Община велики преслав общински план за развитие 2007-2013 Г. София

Таблица № 11

Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствения проект на дивечовъдната станция и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитните функции на гората. За 10- годишен период са проектирани подходящи залесявания на площ 832,7 hа, подпомагане на възобновяването без залесяване върху 442,3 hа, реконструкция на насажденията върху 5391,7 hа, различни видове сечи (върху 8666,1 hа на 321575 m³ дървесна маса – без клони) и други мероприятия, изцяло съобразени с екологичните условия на района. Ще се залесява основно с широколистни дървесни видове. Средногодишното ползване ще бъде 38081 m ³ (с клони).

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационните гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата. Борбата с водната ерозия ще се води със залесителни мероприятия и правилно извеждане на сечите за подмладяване. При необходимост ще се правят леки противоерозионни съоръжения – прагчета, плетчета и др. В курортните гори и зелената зона предимство е дадено на техните здравно-украсни функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението.

В Природния парк “Шуменско плато” основната цел е запазване и закрила на естествената растителност и животинските общности. В горския фонд не се предвижда ползване. Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите, създава работни места за част от населението на общината.

На територията на горския фонд се осъществяват и редица странични ползвания. От голямо значение за населението в общината са възможностите за паша на добитък в горския фонд, а също така за добив на сено, билки, листников фураж, горски плодове, гъби и др.

Необходимо е да се анализира и отстрани несъответствието между размера на горския фонд в лесоустройствения проект и този размер, посочен в последния приет баланс на територията на общината за 2000 г. (по информация от картите на възстановената собственост на землищата в общината).
4.5. Туризъм
Туристическата функция на община Велики Преслав е резултат от провежданата политика за използване на разнообразните туристически ресурси, разположени на общинската територия. В това отношение са налице слабо използване на възможностите за развитие на ефективна туристическа дейност на територията на общината.

Ситуирането на община Велики Преслав в мрежата от значими туристически локализации на територията на Шуменска област – Плиска, Шумен, Мадарския конник и др., близостта на общината до големите черноморски туристически локализации в Североизточния район за планиране – Златни пясъци, Св. Константин, Албена и др., също са предпоставка за допълване и разнообразяване на морския туризъм с културно-познавателен.

Туристическите ресурси на територията на община Велики Преслав са обективни териториални дадености, които предизвикват определен туристически интерес. В най-общи линии те се диференцират на туристически ресурси с:

• 
  природен характер;
  
• 
  антропогенен характер.
  

• 
  Резерватът “Патлейна”, разположен в непосредствена близост до гр. Велики Преслав (на 1 km югоизточно от старопрестолния град в местността Патлейна). Намира се в Преславските разклонения на Предбалкана. Заема площ от 378 дка. Същият е със статут на поддържан резерват и в него се намират находища на див рошков и урумово лале. В непосредствена близост да природния резерват има интересен обект с антропогенен характер, който предизвиква туристически интерес. Това е средновековен манастир от X в. със запазени и реставрирани сгради – помещения за монасите, зимник, винарница, керамични работилници и др.;
  
• 
  Резерват “Дервиша”, също разположен в близост до гр. В. Преслав. Води наименованието си от името на едноименната местност. Площта му възлиза на 106 дка. Той е със статут на поддържан резерват и в него има находища на естествено разпространен обикновен (див) кестен.
  
• 
  Многобройните исторически места, разположени в интересна природна среда, също играят ролята на потенциален туристически ресурс. Такива са историческите места „Карталъка”, „Бункера”, „Баладжата”, „Бункера”, „Дъбравата”, „Черната локва”, „Пърнарица” и др. – общо 13 исторически места на територията на землищата на гр. Велики Преслав и селата Кочово, Златар, Иваново и Драгоево;
  
• 
  Държавната дивечовъдна станция „Велики Преслав” е с разнообразен дивечов състав, който е привлекателен за развитие на ловния туризъм.
  

Твърде значими за развитието на туристическата функция на община Велики Преслав (на практика най-използваеми в момента) са антропогенните ресурси, които са и национално и регионално културно-историческо богатство. В основни линии те са свързани с културно-историческото наследство на община Велики Преслав и на Шуменска област. По своята същност те са със:

• 
  Археологически характер - останки от старата българска столица Велики Преслав (893–972 г.). Тук е създаден Националният историко-археологически резерват с музей "Велики Преслав". На това място са открити множество недвижими паметници с висока историческа и художествена стойност. Важни акценти в Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав” са Манастирският и граждански ансамбъл, Кръглата църква, Двореца, крепостните стени и др. Сред експонатите в музея към резервата се намират оригинални произведения на старобългарското и средновизантийското изкуство - иконата на Св. Теодор, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир. Уникални по своя характер са и оловните печати, които формират цяла колекция. Потенциален и реален туристически интерес предизвиква и ценната сбирка от  епиграфски паметници - резултат на високите постижения и  просветна  дейност  на Преславската книжовна школа;
  
• 
  Архитектурно-етнографска значимост – като акцент в този тип туристически ресурс се очертават етнографската къща “В. Преслав”, както и етнографската Картолова къща  в с. Осмар. Архитектурната им стойност, допълнена с етнографските експозиции, дават илюстрация за бита на българина от Преславския край в миналото, което предизвиква определен туристически интерес.
  

• 
  Религиозно-култов характер - двете църкви във Велики Преслав - „Св.Св.Петър и Павел” (която датира от времето на турското робство) и „Св.Архангел Михаил” - в центъра на града, както и църквата „Св.Св.Кирил и Методий” в археологическия резерват, дават представа за църковната архитектура. С висок туристически потенциал са скалните манастири над селата Осмар и Троица. В тях интерес представляват монашеските килии и черквите, издълбани в скалата и обитавани  през ХII-ХIV век.
  

Като антропогенен ресурс за развитие на специфични форми на туризъм „винарско-дегустационен” са двете винарски изби – в гр. Велики Преслав и с. Осмар. При наличие на съответни стимули към собствениците на двете изби могат да бъде създадена необходимата инфраструктура (зали за дегустация на вина, предлагане на сувенири, свързани с винената тематика и др.). Тази форма на нетрадиционен туризъм може да бъде развивана паралелно с културно-познавателния, ловния, религиозно-култовия и др.

Осигуреността на територията на община Велики Преслав с различни по характер туристически ресурси със значим туристически потенциал е фактор за развитие на разнообразни форми на туризъм като:

• 
  културно-познавателен, в т.ч.: изучаване на историческите събития и посещения на значими културно-исторически паметници, запознаване с традициите в бита, обичаите, фолклора и на недвижимото и движимото културно-историческо наследство;
  
• 
  екологичен туризъм, в т.ч.: оздравителен или здравно-рекреативен туризъм;
  
• 
  ловен туризъм;
  
• 
  развлекателен туризъм – винарско-дегустационен, базиран на винарски изби „Осмар” и „Винекс” АД;
  
• 
  Религиозно-култов туризъм - посещение на действащи и с културно-историческа стойност молитвени домове и т.н.
  

• 
  туроператорска и туристическа агентска дейност;
  
• 
  хотелиерство и ресторантьорство;
  
• 
  туристическа реклама, обмен на валута и др.
  

Другият важен елемент на туристическата инфраструктура са заведенията за хранене и развлечения. Сред тях преобладават питейните заведения и най-вече кафе-аперитивите. Преобладават обектите с капацитет до 50 места и категория “две” звезди; най-много са питейните, но през последните две години се увеличава броят на пицариите и другите заведения за бързо хранене. През 1999 г. са нощували общо 1315 души, от които 1300 българи и 15 чужденци.

Разширяването на туристическата инфраструктура в община Велики Преслав е съпроводено с тенденция на нарастване броя на туристите. За периода 1999–2004 г. туристопотокът макар и бавно бележи тенденция на нарастване. В териториален аспект, в общината е обособена една туристическа локализация, включваща гр. Велики Преслав и архитектурно-историческия резерват „Велики Преслав”.

• 
  Туристическият поток, насочен към община Велики Преслав, в основни линии е с транзитен характер и това дава отражение върху по-ниската ефективност от ползване на предлагания туристически продукт. Причина за това е както по-слабо развитата местна туристическа инфраструктура, така и недостатъчно провежданата политика за маркетингова и рекламна дейност, за по-голяма подкрепа на инвестиционни инициативи в сферата на туризма;
  
• 
  Очертаващ се недостиг на достатъчен по размер финансов ресурс за поддръжката на значимите туристически обекти на територията на общината, в т.ч. на музея, археологическите паметници, на довеждащата транспортна инфраструктура и др. Системният недостиг на финансови средства дава отражение върху състоянието на архитектурно-историческия резерват и на музея „Велики Преслав”;
  
• 
  Слаба използваемост на предимствата, свързани с близостта на община Велики Преслав до значимия туристически пазар в Североизточния район за планиране с големите туристически потоци към морските курорти „Златни пясъци”, „Св. Константин и Елена”, „Албена” и възможностите за провокиране на интереса на туристите към неколкодневни екскурзии към значимите културно-исторически паметници в Шуменска област, в т.ч. и в община Велики Преслав;
  
• 
  Неусвоен е туристическият потенциал на общината за разширяване кръга на видовете туризъм, освен на водещия културно-познавателен и частично на ловния.
  

За мястото на отрасъл „Строителство” в икономиката на община Велики Преслав определена представа дават и данните за броя на наетите лица. През 2003 г. в строителството по трудови правоотношения са били наети 40 д. при 51 д. (1999 г.). Като динамика броят на регистрираните активни субекти и броят на наетите лица не се променят съществено през последните 5 години.

С изключение на една от строителните фирми („БКС” ЕООД), която е с общинско участие в капитала, всички останали са в частния сектор.


4.7. Инфраструктура, подкрепяща развитието на бизнеса
На територията на община Велики Преслав е създадена и мрежа от институционални структури, чиято основна дейност е свързана с подкрепата на бизнеса. Такива са банковите и застрахователните структури, функциониращи на територията на общината, бюрото по труда и др.

Три от по-големите банки в страната имат свои клонове и представителства на територията на община Велики Преслав (Банка „ДСК” – ЕАД, ТБ „Пощенска банка”АД, ТБ „ОББ” АД и др.). Седалищата на банковите клонове и представителства са разположени в общинския център.

От застрахователните дружества свои офиси и представителства на територията на община Велики Преслав имат „Алианц България Холдинг”АД и „ДЗИ” АД.

Данъчната администрация е представена от изнесено подразделение на Териториалната данъчна служба Шумен (доскоро самостоятелна Данъчна служба) в гр. Велики Преслав. Неправителствените структури, имащи отношение към развитието и подпомагането на бизнеса (вкл. на малкия и средния) не са представени в общината.

• 
  Социална инфраструктура
  

По характера на дейностите, включени в обхвата на социалната сфера (обслужващи функции в областта на образованието, здравеопазването, културата, търговията, управлението и др.), тази сфера се разглежда като сърцевина на третичния сектор на общинския социално-икономически комплекс. В основни линии третичният сектор (познат от миналото като „Система за комплексно обществено обслужване”) обхваща отраслите и дейностите с обслужващи функции. В аналитичната част на Общинския план за развитие на община Велики Преслав при характеризиране и оценяване на състоянието на третичния сектор е акцентирано на социалните функции на разглежданите отрасли и обслужващи дейности. Същите могат да бъдат диференцирани на такива, които имат отношение към:

• 
  Подпомагане и развиване на обслужващи дейности, ориентирани към стимулиране на процеси, водещи до интегриране на отделните части на обществото. Такива са образованието, културата, религиозните дейности;
  
• 
  Развитие на обслужващи дейности, свързани с осигуряване на живота на населението. В тази група попадат здравеопазването и социалното подпомагане;
  
• 
  Организиране на обслужващи дейности, създаващи условия за сигурност на населението. Тук попадат съдебната система, общественият ред и сигурността на населението и др.
  

Важни индикатори за мястото на стопанските отраслите изпълняващи важни социални функции са:

- броят на заетите лица;

- размерът на бюджетните ресурси, осигурявани за развитието и

издръжката на отраслите със социални функции;

- степента и мащабите на изградената обслужваща инфраструктура

(училищната и здравната мрежа, мрежите от обекти на културата и социалните дейности и др.).

Много важен фактор за развитието на образованието, здравеопазването, социалните дейности, съдебната система и вътрешния ред, културата, както и други подобни отрасли и дейности с т.нар. „обслужващ” характер, е наличието на достатъчни бюджетни средства и ресурси. За издръжката и развитието им са нужни достатъчни по своя размер бюджетни ресурси. За тази цел се заделя и изразходва значителна част от съответните бюджетни средства. За последните години, както това е посочено по-подробно в т. 6., средногодишният им размер е в рамките на 2,6–2,9 млн. лв. - общо за образование, здравеопазване, култура, управление. Това е повече от половината от всички бюджетни разходи за дейностите със социален характер. Данните за бюджетната 2003 г. сочат, че за развитие и издръжка на дейностите в сферата на образованието в община Велики Преслав са били изразходвани 21,1% от бюджетните средства, за здравеопазването – 18,5%, за управлението – 8,8%, и т.н.

Другият важен индикатор за развитието на отраслите с обслужващи функции е и наличието на съответната социална инфраструктура, улесняваща реализацията на обслужващите функции. Характеристиките и оценките на тази структура са една от целите и задачите на настоящия „План за развитието на община Велики Преслав в периода 2007–2013 г.”.

• 
  Състояние и характеристика на образованието
  

Структурата на образователната система на община Велики Преслав (разглеждана като функционално-структурни звена) включва както предучилищно обучение, така и отделните степени на общото и професионалното образование.

• 
  Предучилищно обучение
  

Предучилищното обучение (възпитание) в община Велики Преслав се извършва в два типа детски градини (целодневни и полудневни). Целта е да се обхване възможно най-голяма част от детския контингент, подлежащ на предучилищно обучение, а именно населението от 3 до 6-годишна възраст.

Динамиката в броя на детските заведения (и съответно на капацитета им), както и в броя на обхванатите в тях деца за периода 1999-2003 г. е представена с данните в таблица № 12. Към 1999 г. на територията на общината функционират 7 ЦДГ с 400 деца. През 2003 г. мрежата от детски заведения остава непроменена, но броят на обхванатите в тях деца е по-нисък - 386 деца.

Измененията в основните параметри на мрежата от детски заведения в община Велики Преслав за периода 1999–2003 г. личат от данните в таблица № 12.

Важни показатели за състоянието на предучилищното обучение са: “брой на групите”; тяхната “пълняемост” (брой на децата в тях), “брой на децата на една детска учителка” и др. По тези показатели през периода 1999-2003 г. в община Велики Преслав се наблюдава следното положение:

• 
  спадащият брой на обхванатите деца в детските заведения е съпроводено с намаляване на броя на формираните групи – от 20 на 18. За оптимизиране на пълняемостта на една група в детските заведения е увеличен броят на групите в ЦДГ в гр. Велики Преслав с 1 група, а този в ЦДГ в селата е намален с 3 групи;
  
• 
  средната пълняемост на групите в детските заведения е в рамките на действащите нормативи за минимален и максимален брой деца. За общината този показател през 2003 г. е средно 21,4 деца в една група. В териториален аспект (по населени места) се наблюдават съществени различия в броя на децата в една група в ЦДГ – от 12 деца в една група в ЦДГ в с. Миланово до 23,1 деца в ЦДГ в гр. Велики Преслав и 25 деца в ЦДГ в с. Драгоево;
  
• 
  кадровата осигуреност на детските заведения (с общ и с педагогически персонал) е в рамките на нормативните изисквания и критерии. Една учителка се грижи средно за обучението и възпитанието на 10 деца;
  
• 
  мрежата от действащи детски градини е развита съобразно териториалните особености в наличните контингенти деца от 3 до 6-годишна възраст;
  

• 
  Общо образование
  

Развитието на общото образование е свързано с реализацията на законово регламентирания й ангажимент към този обслужващ отрасъл. По действащите законови разпоредби, общото образование е диференцирано на две степени – основно и средно.

Мрежата от общообразователни училища в община Велики Преслав към 2003 г. включва следните видове училища съобразно застъпената в тях степен на образование – начални, основни и средни общообразователни (СОУ). Тази структура на училищата е функция от броя на учениците в отделните населени места.

През учебната 2003/2004 г. начални училища са функционирали в селата Имренчево (НУ „Св. Св. „Кирил и Методий”) и Миланово (НУ „Св. Св. „Кирил и Методий”), а основни – в селата Драгоево (ОУ „„Св. Св. „Кирил и Методий”), Златар (ОУ„Хр. Ботев”), Кочово (ОУ „Св. Св. „Кирил и Методий”), Троица ( ОУ „Св. Св. „Кирил и Методий”) и в гр. Велики Преслав („Св. Св. „Кирил и Методий”). Средно общообразователно училище има в гр. Велики Преслав (СОУ „Черноризец Храбър”).

Функциите на общообразователната система в община Велики Преслав са обвързани с демографската характеристика на населението и по-точно с наличните контингенти от деца в училищна възраст. Демографските данни показват, че броят на децата от 7 до 14-годишна възраст и на тези от 15 до 18-годишна възраст бележи трайна тенденция на намаляване. Това се отразява неблагоприятно и върху броя на учениците, обхванати в общообразователните училища в община Велики Преслав. Данните от табл. № 13 показват, че броят на учениците през учебната 1998/1999 г. възлиза на 1716 и в резултат на посочените демографски и някои социално-икономически проблеми намалява на 1489, т.е. с 227 ученика по-малко.

Тенденцията на намаляване на броя на учениците, обхванати в общообразователните училища, дава отражение и върху възможностите за нормалното функциониране на училищата с малък брой ученици в някои от населените места на общината. Тази неблагоприятна тенденция дава отражение върху броя на паралелките, чийто брой също намалява, до нарастване на броя на паралелките със слети класове и т.н.

Средната пълняемост на паралелките в разглеждания тип училища в община Велики Преслав през учебната 2003/2004 г. е 19,3 ученика (при 19,5 ученика през учебната 1988/1999 г.). По отношение на този показател се наблюдават съществени различия – от около 13 ученика в една паралелка за началните училища в селата Миланово и Имренчево до 23 ученика за СОУ „Черноризец Храбър” в гр. Велики Преслав.

Капацитетът на наличната инфраструктура на общото образование (измерван с показателя „брой класни стаи”), показва че осемте училища в общината разполагат със 116 класни стаи. През последните 5 години няма промени в количествените параметри на общообразователната инфраструктура. Училищата в селата Кочово, Миланово и Имренчево разполагат с база, която е преоразмерена за наличните ученици и формираните паралелки. Това поражда проблем с финансовата издръжка на тези училища.

Важно е да се отбележи и една положителна тенденция, свързана с повишаване качеството на образованието, а именно, че докато през учебната 1998/1999 г. не е имало нито един компютър в училищата, то през 2003 г. има вече 27 компютъра в пет от осемте училища в общината. Въпреки необходимостта от големи средства, това е една добра и необходима инвестиция за образованието на децата.

• 
  Професионално образование
  

Професионалното образование в общината е представено от три професионални гимназии (ПГ): ПГ по подемна, строителна и транспортна техника „Иван Къндев”; ПГ по селско стопанство и Професионална техническа гимназия „Симеон Велики”. В тях са застъпени различни професионални направления - машинисти-монтьори на пътностроителни машини, водачи на моторни превозни средства, машинисти-крановици; икономика на земеделското стопанство, земеделски техници, технолози по алкохолни и безалкохолни напитки; електрообзавеждане на промишлени предприятия, радиотехника и телевизия, машини и съоръжения в шевното производство и др.

И трите професионални училища са разположени в общинския център. Те са наследници на преобразуваните през последните 2 години на съществуващите до 2002 г. Техникум по селско стопанство, Техникум по промишлен и енергиен монтаж, СПТУ по транспорт.

Капацитетът на трите професионални училища в общината (измерван чрез показателите „брой ученици”, „брой паралелки” и “брой класни стаи, кабинети и работилници”) показва, че през последните години има определена динамика в броя на обхванатите ученици, докато наличната инфраструктура не търпи промяна.

Общият брой на учениците в 3-те професионални гимназии нараства от 564 през учебната 1999/2000 г. на 718 през учебната 2003/2004 г. Налице е тенденция на нарастване на броя на обхванатите ученици в ПГ по подемна,строителна и транспортна техника “Иван Къндев”, ПТГ “Симеон Велики” . В ПГ по селско стопанство тенденцията за нарастване броя на учениците е по-слабо изразена. Нарастването на броя на учениците в професионалните училища е и основната причина за увеличаване броя на паралелките – от общо 28 през учебната 1999/2000 г. на 32 – през учебната 2003/2004 г. По този начин не се променя съществено средната пълняемост на една паралелка, която е в рамките на 21,1–22,4 ученика.

Инфраструктурата на професионалното образование включва общо 102-103 класни стаи, кабинети и работилници. За проучвания период наличната база не променя своите количествени параметри. За нуждите на обучението и практическите занятия в професионалните гимназии са извършени малки трансформации във функционалното предназначение на отделните помещения. Така броят на класните стаи е увеличен с 3, което е за сметка на намаления брой на кабинетите и работилниците. Такива трансформации са извършени и в трите професионални гимназии.

Друга положителна промяна, настъпила в инфраструктурата на професионалното образование в община Велики Преслав, е насищането на професионалните училища с компютри и компютърни конфигурации. За последните 4 години броят на наличните компютри в училищата е нараснал от 14 на 38. Този процес е по-типичен за ПГ по транспорт и ПГ по селско стопанство.

• 
  Специални училища
  

На фиг. 10 са илюстрирани промените в капацитетните възможности на образователната система в общ. Велики Преслав.

*

* *

• 
  Мрежата от общообразователни училища в община Велики Преслав е с териториална конфигурация, даваща възможност за обхващане на децата и юношите в учебна възраст;
  
• 
  Неблагоприятната тенденция на намаляване броя на учениците в общообразователните училища, която вероятно ще продължи и през следващите няколко години, поставя сериозни проблеми за нормалното функциониране на началните училища в селата Имренчево и Миланово и на основните училища в селата Кочово и Троица. Пълняемостта на паралелките и наличието на класове със слети паралелки в тях ги определя като „училища в криза”;
  
• 
  Застъпените в професионалните училища професионални направления в основни линии отчитат икономическия профил на общината и водещите функции на отраслите от аграрния сектор, производството на храни, напитки и тютюневи изделия, производството на текстил и облекло, транспортната функция на общината и др.;
  
• 
  За проучвания период се наблюдава положителна тенденция за осигуряване на училищата с компютърна техника. Това е добра възможност за подобряване на обучението на учениците по компютърни и информационни технологии. Професионалните училища и СОУ в гр. Велики Преслав разполагат с основната част от наличните в училищата компютри, което се обосновава с обстоятелството, че в тях е застъпено задължително обучение по информатика (компютърни системи и технологии). Този проблем не е решен само в училищата с малък брой ученици;
  
• 
  Оформя се проблем с ефективното използване на наличната инфраструктура (материална база) на общото образование, която е преоразмерена за наличия брой на учениците (съотношение брой класни стаи и брой паралелки).
  

• 
  Инфраструктура на културата
  

Друга социална дейност, към развитието на която определени задължения има местната власт е културата. Тя включва комплекс от дейности свързани с духовните потребности на населението. Предвид богатото културно-историческо наследство на общината, на съхранените традиции в това отношение, културата и изкуството днес също влияят при формиране на съвременния облик на община Велики Преслав.

Основните културни дейности, застъпени в общината, са музейната, библиотечната и комплексната читалищна дейност. За тяхното осъществяване е изградена и съответната инфраструктура.

С надобщинско значение е музейната дейност, свързана с функциите на археологическия музей в Националния историко-археологически резерват "Велики Преслав". Музеят е един от основните акценти на резервата. Разполага с експозиционни зали със 100 места. С висока историческа, културна и естетическа стойност сред експонатите на музея са накитите от Преславското златно съкровище, монументалната керамична икона на Св. Теодор, иконостасът и други ценни изделия от рисувана керамика, колекцията от оловни печати и много други.

* *

• 
  Развитието на културата като дейност и на съпътстващата я инфраструктура е пряк резултат от културно-историческото наследство на община Велики Преслав;
  
• 
  Основно място в инфраструктурата на културата заемат музеят в Националния историко-археологически резерват "Велики Преслав" и мрежата от читалища;
  
• 
  Сериозен проблем е състоянието на материалната база на читалищата, породен от недостига на инвестиционен ресурс за неговата поддръжка. Преобладаващата част от читалищните салони не отговарят на изискванията за противопожарна и аварийна безопасност. От много години в тях не са извършвани и елементарни ремонти;
  
• 
  Недостигът на финансов ресурс в общинския бюджет е причина и за появата на проблем с кадровото обезпечаване на читалищата, като например селата Мостич, Миланово и Мокреш не са осигурени с кадри, а в друга част от читалищата са отпуснати само по половин щатна бройка;
  

• 
  Здравеопазване
  

Здравеопазването, като ангажимент на община Велики Преслав, включва извънболнична и болнична помощ. Чрез тях се осигуряват възможности за осъществяване на редица диагностични, лечебни и др. тясно специализирани здравно дейности.

• 
  Извънболнична помощ
  

• 
  мрежата от лекарски практики (общопрактикуващи лични, или семейни лекари), финансирани от НЗОК;
  
• 
  „Медицински център І – В. Преслав” ЕООД – гр. Велики Преслав;
  
• 
  Център за спешна медицинска помощ – филиал Велики Преслав;
  
• 
  Специалисти в извънболничната помощ в други частни медицински кабинети.
  

- гр. Велики Преслав, обслужваща пациенти в селищата гр. Преслав, селата Миланово, Мостич и Имренчево;

- с.Троица, обслужваща селата Тройца и Хан Крум;

- с.Златар, обслужваща селата Златар и Суха река;

Специализираната извънболнична помощ в общината се извършва в “Медицински център І – В. Преслав” ЕООД гр. Велики Преслав. На територията на общината функционира и филиал на Центъра за спешна медицинска помощ - Шумен. Допълващи функции на извънболничната помощ имат и специалистите от няколкото частни медицински кабинета в гр. Велики Преслав.

• 
  Болнична помощ
  

Индикатори за степента на задоволеност на населението в здравната сфера са „брой болнични легла на 1000 д. от населението”, „брой лекари и стоматолози на 1000 д. от населението”. Осигуреността на 1000 д. от населението на община Велики Преслав (вкл. и населението от община Върбица) с болнични легла към 2004 г. е 3,4 и е малко по-висока от средната за област Шумен (3,2). Тази осигуреност с болнична инфраструктура е в рамките на нормалните нужди, като се има предвид, че част от потребностите на населението от болнична помощ се задоволяват в болници в по-високите йерархични нива – областно, регионално, национално.

Капацитетът на „МБАЛ „Велики Преслав” ЕООД се определя от броя на болничните легла. По отношение на този показател за последните 5 години е осъществено известно преструктуриране, изразяващо се в поетапно намаляване броя на болничните легла и на заетия персонал. За периода 1999 -2004 г. е налице тенденция към намаление броя на леглата в „МБАЛ „Велики Преслав” ЕООД – от 134 (1999 г.) на 93 (2004 г.). Тази тенденция се наблюдава и при останалите болнични заведения в страната. Тя е съобразена с изискванията за отделяне на по-голямо внимание към профилактиката и повишаване на качеството и ефекта от извънболничната помощ и намаляване на средния престой в болничните заведения. С нарастване на т.нар. „обръщаемост” на болничните легла до 40-45 цикъла годишно (при 6-8 дни среден престой на един болен) се формира и по-ниският брой на болничните легла.

Кадровото осигуряване на здравеопазването (освен наличието на здравната инфраструктура) е другият важен фактор за неговата ефективност. Осигуреността на системата със здравни кадри (лекари, стоматолози, специалисти с колежанско образование и др.) е в границите на реалните потребности. От общо заетите в отрасъл „Здравеопазване” в 117 д., броят на лекарите в общината е 38. От тях 22 са ангажирани в „МБАЛ Велики Преслав”ЕООД, 8 са в Медицинския център, 5 – във филиала на Центъра за бърза и неотложна медицинска помощ, а 8 са общопрактикуващите лекари. Стоматолозите са 7 д.

Вторият индикатор за състоянието на здравеопазването в общината е броят на лекарите и на стоматолозите и задоволеността на 1000 д. от населението с лекари и стоматолози. На 1000 д. от населението се падат 2,4 лекари (при 5,1 лекари средно за област Шумен).

В системата на здравеопазването на община Велики Преслав е включено и заведение „Детски ясли” в общинския център. То е с капацитет от 40 места.

* *

• 
  В общината е създадена необходимата инфраструктура за реализиране на извънболничната и болничната помощ (в т.ч. и филиално звено за оказване на бърза и неотложна помощ);
  
• 
  Община Велики Преслав е предоставила необходимата инфраструктура (сграден фонд, общинска собственост) за дейността на общопрактикуващите лекари в населените места на общината;
  
• 
  Сериозен проблем, който е със социални последици, е високият относителен дял на лицата, прекъснали своите здравноосигурителни права – 13,3% от населението на общината;
  

• 
  Поради редица неблагоприятни условия и причини в общината има няколко незаети лекарски практики, което създава проблеми на част от населението.
  

• 
  Социални дейности и социално подпомагане
  

Социалната политика, провеждана от държавата и общината, освен в развитието и издръжката на социалната инфраструктура е насочена и към социалното подпомагане на лицата в неравностойно положение – инвалиди, възрастни и самотни хора, лица с физически и психически увреждания, сираци и др.

Социалните услуги, предоставяни на подпомаганите лица в община Велики Преслав, включват:

• 
  домашен социален патронаж;
  
• 
  социални услуги „личен асистент” и „домашен помощник”;
  

• 
  Парични доходи
  

Важен индикатор за социалното развитие на община Велики Преслав е размерът на паричните доходи на населението. Същите основно се формират от работната заплата, пенсиите, от доходи от предприемачество, от домашното стопанство и др. Доходите от домашното стопанство са много малък дял, а от предприемаческа дейност – твърде незначителни. Поради тази причина за целите на общинския план се анализират доходите, формирани от посочените два основни източника. Данните за динамиката в средните годишни размери на работната заплата и на пенсиите в общината в периода 2000-2004 г. са представени в таблица №14.