Общински план за развитие на община чепеларе 2014 – 2020 г. Проект
Изтегляне 4.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Растителен свят
- Животински свят
Води и водни ресурсиОбщина Чепеларе се включва към Егейската отточна област на България. Речната мрежа в общината включва река Чепеларска, която е десен приток на река Марица и води началото си от карстов извор в местността „Рожен“ и няколко дерета. Чепеларска река е дълга 85,9 км., а притоците на река Чепеларска са реките: Орешица, Янчовска, Лопусхска, Забърдска, Сивковска. Реките и доловете са с добре оформени корита, със скални дъна и стабилни брегове. Общината се намира в област с умереноконтинентално климатично влияние на оттока със значително снежно подхранване на реките. Влагозадържането по билата подхранва висок дебит на множеството реки и потоци за по-дълъг период от време през годината. Оттичането на водите няма пороен характер, тъй като склоновете на планината са добре обрасли с растителност. Общината е разположена в територията на Южнобългарските хидротермални системи и междупланински артезиански басейни с азотни терми в силикатните магмени и метаморфни скали. Разпределението на подземните води е неравномерно. Те подхранват извори с променливи дебити, които не надхвърлят 0,1-1 л./с. Нивото на подземните води в гр. Чепеларе се движи от 2 м до 2.60 м под терена.
Подземните води в района са предимно с пукнатинен произход. Наблюдава се неравномерност в разпределението им. Те подхранват малки извори с променливи дебити, не надхвърлящи 0.1-1 л/с. Изключение правят някои извори, разположени във високите и залесени дялове или в тектонските зони, при които дебитът достига до няколко л/с. Нивото на подземните води в гр. Чепеларе се движи от 2 м до 2.60 м под терена. Под канализационните колектори в района около реките, където подпочвените води са над темето на тръбите, са изградени дренажи. Природните ресурси на общината позволяват изграждането на малки ВЕЦ.
Над 70% от общата площ на община Чепеларе е заета от горски територии. По отношение на горското райониране, общината попада в два пояса: на буковите гори при височина между 900 и 1500 м.н.в. и иглолистните гори - между 1300 и 2200 м.н.в. Характерни за буковите гори тук са обикновен бук, габър, черен бор, бреза, трепетлика, а към горната граница на пояса се срещат и смесени съобщества от бук и ела, от бук и смърч и др. В района на общината преобладава бореално-планинският тип растителност на иглолистните гори от бял бор, смърч, ива, бяла и черна мура. Широко е участието на производни съобщества, като тези на сибирската хвойна, черната и червена боровинка, обикновена полевица и др. Според фитогеографското райониране на страната, територията на община Чепеларе попада в източните части на Западнопланинския фитогеографски район и в югозападните части на Горнотракийския фитогеографски район. Освен дървесните видове в състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: глог, шипка, хвойна, птиче грозде, чашкодрян, червена боровинка, черна боровинка, лазаркиня, зъбник, светлика, горска ягода, малина, къпина, папрат, беладона, копривка, мъхове и др. Наблюдава се наличие на множество тревисти растения с лечебни свойства като бял равнец, камшик, горска пищялка, живовлек, пелин, змийско мляко, синя жлъчка, обикновен повет, мъжка папрат, медовина, силивряк, очанка, горска ягода, лечебна комонига, риган, пипериче, сладка папрат, лечебна иглика, жълтурче, обикновен киселец, черен бъз, вратига, мащерка, котешка стъпка, обикновено подбиче, висок лопен, великденче, есенен минзухар и др. Сред видовете лечебни растения с ограничен режим на събиране са: лудо биле, червен и жълт кантарион, мразовец, шапиче, а потенциално застрашени от изчезване са: жълта тинтява, здравец, иглика, камшик, есенен минзухар, риган, планински очеболец, копитник, омайниче, ранилист, шапиче, мечо грозде, лудо биле, изсипливче. В Червената книга и Списъка на защитените растения на България са: родопска теменуга, родопски крем, червено родопско лале, родопско омайниче, родопски магарешки бодил.
В зоогеографско отношение общинските граници попадат изцяло в територията на Рило-Родопския район. В този район се наблюдава преобладаване на евросибирските и европейски видове над средиземноморските. От птиците в района се срещат сврака, сива врана, гарга, чучулигови, лястовици, кълвачови и на разред пойни. Някои от посочените представители, обитаващи горите са: разред гълъбови - гривяк, гургулица, гугутка; разред кокошови - яребица, глухар. Срещат се сови, зеленоглава патица, ястреб, мишелов, орел (малък), обикновена кукувица, чухал, бухал, зелен кълвач, селска и скална лястовица, бяла стърчиопашка, орехче, градинска червеноопашка, синигер, врабче, сойка, гарван, славей. Сред влечугите разпространени са гущер, слепок, пепелянка, усойница, обикновена водна змия. Към земноводните по тази територия попадат жаби, алпийски тритон (или дъждовник). Разпространени са следните бозайници: мечка, вълк, дива свиня, сив заек, лисица, дива коза, европейска сърна, благороден елен, таралеж, къртица, катерица, прилепи, язовец, мишка. Риби, които се в границите на общината са речна и дъгова пъстърва, черна мряна, кефал. В Червената книга на България са записани алпийският тритон (дъждовник) и някои видове прилепи. Опазването на някои лечебните растения е обект на българското законодателство. В Община Чепеларе под защита се намират няколко обекта, в категориите „резерват“, „защитена местност“, „природна забележителност“ и „защитени зони“. Това са именно: ЗЗ „Персенк“, ЗМ „Куцинско блато“, ЗМ „Средните ливади“, ПЗ „Чудните мостове“, ПЗ „Скакалото“, ПЗ „Дуплево“, ПЗ „Костен камък“. Тук се намира и една от най-хубавите алпийски местности в Родопите - местността Рожен.
|