Източници на финансиране на Стратегията

Източници на финансиране на Стратегията

• 
  държавния бюджет – за делегираните от държавата дейности;
  
• 
  общинския бюджет – за местни дейности, за съфинансиране на социални проекти, за капиталови разходи и инвестиции;
  
• 
  външни източници – средства от национални, европейски и други фондове и организации, работещи в областта на социалните услуги.
  

Таблица 1

1. За финансиране на дейностите за реализация на Стратегията за периода 2011–2015 г. по години са нужни средствата, посочени в таблица 1. При тяхното определяне са отчетени включените в РМС 715 от 01.10.2010 г. дейности, разглеждани като държавно делегирани, по функция 5 „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”. Но в разчета са отчетени такива социални услуги като „приемна грижа”, за която все още няма утвърден финансов стандарт, но се предвижда за следващи години. При разчета на необходимите средства се отчита фактът, че страната се намира в сериозна финансова, в т.ч. и бюджетна криза, поради което за развитието на социалните услуги, където за финансиране на държавно делегираните дейности водеща е ролята на държавния бюджет, особено през първата година от прогнозния период, не може да се очаква рязко увеличаване на средствата.

Таблица 2

При определяне на източниците на финансиране се дава приоритет на делегирането от държавата на средства за общината, която е призвана да предоставя социалните услуги съобразно местните потребности. При осъществяване на по-сериозни стъпки в сферата на социалната децентрализация може да се очаква постигането на по-голяма финансова самостоятелност на общината. Ето защо се очаква плавно покачване на местните разходи за социални дейности в абсолютна стойност при запазване на водещата роля на държавно делегираните средства в структурно отношение

Наред с това съществуващите сега утвърдени нормативно (по списък) социални услуги (заведения) в близко бъдеще трябва да се променят както по състав, така и по критерии за определяне на конкретния размер на отпусканото финансиране за тяхната издръжка. Първата важна стъпка в това направление би трябвало да стане с приемането на обсъждания минимален пакет от социални услуги с всеобщ достъп, с което би трябвало да се промени конфигурацията на социалните услуги, предоставяни от общините. Промяната се изразява в разширяването на номенклатурата от нови услуги, които общината ще трябва да осигурява на местните общности при осигуряване на съответното финансиране както по линията на държавно делегираните дейности, така и от собствени (местни) източници. Наред с това трябва да се има предвид, че използването на капацитета (на заведенията) като база за определяне на размера на годишното финансиране чрез единен финансов стандарт и сега не е удачно за една част социалните услуги (особено за услугите в общността). В този смисъл трябва да се започне сериозна работа в посока на намирането на адекватни критерии за определяне на единните финансови стандарти, както и на финансирането на социалните услуги (заведения) в променящата се социална среда, когато потребностите на населението от социални услуги ще започне да се насища и намалява по отношение на едни и утвърждаването на други.

Това ще окаже определена модификация на начина на финансиране и определяне на конкретния размер на финансовите средства за конкретните услуги през прогнозния период. Поради високата степен на неопределеност на очакваните последици, и преди всичко утвърждаването на нов модел на финансиране чрез използването на различни критерии при изграждане на финансовите стандарти за някои социални услуги, на този етап трудно може да се предвиди за кои услуги и кога какви променени ще настъпят. Ето защо в разчетите не са включени конкретно определени поименно нови социални услуги с нови стандарти, а се разглеждат като общи средства за нови услуги.

Промените, които се очаква да настъпят във финансирането на текущата издръжка, без съмнение ще засегнат и механизмите за отпускане и усвояване на средства за капиталови разходи. Още повече, че вече се очертават някои пропуски в направленията на действащите оперативни програми, отнасящи се до социалния сектор. След приключване на първия кръг през 2013 г. и със стартиране на новите оперативни програми през 2014 г. може да се очаква по-активно и целенасочено да се обвържат техните целите и задачите с потребностите на населението от социални услуги. В резултат на това една част от недостигащите средства за инвестиции, които държавният бюджет сега не може да осигури, ще могат по-широко да се финансират по мерки на новите оперативни програми. С оглед на това в общината може да подготви предварително проекти, които да започнат своята реализация в инвестиционната си част в рамките на прогнозния период.

С оглед на казаното за целия прогнозен период за община Тутракан (без потребностите за местни услуги) се определят като минимално необходими 3 672 136 лв.

С разкриването на нови услуги (заведения), в т.ч. и на някои от резидентен тип в слединвестиционния период ще възникне потребност от финансиране на нарастващата им текуща издръжка, което води логично до повишаване на дела на текущите разходи през следващите години и поддържането им на достатъчно високо равнище.

Относителен дял на средства за издръжка и инвестиции
в социалния сектор на община Тутракан за периода 2010 г. – 2015 г.

Таблица 3

2. 
   
   Изтегляне 1.57 Mb.
   
   Сподели с приятели: