Общински план за развитие на община чепеларе 2014 – 2020 г. Проект



страница6/37
Дата02.02.2018
Размер4.66 Mb.
#53599
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37

Почви


Почвите в община Чепеларе не се отличават с голямо разнообразие. Установените почвени различия в проучваната територия на община Чепеларе са обусловени от релефните, климатичните и растителните условия и от характера на почвообразуващите основни скали. Почвите са представени от следните типове и подтипове: кафява горска тъмна, кафява горска преходна, кафява горска светла и планинско-горска тъмноцветна.

Преобладаващ почвен тип за този района са кафявите горски почви - 65,3%, с подтип кафява горска преходна - 44%, като те се намират в по - ниските части на общината.

Тук се срещат:


  • Кафяви горски тъмни почви;

  • Кафяви горски преходни почви;

  • Кафяви горски светли почви;

  • Планинско горски тъмноцветни почви;

  • Хумусно - карбонати почви и др.

Кафявите горски тъмни почви са разпространени по сенчестите изложения и долните части на склоновете и са на второ място по разпространение в района. По механичен състав са глинесто-песъчливи. Средното количество глина е около 13.5%. Реакцията на почвата е средно кисела (рН 4,80 - 5,90). В сравнение с преходните и светлите кафяви, те са по-добре запасени с хумусни вещества и са сравнително богати на азот. Обуславят богати месторастения, върху които растат високобонитетните дървостои, представени от смърч, бял бор, ела и бук.

Кафявите горски преходни почви са разпространени по склоновете с междинни изложения и по-малко на припечни и сенчести изложения и са на първо място по разпространение в района. Те имат мощен общ профил, обикновено са среднодълбоки до дълбоки и имат добре оформени хоризонти. По механичен състав са глинесто-песъчливи. Реакцията им е средно кисела. Количеството на хумуса между различните хоризонти се движи между 1,05% и 0,50%, което ги определя като средно запасени с хумус. Средното количество на общия азот е слабо. Тези почви формират свежи и свежи до влажни, среднобогати месторастения, върху които са настанени предимно смърчови, бялборови и букови дървостои.

Кафявите горски светли почви са с малка мощност на почвения профил, като в някои случаи А хоризонт е ерозиран. Срещат се предимно на припечни изложения и изпъкнали форми на терена. По механичен състав са глинесто-песъчливи. Реакцията на почвата е средно кисела. Количеството на хумуса варира от 2,43% до 0,59%. Запасите им от азотни съединения са слаби. Кафявите горски светли почви обуславят предимно бедни месторастения, върху които растат нископродуктивни широколистни издънкови насаждения за реконструкция и борови насаждения и култури със сравнително по-добра продуктивност.

Планинско-горските тъмноцветни почви (11,8%) заемат най-високите части на общината и са слабо застъпени. Отличават се от кафевите горски почви с по-голяма мощност на хумусно-акумулативния хоризонт и значително по-кисела реакция. Хранителните съединения се натрупват в почвата, поради слабото им усвояване от растителността вследствие на късния вегетационен период. Те обуславят богати и среднобогати месторастения, върху които растат чисто смърчови и смесени с бял бор смърчови гори.

Върху карстови терени, с интразонално разпространение са хумусно - карбонатните почви (22,9%)

Значителна част от територията на общината е заета от големи горски масиви, покрити с естествена горска растителност, където липсват ерозионни процеси. Въпреки това на определени територии протичат ерозионни процеси. Те са съсредоточени главно в райони, където липсва естествена растителност на стръмни и урвести терени. Ерозионни процеси действат и по стръмните склонове по течението на реките Чепеларска, Забьрдовска и Еркюприйска.

Преди 30 - 40 години, особено около населените места са били регистрирани големи ерозионни процеси, което най-често се дължи на пашата на домашни животни и изсичането на горите.

В следствие на извършените залесявания на много места ерозионните процеси са сведени до минимум.

Лекият механичен състав на почвите в района, големите наклони и силната разчлененост на терена, благоприятстват появата на ерозия, което налага залесяването им с иглолистни култури от подходящи дървесни видове, както и изграждането на дребноразмерни укрепителни съоръжения.


    1. Климат


Климатът на община Чепеларе е повлиян от близостта на Средиземно море и голямата широчина на планинската верига, сложният релеф на планината и преносът на въздушни маси от по-големи географски ширини. Ареалът на общината съвпада с Планинския климатичен район от Южнобългарската климатична подобласт на Континентално- Средиземноморската климатична област. В град Чепеларе функционира климатична станция от Опорната метеорологична мрежа на страната.

Летният период се характеризира с резки изменения на климатичната обстановка, водещи от ясно слънчево време към гръмотевично-дъждовна облачност с кратки и поройни дъждове. Лятото е сравнително прохладно, с температури, по-ниски от тези в останалата част на страната.

Поради чувствителното влияние на Средиземноморието зимата е мека и топла, без големи мъгли, с продължителност 5-6 месеца. Чепеларе е най-слънчевият град в България - с 270 слънчеви дни в годината, и с изобилие от сняг през зимата. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зоната до 1000 м над морското равнище тя е между 80 и 120 дни в годината, със средна дебелина 30-40 см, а в планинските части с над 1000 м надморска височина снежните дни са над 120, а дебелината на снежната покривка се движи от 80 до 120 см. Пролетта е късна, с голяма облачност и слаба мъгливост, есента е топла и суха, лятото – прохладно и късо.

Данните за температурните характеристики показват, че през януари те са средно в диапазона от -7°С до –1.5°С. През април са измерени средни температури от 1.5°С до 7.5°С. През юли температурите са от 11°С до 18°С, а през октомври - от 3.5°С до 9.5°С. Всички данни са осреднени, като средната годишна температура в Чепеларе е от 12°С до 18°С.

Интерес представляват и данните за величините на средногодишните отклонения в температурните разлики. Те са от 18°С до 20°С. Средната абсолютно максимална температура е от 23.5°С до 32°С, абсолютните минимални температури са от –20° до -18°С.

Продължителността на слънчевото греене е 2000 часа годишно, като в периода ноември- март тя е по-ниска (около 500 часа), а през април-октомври е над 1500 часа. Често явление през лятото е рязкото преминаване от ясното слънчево време към гръмотевично дъждовна облачност придружена с кратки и поройни дъждове.

Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80 и 120 дни в годината, със средна дебелина за м. януари и февруари 30 – 80 см. Пролетта настъпва сравнително късно – в средата на м. май, есента е топла и суха, лятото – прохладно и свежо.

Характерно за валежите в този климатичен район е, че те имат два минимума зимен (февруари - март) и летен (август и/или септември). Максимумите им също са два - есенно-зимен (ноември-януари) и пролетен (май-юни). Средногодишната сума на валежите за района на общината е в границите 700-900 мм/кв.м.

Дъждовните валежи през пролетта са в количество от 18 до 27 литра на квадратен метър, което определя сезона като дъждовен и хладен. Летата са с валежи от 19 до 27 л/кв.м. В края на есенния период валежите са от порядъка на 16 до 24 л/кв.м, а през зимата - от 15 до 22 л/кв.м. Максимумът на валежите е през май, вторият максимум се наблюдава през зимните месеци. Общо годишните валежи са в диапазона от 70 до 96 л/кв.м.

Средният многогодишен брой дни с мъгли е 20 дни, като той е различен в рамките на годината. Най-мъгливо е през ноември, а най-ясно е през юли. Облачността е най-голяма през зимните месеци. По-благоприятен в това отношение е среднопланинският пояс с височина от 1000 до 1700 т, където попадат Пампорово и Чепеларе. Общо облачността намалява през втората половина на лятото и в началото на есента.

Преобладаващите ветрове са от север (42%) и юг (18%), като посоката на вятъра следва посоката на долината на р. Чепеларска. Останалите посоки са слабо представени, поради силното орографско влияние. Средната годишна скорост на вятъра е ниска 1.3 m/sec, с максимум през зимата (1,7 m/sec) и минимум през началото на лятото (под 1 m/sec). И при режима на скоростта на вятъра се усеща влиянието на топографията в района.

Климатът прави този район особено подходящ за развитие на туризма през зимата, лятото и есента. Намаляването на количеството на валежите през последното десетилетие създава проблеми както по отношение на продължителността на туристическия сезон за зимни спортове, така и с водоснабдяването на селищата и курортните центрове. В определени зони от територията на общината в близост до реките съществува риск от наводнения в периоди на обилни валежи.



Таблица 1 Климат

Температура, °С

Януари: от –7 до –1,5°С

Април: от 1,5 до 7,5°С

Юли: от 11 до 18°С

Октомври: от 3,5 до 9,5°С



Средна годишна температура, °С

От 12°С до 18°С

Валежи

Пролет: от 18 до 27л./кв.м;

Лято: 19 до 27л./кв.м;

Есен: 16 до 24л./кв.м

Зима: 15 до 22л./кв.м



Общо количество валежи

От 70 до 96л./кв.м

Относителна влажност

78%

Преобладаващи ветрове в общината /посока/

Западни

Източник: Община Чепеларе


    1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница