Общински план за развитие на община



страница14/23
Дата09.09.2016
Размер2.26 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23

Повърхностни води на територията на Община Варна (реки, дерета, Варненско езеро и Варненски залив)

Повърхностни води от овражно-речната мрежа

Община Варна на изток граничи с Черно море и хидрографската мрежа на територията й обхваща Варненското езеро и речната мрежа. Варненското езеро е най-значителния естествен водоем на територията на общината. Речната мрежа е представена от малки реки (дерета). Те спадат към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток в Черно море.

Във Варненското езеро се вливат :

От към северния бряг: Игнатиевско дере, Дере при с. Тополи, Дере Налбанка, Владиславско дере (Елпромско), Максуденско дере, коригирано и облицовано в чертите на брега, минаващо по ул. Струга, Княз Черкаски и Д-р Селимийски,

Откъм южния бряг: Звездишко дере, Дере, западно от л-ще “Чайка”, Дере по ул. Перекоп, кв. Аспарухово,

Деретата, вливащи се директно в Черно море, са Винишко дере, Евксиноградско дере, Шокърски канал‚ Дере по ул. Моряшка, кв. Аспарухово‚ Галатенско дере‚ Манастирско дере‚ Сакъма дере‚ Паша дере.

В горните части на деретата водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, пресни, твърди. В долното си течение те променят химическия си състав, вследствие на отпадни води от битов, фабричен и селскостопански произход.

Регламентирани отоци от отпадни води в деретата няма. Отпадни води се вливат обаче в облицованите дерета (Шокърски канал и Максуденско дере). Водите им са мътни и с неприятен мирис. Наблюдаваните дебити превишават значително естествено възможните, което е вероятен резултат от заустване на допълнителни количества от отпадни води в тях. Емитираните вещества са вероятно тези, които са характерни за битови и комунални отпадни води. Порядъкът на замърсителите е от 4 до 50 mg/l азот и от 3 до 30 mg/l фосфор.

Повърхностните води на и в съседство на територията на общината почти не се използват. Ограничено използване на водите има в долните течения на деретата (напояване на лични стопанства, за строителни и битови нужди и др.). Това се отнася за повечето от деретата на вилните зони. Санитарно-хигиени ограничители за ползване за питейни цели се явяват окисляемостта, съдържанието на азот, фосфор, нефтопродуктите и някои други‚ сравнително рядко срещащи се замърсители. Преки данни за преценка на годността на водите на деретата за напояване няма. По аналогия с подземните води по-вероятно водите на деретата да са годни за напояване, предвид сходния им химически състав. По аналогични причини, по-вероятно е водите от деретата да са годни за строителна вода.

Като основни източници, намиращи се на и в съседство с територията на Община Варна замърсяващи повърхностните води в деретата могат да се посочат попивните ями и торища в селата в района и вилните зони, както и асфалтовите продукти при високи води. Потенциални източници на замърсяване са и земеделските площи във водосборните области - процесът на торенето е в зависимост от провежданата в бъдеще агрополитика. Предвид постепенното изграждане на канализационните мрежи в населените места във водосборите на деретата, следва да се очаква намаляване на концентрациите на посочените замърсители.

Повърхностни води в Черно море и Варненското езеро

Състоянието на повърхностните води и най-вече на морските води е от особено значение с оглед на развитието на туризма и използването на плажовите ивици за рекреационни нужди.

Като цяло, в акваторията северно от заустването на канал “Шоръра” няма влошени параметри на повърхностните води. В малки райони (с диаметър от порядъка на 300-400 m) около местата на заустване на пречистени или частично пречистени отпадните води от ПСОВ “Чайка”, “Слънчев ден”, “Св. Константин”, гранд хотел “Варна” и “Евксиноград” се наблюдават повишени концентрации на амониеви и фосфатни йони, ХПК и БПК5. В тези места би следвало да се очакват и влошени микробиологични показатели. Изключение прави ПСОВ “Златни пясъци”, чиито отпадъчни води са заустени подводно на 750 m от брега, което е значително по-малко от нормативно изискуемото разстояние 1 морска миля (1850 m). Направените изчисления показват, че зоната на замърсяване от тази ПСОВ е успоредна на брега и има елиптична форма, с дължина около 2700 m и ширина 1800 m. Високите концентрации в районите на заустване на отпадъчните води следва да се третират, като санитарно-хигиенни ограничители относно отреждането и ползването на тези места, като зони за къпане. Необходимо е около тях да се определят защитни зони (например с дължина по плажната ивица от порядъка на 300 m за повечето ПСОВ). Тези места са подходящи за лодкостоянки. Останалата част от брегова ивица може да се използва, като зона за отдих (за къпане).

Районът южно от дера “Шокъра” до Вълнолома обхваща акваторията пред плажовете на град Варна. В северната част на зоната, в района на Офицерския плаж са изградени буни, които създават места от крайбрежната акватория с нарушен водообмен. По тази причина, няма гаранция, че този плаж е винаги подходящ за къпане. Сериозен замърсител за района е Шокърският канал. Притоците му минават през гъсто населени градски зони, като обират водите и от места с липсваща все още канализационна мрежа (например в района на ул. “Струга” - терените под “ВиК”). Коритата на притоците в някои участъци са превърнати в сметища. Дъждовните канализации внасят нефтопродукти, извлечени от асфалтовите настилки. Нефтени замърсявания се причиняват (при аварии) и от паровите централи на някои обществени сгради. Аварийните замърсявания с нефтопродукти са непредсказуеми и в сегашните условия такива възникват, но за щастие, случаите не са чести. Поради износването на много участъци от канализационната мрежа (централна градска част) и прекомерно увеличената консумация на вода - резултат от повишената плътност на застрояване, мрежата се претоварва. Преливникът на каналната помпена станция за първи долнопоясен колектор е заустен в средата на вълнолома. При интензивни валежи или аварии (излизане от строя на каналната помпена станция или при спиране на електрическия ток), битово-фекалните води преливат през преливниците и се заустват директно в морето. Поради това, централните градски морски бани са постоянно заплашени от замърсяване с битово-фекални води и често в тази зона амониевият и нитритният азот и фосфора са с повишено съдържание, а микробиологичните показатели са нестабилни. Тези параметри се явяват като санитарно-хигиенни ограничител по отношение на водоползването (къпане). Подчертаваме, че тези ограничители действат само след силни валежи или след аварии в канализацията, за сравнително кратко време - средно около месец (продължителността на действие зависи от конкретната хидрометеорологична обстановка).

В зоната от Вълнолома до нос Галата се разлива и смесва окончателно повърхностното течение от езерата, което е основният доставчик на азотсъдържащи йони и неразтворени вещества. Плажът пред парка на кв. “Аспарухово” е повлиян от този процес, но най-ясно изразени влошени показатели в сравнение със северната част на залива (най-вече по отношение на кислорода и азота), имат крайбрежните води в района от “Карантината” до нос Галата. (Наблюдаван е и обратният случай - на по-силно замърсяване на северната част на залива, но това става при много редки съчетания на хидро-метеорологичните условия.) За тази неблагоприятна картина, съществен принос има и заустването в близост до “Карантината” на отпадните води от фабрика "Галатекс". Най-силно влошено е състоянието на морската акватория в мястото около заустването на отпадните води, до моста. Като се има предвид, че високите концентрации на биогени (азотни и фосфорни съединения), органични вещества и детергенти действат непрекъснато и като стойности представляват санитарно-хигиенни ограничители относно ползването на южната част на залива, като зона за къпане, следва да се даде препоръка, плажът в радиус от 150 m с център моста на Карантината, да бъде затворен. Няма пречки, това място да се ползва за лодкостоянки. Плаж “Аспарухово” представлява полезна природна даденост, подходяща за зона за отдих, но отразените по-горе санитарно-хигиенни ограничители действат през определени периоди и тук, и не позволяват неговото непрекъснато използване по това функционално предназначение. Очевидно, този плаж следва да бъде със собствен режим, като се контролира непрекъснато състоянието на водите пред него и се разрешава ползването му за къпане, само в дните, когато състоянието допуска това.

Районът от нос Галата до Паша Дере е най-чистата зона от акваторията, прилежаща към община Варна, притежаваща и най-голям потенциал за самопречистване. Антропогенно въздействие тук практически липсва, с изключение на заустените отпадни води от ПСОВ “Прибой”. Съществува опасност от замърсяване с твърди отпадъци (битова смет - бутилки, кутии и др.) от летния корабен рейд. Нефтени замърсявания в последните няколко години не е имало. Зоната е изключително подходяща за отдих, а морската вода - за къпане.

Акваторията около ЮПЗ “Острова” и Пристанище “Варна-Изток, обхващаща двата канала, свързващи Варненско езеро с Черно море, акваторията на пристанище Варна-Изток, както и водните площи около Южната производствена зона “Острова”, е изложена на изключително силно антропогенно влияние. Като най-вътрешна част от залива, тя изпитва най-силно влиянието на замърсените водните маси, постъпващи от езерото в морето през двата канала. Зоната е изложена и на прякото въздействие на всички брегови източници на замърсители, разположени в този район: двете пречиствателни станции - бреговата ПСОВ за битово-фекални води и ПС за нефтоводни смеси - и двете са разположени на “Острова” и са заустени в новия плавателен канал; “Варненска корабостроителница” с достроените кейови места, разположени в Стария канал; КРЗ “Одесос”, чийто кейове са разположени също в Стария канал; Бреговата база на “Петрол”, заедно с танкерното й пристанище, също в Стария канал; Бреговата кораборемонтна база на УПМКАП, разположена на брега на Новия канал; Военно-морската база; “Корабно машиностроене”; “Топлострой”, всички останали по-малки производствени мощности на ЮПЗ “Острова”, разположени по двата канала и на сушата. В резултат от дейността на изброените по-горе заводи в акваторията постъпват тежки метали, нефтопродукти, азотни и фосфорнни съединения, недостатъчно пречистени битово-фекални води, замърсени дъждовни води. В резултат от бояджийските операции в корабостроителните заводи, във водата е възможно да попадат и токсични вещества (в зависимост от вида на боята, която се използва). През тази зона минава целият корабен транспорт към пристанище Варна-Запад и към всички останалите пристанища, разположени във Варненско и Белославско езеро. При обследване на акваторията на Стария канал, извършено през 1996 г., е констатирано, че най-замърсената част на залива се характеризира с висока степен на еутрофикация, за което свидетелства високото съдържание на биогеннни елементи - концентрациите на амониевия азот, на нитратния азот и на общия фосфор превишават ПДК. В района между КРЗ “Одесос”, “Варненска корабостроителница” и танкерния кей на “Петрол” е обособена зона на повишена концентрация на органични вещества във водите и на нефтени въглеводороди в дънните утайки.

Районът по северния бряг на Варненскато езеро, Пристанище Леспорт - ЮПЗ “Острова” е най-силно замърсената от всички акватории, прилежащи към община Варна. Решаваща роля за състоянието на водите тук има Девненският промишлен комплекс. Концентрациите на амониевите и нитратни йони надвишават съществено допустимите норми за приемник II категория. Наднормени са и концентрациите на нефтопродукти. До западната граница на района се заустват отпадните води от ГПСОВ-Варна. Освен биогенните елементи, те внасят във водоприемника и йоните на тежки метали, отпадащи при промишлената дейност на предприятията в гр.Варна. ГПСОВ приема пречистените отпадни води от ПСОВ “Метал” и ПСОВ “Елпром”, без да прилага технология за очистка от метали. Няма, обаче, крайна информация за съдържанието на тежки метали в отпадъчните води на самата ГПСОВ. Има, обаче, достатъчно основания да се смята, че то е високо, тъй като съдържанието на тежки метали (особено на мед) в езерните води около мястото на заустване е високо. Твърде силно е влиянието върху тази зона на ТЕЦ “Варна”. Едното от въздействията, които ТЕЦ оказва върху водите в езерото е топлинното. То е резултат от изхвърлянето в езерото на загретите води от охладителната система на централата и оказва неблагоприятно въздействие основно върху хидробиотата. Следва да се отбележи, че през лятото топлинното въздействие се локализира на малка площ пред самото заустване. През останалите сезони то обхваща повърхностните води далеч по на юг (срещу южния бряг), което е свързано с установения характер на теченията. По предварителни изчисления, с охлаждащите води в езерото се внасят 12 kg мъртва биомаса на денонощие или 4.4 t годишно. Освен това, при антиобрастателната термична обработка на изходните тръбопроводи на централата, пак в този район се изхвърлят тонове органична маса. В тази акватория се вливат и трите най-замърсени в дерета в община Варна - “Максуда”, “Елпромско” и “Налбантка”. На територията на община Белослав във Варненско езеро се заустват водите на ПСОВ на сгуроотвала на ТЕЦ “Варна” (20 л/сек) след механическо пречистване и от сгуроизвоза на ТЕЦ “Варна”, съвместно с отпадъчните води от ГПСОВ. Макар и извън община Варна, тези източници имат съществен принос, тъй като втокът е в непосредствена близост, а и дебитът на отпадъчните води е значителен. При сегашното й състояние, тази част от зоната на вътрешните териториални води е пригодна само за промишлена експлоатация - транспорт, строителство, складиране на материали. Недопустимо е морските продукти от района на езерото да бъдат ползвани за консумация. Влошен е съставът на езерните води - високо над установената норма е съдържанието на амониев и нитратен азот, на фосфорни съединения, на тежки метали (мед, олово, цинк, арсен), както и на нефтопродукти.

Съставът на повърхностните води при Южния бряг на Варненското езеро в пределите на община Варна е малко по-добър, в сравнение с предходната зона, съдържанието на биогенни елементи и на нефтопродукти остава високо. Това се дължи най-вече на обстоятелството, че вливащите се в Белославското езеро реки Девненска и Провадийска формират повърхностно течение насочено към Варненския залив. То осъществява и преноса на замърсителите от химическите производства. В акваторията на общината Варна това течение вече е хомогенно и влиянието му върху състава на водните маси около северното крайбрежие на езерото може да се приеме за равностойно на това, оказвано върху южното. В този район, обаче, то играе и положителна роля, тъй като служи за преграда пред замърсителите, постъпващи в езерото от източниците, разположени по северния му бряг на езерото. Източници на замърсители, постъпващи в разглеждания район са ПСОВ-Аспарухово, чиито отпадни води се заустват в този район и двете дерета - “Звездишкото” и дерето, западно от летище “Чайка”. Двете дерета не са особени източници на замърсители, но ПСОВ “Аспарухово”, която има само механично стъпало, е с невисока ефективност и внася 262 t органични вещества, 7 t амониев азот и 13 t фосфати.



1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница