Общинска стратегия за развитие на социалните услуги (2011 – 2015) Община Тутракан Съдържание
Идентифицирани рискови групи и потребности
Изтегляне 1.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обобщение на рисковите групи и потребностите им в община Тутракан
- Пълнолетни лица с увреждания
- Самотно живеещи стари хора
Идентифицирани рискови групи и потребностиОт извършения анализ на социо-демографската и икономическа картина на общината се очертават някои типични рискове за лица в неравностойно положение: неравностойна позиция на пазара на труда, многодетство, трайна липса на собственост и доходи, противообществени прояви, рискове, засягащи децата и лица в институции. На основата на тези характеристики се обособяват няколко рискови групи, повечето от които имат социално-икономически корени.
Наличието на тежък здравословен проблем или увреждане на член от семейството изискват непрекъснати, допълнителни разходи, които затормозяват семейния бюджет. Ако състоянието му изисква един от трудоспособните членове на семейството да полага грижи в ежедневието, това допълнително задълбочава проблемите, свързани с доходите. Относителният дял на пълнолетните лица с увреждания от пълнолетното население в община Тутракан е 12.45%. Най - засегнати от този фактор са хора с увреждания, в т.ч. и зависимости, както и семействата, в чиито състав има човек с увреждане или с тежък здравословен проблем.
Населението в тези места изпитва затруднения за физически достъп до здравни и образователни услуги. В областта на здравната помощ затрудненията са в достъпа до лекарски практики, специализирана медицинска помощ, спешна помощ, лекарства. Затрудненията в достъпа до навременна медицинска помощ влошават здравното състояние на населението, което в последствие води до по-големи разходи за лечение. Често разходите за медицинска помощ могат да доведат до обедняване на домакинствата и да наложат ползване на социални услуги. За децата и младежите от тези населени места това изисква допълнителни разходи, свързани с транспорт или с разходи за квартира, ако децата учат в средно учебно заведение в друго населено място.
Хората в нетрудоспособна възраст представляват гляма част от населението на община Тутракан. От всички хора в пенсионна възраст, които срещат трудности по отношение на доходите най-засегнати са хората с минимален размер на пенсиите и хората на пенсионна възраст, които по различни причини нямат пенсия. Последната група е много трудна за идентифициране поради липсата на данни, но в нея ще попаднат хора, които продължително време са работили без да се осигуряват.
Структурата и броят на членовете на семейството са от съществено значение при разпределението на разходите между тях и в тази връзка най-засегнати са семействата, в които има повече нетрудоспособни членове, а именно многодетни и непълни семейства. Оскъдната информация по отношение на структурата на семействата ограничава възможностите за анализ статистическите данни за общината. Допълнителна трудност представлява и фактът, че през последните години нараства броят на двойките, които съжителстват и отглеждат своите деца без наличие на брак.
Факторът безработица е свързан със социално-икономическото развитие на общностите и е основна причина за миграцията и емиграцията на активното население. Безработицата може да се приеме за основен рисков фактор, свързан с доходите и стандарта на живот на хората в трудоспособна възраст. В анализа на ситуацията, факторът безработица е разгледан само по отношение на възможностите на хората в трудоспособна възраст да осигурят средства, необходими за основни базови потребности за семействата си. Официалните данни за безработицата към април 2010 г. показват за общинаТутракан 10.86 %. Реалните нива на безработицата се различават от официалните данни. От групата на безработните най-засегнати по данни за м.април 2010 годин са:
Липсата на собствено жилище води до отделяне на средства за наем от бюджета на семейството. Това е основен проблем и за младите хора, които обикновено са принудени да живеят със своите родители. Липсата на жилище не е изведено като приоритетен фактор за социалната политика, както на национално, така и на общинско ниво.
На територията на общината съществуват уязвими етнически малцинства със структурна бедност. В тези общности са налице различни фактори, пораждащи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и/или липсваща професионална квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост и лоши битови условия, липса на мотивация за достъп до здравни, социални, образователни услуги.
При анализа на рисковите групи се целеше да се обхванат всички лица, които попадат в случаите на потенциален риск от социално изключване. За съжаление беше констатирана липса на достатъчно точни данни за броя на лицата, които попадат в някои от съответните групи. Една от причините е липса на единна статистическа информация за рисковата група (например за деца със зависимости), а от друга страна не всички хора, които са в риск от социално изключване могат да се обхванат от системите на социално подпомагане и социални услуги. Данните за броя на лицата от съответните групи (с изключение на настанените в специализирани институции) са приблизителни, тъй като рискът от соцално изключване е резултат от съчетаване на фактори от различно естество, а не резултат от една единствена характеристика. Така например, само наличието на много деца в семейството не може да бъде предпоставка за социално изключване, ако към тази характеристика не са включени и други, като продължителна безработица, липса на жилище, ниско образование на родителите.
На територията на община Тутракан функционира СИ за деца за постоянна грижа. Политиката на държавата е насочена към деинституционализация на децата от домовете чрез създаване на алтернативни на институционалния тип грижи, като Центрове за настаняване от семеен тип. Финансовите средства, предназначени за посрещане нуждите на децата ще следват потребителите, които са успешно изведени от институцията, като съответно се намалява капацитета и финансирането на институцията с всяко изведено дете. Регистрираните деца със специални потребности в община Тутракан през 2009 г. са 39. Проведеното проучване на нуждите сред близки на деца със специални потребности показа следните направления, в които е необходима подкрепа: осигуряване на достъпна среда, диференциране на услугите за деца с различни по вид и степен увреждания, осигуряване на транспорт от селата и в рамките на града до социалните и здравни услуги; осигуряване на гъвкава дневна и почасова грижа, увеличаване на достъпа до образование, интеграция на децата с увреждания с връстниците им. Осигуряването на подкрепяща среда за семейството и близките на децата с увреждания е водеща потребност при планирането на социалните услуги.
Това са специфични рискови групи, обхващащи семейства изпаднали в ситуация на уязвимост по една или друга причина. В нея влизат:
Установените групи на деца в риск са много малък процент като съотношение към общия брой на децата, живеещи на територията на община Тутракан. Въпреки това високата социална и морална значимост на конкретната проблематика изисква добра координация между отделните подкрепящи звена и висок професионализъм от работещите в сферата специалисти. Много често проблемите при децата са провокирани от проблеми, свързани с родителския капацитет и липсата на услуги за подкрепа на родителите. В повечето случаи, децата са вече случай на ОЗД. Голяма част от случаите са деца с проблеми в училище. В тази връзка, има недостиг на услугите, предлагащи превенция на отпадането от училище, подкрепа в образователния процес и повишаване на мотивацията на децата да учат. Потребностите на деца жертва на насилие или трафик, и получили полицесйка закрила са свързани с предоставяне на специализирана консултантска помощ за децата и техните родители, осигуряване на подслон, храна, дрехи, лекарства, консумативи; достъп до здравни и образователни услуги; компетентна родителска грижа, основана на любов и привързаност; грижи в семейна среда; разбиране и предоставяне на закрила, вместо наказание; преодоляване на травмите от преживяно насилие. Рискът от институционализация за тази група деца е особено висок, ако няма адекватни услуги по превенция, тъй като все още се смята, че домовете предоставят възможност за физическото оцеляване на децата.
Наличието на увреждане поражда сериозен риск от социално изключване, независимо от възрастта. Данните за лицата с увреждания са предоставени от дирекциите „Социално подпомагане” и отразяват броя на подпомаганите лица, основно по ЗИХУ. Към декември 2009 г. общо за община Тутракан получаващите интеграционни добавки за лица с увреждания над 70% са 1753 души (лица с физически увреждания 129; лица с умствена изостаналост 36; лица с множествени увреждания 1534; лица с психични заболявания 54). Като цяло проблемите на хора с увреждания, които живеят в домашна среда са свързани с възможността за социално включване, т.е. получаване на образование, ефективен достъп до пазара на труда, качествена здравна грижа, общуване и придвижване. От общите данни за хората с увреждания няма данни каква част от тях имат нужда от допълнителна подкрепа извън паричното подпомагане. От подкрепа и заместване се нуждаят и семействата на хора, които изискват непрекъсната грижа.
На територията на община Тутракан функционират 1 институция за стари хора – Дом за стари хора с отделение за лежащо болни (ДСХсОЛБ) в гр. Тутракан. Старите хора, настанени в специализирани институции имат потребност от битови условия, които да създават възможности за достоен живот, както и грижи, съобразно състоянието им. Настаняването трябва да бъде осъзнат избор от страна на възрастните хора и техните близки, а не последна възможност за оцеляване. Основните идентифицирани потребности на старите хора, настанени в домове са: нужда от грижа, особено за лежащите, предоставяне на достъп до медицинско обслужване, осигуряване на възможности за общуване и запълване на свободното време според индивидуалните интереси на клиентите.
Животът на старите хора в отдалечени и изолирани населени места е изключително затруднен, основно поради липсата на достатъчно средства и затруднения достъп до здравеопазване, невъзможността или затрудненията с осъществяването на комунално-битовите дейности и най-вече социалната изолация. Броят на старите хора, които се нуждаят, но не са обхванати от социални услуги е неясен. В града е много трудно да се определи броят на хората, които попадат в тази рискова група, а по селата чрез сътрудничеството на кметовете и кметските наместници броят им може да се определи сравнително точно поради това, че в селата хората са по –малко и се познават помежду си. За община Тутракан живеещите самотно стари хора са 139 човека. Самотните стари хора, които живеят в отдалечени населени места или са в състояние на социална изолация имат нужда от подкрепа в ежедневието си. Обхватът на програмите, които развиват услугите Социален асистент и Домашен помощник не са достатъчни, за да задоволят всички техни потребности. Мерките за преодоляване на проблемите предвиждат планиране и разкриване на мрежа от услуги за стари хора, която може да стъпи на вече съществуващи структури в населените места – например, на читалищата или действащите пенсионерски клубове.
|