Община велики преслав общински план за развитие 2007-2013 Г. София
Изтегляне 1.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Териториална структура - урбанизация и селищна мрежа
БезработицаРавнището на безработица в община Велики Преслав (14,33% средногодишно равнище през 2004 г.) е по-високо от средното за страната (12,67%) и по-ниско от средното равнище за област Шумен (19,92%) и Североизточния район за планиране (16,59%) (фиг. 8). Регистрираните безработни през 2004 г. в общината са 1050 (средногодишен брой). От тях до 29 г. вкл. са 263 д., т.е. 24,9% от общия брой на безработните лица са младежи (27,1% за област Шумен, 26,4% за Североизточния район за планиране и Р. България). Безработицата сред младежите се отразява неблагоприятно върху настоящата и бъдещата им реализация. Основни причини за това са: несъответствие между броя на завършилите учебни заведения с определени професии и специалности и реалното търсене на пазара на труда; изискванията на работодателите да наемат на работа работници и специалисти с професионален опит и трудов стаж; липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Делът на продължително безработните лица (с регистрация повече от 1 година) е 45,1% - по-нисък от средната стойност за областта (58,1%) и страната (52,9%). Тези лица са неравнопоставена група на пазара на труда, те съставляват близо половината от безработните в общината. Постепенно те губят трудовите си навици, квалификация и мотивация и възможностите им за започване на работа намаляват. Поради тези причини са включени в национални програми за заетост. Фиг. 8. В През 2005 г. в община Велики Преслав безработните лица са включени в следните национални и регионални програми за заетост и обучение: НП “От социални помощи към осигуряване на заетост, НП “Помощ за пенсиониране”, НП “Асистенти на хора с увреждания”, Програма “Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация”, НП “Компютърно обучение на младежи”, Програма за насърчаване на заетостта и професионалното обучение в областта на пчеларството. Мерките за насърчаване на заетостта за безработни младежи до 29 г., младежи с намалена трудоспособност, за придобиване на професионална квалификация, започване на самостоятелна стопанска дейност и др. са свързани със ЗНЗ.
Териториалната и функционалната структура на селищната мрежа в община Велики Преслав се е формирала на основата на природногеографските особености, обществено-икономическите условия, административно-териториална организация, нормативна уредба и други фактори. Селищната мрежа на общината включва 11 села и 1 град (таблични приложения № 6-12). Град Велики Преслав (9361 жители) попада в категорията “много малки градове” (с население до 10 000 д.). В него е съсредоточено 58,3% от населението на общината. През последните 5 години измененията в броя на населението на града са несъществени. Селското население е съсредоточено в села, от които по-голямата част (8 бр.) са малки по броя на населението си (от 200 до 1000 д.). Те включват близо 2/3 от селското население на общината. Средни села (с население от 1000 до 2000 д.) са Златар и Драгоево, които обхващат 35,5% от селското население. Село Суха река (151 д. – 2003 г.) попада към много малките села (до 200 д.). Няма населени места с процеси на “обзлюдяване”. Интензитетът в динамиката на селското население на общ. Велики Преслав е близък до средните стойности на показателя за селското население на област Шумен (таблично приложение № 6-5) и страната. Гр. Велики Преслав е функционален и пространствен център на общината. В югозападната й част, в района на Преславска и Драгоевска планина, няма населени места, а в останалата територия на общината селищата са равномерно разпределени. Съгласно категоризацията на общините и населените места8 община Велики Преслав е 3-та категория, както и самият център гр. Велики Преслав. Селата от общината са шеста (6 бр. – Драгоево, Златар, Кочово, Миланово, Троица и Хан Крум) и седма категория (5 бр. – Имренчево, Мокреш, Мостич, Осмар и Суха река). В състава на общината влизат общинският център гр. Велики Преслав и 10 кметства. Село Суха река е с кметски наместник. Средната гъстота на населените места (4,3 селища на 100 km2) е близка до тази за страната (4,8) и област Шумен (4,5). Средното отстояние между населените места е благоприятна предпоставка за формиране и функциониране на жизнена териториално-селищна структура. Обособени са 5 групи населени места в зависимост от тяхната териториална близост: град Велики Преслав-кв. Кирково; с. Имренчево-с. Мостич; с. Кочово-с. Осмар-с. Троица-с. Хан Крум; с. Драгоево-с. Мокреш; с. Златар-с. Суха река. Във вътрешно-териториален аспект съществуват различия и специфика в състоянието и изградеността на отделните населени места и мрежите на тяхната инфраструктура. В центъра на общината над 90% от уличната мрежа е с трайна настилка. Дължината на водопроводната и канализационните мрежи е съответно 52 km и 28,6 km. Електрифицираната улична мрежа е над 90% от общата улична мрежа. В съставните села на общината ситуацията по отношение на благоустройството им е различна от тази на центъра. Общата дължина на водопроводната мрежа в тях е 101,7 km. Канализационна мрежа има изградена само в с. Осмар (4,5 km), а селата Кочово и Драгоево имат отделни канализирани участъци. Останалите населени места нямат изградена канализационна мрежа, а ползват попивни или изгребни ями. Проблемите по благоустройството на населените места от общината са аналогични с проблемите на общините от тази категория в страната:
3.2. Жилища и общинска жилищна политика
Жилищният фонд в общината към 31.12.2002 г. наброява 7505 жилища. Налице е пропорционалност в териториалното разпределение на фонда: в гр. В. Преслав живеят 58.3% от населението, жилищният фонд е 57.16%; в селата живеят 41.7% от населението, а жилищният фонд е 42.8 %.
Около 29 % от общия брой на жилищата в общината са построени преди 1919 г. (20% за града и 38% за селата). Най–новите жилища, с възраст около 30 години, са 17% (при 49.8 % за страната) от общия брой към 2002 г. По-интензивното ново строителство през периода 1971-2001 г. е в селата - 19 % от общия фонд. Едропанелните технологии, въведени в средата на 70-те години в гр. В. Преслав, наред с относителното подобряване на жилищните условия, сега се оказва, че допринасят за понижаване на общите физически качества на фонда и на урбанизираната среда като цяло. Таблица №1 Жилища на 31.12. 2002/2003г. по периоди на построяване (в %)
Към 31.12. 2002 г. в общината има 19 (0.25% ) жилища в стоманобетонни сгради, 5320 (70.9% ) в масивни и 2166 (28.9% ) в други сгради. Най-голям относителен дял - 70.9%, се пада на жилищата в тухлени сгради. В гр. Велики Преслав състоянието е по различно и тук преобладават жилища в тухлени сгради - 86.5%, но стоманобетонните жилища (панелните) са 0.50%. Състоянието по конструкция е видно от таблица № 2. Таблица №2 Жилища към 31.12. 2002 г. по материал на външните стени (по конструкция) (бр./%)
Панелният жилищен фонд в гр. Велики Преслав представлява 10.25% от жилищния фонд. Панелното строителство в града е по-ново (началото е от средата на 70-те години) в сравнение с други градове. Данните показват, че около 10% от фонда ще се нуждаят от ремонт след 2010 г. Най-голяма пречка за момента се явява собствеността на панелните жилища, която е частна - над 90.0%. В тях живеят 967 души, или 6.02% от населението на града. Таблица №3 Характеристика на панелния жилищен фонд 2001г.
В общината преобладават нискоетажните жилища 6407 (85.4) в сгради до 3 етажа. ”Най ниски” са жилищата в селата – 100.0% в нискоетажни сгради. В гр. Велики Преслав делът на едноетажните жилища е 57.19%, а на двуетажните - 15.12%., което е сериозен резерв за извършване на надстрояване и пристрояване, етап който ще настъпи след икономическото замогване на една част от населението. Останалите от жилищата в града са средноетажни. Етажността в общината е показана на таблица № 4: Таблица № 4 Брой жилища по етажност на сградата – 2002 г.
Жилищата в общината се разпределят по броя на стаите, както следва: едностайни – 7% от всички жилища, двустайни – 45%, тристайни – 34% , с четири и повече стаи – 14%. В общината преобладават жилищата с две и три стаи. Структурата на жилищата по броя на стаите в градовете и селата е близка, докато за страната е различна. В гр. Велики Преслав най голям е относителният дял на двустайните и тристайните жилища – съответно 25% и 41%. Жилищата в селата са предимно двустайни (65%), докато с три и повече стаи са 32% от всички жилища (66.3% за страната, изоставане с 13 пункта). Обяснението е, че в селата има много втори жилища, които са строени в миналото, когото имаше ограничение в площите на застрояване. Таблица № 5 Жилища към 31.12. 2002 г. брой на стайте (в %)
Благоустройството на жилищата (като изключим водоснабдеността и електричеството) не отговаря на съвременните изисквания. Връзка с канал в жилището имат 2232 от жилищата, 83.3% за града и 16.4% в селата, от което се вижда, че нито в едно селище няма напълно изградена колекторна система. В канализацията на жилищата са включени като такива и тези със септична яма. Ако се вземат само жилища с централна канализация, процентът ще бъде значително по-малък. Съществуващите водопреносни и канализационни мрежи са амортизирани. Таблица № 6 Жилища към 31.12. 2002 г. по благоустроеност (брой)
Жилища с централно и локално парно отопление на територията на общината няма. Много от жилищата в Велики Преслав и почти всички в селата разчитат на твърдо гориво – предимно дърва и по-малко въглища. В момента е постигнат баланс между достъпност и цена, но в по-далечна перспектива може да се очаква изчерпване на тези ресурси (особено дървата) и рязко повишаване на цената им. Алтернативата е в газифицирането на отделни населени места, най-вече на Велики Преслав.
Както в цялата страна, жилищните пазари в общината се зараждат още в началото на прехода и имат възходящо развитие след последвалата реституция. Локализацията на пазарите е само във Велики Преслав и по-ограничено в селата. Цените на парцелите в гр. В. Преслав през 2005 г. се предлагат средно за 20-22 лв./m2, което е една добра цена за евентуален инвеститор и солидна инвестиция с оглед очакваното поскъпване на строителните терени и земеделската земя при приемането на страната през 2007 г. в ЕС. Земеделската земя се продава за 200-250 лв. за дка, а жилища монолит - 250 лв./m 2. В рамките на селата земята в регулация (с къщата) е по 15 лв. за m2, а земеделската земя – поливна 250-280 лв./дка. Следва да се подчертае, че има повишено търсене на строителни терени около инфраструктурни обекти и на терени, които не са в регулация.
Огромният дял частна собственост поставя с особена острота проблема “социални жилища”. През последните 15 години много общински жилища са разпродадени и сега тяхното количество е символично – 45 жилища в общината. Нуждата от повече общински жилища е около 250 броя. Общината не може да задоволи най-елементарни жилищни потребности на млади и социално слаби семейства, на лица с различна степен на инвалидизация. Общински жилища в момента не се строят. Освен това сегашната система за изграждане на общински жилища е в криза - тя няма нито надеждно осигурени ресурси, нито пък е присъща за модерното европейско управление на общините. Необходима е алтернатива, в която общината е партньор и помощник.
Средната осигуреност на населението в общината с жилища през 2002 г. е 467.4 бр. жилища на 1000 човека от населението, за града е 458 бр., за селата - 480 жилища. Макропоказателят “жилища на 1000 обитатели” служи само за ориентация и отразява количеството наличен фонд, без да дава информация за качествените характеристики на жилищата, начина на тяхното ползване и реалното потребление. Този показател има адекватна диагностична стойност в условията на балансирани икономики и развити жилищни пазари. В общината той се деформира от наличното количество необитавани жилища. Затова стойности над 420 жил./1000 човека не означават висок стандарт на жилищна задоволеност, а по-скоро наличие на втори жилища поради близостта на Шумен, както и на селата до центъра. Тези жилища се използват предимно за производство на селскостопанска продукция, но при определени условия представляват солидна база за развитие на селски туризъм. Част от тях могат да се адаптират като малки семейни ферми за отглеждане на животни и птици или за развитие на отделни отрасли от растениевъдството. За да стане възможно тяхното ефективно използване, са необходими значителни инвестиции за тяхното благоустрояване и за изграждане на съвременна техническа инфраструктура на местата, където са разположени. * * * Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|
