Община бургас

П Р О Г Р А М А

ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

НА ДЕЦАТА В ОБЩИНА БУРГАС
ПРОЕКТ

1. 
   обосновка
   

1. 
   Роля на храненето и физическата активност в детска възраст.
   

Неблагоприятни последици за здравето, растежа и развитието на децата оказват от една страна недостатъчният прием на енергия и хранителни вещества, а от друга - техният небалансиран и свръхприем. Недоимъчното хранене води до хранителни дефицити, забавяне и нарушения в растежа и развитието на децата, нарушаване в имунитета и увеличаване заболеваемостта от инфекциозни болести. Прекомерното хранене и свързаният с него излишен прием на енергия, особено когато е съпътствано от ниска физическа активност води до свръхтегло и затлъстяване при децата, проблем, който се установява с нарастваща честота през последните десетилетия. Понастоящем. епидемията от затлъстяване още от ранна детска възраст е едно от най-сериозните предизвикателства за общественото здраве. Затлъстяването при децата води до рискове за здравето и развитието им в детска възраст, включително и не само ранна поява на високо кръвно налягане и висок холестерол, инсулинова резистентност и диабет тип 2, ставни, дихателни и чернодробни проблеми, нарушения в психичното здраве (ниско самочувствие, депресия, хранителни разстройства, проблеми в училищното обучение), свързани с нарушено социално, физическо и емоционално функциониране. Затлъстяването в детска възраст води до по-голяма вероятност от затлъстяване в зряла възраст с увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет, метаболитен синдром, ракови заболявания и др.

Небалансираният хранителен прием, който при децата най-често се проявява със свръхприем на мазнини и добавени захари, недостатъчен прием на витамини и минерални вещества, увеличава риска както от наднормено тегло, така и от дефицити от незаменимите за развитието и здравето витамини и минерали. През последните десетилетия се наблюдава така нареченото двойно обременяване със здравен риск на децата, което означава, че част от тях са с недоимъчно хранене и сериозни хранителни дефицити, а друга страна значителна част са с наднормено тегло и затлъстяване.

Ниската физическа активност е не само важен фактор за наднормено тегло при децата, но оказва отрицателни въздействия върху техния растеж и развитие, върху функционалното състояние на дихателната и сърдечно-съдовата система. Редовната физическа активност при децата води до оптимална костна минерализация, подобрява мускулната маса и издържливост и намалява риска от остеопороза в напреднала възраст. Редовната физическа активност през детството създава добра координация и контрол на движенията, подпомага развитието на моторни и психосоциални умения, подобрява познавателните функции и самооценката на децата.

Съществуват убедителни доказателства, че храненето през ранния живот има ключова роля за метаболитно програмиране на физическото и интелектуално развитие на децата, за метаболитно програмиране на риска от хронични заболявания като затлъстяване, диабет, хипертония, сърдечно-съдови болести, алергии, автоимунни заболявания. Промените в развитието, предизвикани от храненето през първите 1000 дни от живота (от зачеването на плода до навършване на 3-годишна възраст), имат дълготраен ефект и повлияват метаболизма и здравето не само в детството, но и много десетилетия по-късно. Хранителното програмиране на риска от хронични заболявания се повлиява от храненето, хранителния статус и теглото на майката преди забременяване, храненето на бременната жена и наддаването на тегло по време на бременността, теглото на детето при раждане, от храненето, наддаването на тегло и растеж на детето от раждането до навършване на 3 години.

Пълноценното, разнообразно и адекватно хранене, регулярната физическа активност на децата в ранна и предучилищна възраст са не само предпоставка за тяхното здраве, нормален растеж и развитие, но са и основни фактори за създаване на здравословен модел на поведение.

Храненето, хранителният статус и физическата активност на децата в училищна възраст имат важна роля за нормалното полово развитие и съзряване, за адекватно развитие на нервната система и интелекта, които продължават до 14-15-годишна възраст, за утвърждаване на здравословен начин на живот, който намалява здравните рискове в по-късна възраст.

Осигуряването на здравословно хранене и добър хранителен статус, както и на подходяща и регулярна физическа активност на децата дава възможност за ефективно положително повлияване на здравето им в периода на детството и през целия живот, за намаляване на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести, поради което са приоритет в здравните политики на международно, национално и локално ниво. Политиките за укрепване здравето на децата и намаляване на риска от заболявания през по-късния живот трябва да бъдат насочени също към храненето, хранителния статус и физическата активност на бъдещите майки, бременните и кърмещи жени, тъй като те в голяма степен определят условията за нормално развитие на децата в ранния живот и програмирането на риска от основните хронични незаразни заболявания, предизвикващи смъртността на възрастното население.

2. 
   Проблеми в храненето, хранителния статус и физическата активност на децата в България.
   

Първото национално проучване върху кърменето, храненето и хранителния статус на децата до 5-годишна възраст у нас, проведено през 2007 г., разкрива тревожни факти – късно начало и малка продължителност на кърмене, много ниска честота на препоръчителното „изключително кърмене” (хранене само с кърма) до 4-6 месеца на кърмачетата - само при 13% от кърмачетата през 1-ия месец и 2% през 4-ти – 5-ти месец. Установено е масово ранно въвеждане на плодови сокове още през 2-ри - 3-ти месец, което създава рискове за ранна поява на зъбен кариес при децата, алергии и намаляване на кърменето. Открит е нисък прием на желязо със захранващите храни и висок процент на анемия при кърмачетата от 6 до 12-месечна възраст и децата до 3-годишна възраст. Тези проблеми станаха база за разработване на нови съвременни препоръки за хранене на кърмачетата и малките деца, дискусионни форуми на специалисти по хранене и педиатри, увеличени бяха промотивните кампании и инициативи за подкрепа на кърменето и съвременните принципи на захранване, обучението на майките. В тях активно се включиха много професионалисти и неправителствени организации, особено националната Асоциация за подкрепа на кърменето. Проучването на рисковите фактори за хроничните незаразни болести сред населението в България, проведено през 2014 г., което включва храненето на децата в кърмаческа възраст показа, че приложените интервенции са довели до значими положителни резултати. За този период се наблюдава спад в относителния дял на децата с кратък срок на кърмене, увеличен е значително процентът на децата, кърмени повече от 6 месеца (от 26% през 2007 г. на 44% през 2014 г.), особено впечатляващо е увеличаването на изключително кърмените деца (21.7% на 4-6 месечна възраст). Продължава обаче все още ранното въвеждане на плодови и плодово-зеленчукови сокове. През 2014 г. то се установява при 69% от децата до 6-месечна възраст. Анализът на храненето на малките деца показва, че приемът на желязо при децата до 5-годишна възраст съответства на препоръките, но липсата на достатъчно средства не дава възможност в това проучване да се проследят тенденциите в честотата на анемията.

Проведеното национално проучване през 2014 г. показва, че при децата в ранна и предучилищна възраст храненето бележи положителни тенденции в сравнение с това, установено при проучванията през 1998, 2004 и 2007 г., като най-добри резултати се наблюдават по отношение на консумацията на плодове и зеленчуци, която достига препоръчителния среднодневен прием. Увеличена е консумацията на мляко, млечни продукти, пълнозърнести храни и риба, но тя все още е недостатъчна. Честа е консумацията на сладкарски, захарни и шоколадови продукти, на храни с високо съдържание на мазнини и сол. Установено е, че 54% от децата на 1-2 години и 87% от децата на 3-6 години не приемат достатъчно калций, над 60% от децата в тази възраст имат недостатъчен прием на витамина фолат, който постъпва главно от листните зеленчуци, при 1/5 от децата приемът на на натрий, чийто основен източник е готварската сол, е по-висок от горните препоръчителни нива, 25%от децата на 3-6 години консумират високи количватва мазнини. Въвеждането на наредби на МЗ с изисквания за здравословно хранене на децата в детските заведения през 2011 и 2013 г., подкрепени от наредбата на МЗХ относно качеството и безопасността на предлаганите храни в тях (2011 г.), подобриха значително храненето, предлагано от детските кухни, храненето на децата в детските ясли и градини, което понастоящем в голяма степен съответства на съвременните принципи на здравословното хранене. За значителната консумация на плодове и зеленчуци допринася и приложението на схемата „Училищен плод”, финансирана от фонд „Земеделие”, осигуряваща от 2010 г. 2 пъти седмично плодове и зеленчуци за децата в голям брой детски градини в страната. Установените проблеми в храненето на децата от 1 до 6-годишна възраст сега се свързва основно с нездравословен модел на хранене в семействата.

В България храненето на децата в училищна възраст има най-сериозни проблеми. Последното национално проучване през 2014 г. демонстрира, че при всички изследвани групи деца консумацията на мляко, риба и пълнозърнест хляб е ниска, честа и висока е консумацията на колбаси, на захарни, шоколадови и сладкарски изделия, на чипс и други снаксове с високо съдържание на сол и мазнини. Ежедневно плодове и зеленчуци консумират само 40-50% от децата, а при 1/3 от тях се установява висока честота на прием на безалкохолни напитки със захар и/ или подсладители, като количеството им нараства с увеличаване на възрастта. Във всички възрастови групи среднодневният енергиен прием е в рамките на средните енергийни потребности при ниска физическа активност и е по-нисък от установения при проучването през 2011 г.

Същевременно, за значителна част от децата се установява нездравословен модел на хранене: относителният дял на децата с прием на мазнини над горната препоръчителна граница е висок (78-88%), 30-44% от децата в различните възрастови групи приемат растителни влакнини под долните препоръчителни стойности, а 16% от момичетата на 14-18 години имат прием на въглехидрати под минималното препоръчително количество. Храненето се характеризира с недостатъчен, рисков за дефицити прием на редица витамини и минерали – витамини от група В, витамин А, Е, калций, желязо, магнезий и цинк. По-голяма част от децата са с висок прием на натрий. През последните години се установи нов проблем в храненето на децата в ученическа възраст – честа консумация на енергийни напитки при значителна част от тях. От изследваните деца на възраст 14 -18 години през 2014 г. 49% консумират енергийни напитки, като 28% от тях са с умерена хронична консумация (от 1 до 4 пъти седмично), а 18,7% са с висока хронична консумация (5 дни седмично и повече).

Училищното хранене беше значително подобрено през последните години във връзка с прилагането на наредбата на МЗ с изисквания за здравословно хранене в училищните столове и бюфети (2009г.), използването на новия Сборник със съвременни рецепти за нейното внедряване (2012 г.), безплатното осигуряване на плодове и зеленчуци 2 пъти седмично по схемата „Училищен плод”, която стартира през 2010 г. и включва значителна част от децата от 1-ви до 4-ти клас. Тези мерки явно не водят на този етап до ефективно подобряване в цялостното хранене на учениците. В училищни столове се хранят децата в 1-ви - 4-ти клас и малка част от децата в 5-7 клас, училищните бюфети се ползват от малък процент от учениците, които предпочитат да си купят от близкия павилион забранените на територията на училищата снаксове, сладкарски продукти и безалкохолни напитки. Храненето в училищните столове не е привлекателно за децата и поради факта, че масово условията за хранене в тях не са подходящи и приятни.

Небалансираното, непълноценно и нездравословно хранене на децата в училищна възраст създава рискове за хранителни дефицити и крие сериозен потенциал за неблагоприятно въздействие върху тяхното здраве и развитие. Проблемите в храненето на децата от 7 до 18-годишна възраст отразяват липсата на здравословен модел на хранене в значителна част от семействата в България, липсата на адекватна информация и системно обучение на децата на здравословно хранене в училищата, установеното голямо влияние на масовата реклама на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар върху хранителното поведение на децата.

Наред с нездравословния модел на хранене, на национално ниво при значителна част от децата се установява ниска физическа активност. Проведените проучвания през последните 15 години показват, че в много училища в страната няма адекватна организация на часовете по физическо възпитание и те не осигуряват нужното ниво на двигателна активност. В значителен брой - общообразователни училища часовете по физическо възпитание/ спорт се провеждат нередовно. Националното проучване на храненето и хранителния статус на учениците в България през 2011 г. установява, че само 43% от момчетата и 27% от момичетата имат умерена до интензивна физическа активност съгласно препоръките (поне 60 минути ежедневно), което включва и часовете по физическо възпитание в училище. Същевременно, средно 42% от децата в ученическа възраст прекарват в седнала - легнала поза 5 и повече часа ежедневно извън учебните занятия, основно пред компютъра и телевизора. Националното проучване от 2014 г. показва задържане на тенденцията за обездвижването сред децата. Установява се, че само 36.5% от учениците на 10-18 години са физически активни почти всеки ден. Всяко трето дете спортува рядко или въобще не се занимава със спорт, като делът на момичетата е близо 2 пъти по-висок от този на момчетата. Над 40% от децата съобщават, че не спортуват, тъй като нямат желание, но 25% от тях, защото нямат условия за това на близко разстояние.

Ниската физическа активност и нездравословният модел на хранене при децата са основни рискови фактори за епидемията от свръхтегло и затлъстяване в детска възраст, която се наблюдава през последните десетилетия във всички страни в света, включително в България.

Анализ на данните за рисковите фактори, свързани със затлъстяването при децата в различни европейски страни, включително в България, получени в рамките на инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването през 2008 г., представя заключение, че при българските деца се установява най-голям процент с рисково хранително поведение, свързано със затлъстяването в сравнение с този при децата от включените в проучването 12 страни. При българските деца се установява статистически значима връзка на затлъстяването с 4 индикатора за нездравословен модел на хранене, включително нередовна закуска, консумация на плодове и зеленчуци по-рядко от веднъж дневно, консумация на чипс, пица, хамбургери и колбаси по-често от 3 дни седмично и консумация на сладкарски изделия по-често от 3 дни седмично, докато при децата в другите страни се установява значима връзка на затлъстяването само с нередовната закуска сутрин. Това потвърждава данните от националните ни проучвания, проведени при децата в различна възраст през 1998, 2007 и 2011 г., при които откриваме статистическа зависимост между наднорменото тегло и високата и честа консумация на храни и напитки с висока енергийна стойност, мазнини и захар като бял хляб, тестени продукти, чипс, безалкохолни напитки със захар, месни продукти и др., които характеризират нездравословния модел на хранене при българските деца. Националните проучвания на храненето и физическата активност на децата в ученическа възраст установяват също статистически значима по-висока честота на свръхтегло и затлъстяване при децата с ниска физическа активност в сравнение с тези, които са физически активни. Например, при момчетата на 10-13 години честотата на затлъстяването при тези с ниска физическа активност е 42.3%, а при физически активните - 13.5%. Подобна корелация между ниската физическа активност и наднорменото тегло при децата се намира и в международните проучвания на рисковите фактори, свързани със затлъстяването при децата, в които България участва.

Едновременно с наднорменото тегло, в ранна детска възраст съществува проблем с наличието на относително по-голяма честота на поднормено тегло и изоставане в растежа на децата. Независимо от сравнително добрите средни характеристики на храненето на малките деца, съществуват големи различия в храненето им в зависимост от социално-икономическия статус на техните родители. При проучването през 2014 г. сред децата на 1-4 години се установява 7% честота на поднормено тегло и изоставане в растежа като се наблюдава известна тенденция за увеличаване в сравнение с данните, получени през 2004 г. и 2007 г., когато са установени съответно 5.6% / 5% поднормено тегло и 4.1%/ 5.7% изоставане в растежа. При по-големите деца се наблюдава значително намаляване както по отношение на поднорменото тегло, така и на изоставането в растежа, като през 2014 г. при децата на 5-18 години те достигат 2.3%, което е в границите на нормалната честота.

През последните години се установява висок процент деца над 10-годишна възраст с нарушения в хранителното поведение и риск за хранителни разстройства (анорексия и булимия нервоза, хиперфагия - пристъпи на неконтролиран глад и прекомерно хранене), които създават сериозни здравни рискове. Националното проучване през 2014 г. показва увеличаване на проблема в сравнение с данните от проучването през 2011 г., когато са изследвани за пръв път. Нарушения в хранителното поведение се откриват при 30.5% от момичетата и 27% от момчетата на 10-18 години. Основен проблем се оказва неконтролираната хиперфагия, която значително допринася за наднорменото тегло. Самопредизвикано повръщане за контрол на теглото, прием на слабителни/ диуретици /хранителни добавки, които създават сериозни рискове за здравето се практикуват от 1.2-6.2% от всички изследвани деца, както от тези с наднормено и ниско тегло, така и от децата с нормално тегло, най-често от момичетата на 14-18 години.

3. 
   Хранене и физическа активност на децата в Община Бургас.
   

РЗИ Бургас редовно извършва контрол върху организираното хранене на децата в детските заведения и училищата. Последната проверка, направена през м. септември-октомври 2015 г. показва, че храненето, предлагано в детските ясли и градини в Община Бургас е разнообразно, осигурява ежедневно включване в менюто на представители от всички групи храни и в голяма степен съответства на изискванията, регламентирани в наредбите на МЗ за изискванията за здравословно хранене в детските заведения от 2011г. и 2013 г. Положителна характеристика на менюто в общината е стартиралото от м.октомври 2015 г. предлагане на риба 2 пъти седмично. Установяват се някои проблеми, които включват главно недостатъчно количество мляко и по-често предлагане на тестени изделия от препоръчителното, недостатъчно включване на пресни зеленчуци в някои менюта. В менюто на детските градини не се включват ядки. В детските ясли количеството на добавена захар е по-високо от препоръчителното и енергийната стойност на предлаганата храна превишава необходимия енергиен прием. Проверката на предлаганото обедно хранене в училищните столове е показала също спазване в голяма степен на изискванията на наредбата на МЗ за здравословно хранене на учениците (2009 г.). Основните проблеми включват недостатъчно предлагане на пресни зеленчуци, по-често включване на тестени десерти от препоръките, високо съдържание на мазнини в някои менюта.

Извършените проверки на предлаганите храни и напитки в училищните павилиони и автомати за закуски и напитки са показали спазване на изискванията на Наредба №37 на МЗ от 2009 г.

Обобщено, организираното хранене на децата в детските заведения и училищата в Община Бургас е в голяма степен пълноценно, разнообразно и здравословно, като са необходими някои корекции, насочени предимно към увеличаване на млякото в детските заведения, намаляване на тестените продукти и увеличаване на пресните зеленчуци в детските заведения и училищата.