Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност
Общуване и комуникативна дейност
Изтегляне 248.07 Kb. Pdf просмотр
|
| 2. Общуване и комуникативна дейност Още в първоначалните си публикации Лисина отбелязва, че общуването е дейност и в този смисъл тя го приема като синоним на „комуникативна дейност”. Идеята ѝ е утвърдена от нейните колегите, които развиват и обогатяват концепцията за общуването. Подобно схващане за същността на общуването е изключително важно главно по две причини. Първо, определяйки го като дейност, то автоматично придобива характерните за нея компоненти – потребности, мотиви, цели, задачи, средства, операции и продукти. Второ, интерпретацията позволява да се акцентира върху потребностите и мотивите на детето в ранна възраст. 4 Като изходим от сходствата между двете понятия и това, че компонентите на комуникативната дейност се прехвърлят автоматично върху общуването, така и структурните компоненти на комуникацията са валидни и за общуването. Това са: • предмет на дейността общуване – партньорът в общуването; • потребност от общуване – спецификата на потребността се състои в стремежа на човека към познание и оценка на другите хора, а чрез тях и с тяхна помощ – към самопознание и самооценка; • комуникативни мотиви – причината, поради която е предприето общуването. Конкретните мотиви са тези качества на самия човек и на другите хора, заради които започва общуването. Това са деловите, познавателните и личностните качества и съответно такива са и мотивите; • действие при общуване – единица на комуникативната дейност, цялостен акт, адресиран към другия човек и насочен към него; различават се инициативни и ответни действия; • задачи на общуването – тази цел, за постигането на която в дадени условия са насочени разнообрази действия, извършвани в процеса на общуване; • средства за общуване – операции, с помощта на които се осъществява комуникативната дейност; могат да бъдат експресивно-мимически, предметно-действени и речеви; • Изтегляне 248.07 Kb. Сподели с приятели:
|