Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност
Същност на общуването. Концепция за общуването на Мая Лисина и
Изтегляне 248.07 Kb. Pdf просмотр
|
| 1. Същност на общуването. Концепция за общуването на Мая Лисина и колеги Светът на възрастния и светът на детето са различни, но между тях трябва ловко да се намерят баланса и взаимното допълване. Всеки индивид търси сигурността в заобикалящия го свят и хармонията вътре в себе си, независимо от възрастта. Навярно различните години се отразяват в нас по- различен начин и имат своите определени потребности, насочени в точно определена посока на общуване и с ясно изразени приоритети. Комуникацията при и с децата е по-различна, тъй като техните очаквания и потребности не са точно като на „порасналите“. Там се изисква голямо внимание. Спецификите на комуникацията с деца прави общуването с тях важен процес, който има голямо значение за психическото и личностното развитие на всяко едно дете – твърдение, подкрепяно от редица психолози, педагози и други специалисти от различни области и школи. В културно-историческата психология общуването се разглежда като основен фактор за психическото развитие на детето и важно средство за усвояване на обществено-историческия опит, трупан от човечеството през вековете. В процеса на усвояване на тези познания се осъществява и психическо развитие на детето. 3 Дейността също се счита за важен движещ фактор за развитието. Съгласно теорията за дейността на А. Леонтиев, според която без дейност не може да се развие съзнание, детското развитие и изграждането на психиката се основават на реалните действия на детето с възрастните. На всеки възрастов етап има различна дейност, която е водеща и която оказва обуславя промените, настъпващи в психиката и личността на детето. Д. Елконин доразвива тези идеи и разглежда връзката „общуване-развитие”, при което установява, че общуването заема място на водеща дейност два пъти - в кърмаческа възраст, при общуване с възрастните, и в пубертета, когато общуваме с връстниците си. Какво по съществено обаче представлява общуването? Познати са различни подходи за определяне на психологическата същност на общуването. С оглед на целите на настоящата курсова работа ще разгледам концепцията за общуването, която се заражда в стремежа да се обясни максимално всеобхватно и качествено същността на общуването. Автори на теорията са М. Лисина, А. Рузская, Е. Смирнова, С. Мещерякова, Л. Гализузова, Н. Авдеева, Т. Ермолова. Тяхната теория е определяна като една от най- системните концепции за общуването в онтогенетичен аспект. Новото в подход им е, че те анализират важни линии в развитието на общуването през кърмаческата, ранната и предучилищната възраст, като акцентът пада върху развитието на потребностно- мотиционната сфера на детето. Също така се разглеждат не само външни поведенчески прояви, но и действията като единици на „дейността общуване”. Това изисква да се потърси и психологическото съдържание на тези прояви – потребности, мотиви, цели, задачи и други. За всеки възрастов етап е направена цялостна картина на общуването, като се разкриват съдържателните и качествените особености на общуването. М. Лисина и колегите й определят общуването като „взаимодействие между двама или повече души, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване на отношения и достигане на общ резултат“. Ако се направи по- задълбочен анализ на това определение, могат да се открият следните особености: • общуването е взаимодействие, а не действие; • общуването протича само при наличието на специфична активност (субектност) на участниците, която може да се изразя във въздействие върху партньора или във възприемане на неговото въздействие; • всеки партньор участва в процеса на общуване като субект, личност, а не като тяло или физически предмет. Изтегляне 248.07 Kb. Сподели с приятели:
|