Общински план за развитие на община чепеларе 2014 – 2020 г. Проект
Изтегляне 4.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Физико-географски процеси
- Хидрогеоложки условия
Полезни изкопаемиЧепеларският район е представен изключително от високометаморфни скали, пресечени от пегматитови и кварцови жили. Наблюдават се инжекционни гнайси, гранитогнайси от най–долните задруги на високометаморфната серия, а в по-горните пластове - гнайси, слюдени шисти с мраморни и цеполинови прослойки и др. Освен метаморфни скали в района са застъпени и кватерни наслаги. Това са главно делувий с незначителна мощност и алувиалните образувания на р. Чая (Чепеларска) и р. Сивковска, върху които е разположена по-голямата част от гр. Чепеларе. Характерът на основните скали оказват съществено влияние за формирането на почви с различен механичен състав и различна запасеност с хранителни вещества и минерални соли, което заедно с релефа и климата предопределя разнообразието на растителността. В мраморите и във вулканичните скали са се развили интересни карстови форми - пещери, каменни мостове, понори и кари, скални гъби, кули и пирамиди. В обширния вулкански терен са разкрити стари вулкански гърла, запълнени със застинала лава и покрити с дебела лавова покривка, които също придават специфичен характер на релефа. В Регистъра на находищата на полезни изкопаеми на МОСВ е регистрирано находище Ай Чал (Идентификационен номер 179400), разположено на 4.5 km на югозапад от Чепеларе и на 600 м западно от вр. Мечи Чал. В Националния баланс на запасите са заведени ресурси на гранат-дистенови шисти неметални полезни изкопаеми. В община Чепеларе съществуват още находища на мрамор, планински кристал, аметист, гранат и корунд, но те са неразработени. В района на с. Хвойна се експлоатира мраморна кариера за добив на варовик. В района на с. Павелско е открит естествен извор на минерална вода, който също е неразработен. Община Чепеларе попада в район с максимална интензивност на земетресенията I=VII- VIII, при Ks=0.05-0.10. Най-близко разположените епицентри са на около 5 км на изток- югоизток и на около 12.5 км на юг-югоизток от Чепеларе.
Географски районът на Чепеларската долина е в близост до Беломорието. Високите планински прегради от север спират въздействието на студените северни течения, а високите плата на Перелишкия и Преспанския масив трудно пропускат топлите въздушни маси, нахлуващи от юг. Това води до натрупване на големи снежни маси през зимата. Влагозадържането по билата подхранва висок дебит на множеството реки и потоци за по-дълъг период от време през годината. Оттичането на водите няма пороен характер, тъй като склоновете на планината са добре обрасли с растителност. Физическата характеристика на района се определя от комбинираното въздействие на типичния европейски умереноконтинентален климат, високата надморска височина и меките и топли сухи ветрове, идващи от сравнително близко разположеното Бяло море. В района на общината се срещат масивни и метаморфни скали. Масивните (магмени) скали са представени от гранита. Създава добри условия за развитие на дървесната растителност. Метаморфните скали са представени от мрамори, варовици, гнайси и гранитогнайси. Мраморите и варовиците са слабо податливи на ерозия и слабо изветряване. Гнайсите и гранито-гнайсите са силно податливи на ерозия, напукани са във всички посоки и създават добри условия за развитие на дървесната растителност. В непосредствена близост до общинския център скалите са изградени от стари палеозойски видове - гнайс, гранитогнайс, кристалошисти и мрамори. Те са препокрити през терциера с млади плиткоморски образувания - мергели, варовици, пясъчници, андезити и туфи.
Геоложката обстановка предопределя формирането в района на всички основни типове подземни води - пукнатинни, карстови (карстово-пукнатинни) и порови. Територията на община Чепеларе в хидроложко отношение се обуславя от добре развита, гъста хидрографска мрежа. Главното водно течение, което минава през територията е река Чепеларска (р.Чая до 1942 г.), която извира от седловината Рожен проход и тече на север в тясна и дълбока долина със скалисто дъно и стръмни затревени брегове, като събира водите на множество потоци и малки рекички преди да се влее в р. Марица. По-значими притоци са р. Янчовска, р. Камбурска и р. Сивковска. Коритото на реката е скалисто, не много широко, а бреговете са здрави, обрасли с дървесна и храстова растителност, като в долната част стават много стръмни, на места урвести. По течението си реката прави няколко по - големи завоя и тече при сравнително малък наклон. През по-голямата част от годината тя има постоянен дебит. Максимумът на пълноводието е по време на снеготопенето (март - април), а минимумът на дебита е в началото на есента. Макар и рядко, през летния сезон нивото на р.Чепеларска може рязко да се повиши, в резултат на обилните и продължителни проливни валежи, които от своя страна увеличават повърхностния воден отток на всички по - малки и по - големи притоци. В резултат на това пълноводие на притоците много от коларските горски пътища стават негодни за употреба, тъй като участъци от тях са изнесени от водните течения, вследствие на променените речни легла. По този начин р. Чепеларска, заедно с по - големите й притоци, нанася сериозни щети върху местната инфраструктура (пътища, временни горски складове, хидротехнически съоръжения, рибарници), а така също и върху обработваемите земи, които се намират в близост до водните течения. Така, че р. Чепеларска, заедно с притоците си, притежава в известна степен пороен характер. В останалата част протичат много долове, някои от тях със сезонен воден отток, които се явяват като притоци. Подземните води имат пукнатинен характер и са неравномерно разпределени на територията на общината. Под Чепеларе има карстови извори. Най-значим е "Свети Дух" каптиран още през 1923 г. Подхранването на подземните води се осъществява чрез инфилтрация на валежите и снежните води, пониране на речни води в големите губилища в долината на р. Лопуха и последващото им пониране в по-долу лежащите мрамори и площна инфилтрация по пукнатини и разломи на гнайси и амфиболитите на Богутевската свита. Динамичните запаси са 1 m3/sec, експлоатационните запаси 0,5 m3/sec.
|