Общинска стратегия за развитие на социалните услуги (2011 – 2015) Община Тутракан Съдържание


Контекст Предистория за създаване на общинската стратегията



страница2/16
Дата18.12.2018
Размер1.57 Mb.
#108156
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Контекст

  1. Предистория за създаване на общинската стратегията


През април 2010 г. в Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане се приеха промени, които задължиха всяка областна администрация да разработи и приеме областна стратегия за развитието на социални услуги за период от 5 години (2011г. – 2015г.). На основата на утвърдена областна стратегия, се изготвя общинската стратегия, която ще позволи на Общинския съвет - Тутракан да приема програма и годишни планове за развитието на социални услуги в община Тутракан. Целта на стратегията е да се гарантира наличието и развитието на такива социални услуги, които да отговарят на конкретните потребности на хората от целевите групи на територията на общината.

Анализът на ситуацията и оценката на потребностите на рисковите групи в община Тутракан е част от планирането на общинската стратегия за развитие на социални услуги. В аналитичния доклад е включен анализ на социално-икономическия профил на общината, за който е използвана налична статистическа информация, административна статистика и отчетност на компетентните в съответния сектор организации. Ситуационния анализ направи оценка на наличните ресурси и услуги в общината, детайлна информация за броя на индивидите и групите в риск. Той е основата, на която се стъпва за адекватно планиране, съобразно реалните нужди на хората от целевите групи за разкриването на нови социални услуги и подобряването на съществуващи такива.

Разработването на Общинската стратегия се базира на Областната стратегия за развитие на социалните услуги за област Силистра, изготвена от областен оперативен екип, в който взеха участие и експерти от Община Тутракан. Спазвани са следните принципи и подходи на планиране:

Принципи:


  • Планиране с участието на заинтересованите страни;

  • Съответствие с реалните нужди на групите в риск;

  • Изпълнимост и приложимост на планираните интервенции;

  • Гъвкавост при определянето на съдържанието на планираните услуги и мерки.

Подходи:

  • Планиране на социални услуги, които отговарят на реалните нужди на рисковите групи;

  • Осигуряване интереса на потребителя чрез индивидуализиране на оценката и на грижата за потребителя;

  • Насърчаване на услугите в общността и ограничаване на услугите от резидентен тип;

  • Осигуряване на възможности за равен достъп до услуги на всички жители на община Тутракан и доставяне на услугата максимално близо до местоживеенето на потребителите;

  • Максимален достъп до услуги в изолирани населени места чрез мобилност на услугите;

  • Интегриран подход при решаването на проблемите на целевите рискови групи;

  • Гражданско участие в планирането, наблюдението и изпълнението на Общинската стратегия;

Съблюдавани са следните Ценности:

  • Уважение и зачитане достойнството на всеки човек, общност и група;

  • Толерантност и закрила от дискриминация, признаване на различията като ценност и ресурс за развитие, зачитане на равнопоставеността на половете при планиране и достъп до социални услуги;

  • Благосъстояние на децата и на всички жители на община Тутракан;

  • Гражданско участие в планирането, наблюдението и изпълнението на Общинската стратегия;
    1. Обхват и фокус на стратегията


Общинската стратегия очертава насоките за развитие на мрежата от социални услуги, такава че да отговаря на нуждите на рисковите групи, ефективна в своето действие от управленска и икономическа гледна точка. В този контекст стратегията ще задава параметрите на социалните услуги в Община Тутракан.

Стратегията за социални услуги дефинира социалните услуги, които ще работят на територията на общината в периода 2011 – 2015 г. Включени са както съществуващите вече услуги (като се посочва дали те трябва да бъдат запазени в техния настоящ вид или реформирани и развитието на нови социални услуги. Посочени са начините на достъп до тези услуги и връзката между тях. Освен това, са описани мерки и дейности в сферата на социалното подпомагане и свързаните сфери (здравеопазване, образование, заетост, жилищна политика и инфраструктура), които определят функционирането на социалните услуги и имат ключово значение за социалното включване и решаването на проблемите на рисковите групи и индивиди.

В стратегията са включени социални услуги за всички рискови групи на територията на общината, изведени са приоритети като целеви групи и услуги за периода на действието й. Приоритетизирането е основано на остротата на проблемите и наличните ресурси.

    1. Съответствие с международни, национални и местни политики

      1. Национални приоритети в развитието на социалните услуги


От 2000 г. държавата провежда целенасочена реформа в сферата на социалните услуги, която стартира първо в сферата на услугите за деца и след това премина и към услугите за другите възрастови групи. Реформата е насочена към деинституционализация и децентрализация на социалните услуги. От система на специализирани институции, които предлагат универсален отговор на различните потребности и проблеми на хората, се премина към създаване на социални услуги в общността, които индивидуализират подхода към индивидите и групи в риск и целят интегрирането им в социалните общности. Въведени са отговорности на общините при управлението на социалните услуги на местно ниво. Последователната практика на децентрализация намери израз и във въвеждането на регламентите и практиката на договаряне на социалните услуги с външни доставчици.

Въпреки реформите все още липсват услуги по превенция и подкрепа на семействата, а съществуващите социални услуги не работят в мрежа помежду си и със свързаните системи – образование, здравеопазване, жилищна политика, инфраструктура.



Националният доклад на България по стратегиите за социална закрила и социално включване 2008 – 2010 г. определи като свой фокус:

  • ограничаване предаването на бедността и социалното изключване между поколенията (с акцент върху детската бедност и социално изключване);

  • активно включване за най-отдалечените от пазара на труда;

  • равни възможности за най-уязвимите групи в обществото.

Националният план залага:

  • превантивните мерки;

  • подкрепата на децата и семействата чрез мерки за подобряване материалното състояние на семействата и развиване на качествени и разнообразни социални услуги;

  • деинституционализацията като процес и водещо направление в развитието на социалните услуги;

  • връзката със системите на образование и здравеопазване като компоненти на концепцията за борба с бедността и социалното изключване сред децата.
      1. Институционална рамка на предоставянето на социалните услуги


Институционалната рамка на предоставяне на социални услуги се определя от компетентностите на различните институции, които имат отношение към планиране, създаване, предоставяне и управление на социалните услуги. Тези институции и техните компетентности са:

  • Министерство на труда и социалната политика (МТСП) – създава държавната политика в сферата на социалното подпомагане и социалните услуги, определя националните приоритети, заедно с Министерство на финансите определя държавно-делегираните дейности в социалните услуги и разработва разходните стандарти за финансиране на социалните услуги.

  • Министерство на финансите – определя разходните стандарти и тавани за финансиране на социалните услуги в страната.

  • Агенцията за социално подпомагане (АСП) - разрешава откриването и закриването на социалните услуги държавно-делегирана дейност, разработва методики за социални услуги, инспектира социалните услуги, поддържа регистър на доставчиците на социални услуги. Чрез Дирекциите Социално подпомагане се предоставят и социални услуги.

  • Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) – лицензира доставчиците на социални услуги за деца, контролира стандартите и критерии за социални услуги за деца и семейства.

  • Областен управител, Областен съвет за развитие и областни комисии - имат отношение към планирането във всички сфери, в т.ч. и на социалните услуги;

  • Регионална дирекция социално подпомагане (РДСП) и дирекция социално подпомагане (ДСП) - изготвят становища за откриването/закриването на социални услуги – държавно-делегирана дейност.

  • Общините – създават общинската политика по отношение на социалните услуги, създават и предоставят социални услуги; възлагат и договарят предоставянето на социални услуги с външни доставчици, контролират тяхното качество.

  • Доставчици на социални услуги (общините, както и вписаните в регистъра на Агенцията за социално подпомагане физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица) – предоставят социални услуги.

  • Дирекции “Социално подпомагане” - ангажирани са с идентифицирането на случаи, оценка и насочване към различни доставчици на социални услуги.

  • Обществените съвети за социално подпомагане в общините – ангажирани са с обществения контрол.

  • Организации с нестопанска цел и представители на рисковите групи – подпомагат процеса на развитие на социалните услуги, дефинирани потребности на рисковите групи.
      1. Стратегически документи

Ощинската стратегия е съобразена с всички нормативни документи на международно, национално, областно и общинско ниво в сферата на социалното развитие като:


  • Всеобща декларация за правата на човека на ООН;

  • Конвенция на ООН за правата на детето;

  • Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН и Международния пакт за социални, икономически и културни права;

  • Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване(2008–2010);

  • Национална стратегия за детето (2008 – 2018 г.);

  • Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006 – 2020 г.)

  • Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания (2008 – 2015 г.);

  • Областна стратегия за развитие на област Силистра;

  • Общински план за развитие на община Тутракан;

  • Общинска програма за закрила на детето;

Общинската стратегия следва принципите на законосъобразност и обвързаност с нормативната уредба на Република България – Конституция, Семеен кодекс, Кодекс на труда, Наказателен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за социално подпомагане, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за интеграция на хората с увреждания, Закон за закрила от дискриминация и др., както и съответните подзаконови нормативни актове.


  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница