на структурната реформа , която се извършва в икономиката, равнището на заетостта спадна във всички райони за планиране. През последните 2-3 години / 2002-2004/ се наблюдава тенденция за плавно нарастване равнището на заетост, особено в по-големите градове и областните центрове. Средната стойност на заетостта за 2004 г. е 52,5%. На лице е и слабо изразена тенденция за увеличаване дела на заетите жени. Продължава тенденцията за увеличаване на заетостта в частния сектор.

При съпоставка по показатели, характеризиращи заетостта в в България и в регионите на ЕС, могат да се направят следните констатации:

= Почти всички европейски региони имат по-високо равнище на заетост. Единствено Югозападния район има сходни стойности с някои от по-изостаналите региони на ЕС.

= Секторната структура на заетостта на българските региони, за която е характерна висока заетост в селското стопанство и относително ниска заетост в услугите, значително се различава от тази на еврорегионите. Особено силно е изразено изоставането в заетостта по отношение на бизнес, финансовите, информационните услуги, здравеопазването и социалните услуги.

В община Борово заетостта на населението в трудоспособна възраст е концентрирано предимно в гр. Борово, където в държавни и общински структури и частни фирми работят около две трети от заетите.

България е с високо равнище на безработица, макар че от 2000 г. насам се забелязва тенденция към намаляване. Делът на безработните жени няма съществени различия по райони за планиране. По данни на Агенцията по заетостта коефициентът на безработица при жените за 2003 г. е 13,2 % и е по-нисък от този при мъжете, който е 14,1%. Много висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 г.. Той е около 30 % от всички регистрирани. Отчита се, че това е една от предпоставките за засилената емиграция сред младите. Проблемът с дълготрайно безработните е особено тежък за разрешаване в национален мащаб, основно поради липсата на квалификация и ниското им образование. Почти 50 % от продължително безработните и 70% от безработните младежи са с основно или по-ниско образование. Техният дял е най-висок в Северозападния район /61,6 %/, следван от Северен централен район / 56,2 % /.

Равнището на безработица за страната по официални данни на Агенцията по заетостта към 31.03.2005 г. е 12,72 %. В Русенска област регистрираните безработни лица към 31.03.2005 г. общо са 15687. В община Борово те са 689.

Сравненията с европейските определят българските региони като райони с най-неблагоприятни показатели за обща, дългограйна, женска и младежка безработица.

Каква е ситуацията в община Борово в този сектор: В сферата на предучилищното, основното и средното образование на територията на община Борово функционират 4 общински и 2 държавни учебно-възпитателни заведения. Общинските училища са: СОУ-гр. Борово и 3 ОУ в селата Обретеник, Г. Абланово и Батин. В с. Брестовица се намират ДОВДЛРГ и Помощно училище – държавна отговорност, финансирани от МОН. Има и 4 детски заведения : ОДЗ - Борово и 3 ЦДГ в селата Обретеник, Г. Абланово и Батин. Към детската градина в с. Г. Абланово е разкрит филиал в с. Екзарх Йосиф.

От 1 юли 2004 г. общинските училища работят по системата на делегираните бюджети.

В общинските училища през учебната 2004 – 2005 г. се обучават 605 ученика, разпределени в 31 паралелки, а в детските заведения 197 деца, разпределени в 10 групи. В Помощното училище се обучават 105 ученика, разпределени в 11 паралелки. Средната пълняемост на паралелките І – VІІІ клас е 18,2 деца, в ІХ-ХІІ – 21,8; а в детските градини - 19,7 деца. В училищата има 6 слети и 6 маломерни паралелки.

За повишаване нивото на самоподготовката на учениците са разкрити 9 ПИГ – 4 в СОУ – Борово, 2 в ОУ – с. Обретеник, 2 – в ОУ с. Г. Абланово и 1 в ОУ с. Батин. В помощното училище в Брестовица има 8 ПИГ.

Община Борово има ученици от турски, ромски и влашки /само в гр. Борово/ произход. Турското население преобладава в с. Батин 80 % и с. Обретеник 24 %. Значителен процент роми има в селата Обретеник – /приблизително 38 % / и в Горно Абланово – /приблизително 34 % /.

В общинските училища работят 58 учители, 18 – в детските заведения, в ПУ- 12 учители, 8 възпитатели, 1 психолог, 1 логопед, 1 директор, а в ДОВДЛРГ – 16 възпитатели, 1 психолог и 1 директор. Неправоспособните учители в общинските училища са 4 или 0,7 % от общия брой , в детските градини неправоспособни учители няма. Неправоспособните учители в ПУ няма, а в ДОВДЛРГ неправоспособни са 8 възпитатели.

От учебната 2007-2008 г. в ОУ –с. Батин ще се наложи тройно сливане на паралелки в началния курс, което въпреки това не гарантира изискването на Наредба №7 на МОН за пълняемвост на паралелките – минимум 12 ученика в паралелка. Прогнозата за общия брой на учениците от I – VIII кл. в това училище е 55-60 деца, което не отговаря на изискванията на МОН . Евентуалният изход от дситуацията е закриване на училището и преместването на учениците в окновното училище в съседното село Г. Абланово.

В ОУ- с. Г. Абланово за учебната 2007-2008 г. положението с броя на учениците е идентично с това в батинското училище. Приблизителния брой на учениците от I- VIII кл. е 65. Проблем за по-точното прогнозиране е високия процент на ученици от ромски произход и непрекъснатото преместване на родителите от едно населено място в друго, независимо дали учебната година е започнала.

Аналогичен проблем има и с предвиждане броя на учениците и паралелките в ОУ-с-Обретеник – селото с най-висока безработица в общината и с концентрация на жители от ромски и турски произход.

В единственото СОУ в общината, в гр. Борово, за учебната 2007-2008 г. приблизителния брой на учениците ще бъде 260-270. Точният им брой от реализирания прием на деветокласници в предходните години.

При запазване на отрицателните демографски тенденции, очертани по-горе в ОПР, в края на плановия период- през учебната 2012-2013 г. е възможно учениците от всички населени места на общината да се обучават в едно средищно училище, в нормални като пълняемост паралелки.

Подобна е тенденцията и в предучилищното образование, където сега съществуващите три детски градини в селата и ОДЗ в Борово ще се обединят в едно детско заведение.

В основните цели и приоритети на Лисабонската стратегия за развитие на ЕС е залегнато до 2010 г. най-малко 85 % от хората, живеещи в държавите-членки, на възраст 20-24 г. да са завършили средно образование. Сред основните направления на тази стратегия е укрепването на Европейския социален модел чрез инвестиране в хората. Това включва и сферата на образование и професионално обучение – приспособяване на предучилищното, основното и средното образование, усвояване на знания през целия живот, инвестиции в човешки ресурси, достъп до Интернет, ново поколение учители.

Съобразявайки се с основните положения в Стратегията от Лисабон, като страна-член на ЕС, в първите години от плановия период трябва да поставим основите на предучилищно, основно и средно образование от нов тип. То не би трябвало да включва некачественото и неефективно сливане на паралелки, липсата на съвреметнни технологии в обучението, неподготвени за промените учителски кадри.
В/. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА

През 2005 г. стартира международната Инициатива “ Десетилетие на ромското включване 2005-2015” със съответните правителствени ангажименти за осигуряване условия за равноправна интеграция на ромите. Една от целите на регионалната политика на ЕС, която е в съответствие и с целите на националната политика на България, е грижата за съхранение и развитие на малцинствената идентичност.

В рамките на Северен централен планов район, Русенска област исторически се е оформила като център на мултиетнически култури. В сравнение с останалите четири области на плановия район, в Русенска област са концентрирани най-много жители от турския и ромския етнос.

В община Борово етническа структура на населението е : 69% - българи; 13,7% - турци; 12,8% - роми; 0,5 % - власи. По населени места и възраст основните етнически групи в общината се разпределят, както е видно от таблицата по-долу:

Етническа структура на с. Горно Абланово

Етническа структура на с. Обретеник