Община велики преслав общински план за развитие 2007-2013 Г. София

- Средностатистическата жилищна задоволеност в общината е значително над средната за страната. Общината не се нуждае от ново жилищно строителство.

- Моментното състоянието на фонда е задоволително, но за да се поддържа и подобрява, са необходими големи частни и обществени инвестиции.

- Физическата наличност на благоустройствените елементи не е много добра и не допринася за качеството на обитаване в съответната степен поради лошо техническо състояние на инженерните мрежи и ниска платежоспособност на хората.

- Социалните жилища са недостатъчни и системата за осигуряването им се нуждае от радикална реформа.

- Жилищните пазари не са развити (в съвсем слаба степен само във Велики Преслав).

Основният извод е, че приоритетите в този сектор е в следните три насоки:

• 
  обновяване на съществуващия фонд;
  
• 
  повишаване на използваемостта на наличния фонд;
  
• 
  осигуряване на социални жилища за маргиналните групи (чрез ново строителство или адаптиране на съществуващ сграден фонд).
  

Административният подход към тези проблеми е недостатъчен и неефективен. Общината няма нито прякото задължение, нито ресурсите, за да ги реши. В тях са отразени интересите на всички - граждани, строителни фирми, банки, местен бизнес, местна власт. Необходима е организация, фокусираща тези интереси и мобилизираща ресурсите им. Инициативата за създаването й трябва да бъде на общината. Принципните основи на общинската жилищна политика предполага общината да изследва, регистрира и прогнозира всичките обществено значими аспекти на жилищния проблем както в обществения, така и в частния сектор. Тя изработва и местна жилищна политика, визираща развитието на цялата жилищна система. Прякото ангажиране на гражданите и съгласуването с всички "актьори" в жилищния сектор е фактор за успешното й провеждане. Общината следва да смени позицията си от "осигуряваща жилища" в "осигуряваща възможности". Така тежестта на ангажиментите й към жилището се пренася от инвестиции за социални жилища към организационни усилия за развитие на целия жилищен сектор. Общината се ангажира с пряко осигуряване на жилища само за маргиналните групи, разчитайки и на държавна финансова подкрепа. Тя се "еманципира" в пазарната среда, следва поведение на предприемач и се стреми да привлича частен капитал за обществено-частни проекти за достъпни жилища, като укрепва стратегическите си ресурси - поземлена банка и фондове за инфраструктура и градоустройствено проектиране.

4. Социално-икономически структури и процеси

1. 
   Оценка на икономическия потенциал на общината
   

• 
  Секторна структура на общинската икономика
  

Секторната структура на общинската икономика се анализира чрез използването на два основни показателя: нетни приходи от продажби (в хил. лв.) и брой на заетите лица. Представа за секторната структура на общинския социално-икономически комплекс към 2003 г. дават данните от таблица № 7.

Анализът на данните от таблица № 7 показва, че с водещи икономически функции в община Велики Преслав е третичният сектор, допълван от индустрията и аграрния сектор, което я определя като община с обслужващо-промишлени функции.

Броят на икономическите субекти, осъществяващи дейност в селското стопанство включва, определен брой дребни частни фермерски стопанства и 13 по-големи организационно-стопански структури. Последните включват 8 земеделски кооперации и 5 еднолични търговци, арендуващи по-големи масиви от земеделски земи. В сферата на животновъдството има 7 ферми (3 кравеферми, 3 свинеферми и 1 овцеферма). Горският фонд и дивечът се стопанисват от Държавната дивечовъдна станция Велики Преслав.

В посочените структурни единици през 2003 г. са били трудово ангажирани 626 д. Участието на първичния (аграрния) сектор в нетните приходи в общината (по критериите за състоянието на българската икономика), обаче не е много високо – 13,6% от общия им размер.

На територията на общината (в землището на с. Хан Крум) е разположена Комплексната опитна станция по лозарство, овощарство и тютюнопроизводство.

Индустриалният сектор (с изключение на някои отрасли) не се характеризира с динамично развитие. За периода 1999–2003 г. размерът на произведената продукция, характеризирана чрез показателя „приходи от продажби”, е нараснал от 15,63 млн. лв. (2000 г.) на 26,12 млн. лв. (2003 г.), или е постигнат ръст от 167,1%. Броят на заетия персонал също бележи тенденция на стабилизиране – 478 д. (2000 г.) и 626 д. (2003 г.). Съпоставката на данните по посочените два показателя е един от индикаторите за повишаване на производителността на труда в индустриалния сектор.

В сравнителен план оценката за водещото място и съществената роля на община Велики Преслав в социално-икономическото развитие на област Шумен се подкрепя от относителния показател „нетни приходи на лице от населението”. Към 2002 г. при среден за областта показател 3817 лв., реализираните нетни приходи от продажби на човек от населението на община Велики Преслав са 2288 лв. Стойността на този показател за община Велики Преслав е по-нисък от съответния за общини Шумен (6454 лв./човек), Каспичан (4649 лв./човек) и Нови пазар (2689 лв./човек).

• 
  Водещи отрасли в отделните сектори
  

Определена представа за мястото на отделните отрасли в секторите на социално-икономическия комплекс на община Велики Преслав дават данните от таблица № 8.

В отраслите от първичния сектор по-добре развито е селското стопанство. В този отрасъл сривът в производствената дейност все още не е напълно преодолян. Това дава отражение и върху икономическите резултати и неефективното използване на качествените поземлени ресурси на общината. Наличните потенциали и ресурси, традициите в развитието на селскостопанското производство и други фактори определят растениевъдно-животновъдната му структура.

С по-голяма значимост в структурата на вторичния сектор на общинския социално-икономически комплекс е преработващата промишленост. С определени традиции и със завоювани позиции на пазара са промишлени производства от отраслите (по наименованията в новия Национален класификатор на икономическите дейности – НКИД) „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” (познат до 1999 г. като отрасъл „Хранително-вкусова промишленост” по отменения Национален отраслов класификатор НОК); „Производство на дървен материал и изделия от него”, „Производство на машини и оборудване”, „Производство на текстил и изделия от текстил”, „Производство на химични вещества и химични продукти”. По-подробна характеристика на състоянието на промишлените отрасли в община Велики Преслав е направена в т. 4.2.

В третичния сектор със силно подчертано, доминиращо значение е отрасъл „Търговия и ремонтни услуги”. Това е отрасълът, в който частната предприемаческа дейност е развита най-силно, и с него реално започна стартът на пазарните отношения в социално-икономическото развитие. Към 2003 г. този отрасъл включва 204 търговски обекта, от които 99 са специализирани за търговия с хранителни стоки, 52 – за нехранителни стоки, и 53 заведения за хранене и развлечения. Мрежата от търговски обекти е добре развита и обхваща всички населени места. Повече от половината от тях (138 бр., или 67,4% от всички магазини и заведения за хранене) са разположени в гр. Велики Преслав. Търговската мрежа в селата Златар, Драгоево и Кочово включва по над 10 търговски обекта. През последните 4 години, за които има информация, приходите от продажби на хранителни и нехранителни стоки бележат устойчив ръст – от 10,98 млн. лв. (2000 г.) на 29,56 млн. лв. (2003 г.). През 2003 г. в разглеждания отрасъл са реализирани 41,6% от всички приходи от продажба в общинския социално-икономически комплекс. Посоченият висок относителен дял на приходите от продажби е резултат не толкова от много доброто развитие на отрасъл „Търговия и ремонтни услуги”, колкото от свитата икономическа дейност на промишлените отрасли и на аграрния сектор.

Отрасъл „Транспорт, складиране и Съобщения” също заема значимо място в развитието на третичния сектор. Към 2002 г. от активните икономически субекти, осъществяващи транспортна и съобщителна дейност на територията на общината по-голямата част са в сферата на транспорта и 13 - в сферата на съобщенията. Реализираните приходи от дейност през 2003 г. са в размер на 545 хил. лв., като в сравнение с 2000 г. (494 хил. лв.) бележат незначителен ръст.

Добре развит отрасъл, влияещ върху общата визия на общината, е „Хотели и ресторанти”, или познат от старата номенклатура на отраслите като „Туризъм”. Благоприятното съчетание на културно-историческо наследство (КИН) с природни дадености и рекреационни ресурси с други антропогенни забележителности и др. са фактори за развитието на туристическия сектор в общината. Поради значимостта и непълно използвания потенциал на този отрасъл за социално-икономическото развитие на община Велики Преслав, той е обект на по-подробни анализи и оценки в т. 4.5.

Отраслите от третичния сектор, които са с подчертан социален характер („Образование”, „Здравеопазване”, „Култура” и др.) са анализирани и оценени в т. 4.8.

• 
  Тенденции в развитието на икономическите процеси
  

Продуктовото и технологичното преструктуриране е свързано с ликвидиране на обособени, губещи, неефективни производства. Този процес се съпътства с отделяне на някои производства и появата на нови търговски дружества със сходни производства.

С преобладаващ публичен характер на активите са обслужващи структури (единици) от отрасли „Управление”, „Образование”, „Здравеопазване”, „Култура” и др.

По отношение на собствеността на капитала на търговските дружества от публичния сектор се открояват тези, които са общинска собственост. Към настоящия момент действащите еднолични дружества с общинско участие са, както следва: “Б К С”- ЕООД; “В и К; “Многопрофилна болница за активно лечение Велики Преслав”- ЕООД;

Участието на общината в някой от тях гарантира определена степен на обществена отговорност. Водоснабдяването, канализацията, управлението на отпадъците, осигуряването на материална база на дейностите, свързани със здравеопазването, са изключителна отговорност на общината. Тези и някои други дейности общината е организирала посредством посочените еднолични търговски дружества с общинско участие.

При част от другите общински търговски дружества основната им дейност е свързана с производствени и обслужващи дейности, свързани с имиджа на общината и с подпомагане на някои обслужващи функции с публичен характер - в интерес на цялото население.

4.2. Промишленост

Обобщена представа за общинския икономически комплекс дават данните от таблица № 8. От нея личи ролята на индустриалния (вторичния) сектор за комплексното социално-икономическо развитие на разглежданата територия.

Важен индикатор за състоянието на индустриалното развитие на община Велики Преслав е броят на трудово заетите (наетите) лица. Оценката на мястото на общината в индустриалното развитие на област Шумен се определя и чрез относителния показател „Относителен дял на наетите в индустрията от общия брой наети лица”. По този показател (59,7%) община Велики Преслав е в добри позиции сред всички общини от област Шумен. Само за сравнение може да се посочи, че за 2003 г. средният за страната показател е 38,4%.

В периода 1999–2003 г. се наблюдава тенденция на увеличение на продукцията на предприятията и поделенията в индустрията. В края на 2003 г. (по обобщени данни) приходите от продажби от промишлените отрасли възлиза на 26,11 млн..лв., което е със 167,1% в повече в сравнение с 1999 г. (15,63 млн. лв.).

• 
  “Винекс-Преслав–АД” – специализирано предприятие за производство на висококачествени бели вина и винено бренди;
  
• 
  “Осмар”ООД с. Осмар – за производство на вина и други алкохолни напитки (Осмарски пелин);
  
• 
  Цех за алкохолни напитки и сокове - “Цитрон”.
  

Втори водещ промишлен отрасъл в общинския индустриален комплекс е „Преработка на дървен материал и изделия от него”. Важен фактор за развитието на този индустриален отрасъл е местната осигуреност със суровини от горскостопанския сектор. Производствената номенклатура на разглеждания отрасъл включва производство на паркет и сглобяеми дървени къщи („Дурмалар”АД), производство на мебели (представено от дейността на няколко еднолични търговски дружества) и „Дибо” АД, производство на паркет („Диш” ООД) и др. Основната част от търговските дружества, специализирани в производството на дървен материал и изделия от него са наследници на някогашното голямо дървопреработващо мебелно предприятие „Камчия мебел”. Проблемите в развитието на разглеждания отрасъл са от технологично естество – остаряла технологична база, липса на сигурен пазар, ниска производителност на труда и др.

Отрасъл „Производство на машини и оборудване”, познат като отрасъл „Машиностроене” по отменения НОК, е представен от „Преслав АН” АД (надстройки на автомобили, сметосъбиращи коли, ремонт на автобуси) и ремонтен завод на вагони и жп техника – с. Хан Крум.

Отрасъл „Производство на химикали и химични вещества” е свързан с дейността на няколко „микро-” и „малки” предприятия, разположени в няколко населени места. Такива са “Санита пласт” ООД в с. Драгоево (пластмасови изделия за бита) и няколко еднолични търговски дружества, произвеждащи пластмасови изделия, антифриз, белина и др. Проблемите в този отрасъл са свързани с изхабеността на материалните активи, с използването на остарели технологии, с несигурния пазар на произведената продукция и др.

През последните години в общинската икономика развитие получи отрасъл „Производство на текстил и облекла”. Същият е представен от фирмите “Ню фешън интернешънъл”ООД, “Бори стил”ЕООД с цехове за конфекция.

С изключение на хранително-вкусовата промишленост, всички останали отрасли са зависими от външни суровини. Състоянието на дълготрайните материални активи (ДМА) не е добро, в някои степени достига до 50 и повече процента изхабяване на фондовете. Поради стагнацията на основния пазар в Шумен и Варна и необходимостта от високи транспортни разходи, конкурентоспособността им значително намалява. Това води до голяма степен на риск.

• 
  Локализационни аспекти
  

• 
  гр. Велики Преслав
  
• 
  с. Хан Крум.
  

Село Хан Крум е вторият локализационен център на по-значими производствени мощности на добивната и преработващата промишленост и на структура за научно обслужване в аграрния сектор. Тук са разположени вагоноремонтният завод „Хан Крум” АД и предприятието „Строителни изделия” АД.

В останалите населени места производствените структури са представени от малки предприятия (в преобладаващата си част „микропредприятия” с брой на заетите лица до 10 д.).
*

* *

• 
  Общинският промишлен комплекс е с многоотраслов характер, като водещи функции в него има отрасъл „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия” (познат още като хранително-вкусова промишленост);
  
• 
  Все още не са преодолени отрицателните последици от структурната реформа в реалния икономически (производствен) сектор, изразяващи се в недостатъчното обновление на производствената база, по-слабото използване на съвременни технологии и по-ниската производителност на труда;
  
• 
  Недостатъчната осигуреност на промишлените отрасли с местни суровини (без производството на храни, напитки и тютюневи изделия и частично на производството на дървен материал и изделията от дърво), доставяни от други общини;
  
• 
  Наличието на териториални диспропорции в локализацията на производствените мощности на преработващата промишленост основно в общинския център и няколко от селата в общината – на първо място с. Хан Крум и частично в селата Осмар, Драгоево, Кочово и Миланово.
  

• 
  Фактори за развитие на селското стопанство
  

Преобладаващо разпространение имат сивите горски почви. В южните части на територията се срещат канелени, излужени канелени и канелено-подзолисти почви.

Ерозионните процеси не са в мащаби, налагащи системни мерки. Недостатъчно благоприятни за развитие на селското стопанство са оголените и слабо залесените ридове от нископланинската част.

Поземлените ресурси, чиито размер и качества са функция от релефните и почвените характеристики, са основен фактор за развитието на земеделието на територията на общината. Според официалната информация (към 31.12.2000 г.), земеделските територии в община Велики Преслав съставляват 61,3 % от общата територия.

Относителният дял на обработваемата земя е 86,0 % от земеделските територии на общината. Високият относителен дял на обработваемата земя (над 80%) е характерен за всички землища, а най-висок - над 90%, е в землищата на селата Осмар и Мокреш. Най-големите по обща площ землища на гр. Велики Преслав и селата Драгоево и Златар са с най-значителен размер обработваеми земи. Включващи и нископланински части от територията, те са и с най-големите площи необработваема земя. В трите землища са 61,1% от обработваемите и 60,2 % от необработваемите земи на общината.

Относителният дял на нивите е 85,2% от обработваемата земя, а от отделните землища с над 90% са Миланово, Мокреш, Хан Крум, Златар и Кочово, включващи земи предимно в равнинния район.

Характерен за територията на общината е високият относителен дял на трайните насаждения - 14,3 % от обработваемата земя. Около 2/3 от общата им площ е в землищата на гр. Велики Преслав, Драгоево и Осмар. С висок относителен дял на трайните насаждения са и землищата на с. Троица (21,9 %) и с. Имренчево (16,9 %).

Незначителен е размерът и относителният дял на естествените ливади (0,5% от обработваемата земя). Мерите и пасищата също са със сравнително нисък относителен дял (5,3% от земеделските територии), а това до голяма степен означава ограничен потенциал за пасищно животновъдство.

• 
  Растениевъдство
  

Растениевъдството е водещият подотрасъл. Използването на потенциалите на ресурса “земя“ за развитие на растениевъдните подотрасли е зависимо от множество фактори: макроикономическите условия, състоянието на преработвателната промишленост (за условията на общината това е основно винарската промишленост) и пряката зависимост на селското стопанство от нея, и не на последно място формите на стопанисване на земята, претърпели резки промени с реформите в отрасъла. Раздробяването на земеползването ограничава възможностите за интензификация на подотраслите, особено в специализиращия - лозарството, нуждаещ се от значителни капиталовложения за реконструкция на старите и създаване на нови насаждения.

Преминаването на животновъдството почти изцяло в личните (фамилни) стопанства води не само до намаляване на поголовието при всички видове животни, но се отразява косвено и върху структурата на посевната площ - намаляват площите с фуражни култури. От друга страна, конюнктурата на пазара (увеличеното търсене на хлебно зърно и маслодаен слънчоглед) води до рязко увеличаване на засяваните с пшеница и слънчоглед площи.

По данни, предоставени от Общинска администрация, използването на обработваемата земя през 2004 г., в сравнение с 2000 г., е както следва (таблица № 9):

Наблюдава се известно увеличение на посевната площ, т.е. използваемостта на нивите. Най-големи площи заемат зърнените култури и преди всичко пшеницата. През 2004 г. са засети и реколтирани 37 380 дка с пшеница, 8270 дка с ечемик, 12 520 дка - с царевица за зърно. Групата зърнени култури заема 65% от посевната площ, в т.ч. площите с пшеница - 40,7%, с царевица за зърно - 13,6%. Техническите култури заемат 26,4% от посевната площ. Площите със слънчоглед са намалени на 18 725 дка. На благоприятните почвени и климатични условия се дължат задоволителните средни добиви от зърнените култури и маслодайния слънчоглед.

Налице е слабо увеличение на площите на групата зеленчукови култури, които се отглеждат изключително в личните стопанства, но като цяло този подотрасъл е слабо развит. Продължава намаляването на засетите с фуражни култури площи. Една от причините, отнасяща се и за двата подотрасъла, е ликвидирането на преобладаващата част от напоителните полета поради остарели съоръжения, разграбени помпени станции и липса на инвестиции за възстановяването им.

Традиционно специализиращ подотрасъл е лозарството. Общата площ на лозята през 2004 г. е намаляла с над 1200 дка в сравнение с 2000 г. Намаляването на площите е резултат от постепенното бракуване на старите лозови насаждения. Проблемът е, че създаването на нови насаждения се възпрепятства от раздробеното земеползване, високата стойност на декар насаждение и бавната възвръщаемост, отблъскваща потенциалните инвеститори.

Състоянието и перспективите за възстановяване и по-нататъшно развитие на лозарството е в тясна зависимост от състоянието и развитието на структуроопределящия подотрасъл на промишлеността и на икономиката на общината като цяло - винарската промишленост, представлявана основно от “Винекс - Преслав - АД” и “Осмар”ООД. Инвестирането на средства за създаване на нови насаждения с предпочитани сортове от страна на винарските предприятия е идеалната форма на интеграция, която води до съчетаване на интересите на двете страни - осигурен пазар и гарантирани цени за производителите на грозде и осигурена суровина за преработвателните предприятия.

Налице е увеличение на площите с насаждения череши и вишни. Най-значителни по площ са ябълковите насаждения, следвани от тези с череши и вишни, орехи и лешници. Чувствително е увеличението на площите с малинови насаждения. Производството на овощни и ягодоплодни също намира реализация на територията на общината - в предприятията за изкупуване и манипулация на плодове и зеленчуци в с. Кочово и гр. В. Преслав.

Въпреки известното подобрение в използваемостта на нивите, размерът на неизползваната обработваема земя е увеличен от 15 150 на 16 611 дка - резултат от намалената площ на лозовите насаждения.

Положителната страна по отношение стопанисването на земеделските земи, особено в използването на нивите, е че преобладаващата част от тях се стопанисват от земеделските кооперации и агрофирмите, които с дейността си противодействат на тенденцията към изоставяне на значителни площи обработваема земя, явление, наблюдавано в много райони на страната. Това са: Кооперация “Напредък” и ПП Кооперация “КАПКА” стопанисват земите на кв. Кирково на гр. В. Преслав; Кооперация “Преслав” - стопанисваща земи в землищата на гр. В. Преслав и с. Миланово; Фирма “Агродимекс” - в землищата на с. Драгоево, с. Мокреш и гр. В. Преслав; Кооперация “Драгоево” - в землището на с. Драгоево; ПП Кооперация “Съединение” - в землищата на с. Имренчево и с. Мостич; Кооперация “Враненска долина” - в землището на с. Кочово; ЧЗ Кооперация “ОРАЛО” - в землището на с. Осмар; ЧЗ Кооперация “Ал. Стамболийски” - в землищата на с. Златар и с. Суха река; ЕТ “Валентин Кънчев - Виола” и “Винарна Слънчев замък”ЕООД - общински земи в землищата на с. Златар и с. Суха река; “Прима - 89”ООД и “Бул-гарден”ЕООД - общински земи в землището на с. Златар.

• 
  Животновъдство
  

За петгодишния период 1994-1999 г. общият брой на отглежданите в общината говеда намалява от 3115 на 2017; от 1489 на 1094 намалява броят на отглежданите крави; на овцете - от 9493 на 6894; на свинете - от 7343 на 4971; на птиците - от 66 483 на 54 422 бр.

Изключение е увеличеният брой на овцете-майки спрямо 1999 г., но спрямо предходната 2003 г. броят им е намалял, така че не може да се счита за тенденция към укрепване на овцевъдството. Все пак, като се изключи почти запазеният брой на кокошките-носачки, най-незначително е намаляването на поголовието в овцевъдството. Най-чувствително намалял е броят на свинете-майки и след това - на кравите.

На територията на общината през 2004 г. са произведени 3581 хил.l. мляко, 82,1 % от които - краве мляко, 7,7 % - овче, и 6,9 % - козе. Незначителни количества биволско мляко се произвеждат в землището на гр. В. Преслав.

От произведеното общо количество месо (329 t), 42,5 % са говеждо и телешко, 11,5 % - овнешко и козе, 31 % - свинско и 14,9 % - птиче.

Преобладаващата част от отглежданите говеда е във ферми: кравеферми - в кв. Кирково и с. Драгоево; свинеферми функционират в кв. Кирково и с. Драгоево; овцеферма - в гр. В. Преслав. Останалите животновъдни подотрасли са представени изключително в личните стопанства. В землището на с. Златар се отглежда най-значителен брой свине, овце, кози и птици и съответно се произвеждат и най-големи количества овче мляко и вълна, както и свинско месо.

В съответствие с благоприятните условия, които предлага природната среда, се развива и пчеларството. През 2004 г. са произведени 32 400 kg пчелен мед. Пчелни семейства се отглеждат във всички населени места, но най-значителен е броят им в гр. В. Преслав и селата Драгоево, Златар и Кочово. В личните стопанства се отглеждат и зайци, главно в гр. В. Преслав и селата Златар и Осмар.

На територията на общината стоковата продукция от животновъдството се насочва основно към млекопреработвателния цех в с. Осмар, млекопреработвателното предприятие в с. Хан Крум и двете кланици в гр. Велики Преслав.

Продължаващото намаляване на броя на отглежданите животни се обяснява с ниската изкупна цена на млякото, високите цени на фуражите, слабото търсене на месо, които причини принуждават населението да сведе броя на животните до оптималния минимум. Въпреки трудностите, може да се счита, че основни животновъдни подотрасли в бъдеще ще останат говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. Тъй като ресурсът от естествени тревни площи е сравнително ограничен, за развитието на млечното говедовъдство и отчасти на овцевъдството е необходимо увеличаване на площите с тревни и сочни фуражни култури.

При така анализираните потенциали и основни проблеми на досегашното развитие на селското стопанство, могат да бъдат формулирани някои основни изводи за неговите потенциали и насоки за перспективно развитие :

- Условията за развитие на селското стопанство са най-благоприятни в централната и северната част (лозарство), в подножието на Шуменското плато (отглеждане на орехови насаждения), източната част и част от останалата територия (отглеждане на малини и ягоди);

- Най-значителни площи от обработваемите земи заемат зърнените култури и слънчогледът;

- В съответствие с почвените и климатичните ресурси, традициите и натрупания опит, структуроопределящият подотрасъл на селското стопанство в общината е лозарството. Благоприятни условията има за по-нататъшно развитие и на овощарството;

- Бъдещото развитие на лозарството до голяма степен е зависимо от състоянието и перспективите за развитие на винарската промишленост;

- Възможностите за развитие на пасищно животновъдство са сравнително ограничени поради незначителния ресурс от естествена тревна растителност. За развитието на основните животновъдни подотрасли - говедовъдство и овцевъдство, е необходимо разширяване на площите и производството на тревни и сочни фуражни култури;

- Значителен размер земеделски земи не се използват. Основни причини са раздробяването на земеползването, както и застаряването и намаляването на населението в селата. Стопанисването на преобладаващата част от земите от агрофирми, земеделски кооперации и сдружения и арендатори противодейства на изоставянето на обработваеми земи;

- При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологически чисти продукти предимно от животновъдството, като козе, овче и краве мляко и производните им, пчелен мед, както и производство на плодове и билки.

Основно усилията се насочват към засаждането на пшеница - 18,65% от земеделските земи, царевица за зърно - 6,87% от обработваемите земи, слънчоглед - 12,98% от земеделските земи. Поради благоприятните климатични условия много добре развити са трайните насаждения - винени лозя, малини, череши, а от останалите култури - пшеница, царевица за зърно и маслодаен слънчоглед.

На територията на общината са разположени най-големите лозови масиви в Шуменска област - 38 % (15 013 дка, като от тях 11 790 дка са винени). Годишното производство на грозде в общината е 6800 t, или 34 % от това на областта. От тях 4220 t са винено грозде.