І.2. Ландшафтните паркове – новина в туристическата теория и практика

Съществува опит отпреди няколко години това понятие да се въведе и у нас (чрез статия със съответно неадресирано предложение, отразено в научно списание с автори преподаватели в СУ) - изграждане на ландшафтен парк в Земенския пролом¹. Тази практически ориентирана идея, с акцент върху консервационни дейности – досега не е получила практическа реализация. От самото наименование на предложението обаче се разбира, че става дума за нова категория защитени територии, които трябва да включват и резерватни площи. Достойнството на разработка се отнася до управлението и функционирането на ландшафтните паркове – в този смисъл те се разглеждат като регионални, т.е. администрирането е преди всичко грижа на местните власти.

В настоящия проект за НЛП „Широка планина”, без да се игнорират природоопазващите мерки и дейности, се поставя категоричен акцент върху рекреационно-туристическите функции.

Развитието на туризма и по-специално на екотуризма в България изисква преди всичко комплексен, интегрален подход в съчетание с регионален, при усвояване на ресурсите в определени територии. Този подход е особено подходящ и може да се използва най-добре при разработването на проекти, свързани с изграждането на ландшафтни паркове.

1. 
   Адекватност на философията и целите на екотуризма
   

2. 
   Устойчивост в стопанисването и развитието
   

3. 
   Постепенност (етапност) в изграждането.
   

4. 
   Публично-частно партнорство в изграждането и стопанисването.
   

Освен характеристиките по отделни елементи, атрактивната за целите на туризма природа се експонира и по композиции – съчетания от два и повече природни компонента:

От гледна точка на устойчивостта в най-широкия смисъл на думата следва да се потърси оптимален баланс между консервационната идея и рационалното природоползване преди всичко и само за целите на екотуризма.

От десетина години в България са законово определени и финансово обезпечени следните категории защитени територии: резерват, национален парк, природен парк, защитена местност, природна забележителност. Резерватите са създадени изключително за запазване на биоразнообразието. В останалите категории не само се допуска, но в повечето случаи едва ли не се изисква посещение с цел туризъм.

Понятието “парк” в смисъла на организирана, ранжирана от човека територия за целите на отдиха и туризма, притежава доста разнообразни нюанси на дефиниране и използване не само у нас. Според местоположението най-често се отделят две паркови категории: селищни и крайселищни. Почти във всички случаи това са съответно градски и крайградски паркове. Според водещия природен компонент парковете се диференцират на:

Налице са достатъчно практически примери, особено за териториалната организация за лесопарковете (в близкото минало в териториалното устройство у нас това бе водещо понятие), и в по-малка степен за хидропарковете.

За да се обясни по-добре същността на ландшафтния парк, дейностите в парка следва да се диференцират макар и в голяма степен условно на две групи: дейности, свързани с отдих в тесния смисъл на думата, и такива, свързани с познавателен туризъм. Очевидно при лесопарковете и хидропарковете доминират дейностите, свързани с различен по време и активност отдих, а при геопарковете - с познавателен туризъм. Идеята за ландшафтните паркове се основава на естествения интегритет на различните компоненти, който се фокусира в понятието ландшафти, а това означава и интегриране и на отбелязаните по-горе две основни относително самостоятелни функции при задължителни мерки за съхраняване и опазване на природната среда.

Достатъчно известно е, че по отношение на природното наследство у нас са диференцирани и обезпечени с управление и финансиране други две категории значителни по площ паркови територии - национални и природни паркове (в тесен смисъл на думата националните паркове са също природни). Тяхната основна функция е преди всичко консервационна. Изниква въпросът: до каква степен се различават понятията “ландшафтен” и “природен парк”? Различията се състоят в следното:

1. Ландшафтният парк е значително по-малък по териториален обхват;

2. При ландшафтния парк се допуска по-голяма степен на антропогенно натоварване на ландшафтите;

3. Във философията за ландшафтните паркове ключов елемент е рационалното използване за отдих и туризъм, което само по себе си изключва значителни нарушения на естествени природни структури (напр. кариерните разработки - нарушения, които засягат както почвообразуващия слой, така и основните скали).

4. Останалите човешки дейности в парковата площ не са толкова стриктно ограничени – те са съобразени със споменатите вече основни дейности (т.е. тези, които не влошават цялостната атрактивност на територията) и не им противоречат.

5. Наред с био- и георазнообразието, изтъквани при другите категории паркове, при ландшафтния парк се акцентира и върху техния интегритет – ландшафтното разнообразие.

6. Наличие на безспорни, от гледна точка на атрактивността, точкови и/или линейни и площни атрактивни обекти.
В последна сметка, от съществено значение в общ дефинитивен план е вече доказаната на много места по света теза, че най-добрата гаранция за съхраняване на природното наследство е добре ранжираното и премерено използване на различни обекти и територии преди всичко за туристически цели (в т.ч. и чрез реинвестиране в подобни дейности).

Основен въпрос за устойчивото функциониране на ландшафтните паркове е този за тяхната атрактивност и свързания с нея посетителски интерес. В България съществуват достатъчно места с несъмнена комплексна атрактивност в съчетание със слабо изменена или почти неизменена природна среда. Нещо повече - отдавна е налице категорична и безспорна тенденция за постепенно и трайно намаляване на антропогенното (човешко) натоварване - има се предвид най-вече осезаемото ограничаване (свиване) на различни селскостопански дейности. С няколко конкретни примера, които могат да станат основа на предложения за моделни пилотни проекти, ще се опитаме да внесем допълнителна яснота относно същността и функционирането на ландшафтните паркове. Водещи в логическата постройка ще бъдат мотивите за посещение и посетителския интерес. Ключов елемент в разсъжденията е туристическата атрактивност. Не само теоретически този проблем е вече достатъчно “разнищен” в БАСЕТ. Условното (донякъде) отделяне на сетивно-визуален и информационен пласт при възприятията улеснява в значителна степен по-нататъшните теоретични постановки.

В България съществуват няколко проекта за ландшафтни паркове, в т.ч. и за близкия по същност “геопарк” - някои от тях са реализирани частично:

1. В рамките на голям партньорски проект за формиране на туристическа зона “Средна Янтра” на територията на община Стражица (водеща организация в изпълнението на проекта) е изграден на първия крайпътен ландшафтен парк у нас - КЛП “Малка България”.

2. През 2006 година е създаден и първият геопарк у нас - “Искър-Панега”, на територията на община Луковит, който допълнително се устройва и сега. Край р. Панега, непосредствено до Луковит, вече е изграден и ландшафтен парк „Панега”.

3. Среднопланински ландшафтен парк “Южна Плана” – с. Алино, община Самоков – идеен проект.

5. Ландшафтно-исторически парк „Градище” – община Гърмен – идеен проект.

6. Ландшафтно-исторически парк „Мездра-изток” – община Мездра – идеен проект.

7. Карстов ландшафтен парк „Камено поле” – с. Камено поле, община Роман – работен проект.

8. Карстов ландшафтен парк „Понора” –община Враца – идеен проект.

Изложеното дотук е преди всичко резултат от разработките на БАСЕТ за развитие на нетрадиционен туризъм, особено в селските райони и микрорайони на страната.

Според особеностите в местоположението си ландшафтните паркове са диференцирани на: крайпътни, крайречни и среднопланински и т.н.

В последна сметка при ландшафтния парк се поставя категоричен акцент върху познавателния туризъм, съчетан с краткотраен, с повече или по-малко активен отдих. Неговата същност се изразява преди всичко в териториалната композиция на:

- точкови атрактивни обекти – отделни живописни скали, водопади и др.

- линейни атрактивни обекти – екопътеки, геопътеки, off road трасета и др.

- площни обекти – добре ограничени и атрактивни неголеми територии, с нелинеен и донякъде с неточков характер: групи вековни дървета, находища на атрактивни тревни и храстови растителни видове, малки езера и блата, скални комплекси и др.

Допълнително разнообразие, респективно увеличаване степента на комплексност, може да се постигне и чрез “вписването” на:

- обекти на културното наследство както с местно, така и с национално значение, които са разположени в парковата територия – калета, параклиси, стари пътища и мостове и дори запазени малки селища.

- архитектурни елементи за нуждите на отдиха и туризма (законовата база за тяхното изграждане е почти винаги Законът за горите): беседки, заслони, пейки, чешми, дървени мостчета и стълби, обзорни площадки, места за почивка и др.;

Предвид основната функция на ландшафтния парк, неговата дефиниция изглежда по следния начин: “Териториално съчетание на атрактивни природни компоненти и ландшафти с архитектурни елементи за целите на отдиха и туризма и обекти на културно-историческото наследство в условията на слабо изменена и съхранена околна среда”.

Както е известно управлението на досега известните 2 категории паркове – национални и природни, е грижа и отговорност на национални ведомства, съответно МОСВ и МЗХ (официално МОСВ методически ръководи и двете категории). Поради по-ясно изразените икономически аспекти при ландшафтните паркове, а в тази връзка и максимално съобразяване с местните условия, по-удачно е те да бъдат под егидата на регионалните администрации и най-вече на общинските органи за самоуправление.

Досега известните организационно-управленски формули не прилягат добре на новата категория - ландшафтен парк. Акцентът в случая пада не толкова върху консервацията, колкото върху рационалното природоползване – широка гама съвместими и допълващи се функции, от които водеща е екотуризмът. Някои не съвсем туристически дейности са не само съвместими с екотуризма, но и в много отношения ще се окажат добро допълнение към него – така например в нископланинския ландшафтен парк “Широка планина” удачно могат да се съчетаят:

- екотуризъм със събиране на билки, гъби и въобще на горскоплодни видове;

- екотуризъм с пасищно животновъдство;

- екотуризъм с ливадарство;

- екотуризъм и горско стопанство;

- екотуризъм с ловно стопанство.

От само себе си се разбира, че “симбиозата” между екотуризъм и напр. добив на инертни материали, не е подходяща за развитие в парковата територия.
І.3. Генериране и развитие на идеята за изграждане на нископланински ландшафтен парк „Широка планина”
Идеята за създаване на парка възникна във връзка с анализа на природните (ландшафтни) условия на страната ни и по-специално с разкриването на нови резерви за развитието на туризма. Извършването на този анализ произтича от изискванията, които стоят пред България във връзка с по-нататъшното ни интегриране в Евросъюза и новите възможности за финансово обезпечаване.

Преди 15-тина години в БАСЕТ започна разработването, както теоретически, така и практически, на мащабен проект с работно наименование “Формиране на национална мрежа за екологичен и селски туризъм”, който проект не бе финансиран отникъде. В зависимост от степента на атрактивност бяха диференцирани няколко категории природни и културно-исторически обекти: с наднационално, национално, регионално и локално значение.

Конкретна причина и донякъде повод беше участието на Белоградчик, респ. Белоградчишки скали, в световната класация New seven wonders, а след това – обзорно-аналитичен материал За резултатите и ефектите от проектите за развитието на българския туризъм или има ли по-голям проблем от корупцията, създаден от БАСЕТ и разпространен публично от м. февруари т.г. Беше поставен въпросът има ли в България и дали могат да се създадат обекти с национална значимост, съизмерими с Белоградчик. В последна сметка, средата на м. май т.г., след целева командировка в община Чипровци, председателят на УС на БАСЕТ доц. П. Петров публично разпространи материал (с наименование Седемте потенциални български чудеса – изпратен и до отделни видомства, вкл. и кабинета на Министър-председателя), в който беше представена идея за създаване на нови туристически обекти с наднационално значение, където за пръв път бе упоменат и «Нископланински ландшафтен парк «Широка планина» като един възможен за устройване, високоатрактивен туристически обект също с наднационално значение. Логично последваха въпроси. Получиха се и отговори от някои държавни нива – подкрепящи, но прекалено общи. Естествено, мнозина бяха стреснати от претенциозното дефиниране. Наложи се да се потърсят доказателства за много високата степен на потенциална атрактивност на отбелязаните обекти. Най-важното и най-лесно разбираемо беше сравнението с Белоградчишките скали като отдавна утвърден високоатрактивен природен обект, при това отстоящ само на 15-тина км от най-високата част на Широка планина. Понастоящем то изглежда по следния начин:

Таблица № 1. Сегашно състояние на двата обекта.

Таблица № 2. Състояние на двата обекта след изграждането на НЛП „Широка планина”

Дори при едно бегло сравнение между тези две, с минимална доза субективност таблици, се вижда ясно, че резервите за НЛП „Широка планина” се крият във възможността за рязко увеличаване на атрактивността на неживата природа до степен, съизмерима с тази на Белоградчишките скали. Значителното подобряване на достъпа е другия показател за увеличаване на мотивите за посещение на обекта. Всичко това ще доведе и до появата на съответните услуги, най-вече в с. Превала. В последна сметка, по отношение на чисто природните атрактиви НЛП „Широка планина” ще тежи, както с георазнообразието, така и с биоразнообразието и ландшафтното разнообразие като цяло.

Съществен традиционен елемент на атрактивността на туристическите обект е обзорността, която се разкрива към, от и вътре в съответната територия. В БАСЕТ е разработена теоретична схема за оценяване на обзорността, която е диференцирана на три категории:

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 1.1 Mb.
  
  Сподели с приятели: