Състояние на околната среда в община Айтос

Състояние на околната среда в община Айтос

Особеностите в социално-икономическото развитие на общината през последните години, както и специфичното и разположение, в съчетание с характера на формираните природо-географски условия, предопределят сравнително съхранения екологичен статус на общината. Не са налични крупни замърсители, като основните проблеми се свързват най-вече с битовото замърсяване и в по-малка степен на замърсяването от индустриалните производства и земеделието.

1. Въздух

Основните замърсители на въздуха в общината са:

• 
  автомобилният транспорт ;
  
• 
  Спецификата на отоплението през зимният период ( 60% от домакинствата се отопляват с въглища и 35% с дърва).
  
• 
  промишлените предприятия - основно малки промишлени обекти, като в годишният доклад на РИОСВ Бургас за състоянието на околната среда от 2012 г. са идентифицирани следните потенциални замърсители:
  

• 
  Кетчуп-Фрукт АД (консерви)
  
• 
  „Асфалтова база“-Айтос
  
• 
  ПК“Кооплес“ (Дървообработване)
  
• 
  Делта – Ф ООД (мебели)
  
• 
  Аустротрем АД (изолационни плоскости)
  
• 
  Мелница „Георги Тончев и СИЕ“
  
• 
  Завод за фуражни смески
  
• 
  8 безиностанции (всички в съответствие)
  

2. Води

Изследванията на РИСОВ Бургас са идентифицирали следните основни замърсители:

• 
  Канализационната система на гр. Айтос, която се зауства в р. Славеева. Засега няма изградено пречиствателно съоръжение, като е проектирана ПСОВ за пълно биологично третиране, определен е терен, но изграждането все още не е започнало;
  
• 
  Симпто АД- титуляр на разрешителното за заустване, което се ползва от следните субекти: Гюлтекс ООД, Хелиос милк ЕООД и Рингстрой ООД
  
• 
  Франко ЕООД- гр. Айтос
  

3. Почви

Замърсяването на почвата от автотранспорта с тежки метали – Cd, Cr, Cu, Ni, Pb и Zn се контролира от РИОСВ в пунктове. През 2013 г. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво се проведе на пункт No 394 –с. Карагеоргиево, където се установи, че получените стойности за всички тежки метали са под МДК. През 2014 г. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво не е провеждан пункт, попадащ на територията на община Айтос.

За вкисляването на почвите, по мониторинга не се вземат проби. За химизацията на почвите, не се вземат проби от площи заети с трайни насаждения на територията на общината.

За предотвратяване замърсяването на земите с пестициди общината е предприела съответните действия – изпълнен е проект за “Събиране, обезвреждане и безопасно съхраняване на негодните за употреба пестициди в контейнери “Б-Б куб” на територията на Община Айтос”. Контейнерите общо 14 броя, са разположени на определената площадка в землището на с.Караново. При проведения контрол за състоянието на складовете и Б-Б кубовете (мониторинг III ниво –локални почвени замърсявания) през 2014 г. не са констатирани нарушение на целостта на Б-Б кубовете.

4. Отпадъци

Всички населени места на общината имат определени места за депониране на отпадъци, като най-голямото от тях се намира на 7 км от гр. Айтос.

През периода 2007 – 2011 г. е подобрено състоянието на околната среда на

територията на община Айтос, като са почистени, възстановени и облагородени

отпадъчни площи и е въведена система за разделно събиране на отпадъците в гр. Айтос, с. Мъглен, с.Тополица и с. Карагеоргиево.

Цялостна организирана система за събиране на твърди отпадъци има само в

Общинския център и тя обхваща 70 % от жителите на общината. Разработва се план за поетапното включване в тази система и на останалите населени места, разположени на нейната територия.

Капацитетът на градското депо е почти на привършване. На него се прави депониране на отпадъци от 1975 г. До сега са депонирани повече от 460 000 тона твърди отпадъци. През 2003 г. след решение на Общинския съвет община Айтос се включи в проекта “Регионално управление на отпадъците – Бургас” по програма ИСПА, който трябваше да даде възможност след 2009 г. битовите отпадъци да се депонират на регионално депо “Братово”. Понастоящем изграждането на депото продължава, като приключва строителството на Клетка 1, която побира 400 000 тона отпадъци и е с обем 450 000 куб. м. Изградена е дренажната система под дъното, както и обходните скатови канавки. Извършват се изкопно-насипни работи по оформяне леглото на клетката и за достигане на проектните нива и вътрешните експлоатационни  пътища. Изградена е 70 % от опорната дига. Сградата за  съхранение на опасни отпадъци на площадката, отредена за Екопарк, е завършена в груб строеж. Продължават дейностите по изграждане на канализация и изгребна яма, маслоуловител и  резервоар. Стартирано е и външното ел. захранване до обекта. Очаква се строителните работи да завършат през 2015 г. и тогава да започне неговата експлоатация, което ще допринесе за:

• 
  Драстично намаляване на количествата отпадъци, насочени за депониране, респективно редукция в размера на дължимите отчисления по чл. 64 на ЗУО;
  
• 
  Преустановяване използването на нелицензираните депа и съсредоточаване на отпадъчния поток към контролирано регионално депо;
  
• 
  Осигуряване на предварително третиране на отпадъците преди депониране;
  
• 
  Оптимизация при превоза на дълги разстояния чрез претоварни станции /Карнобат и Несебър/ и високоефективни транспортни средства за пренасяне на отпадъците;
  
• 
  Разделно събиране на специфични отпадъци;
  
• 
  Компостиране и сепариране на рециклируеми отпадъци на депото;
  
• 
  Екологично депониране, с възможност за оползотворяване на биогаза.
  

5. 
   
   Изтегляне 1.98 Mb.
   
   Сподели с приятели: