Основни изводи и тенденции в демографското развитие

6.1.3. Основни изводи и тенденции в демографското развитие

• 
  Частичен отрицателен естествен прираст и намаляване общия брой на населението;
  
• 
  Налице е намаление на най-репродуктивната възрастова група на родилните контингенти (15-34 г.) (обща тенденция за страната и областта).
  
• 
  Раждаемостта, особено в с.Голеш, е висока, отчитайки факта, че в минали години населеното място е било на първо място по раждаемост в страната;
  
• 
  Нето-миграцията е отрицателна, по-изявена е временната трудова миграция, свързана с пазара на труда.
  
• 
  Постепенно застаряване на населението на общината и в най-голяма степен на много малките населени места (характерна и за областта и страната) и намаляване на броя на населението в трудоспособната възраст;
  
• 
  Увеличаване на заболеваемостта сред населението в трудоспособна възраст;
  
• 
  Снижаване на средната продължителност на живот;
  
• 
  Възрастовата структура на населението на Община Кайнарджа е по-благоприятна по отношение на естественото възпроизводство на населението в сравнение с тази на областта и страната, което се дължи главно на по-големите села.
  
• 
  Отрицателен баланс на механично движение, липса на фактори за задържането на населението;
  
• 
  Растящ брой на неграмотни или с много ниско образователно ниво, поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на общия потенциал и учене през целия живот на работната сила.;Броят на населението на общината е с тенденция на намаление, но с по-нисък интензитет през последните години.
  
• 
  Възпроизводството на трудоспособното население е по-благоприятно от средното ниво за областта и страната – 100 лица излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 125 д. (средно за областта – 58 д., за страната – 62 д.).
  
• 
  Броят на лицата с висше и средно образование нараства, а намалява този на лицата с ниско образование за периода между последните две преброявания (2001-2011 г.), но образователният ценз на населението на общината е под средното ниво за областта и страната. Образователното равнище е по-високо в общинския център – с. Кайнарджа.
  
• 
  В етническата структура на населението основни етнически групи са българската, турската и ромската (циганската). Не се очертават съществени изменения в етническата структура на населението на общината за периода между последните две преброявания, различията са в резултат на общото намаление на населението.
  

6.1.4. Икономическа активност и безработица

Броят на наетите лица е един от индикаторите за състоянието на икономиката. В Община Кайнарджа през 2013 г. в икономиката са наети общо 453 д., което е свидетелство за висока безработица и липса на работни места на територилята на общината.

Коефициентът на заетост през разглеждания период спада. Делът на заетите лица в община Кайнарджа е най-нисък за област Силистра.

Разпределението на наетите лица по икономически дейности в общината за годините 2008 и 2012 г. е показано в таблица 31.

За периода 2008-2013 г. броят на наетите лица в общинската икономика на Кайнарджа бележи следното развитие:

• 
  Общият брой на наетите лица вследствие на икономическата криза намалява от 589 д. през 2009 г. на 432 д. през 2012 г. предимно поради редуцирането на наетите в индустрията;
  
• 
  В търговията също се наблюдава намаление на наетите лица (табл. 11).
  
• 
  В образованието наетите лица се запазват;
  
• 
  В селското, горското и рибното стопанство за периода е налице нарастване на наетите лица (от 90 д. през 2008 г. на 127 през 2012 г.).
  

По отношение на коефициента (равнището) на регистрираната безработица към 2014 г. (44.69% средногодишно равнище на безработица), Община Кайнарджа е в значително по-неблагоприятна позиция от средното равнище за Област Силистра (19.40%) и за страната (11.21%) (табл. 32, фиг. 8). Средногодишният брой на регистрирани­те в бюрото по труда безработни лица в общината през 2014 г. е 697 д.

По данни на Агенцията по заетостта през месец август 2015 г. се очертава намаление на безработицата, което е свързано със сезонния характер на заетостта. За община Кайнарджа равнището на безработица през август 2015 г. е 34.3% (534 д.). Намаление на безработицата се очертава и за област Силистра – 15.2%, за СЦР – 9.8%, за страната 9.3%.

Структурата на безработните в община Кайнарджа е твърде негативна. Над 80% от всички безработни лица са с основно и по-ниско образование и без квалификация, поради което липсва сериозна заинтересованост от страна на работодателите за наемане на безработни лица, регистрирани на трудовата борса. В действителност обаче тя е по-голяма, защото много от безработните не са регистрирани в Бюрото по труда, както е по-висок и делът на безработните сред жените. Наблюдава се тенденция за увеличаване дела на регистрираните трайно безработни лица. Най-голяма е безработицата в селата с компактно население от малцинствен произход - Средище, Голеш, Посев, Зарник, Полковник Чолаково. То е предимно малоимотно и безимотно. Заетостта му се ограничава с включване в кампании при сеитба и прибиране на реколтата през пролетта и есента. Разчита предимно на социални помощи. Според възможностите за самоопределяне към конкретна етническа група от общо регистрираните безработни лица като роми са се самоопределили 10 %, а като турци 44 %. Само 9 % от тях са със средно образование и в конкретни цифри изражението им е 25 лица.

Основният фактор за намаляване на безработното население на община Кайнарджа играе общинската политика, насочена към осигуряване на работни места, чрез участие в национални програми и проекти на микро- и макро-равнище. Като основен работодател се явява община Кайнарджа, която насочва вниманието си към най-засегнатите и уязвими групи.

6.1.5. Основни изводи и тенденции на развитие на пазара на труда

• 
  Състоянието на пазара на труда е в пряка зависимост от социално-икономическото развитие на общината;
  
• 
  Налице е нарастване на броя и на относителния дял на икономически неактивното население, което преобладава над икономически активното, поради ограничените възможности за заетост;
  
• 
  Наетите лица в общината за периода 2008-2012 г. намаляват;
  
• 
  Най-голям дял съставляват наетите в икономическите дейности „селско, горско и рибно стопанство”; „образование”; „хуманно здравеопазване и социална работа”.
  
• 
  Регистрираната безработицата се характеризира с динамика, като в резултат на икономическата криза след 2009 г. се очертава значително нарастване на равнището на безработица (обща тенденция за страната, но с по-малък интензитет). Следва да се отбележи, че равнището на безработица за общината е 2.3 пъти над средното за областта, 3.7 пъти над средното за СЦР и 4 пъти над средното за страната (2014 г.).
  
• 
  Реализацията на безработните лица на пазара на труда е в пряка и съществена зависимост от пола, възрастта, професионално-квалификационните и образователните характеристики на безработните лица.
  
• 
  Като икономически ограничител пред подобряването на заетостта и на свързания с нея коефициент на заетост могат да се посочат засилване на тенденцията към по-засилена миграция на отделни лица и на цели семейства в трудоспособна възраст, ниското равнище, слабата динамика и нестабилност на местното икономическо развитие, както и недостига на инвестиции.