Община Шумен
Изтегляне 4.02 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.12Недостатъци на модела и процеса на моделиране
- 8.13Резултати от дисперсионното моделиране
- 8.13.1Резултати от моделирането за 2009 година
- 8.13.2 Резултати от моделирането за 2010 година
- 8.13.3 Резултати от прогнозното моделиране за 2014 година
8.11Спецификация на моделаСлед като всички гореописани данни са визуализирани в SelmaGIS, самото моделиране се извършва от Austal2000. Това става по следния начин:
8.12Недостатъци на модела и процеса на моделиранеОсновният проблем в процеса на моделиране беше осигуряването на данни. Използваните метеорологични данни, предоставени от НИМХ, са осреднени за периода 2007-2010, а не са отделни за всяка година. Емисионните фактори за транспорта в Шумен не са оценявани. Използваните емисионни фактори са от 2001 и са пригодени за българските условия, а не са пресметнати специално за тях. Въпреки това, използваните коефициенти не пречат на анализа от моделирането, защото промяната в емисиите се дължи изцяло на промяната на пътната ситуация в града, към която са насочени и мерките изложени в настоящия доклад. Емисиите от битовото отопление бяха разпределение по районите на базата на броят на домакинствата по райони, отопляващи се на твърдо горива (основно дърва и въглища). По-точни данни и такива за по-малки единици (например квартали) биха били по-полезни, но не бяха в наличност. Основен проблем е и наличието на само една автоматична измервателна станция. Този факт не дава голяма възможност за валидиране на резултатите от моделирането. Предишни изследвания сочат, че обикновено моделираните стойности са по-ниски от измерените. Друга слабост на продукта е, че версията, която бе използвана, не позволява изчислението на фонов прах от транспорта. Фоновият и ресуспендираният прах играят голяма роля в замърсяването с ФПЧ10, особено през зимата. Тази информация може да се анализира чрез приложението на SelmaGIS-Emistreet. Това приложение обаче е в процес на обновяване и не бе достъпно в момента на моделирането. Друга слабост на модела е неспособността да интегрира голям брой сгради в калкулиране разпространението на замърсителите във въздуха. Сградите служат за преграда на разпространението на замърсителите, както и въздействат на ветровата обстановка в града. Mоделът разпределя средногодишните емисии от горивните процеси за отопление, които имат сезонен характер. Емисии от този сектор се наблюдават само през зимните месеци. В модела обаче, те са разпределени през цялата година. Това води до намаляване на ефекта на годишна база, който горивните процеси през зимата имат върху замърсяването на въздуха. Най-голямо замърсяване на въздуха в град Шумен се наблюдава именно в зимните месеци, когато има наличие на емисии от горивни процеси. 8.13Резултати от дисперсионното моделиранеЗаради споменатите в предишната секция недостатъци на модела и процеса на моделирането, резултатите от моделирането не съвпадат съвсем точно с измерените стойности. Въпреки това, получените резултати от моделирането показват очакваната тенденция на принос на отделните източници на замърсяване към общото замърсяване. Основен принос към замърсяването с ФПЧ10 на територията на град Шумен имат ресуспендираният прах и битовото отопление. 8.13.1Резултати от моделирането за 2009 годинаВ представената по-долу таблица са показани измерените и моделирани средногодишни концентрации на ФПЧ10. Табл. 8.3.: Средногодишна измерена и моделирана стойност на ФПЧ10 в µg/m3
Дисперсионното моделиране позволява да се обособи приноса на всеки отделен източник на замърсяване (линейни, точкови и площни) към общото замърсяване (вж. табл. 8.4). Неотчитайки фоновата концентрация на замърсителите и ресуспендирания прах, се оказва, че с най-голям принос към замърсяването с ФПЧ10 са площните източници (вж. фиг. 8.9). Няма измерена стойност за ресуспендиран прах, затова позовавайки се на предишни изследвания (виж.Приложение 6 – 27;28;29) за концентрация на ресуспендиран прах беше взета разликата между измерена и моделирана стойност с включена фонова концентрация на ФПЧ10. С други думи, ресуспендиран прах се явява концентрацията на ФПЧ10, която моделът не взима под внимание (вж. табл. 8.4). Важно е да се отбележи, че според изследванията ресуспендираният прах допринася значително към концентрациите на ФПЧ10. Като се добави фоновата концентрация на ФПЧ10 за град Шумен, ресуспендираният прах се оказва с най-значителен принос към замърсяването с ФПЧ10 за 2009 година (вж. Фиг. 8.9). Табл. 8.4.: Принос към замърсяването с ФПЧ10 на отделните източници в µg/m3
Визуализирането на замърсяването с ФПЧ10 показа, че при моделирането не са установени зони с наднормено замърсяване. Както беше споменато по-горе, обаче, това може да се отдаде на неспособността да се интегрира ресуспендирания прах, както и на непълнотата на някои данни. Карти с визуализираните резултати за приноса на отделните източници, както и за цялостното замърсяване може да се намерят в Приложение 4. 8.13.2 Резултати от моделирането за 2010 годинаЗа 2010 година моделираната средногодишна стойност отново е сравнена с измерената от АИС „Шумен” стойност (Вж. Табл. 8.5). Табл. 8.5.: АИС „Шумен”: Средногодишна измерена и моделирана стойност на ФПЧ10 в µg/m3
Отново се наблюдава разминаване между моделираната стойност и измерената такава от АИС „Шумен.” Това вероятно се дължи на факта, че в модела не е отчетен ресуспендирания прах. Поради тази причина приносът на отделните източници към общото замърсяване с ФПЧ10 бе анализирано и като се взеха предвид стойностите на фоновата и ресуспендираната концентрации на ФПЧ10 (вж. табл. 8.6 и фиг. 8.10). Оказа се, че именно ресуспендирания прах е отново с най-голям принос към замърсяването с ФПЧ10 (вж. фиг. 8.11) Табл. 8.6.: АИС „Шумен”: Принос към замърсяването с ФПЧ10 на отделните източници в µg/m3
И за 2010 г. визуализирането на замърсяването с ФПЧ10 показа, че при моделирането не са установени зони с наднормено замърсяване. Както беше споменато преди, това може да се отдаде на неспособността да се интегрира ресуспендирания прах, както и на непълнотата на някои данни. Карти с визуализираните резултати за приноса на отделните източници, както и за цялостното замърсяване може да се намерят в Приложение 4. Резултатите от моделирането показват, че:
8.13.3 Резултати от прогнозното моделиране за 2014 годинаОсвен моделиране за 2009 и 2010 година, беше извършено и прогнозно моделиране за замърсяването на атмосферния въздух в град Шумен за 2014 година. Прогнозното моделиране имаше за цел да оцени някои краткосрочни мерки, които биха постигнали съгласие с нормите за ФПЧ10. Тъй като с основен принос към замърсяването с ФПЧ10 са ресуспендираният прах и битовото отопление и транспорта, в прогнозното моделиране за 2014 бе заложено намаление на емисиите от тези източници, пропорционално на техния принос. Намалението на ресуспендирания прах, емисиите от битовото отопление и от транспорта може да доведе до приближаване и достигане на нормите. Така например, намаление с около 11 µg/m3 спрямо замърсяването от 2010 г. в рецепторна точка АИС „Шумен” би довело до средногодишна концентрация на ФПЧ10 под нормата. (вж. Табл. 8.7). Табл. 8.7.: АИС „Шумен”: Средногодишни моделирани стойности на ФПЧ10 за 2014 в µg/m3 за отделните източници и обща.
Табл. 8.8: Прогнозни емисии в т/год и % -но намаление спрямо 2010 г. от източниците с основен принос към замърсяването с ФПЧ10 и общо.
Ако за фонова концентрация на ФПЧ10 за 2014 г. приемем средната стойност на концентрациите през 2009 и 2010 г., тогава вероятната фонова концентрация би била 14.5 µg/m3, което би довело до средногодишна концентрация на ФПЧ10 26,6 µg/m3. В случая на АИС „Шумен”, получената стойност би довела до 34 броя превишения на СДН за ФПЧ10. Резултатите за броя превишения на СДН за ФПЧ10 са получени съгласно формулата: Брой на 24-часовите ст-ти > 50 µg/m³ = 0.68 x exp [PM10 (СГст-ст) x 0.147], СГ ст-ст < =27µg/m³ за ФПЧ10 ,
Каталог: prev nsmos -> air -> roukav -> obshtini2 obshtini2 -> Комплексна програма за управление на качеството на атмосферния въздух в община кърджали за периода obshtini2 -> Община девня п р о г р а м а obshtini2 -> Община благоевград п р о г р а м а obshtini2 -> Закон за опазване на околната среда зчав закон за чистотата на атмосферния въздух obshtini2 -> Програма за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух Изтегляне 4.02 Mb. Сподели с приятели:
|
