Община велики преслав общински план за развитие 2007-2013 Г. София

Гъстота на пътната мрежа за страната, областта и община Велики Преслав

Развитието на пътната мрежа в община Велики Преслав създава добри възможности за осъществяване на рационални транспортни връзки и вариантни схеми за организация на транспортното обслужване в почти всички посоки. Редовни автобусни превози свързват общинския център с градовете София, Шумен, Търговище, Варна, Сливен, Разград, Смядово, Върбица, Котел и други населени места. Интензивността на връзките с областния център е регулярна. Освен редовните автобуси по линията минават и автобуси от съседни общински центрове. Общинският център гр. В. Преслав има преки транспортни връзки до всички селища от общината, като се осъществяват средно дневно над 30 курса. Отделните населени места имат различна дневна интензивност на обслужване с автобуси на обществения транспорт между 3 и 7 редовни връзки. Транспортният изохрон и достъпността от центъра до селата Имренчево, Мостич, Кочово, Драгоево, Миланово е в рамките на 15 минути, а с останалите населени места – до 30 минути. Общината разполага с модерна автогара, но автопаркът е амортизиран и се нуждае от подмяна.

За подобряване на транспортното обслужване се налага да се разработи нова схема и организация на превозите, с която следва да се осигурят допълнителни курсове по определени маршрути, както и създаване на вътрешно селищна линия по формирания транспортен ринг. Освен това е належащо да се подобри достъпът до основните курортни и исторически обекти, които са с национално значение, така че да се облекчи посещението на туристите.

• 
  Анализ на жп инфраструктурата в община Велики Преслав
  

През територията на общината минава магистралната, електрифицирана жп линия София–Варна, както и локалната електрифицирана жп линия с. Хан Крум–В. Преслав с дължина 6 km. Гъстотата на жп мрежата за общината е 7.5 km/100 km² при средна за страната 4 km/100 km². На територията на общината функционират две гари - В. Преслав и Хан Крум, и една спирка - с. Кочово. Гарите разполагат с добре развита коловозна мрежа, рамки, разтоварища и магазия. Гара В. Преслав е крайна гара, тя разполага с 4 коловоза, кантар и портален кран. Понастоящем в нея се осъществяват товарни дейности. Товарната гара се използва от “Винекс”, Топливо, кариерата в с. Драгоево и община Върбица. Това прави задължително запазването на жп клона, като в перспектива следва да се търсят възможности за възстановяване на пътническия трафик чрез създаване на атрактивен жп транспорт, който пряко кореспондира с развитието на туризма в общината.

Главната линия, която минава през северната част от територията, създава условия за бързи и удобни комуникации както към областните центрове от Североизточния район на планиране, така и към другите части на страната. Независимо че жп транспортът има предимно транзитен характер, с оглед перспективното развитие на дейността могат да се предвидят конкретни мерки, свързани с подобряването на благоустрояването на транспортните ареали и приемането на специална програма от общината, с която да се защити възстановяването на пътническите превози. За целта може да се търси решение чрез създаване на публично-частно партньорство за осъществяване на съответните транспортни дейности.

Като обща характеристика на пътната мрежа може да се посочи:

• 
  По състоянието на мрежата:
  

б/ в лошо състояние е частта от местната пътна мрежа в южната част на територията и малка част от тази мрежа в северната част;

в/ преобладаващата част от пътищата са с асфалтова настилка, но са с много кръпки и дупки. Пътят І–7 е с много хоризонтални и вертикални криви, остри наклони и малка ширина. Канавките и водостоците не са редовно поддържани и често се запушват, с което наводняват част от пътното платно.

• 
  По степен на изграденост. Като скелет пътната мрежа е почти изградена, с изключение на връзката Кочово-Мостич. Не се налага изграждането на нови пътища.
  
• 
  По степен на осигуряване на вътрешните и външните връзки – пътната мрежа задоволява потребностите на общината от транспортни връзки. Основна роля в това отношение играят двата взаимно пресичащи се коридора: север-юг и запад-изток. Създаден и успешно се използва вътрешен транспортен ринг, който след изграждането на отсечката Мостич-Кочово се разширява в западна посока, като ще обхваща 10 от населените места в общината.
  
• 
  Финансовият ресурс за поддръжка и модернизация на пътната врежа е недостатъчен и е сериозна пречка за качественото подобряване на самата мрежа. С изграждането на вътрешноградската връзка “Крайречен булевард” се осъществи и безпроблемното обвързване на пътищата от републиканската пътна мрежа в рамките на града.
  
• 
  Във връзка с перспективното курортно-туристическо развитие на гр. Велики Преслав и архитектурно-историческото експониране на културното наследство ще се наложи търсенето на ново решение за развитие на пътните връзки, което предполага създаването на схема и организация на пътното движение, изискваща създаването на програма за развитие на пътната мрежа.
  

• 
  Оценка на водоснабдителната и канализационната система на общината
  

Съществуващата водопроводна мрежа на града е 52 km, приблизително 95% от дължината на уличната мрежа. Над 70% от мрежата е строена с етернитови тръби и е силно амортизирана и често аварира. Общата водопроводна мрежа на общината е с дължина 224 km, от които 154 km са външни водопроводи, вътрешната водопроводна мрежа е 70 km. Всички населени места имат външно и вътрешно водоснабдяване, но само в 7 от тях е осигурена вода в рамките на норматива. За останалите населени места е осигуренa вода от 50 до 75% поради спада на дебитите на водоизточниците през летния сезон и голямата амортизация на мрежата. Водоснабдяването в общината е обособено в 3 водоснабдителни групи – В. Преслав, Драгоево и Имренчево. Групите Преслав и Имренчево след направените подобрения осигуряват необходимото количество питейна вода за населението и за момента нямат проблеми с водоснабдяването. След предприетото допълнително водоснабдяване на група Драгоево до голяма степен проблемите с водоснабдяването на селата Златар и Суха река са частично решени. Определени затруднения с водоподаването съществуват в селата от северната част на общината – Хан Крум, Кочово, Троица и Осмар. С включването и изграждането на новия резервоар – 500 m³, чувствително се подобрява водоподаването за с. Хан Крум. За останалите три села съществуват реални възможности за подобряване на водоподаването, като с разработването на настоящия план за развитие ще се търси и цялостно решаване на проблемите за водоснабдяването на община Велики Преслав.

• 
  Канализация
  

Канализационната мрежа в община Велики Преслав е с ниска степен на изграденост (таблично приложение № 6-13). В значителна степен е изградена канализацията на града, където дължината на мрежата е над 29 km, или около 54 % от дължината на уличната мрежа. Има изградена канализация и в с. Осмар, където тя с дължина около 4.5 km, или около 50 % от дължината на уличната мрежа. Мрежата е сравнително добре поддържана, но има проблеми с изграждането на свързващите колектори. В общината е започнало изграждането на ГПСОВ, но тя се нуждае от сериозно финансиране, засега се работи основно за изграждането на механичното стъпало. Предвижда се рехабилитация на канализационната мрежа с оглед нормалното въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция, като предстоящо е изграждането на улична канална мрежа в кв. Кирково и предстоящото й включване към градската пречиствателна мрежа. Останалите населени места от общината имат отделни канализирани участъци, но предимно проблемът с отпадъчните води се решава със септични ями. Липсва канализация и за част от основните промишлени предприятия на територията на общината.

Общата оценка на канализационната система в общината е, че тя се нуждае от сериозно развитие, като сериозно следва да се обърне внимание върху нейната модернизация, ускорено изграждане на първия етап на ГПСОВ и постепенно решаване на проблемите на канализирането на основните селища, в които перспективно следва да се развива алтернативен туризъм.

• 
  Енергийна система и енергоснабдяване
  

Източник на електроенергия за община Велики Преслав е националната електроенергийна система. На територията на общината няма изградени значителни по мащаб енергийни източници – ТЕЦ или ВЕЦ (в близост до с. Миланово от 1943 г. има изградена малка ВЕЦ с мощност 800 kWА – два генератора в добро състояние). Общината получава захранване от подстанция “Преслав” – 110/20 kV. Общината има двустранно захранване, имайки връзки с подстанция “Търговище” и подстанция ”Шумен-І”, като по този начин се осъществява възможност за резервно захранване и достатъчна сигурност при аварии.

Всички населени места в общината са електрифицирани, като селата се електроснабдяват от въздушни изводи 20 kV (5 броя), а в централната градска част мрежата е частично кабелизирана. Изградените трафопостове за битови, стопански и обществени консуматори са 74 (от които 33 в гр. В. Преслав). Като цяло електроразпределителната система е реконструирана и е на добро равнище, с добри механични и електрически параметри. В системата на електроснабдяването работят 20 човека.

Добре развитата мрежа има достатъчно капацитет за поемане на допълнителни товари. Реконструкцията на въздушните изводи 20 kV и подмяната на кабелната мрежа средно напрежение са текущи приоритети. С преустройството на уличното осветление на гр. Велики Преслав и част от селата с енергоспестяващи осветителни тела се решава за в бъдеще проблемът на уличното осветление. С оглед развитието на туризма в общината се налага усъвършенстване на електрозахранването на местата, свързани с културно-исторически, курортни и други нужди (спорт и отдих).

• 
  Телекомуникации
  

Телекомуникационната мрежа в община Велики Преслав обхваща 12 населени места чрез изградени селищни телефонни мрежи от конвенционален тип и монтирани 9 автоматични телефонни централи,1 брой А-29 и в селата 8 – система Кроспойнт. В част от селата има изнесени телефонни постове - Мокреш, Миланово, Мостич и Суха река. Телефонната плътност варира в широки граници, като да общината като цяло тя е 32 тел. п. на 100 жители, близък до средния в страната - около 35 тел. п./100 ж. Общият брой телефонни постове е 4596, от които 4343 са домашни. Монтираният капацитетът в централите е 5200 поста.

За голяма част от населението се предлага само традиционната гласова поща, характерна за аналоговите централи, които са с ниско технологично равнище. За общината не се посочват данни за наличие на цифрова автоматична мрежа и осигурен цифров достъп до крайните АТЦ от общината. Освен традиционната телефония се предлага и достъп до Интернет, но предимно по комутируеми линии. Отделните мобилни оператори предлагат обслужване с мобилни комуникации, като общината има добро покритие.

Районната пощенска станция обслужва населението на общината, като на територията функционират 8 ПТТС, от които 1 в града и 7 в селата, като се предлагат универсални услуги и услуги по договор. Общият брой радиоточки на територията на общината е 4600, като над 3250 са домашни. Функционират и два телевизионни ретранслатора, както и кабелна телевизионна мрежа.

• 
  в определени части от територията телефонната мрежа е слабо развита;
  
• 
  предлага се предимно традиционно гласова телефония;
  
• 
  ограничено се предлагат модерни съобщителни услуги само в общинския център.
  

Контролът върху състоянието на околната среда се провежда по компоненти на средата и фактори, в съответствие с поредицата от специализирани закони за управление на околната среда, приети през последните години за сближаване със законодателството на ЕС.

Районът като цяло е екологично чист, което се дължи главно на преустановената дейност или намаления капацитет на по-голямата част от производствените предприятия през последните 10-15 години. Това доведе до подобряване на качествата на околната среда, като са намалени емисиите замърсяващи въздуха, водата и почвата.

Изследванията на компонентите на околната среда в община Велики Преслав се извършват от РИОСВ – Шумен. Сериозни проблеми по опазване на околната среда на територията на общината не са регистрирани.

• 
  Състояние на атмосферния въздух
  

Източник на замърсяване на атмосферния въздух са парокотелните инсталации на предприятията и битовият сектор в населените места, които отделят в атмосферата прах, серен двуокис и сажди при изгаряне на лошокачествено течно и твърдо гориво.

Автотранспортът изхвърля в атмосферата главно въглеводороди, азотни и серни окиси и оловни аерозоли. Разрастването на автомобилните потоци, остаряването и износването на голяма част от моторните превозни средства представляват неблагоприятна перспектива за влошаване на екологичните характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони.

За контролиране на чистотата на атмосферния въздух е необходимо ежегодно да се правят замервания на атмосферния въздух в гр. Велики Преслав с мобилната автоматична станция за контрол на качеството на атмосферния въздух на РИОСВ гр. Варна, съгласувани с РИОСВ - гр. Шумен.

• 
  Води
  

Максималното превишение на ПДК, регистрирано при контролната дейност на РИОСВ за винарска изба “Хан Крум” АД, с. Хан Крум, е за показател БПК₅ – 35,8 пъти. За “Винекс Преслав” АД гр. Велики Преслав максималното превишение на ПДК е за показател БПК₅ – 21 пъти, и за показател неразтворени вещества – 2 пъти. Възможни замърсители на водите на р. Врана са предприятията на гр. Търговище.

На територията на общината са изградени 223,7 km водопроводна мрежа, в т.ч. 70,0 km външни водопроводи. На територията на област Шумен има изградена пречиствателна станция за питейни води само на яз. “Тича” (извън територията на община Велики Преслав). Изградената за гр. Велики Преслав Микрофилтърна озонаторна станция (МФОС), поради високото ниво на мътност от язовира, има нужда от разширяване, като се въведе допълнителна форма на утаяване и пречистване.

Изградени са 33,1 km канализационна мрежа, от тях 28,6 km в гр. Велики Преслав и 4,5 km в с. Осмар. Заустването на отпадъчните води от домакинствата в селата се извършва в попивни или изгребни ями в имотите им.

Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) - Велики Преслав е предназначена за пречистване на формираните отпадъчни води от града. Изграждането й е започнало през 2001 г. и до момента основно е изпълнена общата строителна част. За довършване на строителството на станцията са изготвени необходимите проекти и документи в работна фаза. Документацията е внесена в МОСВ - ПУДООС за осигуряване на безвъзмездно финансиране с цел довършване на ПСОВ и въвеждането й в експлоатация за всички етапи на пречистване на отпадъчните води на гр. Велики Преслав.

• 
  Почви
  

Потенциален източник на замърсяване на почвата с органични вещества са торищата на животновъдните ферми, които доскоро са съществували. Торовите отпадъци от фермите неправилно са съхранявани на открити площадки върху земеделска земя.

Потенциална опасност от замърсяване на почвата са и депата за битови и промишлени отпадъци. В повечето населени места и особено около тях безразборно се изхвърлят битови, строителни и други отпадъци, а районите на законно отредените сметища не са в добър вид.

Нарушените територии в общината са главно в кариери за извличане на строителни материали (Драгоево и Троица) и споменатите депа за депониране и първична преработка на отпадъци.

• 
  Отпадъци
  

През 2003 г. в община Велики Преслав са генерирани 8064 t битови отпадъци, 270 t строителни отпадъци, 2400 t производствени отпадъци и 210 t опасни отпадъци.

Събирането и сметоизвозването на твърди битови отпадъци (ТБО) е организирано на територията на гр. Велики Преслав и кв. Кирково и обслужва 57% от населението на общината. Няма разработена система за разделно събиране на отпадъците. В момента се реализира проект за "Фамилно компостиране на растителни и животински отпадъци в домакинствата". В него ще участват 200 домакинства от гр. Велики Преслав, кв. Кирково, с. Осмар и с. Драгоево.

В населените места на община Велики Преслав има 14 сметища, като само две от тях са регламентирани: депата в местностите "Каралъч" за гр. Велики Преслав и “Старата кариера” за с. Хан Крум.

На територията на общината има места, замърсени с отпадъци, и незаконни (неконтролирани) сметища с обща площ около 45 дка. Те са разположени във всички населени места, които не са включени в организираното сметосъбиране, като в някои от тях има формирани по няколко сметища. На входа и изхода от населените места, около пътните артерии има натрупани купчини твърди битови и строителни отпадъци и оборски тор. Тези сметища са образувани обикновено в регулационните граници, по бреговете на деретата, по естествени скатове и оврази.

Във всички сметища отпадъците се депонират върху естествена земна основа, без да са взети мерки за ограничаване на замърсяването на околната среда. Поради това съществува потенциална опасност от замърсяване на повърхностните и подземните води, на земеделските земи и въздуха, както и възможност за свободен достъп на хора и животни.

Депото във Велики Преслав, заедно със селските сметища, съгласно директивите на ЕС, следва да се закрият до 2009 г. и обслужването на ТБО ще премине към регионалното депо на гр. Шумен. Всички неконтролирани сметища, особено тези в населените места и в непосредствена близост до тях, също подлежат на закриване, саниране (рекултивация) или предепониране. Прието е, че ликвидирането на старите замърсявания ще стане, като отпадъците се разстилат, покриват с пръст и рекултивират на място.

В община Велики Преслав няма производствени мощности за преработка на вторични суровини. Суровините се предават и реализират в специализирани фирми извън общината.

Пестицидите и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, които се съхраняват в изоставени или необезопасени места, представляват риск за околната среда. В общината е реализиран проект за безопасно съхранение в 15 броя “Б-Б куб” на 75 m³ негодни за употреба пестициди, разположени на площадка в землището на с. Хан Крум. В складове в гр. Велики Преслав, КОС с. Хан Крум и селата Осмар, Драгоево, Кочово, Златар и Мостич се намират общо 58 130 kg залежали и негодни за употреба пестициди, в т.ч. неизвестни 18 580 kg и забранени с изтекъл срок – 39 550 kg.

Функциониращите на територията на община Велики Преслав здравни заведения генерират медицински отпадъци, които се класифицират като опасни.

Отпадъци се генерират и в транспортните предприятия - отпадъци от отработени машинни и смазочни масла.

Въпросът с третирането на твърдите отпадъци в общината още не е намерил своето пълно решение. Проблемите с третирането на отпадъците ще се решат с реализирането на разработената от община Велики Преслав Програма за управление на отпадъците, неразделна част от която е и дългосрочен план за действие с предвидени конкретни мерки. Тяхното изпълнение ще доведе до положителна промяна в състоянието по управлението на дейностите с отпадъците в общината.

• 
  Шум
  

На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово натоварване.

• 
  Съхранена природна среда;
  
• 
  В общината има характерни и забележителни обекти на неживата природа и пейзажи, обявени за защитени територии;
  
• 
  Изградени са 33,1 km канализационна мрежа в гр. Велики Преслав и с. Осмар;
  
• 
  Изпълнена е общата строителна част на градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) в гр. Велики Преслав;
  
• 
  Няма автоматизирани пунктове за мониторинг на качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  През последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на автомобилния парк и пътния трафик, което допринася за допълнително замърсяване на въздуха;
  
• 
  Голяма част от парка на моторните превозни средства е остарял, морално и физически амортизиран и с недопустими емисии на вредни вещества;
  
• 
  Обновени са, макар и в малка степен, съдовете за събиране на отпадъците и техниката за извозването им;
  
• 
  Поставено е начало на система за организирано събиране и обезвреждане на битови отпадъци
  
• 
  По-голямата част от селата не са обхванати от организирано сметосъбиране;
  
• 
  Съществуват множество нерегламентирани сметища и стари замърсявания. Направен е оглед и инвентаризация на всички сметища на територията на общината като начало на дейностите по ликвидиране на старите замърсявания.
  

• 
  Участие на общината с проекти в национални и международни програми, финансиращи дейности за подобряване състоянието на околната среда;
  
• 
  Изграждане на система за мониторинг и контрол на параметрите на околната среда в общината;
  
• 
  Работа с обществеността за подобряване на екологичното образование и култура на населението при опазване на околната среда;
  
• 
  Изграждане на нови и подобряване параметрите на съществуващите участъци от водопроводната и канализационната система на общината;
  
• 
  Довършване на изграждането на ПСОВ – гр. Велики Преслав (механично и биологично стъпало);
  
• 
  Разширяване на съществуващата Микрофилтърна озонаторна станция, като се въведе допълнителна форма на утаяване и пречистване;
  
• 
  Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води на спиртоварна с. Хан Крум;
  
• 
  Създаване на система от мерки (законови и икономически) за предотвратяване на незаконно замърсяване с отпадъци на терени в рамките на община Велики Преслав;
  
• 
  Безопасна и екологосъобразна експлоатация на депото, върху което се извършва организирано сметоизвозване и депониране на отпадъците и преминаване за обслужване към регионалното депо гр. Шумен;
  
• 
  Поетапно въвеждане на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за всички населени места в община Велики Преслав;
  
• 
  Усъвършенстване и разширяване на системата за събиране и извозване на отпадъците - оптимални условия за разположение на съдовете за събиране на отпадъците, актуализация на маршрутните графици, намаляване на транспортните разходи и др.;
  
• 
  Избор и прилагане на технологии за третиране и депониране на твърдите битови отпадъци в зависимост от специфичния им състав в отделните населени места;
  
• 
  Създаване на система за разделно събиране на отпадъците на територията на община Велики Преслав, като първият етап е включване на част от населението за участие във фамилно компостиране на растителни и животински отпадъци в биокофи (компостери);
  
• 
  Допълнително внедряване на съвременна техника за сметосъбиране, сметоизвозване и специализирани съдове за отпадъци;
  
• 
  Ограничаване и контрол при употребата на химически торове и приложение на биологична растителна защита в селското стопанство;
  
• 
  Полагане на грижи за складовете за стари пестициди и хербициди с изтекъл срок на годност с оглед правилното им съхраняване и обезвреждане. Продължаване на инвестиционната политика на общината за обхващане на цялото залежало количество пестициди и хербициди на територията й и консервацията им в “Б-Б кубове”;
  
• 
  Създаване и поддържане на достатъчен брой пунктове за събиране и съхраняване на отработени масла и нефтопродукти, стари батерии, акумулатори и стари луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак;
  
• 
  Разширяване на системата за събиране и обезвреждане на градински и други селскостопански отпадъци (чрез компостиране и др.);
  
• 
  Рекултивация на съществуващите депа за твърди битови отпадъци (след преминаване за обслужване към регионалното депо гр. Шумен);
  
• 
  Ликвидиране на старите замърсявания на територията на общината - предвиждане на еквивалентни мерки, срокове и средства за ликвидиране на замърсените терени с нерегламентирано изхвърлени отпадъци - битови, строителни, смесени;
  
• 
  Благоустрояване на населените места, изграждане и поддържане на зелени площи, преустройство и реконструкция на уличната пътна мрежа;
  
• 
  Рекултивация на нарушени терени и др.
  

6. Общински бюджет

• 
  Приходна част
  

За проучвания 5-годишен период приходната част на общинския бюджет е с тенденция на нарастване. Бюджетните приходи нарастват от 3319 хил. лв. (1999 г.) на 5271 хил. лв. (2003 г.). Част от тях се формират по линия на целевите субсидии и други трансфери, които съставляват около 60-67% от всички бюджетни приходи през отделните години. През 2003 г. относителният дял на целевите субсидии намалява в сравнение с този от предишните години. С общите и целевите субсидии се покриват разходите развитие и издръжка на делегирани от държавата дейности, както и целеви трансфери - например по социалната програма „От социални дейности към заетост”, целеви субсидии с инвестиционен характер в определени направления и др. Техният размер в отделните бюджетни години е различен и зависи от обхвата на програмите, характера на инвестиционните мероприятия и др.

Съществен дял във формирането на общите приходи имат собствените приходи. По данни на НСОРБ за 2003 г. по отношение на собствените приходи в общинския бюджет на лице от населението – 159 лв., община Велики Преслав се нарежда на 47 място сред всичките 263 общини в страната. В структурата на собствените приходи се открояват постъпленията от данъци.

Данъчните постъпления през периода 1999-2004 г. са с различна относителна тежест в общите бюджетни приходи на община Велики Преслав. През периода 1999–2003 г. те са в рамките на 21-22% от всички приходи в общинския бюджет. Те се формират по две основни направления – данъчни постъпления от доходите на физическите лица и от данъчните отчисления за общините, а през 2003 г. – основно от Данъците за облагане на доходите на физическите лица (ДОДФЛ). Съотношението между тези две основни направления през посочения петгодишен период варира от 60,3% (1999 г.) до 81,5% (2003 г.) – приходи от ДОДФЛ, и между 24,2% (1999 г.) и 0,1% (2002 г.) – приходи от данъчни отчисления за общините. Като цяло темпът на нарастване на данъчните приходи е по-нисък от темпа на нарастване на всичките бюджетни приходи. За изследвания период прави впечатление нарастването повече от два пъти на данъчните постъпления от ДОДФЛ – от 438 хил. лв. (1999 г.) на 940 хил. лв. (2003 г.). Съществена роля за това оказа променената законова база през 2003 г. С приетите промени в общинските бюджети след 2003 г. се привежда пълния размер на ДОДФЛ (при 50% постъпления преди това). С това се обяснява и посоченият ръст в приходите в бюджета от посоченото перо.

Преследваната цел с формирането на по-големия размер на средства от преотстъпения данък в размер до 100% и с общата допълваща субсидия е да се осигурят разходите за делегираните от държавата дейности на база на редица централно утвърдени стандарти – за численост на персонала и за издръжка на делегирани от държавата дейности. По този начин чрез общинските бюджети се финансират определени разходи по функциите "Образование”, „Здравеопазване”, „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” и „Култура”. Общата численост на персонала, по делегирани дейности в община Велики Преслав през 2003 г. е 272 д., а на общинската администрация – 51 д. Числовите параметри (стойността) на стандартите да отделните делегирани от държавата дейности включват:

• 
  числеността на персонала;
  
• 
  веществената издръжка на:
  

на преминал болен;

на място в социално заведение;

на субсидирана бройка и др.

Съответните стандарти, формиращи и съответните разходи в общинския бюджет, се утвърждават ежегодно с акт на Министерския съвет.

Наред с посочената основна причини за нарастване на бюджетните приходи от данъчни постъпления, макар и с по-слабо проявление, роля играе и икономическото съживяване на общината, свързано с нарастване на броя на заетите лица и на средния размер на работната заплата. На основата на това се формират и част от по-високите постъпления от ДОДФЛ.

• 
  Разходна част
  

В структурата на разходната част на общинския бюджет (структурата на разходите по функции) през 2003 г. с най-голям относителен дял са разходваните бюджетни средства за издръжката на:

- образованието - 29,1% от всички бюджетни разходи;

- здравеопазването – 18,5 %;

- управлението – 8,8%.

Тенденциите в структурирането на бюджетните разходи по основни функции за периода 1999-2003 г. сочат, че бюджетните средства за развитие и издръжка на редица социални дейности (в абсолютен размер) нарастват. Така разходите за образованието от 1,1 млн. лв. (1999 г.) са се увеличили на 1,4 млн. лв. (2003 г.), културата – от 0,98 млн. лв. на 0,163 млн. лв., на управлението – от 0,268 млн. лв. на 0,447 млн. лв. Изключение от тази тенденция е здравеопазването. За развитието и издръжката на тази социална дейност разходваните бюджетни средства се запазват в рамките на около 0,970–0,940 млн. лв. Основната причина за това е финансирането на доболничната помощ от Националната здравноосигурителна каса. От общинския бюджет се осигуряват бюджетни средства за издръжката само на болничното обслужване на населението.

Бюджетните разходи за издръжката и развитието на основните социални дейности (анализирани като относителен дял от всичките разходи) показват тенденция на намаляване. Така при образованието се установява тенденция на намаляване на относителния дял на бюджетните средства от 31,7% (1999 г.) на 29,9% (2003 г.). Подобна е и тенденцията при дела на бюджетните средства, разходвани за развитието и издръжката на здравеопазването, културата. Изключение в това отношение е тенденцията за нарастване на относителния дял на средствата за нуждите на управлението – от 8,1% (1999 г.) на 8,8% (2003 г.). Причината за така оформилата се тенденция е завишението на разходната част от целевата субсидия за капиталови разходи.

За да се постигне по-висок обективизъм при планирането и разходването на бюджетните средства за издръжката на детските заведения и на училищата от 2004 г. се прилагат разработени за целта нормативи за издръжката на 1 ученик и на 1 дете в детските заведения. Прилагането на този подход при разходване на бюджетните средства ще наложи необходимостта от известно преструктуриране на училищната мрежа, тъй като средствата за издръжката на училищата с малък брой ученици (т.нар. „училища в криза”) няма да са достатъчни за нормалното им функциониране.

Структурата на бюджетните разходи (по характера на предназначението им) показва, че през 2003 г. с най-голям размер са текущите разходи (заплати, осигуровки, ДОД, отопление, осветление и др.) – 52,4%, а инвестиционните (капиталовите) разходи заемат около 23,6%. Размерът на капиталовите разходи през последните години варира колебливо - от 8,9% (1999 г.) до 7,6% (2002 г.) и 23,6% (2003 г.).

Основната причина за констатирания широк диапазон на абсолютния размер и на относителния дял на капиталовите разходи е различният размер на средствата през отделните години, отпускани от централния бюджет под формата на целеви субсидии с инвестиционен характер.

Структурата на бюджетните разходи по направления показва, че най-големи „консуматори” на бюджетни средства са отраслите с подчертана социална значимост – образование, социално подпомагане, здравеопазване, управление, комунално-битов сектор и др. Към издръжката и развитието на посочените отрасли и обслужващи социални дейности общината има нормативно регламентирани ангажименти. Държавата също е делегирала редица функции на общината по издръжката на персонала и дейности в посочените отрасли, като за целта трансферира целеви бюджетни средства от републиканския бюджет.

Структурата на бюджетните разходи по направления в община Велики Преслав за периода 1999–2003 г. показва, че повече от една четвърт от бюджетните средства се насочват за издръжка и развитие на образованието. За бюджетната 1999 г. те са в размер на 1053 хил. лв. , или 29,9% от всички бюджетни разходи, а за 2003 г. - 1471 хил. лв. (29,1%). Посочените данни очертават тенденция на нарастване на размера на бюджетните средства за образование през последните 5 години.

Аналогична тенденция се наблюдава и по отношение на размера на бюджетните средства, разходвани за отрасъл „Здравеопазване”. Размерът на средствата, отделяни за развитие на здравеопазването в община Велики Преслав намалява незначително - от 969 хил. лв. през 1999 г. на 939 хил. лв. през 2004 г. Основната причина за подобно ограничаване на бюджетните разходи за здравеопазването в общината е поемането на част от разходите за издръжката на доболничната и на част от болничната помощ от Националната здравно осигурителна каса.

Капиталовите разходи заемат скромно място в структурата на бюджетните разходи, независимо от значителните потребности от такива. За петгодишния период (1999-2003 г.) размерът на средствата за капиталови разходи бележи слаба тенденция на нарастване. Поради ежегодното увеличаване на бюджетните разходи за издръжката на дейности със социален и управленски разход, възможностите на общинския бюджет да генерира по-висок размер на собствени средства за инвестиции са ограничени. Решенията на този проблем се търсят в осигуряването на финансов ресурс от алтернативни източници – банкови кредити, безлихвени заеми, по линия на съфинансирания, кандидатстване с отделни програми за външно финансиране на заеми и т.н.

1. 
   Водещи параметри и характеристики на програмно-стратегическата част на общинския план за развитие
   

• 
  Количествени параметри
  

• 
  2005 – 2006 г. (преходен);
  
• 
  2007 – 2013 г. (основен).
  

В обхвата на територията са включени 12 населени места – административният център на общината гр. В. Преслав и 11 населени места, от които 10 са кметства с мажоритарно избрани кметове.

Настоящият план за развитие в своята стратегическа част съдържа описание на факторите, които ще оказват въздействие върху бъдещото развитие на общината, визия, главна цел, 6 приоритета, 19 специфични цели и 60 мерки. Към плана, също в стратегическата му част, е обособена отделна глава, в рамките на която се разработени основните механизми и инструменти за неговото изпълнение.

• 
  Качествени характеристики на програмно-стратегическата част на плана
  

Общинският план като важен стратегически и програмен документ на регионалното развитие активно участва в процеса на обвързване на регионалната политика за региона чрез механизма за двустранна и многостранна координация, в т.ч. и по линия на връзките си с останалите стратегически документи като Областната стратегия за развитие на Шуменска област и Регионалния план за развитие на Североизточния район за планиране.

2. Визия, главна цел и приоритети на Общинския план за развитие на община Велики Преслав (2007-2013 г.)