Община трекляно общински план за развитие 2005-2013 година

развитие на интензивно селско стопанство, поради относително ограничение по размер (спрямо общата площ и налични земеделски земи). Климатичните и почвените условия ограничават възможността за развитите на повечето растениевъдни подотрасли.

Добри възможности съществуват за картофопроизводството и производството на фуражи, както и в по-ограничен размер на овощарството и зеленчукопроизводството в речните долини.

Основен ограничител за развитието на селското стопанство на територията на общината е силно намалялото население поради интензивни имиграционни процеси и влошената възрастова структура.

В периода на прехода към пазарно стопанство усилията, свързани с развитието на селското стопанство бяха съсредоточени преди всичко към развитието на растениевъдството и животновъдството, насочени към задоволяване интересите на живеещите в общината.

В растениевъдството основно е производството на зеленчуци: През 2004 г. са засети домати 13 дка, пипер 24 дка, фасул 30 дка, царевица 22 дка, картофи 380 дка.

Трайните насаждения са 1064 дка.

В животновъдството се отглеждат преди всичко крави, кози-майки, овце-майки, свине-майки, свине за угояване.

През 2004 г. кравите са 192 и са дали 357 т. мляко, козите са 289 и са дали 104 т. мляко, овцете са 410 и са добити 15 т. мляко, свине за угояване са 160 и са добити 18 т. месо.

Много остри са проблемите в селското стопанство. След ликвидирането на АПК не се оказва необходимата приемственост по отношение на стопанисването на кооперативното имущество, което доведе до разрушаване производствения потенциал на отрасъла. Над 87% от обработваемата земя пустее. Главно поради недостиг на работна ръка, малък е броят на привлечените арендатори досега. Малък е броят на частните стопанства, които

се занимават със самостоятелно производство на растениевъдна продукция.

Ветеринарното обслужване е силно затруднено, поради високите цени на ветеринарните услуги.

Горското стопанство е важно и доходно средство на територията на общината. Дейността се осъществява в две направления:

- охрана и възпроизводство на горските ресурси;

- екологосъобразно ползване на дървесните ресурси.

Дърводобивът е около 4000 куб. м дърва за огрев за местното население и 250 куб. м предимно иглолистен материал. Почти целият добив на дървесина се обработва извън територията на общината.

Горското стопанство, наред със селското стопанство е основен земеползвател и състоянието и развитието им е от голямо значение за цялостното устройство на територията на общината.

Поради незадоволително естествено възобновяване на горите се разчита главно на изкуствено възстановяване чрез залесяване. Новосъздадените насаждения предимно иглолистни са с многократно по-висока производителност. Освен това те имат огромна противоерозионна роля.

До голяма степен е ограничена плоскостенната ерозия и заглушени многобройните долове. Добива се иглолистен и широколистен дървен материал, предимно строителна дървесина и дърва за огрев и трупи за бичене.

Горската територия на общината е благоприятна среда за развитието на ловно-стопанска дейност.

Недостатъчно е организирано събирането и оползотворя­ването на горски плодове, гъби и билки, в която дейност биха могли да се намесят горските стопанства и общината.

Природните дадености са благоприятни за развитието на вътрешен и международен туризъм. Провеждания в миналото традиционен събор в местността "Славчето" и наличието на
18

необходимата материална база са благоприятни условия и предпоставки за неговото развитие,

Обобщените изводи, които можем да направим за икономическото развитие на общината могат да изглеждат така;

1. В общината има относително благоприятни условия за развитие на селското, горското стопанство и. туризма.

2. Основното направление в развитието на селското стопанство е обработката на малък брой декари и отглеждане на животни за задоволяване на личните потребности.

Много малък е броят на привлечените арендатори, което е основната причина да не се обработва и това се отнася и за развитието на животновъдството, вследствие на което не се използват благоприятните условия за неговото развитие.

По-нататъшното развитие на селското стопанство в общината е невъзможно без специални преференции за арендаторите от страна на държавата.

3. Не са използвани благоприятните условия за развитието на горското стопанство и по-конкретно за чувствително увеличаване на дърводобива, за залесителна дейност и билкопроизводството.

4. Поради финансови и организационни причини цеха за бакелитови изделия е намалил силно производствената си дейност.

5. Не е направено необходимото за проучване на полезните изкопаеми на територията на общината.

6. Практическата работа за използване на подходящите условия за развитие на вътрешния и международния туризъм е в начална фаза.

3.2. Състояние и проблеми в инфраструктурното развитие.

3.2.1. Транспортна инфраструктура.

Общата дължина на пътната мрежа, функционираща на територията на общината е 234 км като пътищата III клас са 123,4

км и IV клас 92,6 км.

Гъстотата на пътната мрежа в община Трекпяно е 0,48 км, плътността и по отношение на населението е 77,2 км/1000 жители.

Поради периферното разположение на общината през територията й не преминават пътища от висок ранг I и II клас. Структурата на пътната мрежа е от четвъртокласни и третокласни пътища, като последните осъществяват между регионалните и между общинските връзки.

20

СЪСТОЯНИЕ НА ПЪТНАТА МРЕЖА – ДЪЛЖИНАТА НА ПЪТИЩАТА В КМ.

Посочените данни красноречиво показват, че състоянието на пътната мрежа е незадоволително и би могло да се характеризира като критично, изхождайки от факта, че автомобилният транспорт
основен за този периферен планински район. С нетрайна настилка са пътищата от четвъртокласната пътна мрежа - Лечевци - Бъзовица, Кобиле - Побит камък, а пътят Долни Кортен - Долно Уйно е с каменна настилка.

Лошите пътни условия са пречка за териториалната интеграция на района и причина за намалените икономически и социални връзки със съседните общини. Размерът на предвидените инвестиции през последните години е крайно недостатъчен, за да се подобри съществено качеството на пътните връзки в района на населените места в общината, които не са свързани с път от Републиканската пътна мрежа. Функциите, които пътищата на територията на общината изпълняват са изключително важни, тъй като автомобилният транспорт е този, който осигурява връзките между населените места и тези от териториалните центрове. Той облекчава и по-голямата част от между общинските и регионалните връзки.

Маршрутът на регулярните автобусни линии, които свързват общините Земен и Трекляно преминават по път 111-623 и 111-637. Пътното платно е в лошо състояние.

Без автомобилно обслужване са махалите Деянова и Клубарска от с. Долни Кортен, а в последно време и селата

21

Киселица, Бъзовица, Метохия и постоянна обиколна връзка Долни Кортен-Уши- Трекляно.

Изградената транспортна инфраструктура е неблагоприятна за по-добра интеграция с териториите на съседните общини, поради лошото състояние на пътищата и наличие на участъци без трайна настилка.

С изключение на участъка на IV главна линия, през района не преминават транспортни оси с национално значение, в следствие на което разглежданата територия е изолирана. Липсата на значими транспортни оси оказва силно влияние върху параметрите на развитието.

Въпреки наличието на благоприятни дадености традиционно добрите връзки със съседна Югославия, няма изградено ГКПП в участъка на Българо-Югославската граница.

3.2.2. Енергоснабдителна инфраструктура.

Територията на община Трекпяно попада в обхвата на енергоразпределителен район Кюстендил 110/20 КV.

Електропроводът навлиза в територията при с. Злогош, като продължава до Трекляно с отклонения за различни села. От Трекляно електропроводът се насочва на запад към Средорек и Долно Кобиле, след което захранва селата от западната част на общината. След изграждане на връзката Долни и Горни Кортен, мрежата придобива пръстовиден характер, което преобразява експлоатационните й възможности. Източният клон на електро­провода захранва последователно селата Злогош, Сушица, Добри дол, Габрешевци, Трекляно, Косово. Западният клон захранва Брест, Долни Кортен, Горни Кортен, Уши, Долно Кобиле, Киселица, Метохия, Побит камък и Драгойчинци. Връзката между двата клона захранва селата Средорек, Бъзовица и Чешлянци. При село Габрешевци мрежата 20 КV на община Трекпяно има връзка с мрежата 2 ОКV на община Земен

22

чрез възлова станция (Добродолски воденици), намираща се на границата между двете общини Земен - Трекляно. Тази връзка дава възможност за резервно превключване при аварийни ситуации. Общата дължина на елекроразпределителната мрежа 20 КV е 73 км, при което гъстотата на изграденост се получава 273 км/1000 кв.км доста по-ниска отдадената за страната 456/1000 кв. км.

3.2.3. Съобщителна инфраструктура.

Населените места в общината се обслужват от АТЦ -Трекляно с капацитет 500 телефонни поста. Задействаният капацитет в момента е 342 телефонни поста, като от тях 295 са домашни. В Трекляно има изградена местна телефонна мрежа, а в останалите села няма. В няколко населени места са пуснати телефонни постове, кабелни трасета на ТР Далекосъобщения -Кюстендил, Телефонизацията в района на Средорек - Чешлянци -Метохия е завършена. Между всички села има междуселищни съобщения в кметствата.

Общината се обслужва от три пощенски станции с район на обслужване

23

Главните проблеми в съобщенията са свързани преди всичко с качеството и културата на обслужването.

Водоснабдяването на населените места от общината се осигурява от местни водоизточници. Трудностите при водоснабдяването произтичат от планинския терен, отдалечеността на населените места от водоизточниците. Постоянно се явяват проблеми във водоснабдяването на едни или други махали. Водоизточниците са с малък и недостатъчен дебит. Пресеченият терен затруднява изграждането на големи водоснабдителни обекти. Изградената водопроводна мрежа в общината е стара и е в лошо състояние. Голяма част от мрежата около 80-90% е изпълнена с азбестови и циментови тръби, които са износени и често аварират. Големи са загубите на вода, дължащи се на старата водопроводна мрежа и ниско качество на изпълнение на връзките и отклоненията. Много често през летните месеци населението използва питейната вода за поливане на дворове и градини. През този сезон намалява дебита на водоизточниците и се налага воден режим в някои села.

В населените места на общината не е изградена централизирана канализационна мрежа. Отводняването на отпадните води се извършва чрез септични ями и поливни кладенци.

Основните изводи от изложеното можем да групираме по следния начин:

1. Като цяло можем да констатираме, че в общината е изградена необходимата техническа инфраструктура. Проблемите произтичат от това, че липсват средства за нейното поддържане.

2. Много сериозни са проблемите, свързани със състоянието на пътната мрежа, което изисква да се вземат специални мерки.

24

3. Създадената пътна инфраструктура е неблагоприятна за по-добра интеграция със съседните общини и поради лошото състояние на пътищата.

5. Съобщителната инфраструктура задоволява потребностите на настоящия етап. Посрещането на бъдещите по-големи изисквания е свързано с нейната модернизация.

6. Трудностите във водоснабдяването произтичат от планинския терен и остарялата водопроводна мрежа.

3.3. Анализ на тенденциите и процесите в социалната и духовната сфера.

3.3.1. Население, населени места, жилищен фонд.

Община Трекляно наброява 1085 жители, което е 1,6% от Кюстендилска област. Общината е най-малката в цялата страна. Населението на общината към края на 1995 година е било 1627 души. Според данните на последните две преброявания населението е било съответно 1659 души през 1992 г. и 2190 души през 1985 г. Това означава, че за последните 9 години, то е намаляло с 574 души. Темповете на намаление на населението са високи - 3,20% за периода 1985-92 г. и 0,65% - 1992-2000 г. Демографските загуби водят началото си от 50-те години и от тогава постепенно се задълбочават. Интензитетът на урбанизацията доведе до отрицателно възпроизводство на селското население на страната в т.ч. и на общината, което от 1978 г. насам се възпроизвежда едновременно с отрицателен естествен прираст и отрицателно миграционно салдо. Въпреки, че през последните години възможностите за миграция от общината са изчерпани, процесът на намаляване на населението продължава, поради отрицателния естествен прираст.

Тенденциите в изменението на раждаемостта показват, че тя продължава да намалява.

Смъртността в общината е висока, повлияна от оформилата се възрастова структура на населението. Към 1995 г.

25

коефициентът на смъртността е 42.2%.Средната продължителност на живота в национален мащаб намалява.Ежегодно умират около 70 души.

Лицата с високо образование (висше, полувисше, средно)наброяват 269 души или 22,9% от населението.

В центъра на с. Трекляно е съсредоточено над половината 52,3% от високообразованото население на общината.

Населението с основно образование за периода практически не е нараснало. Запазил се е неговият брой 570 души или 35,3% за 1992 г.

Населението с по-ниско от основното образование е нама­ляло значително, но се запазва основният му дял 41,9% (1992 г.).

Хората с висше образование са с по-нисък дял.

Основните изводи, свързани с демографското развитие са:

1. Община Трекляно по броя на населението е от малките общини в страната.

2. Населението в общината се възпроизвежда с отрицателен естествен прираст.

3. Демографската ситуация в общината следва общия ход на развитие на населението в крайграничните (западната граница на страната), планинските и полупланинските райони.

4. Изменението на населението и неговата структура са навлезли в тревожна фаза и ще дадат отражение на развитието в перспектива.

Развитието на населените места в общината се осъществява под въздействието на социално-икономическите, демографските, обществено-историческите, природогеоложките и др. условия и процеси. Те са оказали съществено влияние върху направлението и развитието на всичките 19 населени места - Бъзовица, Брест, Габрешевци, Добри дол, Драгойчинци, Долни Кортен, Долно Кобиле, Горно Кобиле, Горни Кортен, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Сушица, Средорек, Трекляно, Уши Чешлянци. Формирани са 12 кметски наместничества.

В Трекляно е съсредоточено около една трета от населението на общината 256 души. Тенденцията на намаляване на населението е характерна както за центъра, така и за всички останали населени места.

Според класификацията на населените места по броя на населението в с. Трекляно се отнася към малките села в страната с население от 200 до 1000 души. Останалите населени места попадат в групата на малките села с население до 200 души (18 бр.), В тях живее близо две трети от населението в общината. Производствената структура на населението по места се оформя взаимосвързано с тяхната функционална структура.

Според действащата функционална типизация на населените места в страната, община Трекляно е от V функционален тип. Центърът на общината с. Трекляно е също V функционален тип.

От VII функционален тип са населените места Средорек, Злогош и Добри дол. От VIII функционален тип са останалите населени места на общината - 15 на брой.

Община Трекляно е с по-бпагоприятно положение относно жилищната задоволеност - среден брой лица на жилище 0,7. В качествено отношение нещата са по-неблагоприятни.

27

Преобладават паянтовите жилища - 76,1%. Системата на благоустроеност е още по-ниска.

външни стени (конструкции) брой %

ОБЩО 2289 100

Стоманобетонни едропанелни 22 1,0

Стоманобетонни скелети 38 1,7

Масивни 488 21,2

Паянтови 1741 76,1

ЖИЛИЩНА ЗАДОВОЛЕНОСТ

жилища на 1,000 човека 1330

среден брой лица на жилище 1,3

полезна площ на човек (кв, м) 65,3

жилищна площ на човек (кв, м) 51,5

ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ

жилища с топла вода 129

жилища с баня в жилището 118

жилище с тоалетна в жилището 65

По форма на собственост преобладава частната - 97,5%. Необходимите жилища излизат на 1100 (от общо 2289), като масивните 19,7% (234), а паянтовите са 78,1% или 930.

В общината обитаваните жилища са 1097, а необитаемите 1192. Като обем жилищния фонд е достатъчен за нуждите на населението, но като благоустрояване той е незадоволителен.

3.3.2. Икономическа активност и безработица.

Вследствие на остаряване на населението и интензивния миграционен процес, числеността на икономически активното население не е висока.

Населението в трудоспособна възраст, което е основния източник за формирането на трудови кадри за последните 15

28

години е намаляло със 17,4 пункта (при 14,7% за селата в страната като цяло).

Намалението на числеността на заетите лица от социално-икономическа гледна точка е резултат на деформирания пазар на труда, безработицата и икономическите промени, главно в сферата на индустриалното, селскостопанското и строителното производство.

В ежедневните трудови пътувания в границите на общината участват 18 души от заетите лица. Входящите трудови кадри от другите общини са 11 души с намаление към центъра на общината.

Общия брой на безработните към 30.12,2004 г. е 48 души.

Общият извод е, че е малък броят на заетите лица.

3.4.3. Здравеопазване и доходи на населението.

В Трекляно има ЛЗП с 1 лекар и 1 зъболекар и една медицинска сестра,

Звеното е оборудвано с транспорт. Липсва добра връзка със звеното за бърза и неотложна помощ гр. Кюстендил.Здравният статус на населението е влошен, характерни са рисковите заболявания на сърдечно-съдовата кръвоносната и нервната системи.

Общината разполага с център за социален патронаж, който обслужва 20 души с 4 души персонал. Центърът обслужва 8 села.

Тенденцията за намаляване броя на младите до 30 годишна възраст от 2004 г. е постоянна и това се превръща в един от централните проблеми на общината.

29

Общият доход на лице от домакинство е 140 лв. Потреблението на мляко, месо и яйца за 2004 г. е 130, 25, 500 и е с тенденция да намалява. Тези количества са далеч от постигнатото преди 10.11.1989 г. и са под научнообоснованите нормативи. Повече от 50% от доходите се използват за покупка на хранителни стоки. Цената на прехода е непосилна за над 85% от жителите на общината.

Основен проблем на потребителната кооперация е липсата на добре подготвени и неподкупни магазинери, в резултат на което магазините дълго време остават заключени. Битови услуги от всякакъв вид липсват в общината.

Общината разполага с едно ОУ с 50 ученика и с общежитие с 20 деца. В останалите села училищата са закрити.

Основните проблеми са свързани с транспорта, текучеството на учителски кадри и недостига на ученици. Училището не е снабдено с необходимите технически средства и по-конкретно компютри.

Културната дейност в общината е с добри традиции. В 6-те библиотеки в селата библиотечният фонд се състои от 18000 книги. Броят на редовните читатели в общината е около 100 души.

В с. Трекляно е изградена музейна сбирка и галерия на проф. Евтим Томов,

Благодарение на изградения ретранслатор се приемат 2 програми.

Основните изводи от състоянието на социалната и духовната сфера.

1. Изградените структурни звена в общината в тези сфери продължават дейността си като се съобразяват с настъпилите икономически, демографски и социални изменения.

2. Най-острият проблем в общината е физическото оцеляване на хората, свързано с техните крайно ниски доходи.

30
3. Населението на общината постоянно намалява поради миграция, снижаване средната продължителност на живота. Раждаемостта е крайно ниска.

4. Малък е броят на заетите лица и сравнително висок е процентът на безработните.

5. Здравният статус на населението е влошен. Висок е относителният дял на рисковите заболявания на сърдечно­съдовата система. Създадената структура на здравеопазната дейност не гарантира нейното качествено извършване.

6. Основният проблем в духовната сфера е липсата на средства за закупуване на нови книги и внедряване на съвременно компютърно обслужване.