Община чипровци нископланински ландшафтен парк „широка планина” село превала, община чипровци, област монтана
Изтегляне 1.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Биота и биоразнообразие
Хидроклиматична характеристика Водите и климатът са от съществено значение за туристическите дейности. Една от особеностите на част от парковата територия (Средна зона – вж по-долу) е наличието на значителен брой нискодебитни водоизточници. Те, обаче, ще се превърнат във важен елемент на парковото обзавеждане под формата на не съвсем традиционни чешми. В парковата територия липсват значителни по дебит реки. Тя представлява и своеобразен местен вододел (основно и второстепенно било) откъдето водят началото си редица малки притоци на реките Превалска, Лом, Нечинска бара. Климатът, както е известно, е важно условие за различни дейности в т.ч. и не на последно място за туристическата. Надморската височина, както и направлението на разглежданата планинска структура, степента на разчленение, формират и съответни мезо- и микроклиматични особености, които в още по-голяма степен ще бъдат отчетени в евентуалното функциониране на територията като туристически обект. На този етап ще се отразят само основни климатични характеристики като се подчертаят и някои особености. Посоченият район обхваща изворните области на р. Нечинска бара. Реката се формира от малки притоци, водещи началото си главно от централната част на Широка планина. В началото носи името Гюргичка бара. Тече на север-североизток и след с. Гюргич се слива с р. Карачица под името Нечинска бара. Дължината на главната река до вливането й в р. Лом след с. Крива бара е 30,4 км, а площта – 221,5 км2. За формиране на умереноконтиненталния климат на района известно влияние оказва високата част на Западна Стара планина, особено за т. наречения фьонов ефект – поривист вятър от юг-югозапад. При нахлуване (доминиращо) на въздушни маси от северозапад се наблюдават орографски обусловени по-значителни валежи. Годишните валежни суми са между 650-800 mm с типичното за умереноконтиненталния климат вътрешногодишно разпределение - изразен къснопролетен и раннолетен максимум. Наблюдава се по-слабо изразен вторичен максимум през есента (главно през ноември). Минимумът е характерен за летните месеци и началото на есента (август-октомври), както и през зимата, като в района той е дори и по-силно представен (фиг. 1). 
Фиг. 1. Вътрешногодишно разпределение на валежите в района в % от годишната валежна сума. Средната годишна температура в зависимост от надморските височини и характера на релефа е между 10,0-11,2 0С, при средна януарска от -1,4 до -2,4 0С и средна юлска - между 21,0 и 23,0 0С. Периодът с устойчиво задържане на t под 0 0С е с продължителност между 45 и 60 денонощия, а с устойчиво задържане на t над 5 0С -около 240-250 денонощия. Най-интензивни (средна продължителност 17,1-17,2 денонощия) засушавания в района се наблюдават през лятото и есента, когато тяхната честота е от 1,9 до 2,1 случая за сезон. Средно за година те са повече от 7 случая. Що се отнася до снежната покривка, която през отделните години е различна по дебелина и продължителност, във Ведернишко-Веренишкия район тя се наблюдава между 50 и 60 дни годишно, а средната й височина през януари е между 13 и 21 cm. Конкретните почвено-климатични и геолого-геоморфоложки условия на Ведернишко-Веренишкия район и конкретно в обсега на Широка планина, формират и неговите специфични хидроложки особености. Характерни са големите различия във водността между северните и южните подножия на Венеца, Ведернишки рид, Широка планина и Веренишко бърдо. По-голямата част от падналите валежи се оттича повърхностно, което е предпоставка за засилване на колебанията на речния отток и на ерозионните процеси. Особеност на парковата територия е изразителен наветрен склон със северно изложение (Типчен–Било), за който могат да се предполагат по-големи локални извалявания, а от там и по-голяма водоносност, както за повърхностните, така и за подземните води. Неслучайно букът в тази част на планината „слиза” доста ниско, почти до и под 300 м н.в. (растителна инверсия предиспонирана от релеф, респ. климат, основна скала. Главната река, която дренира територията на изследвания район е Нечинска бара. Липсата на редовни наблюдения на речния режим затрудняват характеризирането му в горното течение. Анализът е извършен въз основа на наблюденията във ведомствената хидрометрична мрежа, наблюдаваща състоянието на комплексните и значими язовири, един от който е „Христо Смирненски”, построен на Нечинска бара между селата Буковец и Смирненски. Макар и отдалечени от района на изследване, данните за режима на реката при вливането в язовира за последните 10 години дава определена представа за месечния и годишния обем на речния отток и вътрешногодишното му разпределение. Анализът на данните показва, че реката при вливането си в язовира има среден многогодишен отток в размер на 1,22 м3/с и годишен обем около 38,4 млн м3. Вътрешногодишното разпределение на оттока на Нечинска бара е сходно с типичния за тази част на страната режим на речния отток. Най-многоводен е периода февруари-май с максимум през април. През този период протича над половината от годишния отток. Маловодният период обхваща месеците август-октомври, когато протичат едва около 12 % от годишния отток. Той продължава и през ноември-декември, макар и по-слабо изразен (фиг. 2). 
Фиг. Вътрешногодишно разпределение на оттока на р. Нечинска бара при вливането й в яз. „Христо Смирненски” за периода 2000-2009 г. С оглед осигуряване на питейна вода за посетителите на парка, от значение са подземните води и съответните водоизливи. Най-голям по дебит е карстово-пукнатинният извор Извора, каптиран отдавна от местното население, приблизително от 0,1 л/сек до 3 л/сек. В по-ниската северна част на зоната за изграждане на чешми ще се използват пластово-пукнатинни и порови води, формирани в неокарстени терени (конгломерати, брекчо-конгломерати, пясъчници). В обсега на парковата територия попадат началните притоци на Гюргичка река (Гюргичка бара), които за нуждите на проектирането са наименувани съответно Лева Гюргичка (Западна) река и Десна Гюргичка (Източна) река. Последната има добре изразен каскаден характер на течението и ще влезе в парковото оформяне като много важен разнообразяващ предлагането елемент. За повишаване на атрактивността на водните течения, както и за улесняване на придвижването, е предвидено изграждането на бент-бродове, не само по Лева и Десна Гюргичка река, но и в Раджин дол - ляв приток на Превалска река с непостоянен дебит, формиращ се основно в окарстен терен.
В последните години, както на много други места в страната, са налице изменения не само във видовия състав, резултат от преднамерени или непреднамерени човешки действия. Ок. 15-20 % от сегашната паркова територия е пожарище (пожар възникнал преди ок. 5 г. и обхванал главно северните склонове на Типчен и Било, естествено залесени предимно с букови гори). Сукцесионните процеси (смяна на биотичните, главно флористични елементи), които протичат в момента, са свързани с пълната липса на горска растителност, респ. склоп и избуяване на мощна тревисто-храстова растителност, и пр. От гледна точка на чисто визуалната привлекателност на ландшафта, това деструктивно явление (пожар) не изглежда толкова фатално, дотолкова, доколкото е налице известно разнообразяване на горска с негорска площ, при определен „вегетационен бум” на разнообразни, главно тревни, видове. Остатъчната (след пожара) растителна маса – стволове и клони, понастоящем представлява своеобразни микроекосистеми, внасящи, поне от гледна точка на хранителните вериги, допълнително разнообразие. Дори и при бегъл поглед, другият негативен процес и тенденция в парковата територия – рязкото намаляване на традиционното използване за паша и сенокос на негорските площи, е не по-малко проблемен, предвид запазването на естествените природни структури. Негативният резултат – деструкцията на тревостоя, се изразява преди всичко в обедняване на видовия състав, респ. намаляване на съответното тревно разнообразие. В този смисъл във формулата на функциониране на ландшафтния парк се вплита и пасбищното животновъдство, при това и като допълнителен туристически атрактив (по някои земеделски програми вече се подпомага окосяването на ливадите, само за да се поддържа традиционно формиралият се (стотици години) режим на функциониране (със съответната човешка намеса). В рамките на настоящото изследване, в което по договор бе определено с продължителност 1 месец (септември–октомври) не е възможно да се проследят сезонните изменения във вегетацията, а оттам и да се разкрие растителното и животинско богатство. Подобни дейности по принцип се застъпват след реализацията на проект за ландшафтен парк и обхващат достатъчно продължителен период от време. Все пак, на основата на досегашни изследвания, ще бъде поднесена по-долу сравнително детайлна характеристика, отнасяща се, не само за конкретната паркова територия, но и за значително по-голяма част от Широка планина. Налице са достатъчно основания по логичен път, да се приема наличието на значително биоразнообразие, част от което може да се установи и дори не чрез толкова целенасочени дейности. Биоразнообразието пряко отразява разнообразието на скалната основа, пречупено през съответната почвена покривка и микроклиматичните особености и дренажните условия. Биотопите също се дефинират до голяма степен от почвените условия. Почвата, като органоминерално тяло, е своеобразно „огледало” – резултантна на взаимодействието на компонентите в ландшафта. Основните типове и подтипове в района са свързани със съответните скали, изветрителна и растителна покривка. Те се представят, преди всичко, с лесивираните (Luvisols, LV, FAO). Доскоро те се наричаха сиви горски почви. По-нататък почвената покривка ще бъде разглеждана въз основа на старата терминология, доколкото тя в оперативен смисъл по места, все още се използва. Разнообразието на релефа, в т.ч. и различието в надморската височина, геоложката структура, влиянието на климатичните фактори, в условията на съответна растителност, „произвеждаща” органичната съставка на почвата, са повлияли в различна комбинация върху почвообразувателния процес. В района на ландшафтния парк са формирани три основни типа почва: сиви горски, кафяви горски и интразонални хумусно-карбонатни (рендзини). Сиви горски почви. Техните подтипове са разпространени върху по-голямата част от територията на парка. Развити са в целия диапазон от релефни форми на всички изложени в различни посоки терени, като обхващат и следващия пояс до височина 700-800 м, с предимно южно изложение. Почвообразувателният процес на сивите горски почви се характеризира с по-малко натрупване на хумус в пределите на хумусния хоризонт. Преходният хоризонт е два или повече пъти по-мощен от хумусния, уплътнен и в различна степен глинясъл, като количеството на глината е в пряка зависимост от основната скала. Карбонатите са дълбоко измити, което оказва влияние върху почвената киселинност. Почвата над карбонатния хоризонт е обикновено кисела, но и върху този показател основната скала оказва съществено влияние. Азотното съдържание, в съответствие с намаленото съдържание на хумус е сравнително малко, а режимът на фосфорното хранене -неблагоприятен. Общо взето сивите горски почви, като средно богати на хумус и сравнително беда на азот и фосфор задоволяват изискванията на дървесните видове. По-лош е при тях въздушният и воден режим поради наличието на уплътнен преходен хоризонт. През периода на валежите и снеготопенето в горните хоризонти се създава преовлажняване, което силно намалява аерацията. Разположени са предимно по склоновете и билата както на северни,така и на припечни изложения. Сравнително добре са запасени с хранителни вещества, като богатството им варира в зависимост и изложението, наклона, надморска височина и др. Хумусният хоризонт е средно мощен със съдържание на хумус от 1.40 % до 5.25 %, или средно 3.87 %. Азотното съдържание също варирам 0.08 % до 3.03 % или средно 1.13 %, а почвената киселинност е от средно кисела до слабо алкална, средно - 5.18. По механичен състав са леко от средно песъкливо глинести до глинесто-песъчливи. Върху тях растат церови, благунови, горунови, габърови, и буков дървостои, както и черборови и акациеви насаждения (изкуствени) с различен бонитет поради изложените по-горе причини. Преобладаващо участие имат различните видове дъб, които се включват в смесените дъбови гори (Кверцетум микструм). При унищожаване или прореждане на горската растителност значително участие взема и ливадната растителност главно от типа на Андропогенетум. Хумусно-карбонатни почви. Те са разположени северно от линията Бели мел–Превала–Долни Лом, предимно по юг-югозападния варовиков припечен склон на Широка планина. Както показва името им, тези почви се характеризират с високо съдържание и се развиват изключително върху карбонатни скали. По компактно те се срещат в землищата на селата Превала и Горна лука и Бели мел. Почвите са бедни, в преобладаващата част са слабо запасени с влага. Имат пълен почвен профил - АВС, но преходният хоризонт (В) е с различна мощност и на места хумусният хоризонт направо лежи върху варовит рохляк - профил от типа А-С. Наличието на голямо количество калциев карбонат при образуването на тези почви води до формирането на слабо до неутрална реакция на почвения разтвор, при което разлагането на органичните вещества силно се забавят. Тези почви са предимно твърде плитки и плитки (89.8 %) и по-рядко среднодълбоки. Механичният им състав е леко до средно песъкливо-глинест. Реакцията на почвата - рН е около 7.97 - слабо алкална, като в дълбочина алкалността се засилва и достига рН до 8.37.
Съгласно "Класификационната схема на типовете месторастения в България” територията попада в Северна България и Мизийската горскорастителна област. Разпространението на растителните формации е пряко свързано с вертикалната зоналност на разпределение на горската растителност. Във вертикално отношение горите на ландшафтният парк са разположени в двата по-ниско разположените пояса от споменатата подобласт, а именно:
В района на ландшафтния парк са застъпени широколистни видове, които процентно са различно представени в чистите и смесени насаждения:
В насажденията участват:
Животински свят В района на ландшафтният парк се срещат типичните да тази част на страната животински видове:
Каталог: ovos Изтегляне 1.1 Mb. Сподели с приятели:
|