Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност
Ситуативно-личностно общуване и възникване на емоционалната
Изтегляне 248.07 Kb. Pdf просмотр
|
| 4. Ситуативно-личностно общуване и възникване на емоционалната привързаност Както вече беше споменато, от всички гореизброени форми на общуване най- напред възниква и се развива така наречената ситуативно-личностна форма. Характерно за нея е, че се реализира най-пълно в една особена поведенческа проява на детето, наречено „комплекс на оживяване”. Първоначално комплексът се възприема единствено като реакция на въздействията на възрастния. В хода на емпиричните изследвания, проведени под ръководството на М. Лисина, се доказва, че комплексът на оживление не е само реакция, но и акция на детето, което го превръща в инициативен комуникативен акт и средство за общуване с възрастния. Комплексът има активна функция в общуването и тази функция (комуникативната) е водеща по отношение на реактивната (експресивната). Отличителни черти на ситуативно-личностната форма на общуване са: • обхващане на период приблизително от втория до шестия месец от живота на кърмачето; • удовлетворяване на потребността на детето от доброжелателно внимание и ласка; • подбуждане предимно от личностни мотиви; • реализиране с помощта на експресивно-мимически средства. Друг характерен белег на тази форма на общуване е директната обмяна на емоции, което го определя като непосредствено емоционално. Контактът между бебето и възрастния не зависи от никакви обстоятелства. Единственото съдържание на това общуване е изразяване на отношение към човека до теб и то на едно абсолютно безкористно и положително отношение. 7 В този период основната цел на общуването с възрастния е да се привлече неговото внимание, като се използва целия арсенал от действия, на които бебето е способно – усмихва се, плаче, размахва ръце, крака. Бебето още не реагира на съдържанието на самите съобщения, интересува го само вниманието от страна възрастния. Интересното е, че на тази възраст за бебето не са важни външните качества или способностите на възрастния. То отделя преди всичко цялостната личност на възрастния, обърната към него. Затова личностните мотиви са тези, които го подбуждат към този вид общуване. Като се има предвид, че ситуативно-личностното общуване е водеща дейност през първите шест месеца от живота на кърмачето, редица учени (Н.Н. Авдеева, Н.А. Хаймовская и др.) извеждат хипотезата, че от развитието на общуването в този период зависи изграждането на детската личност и развитието на взаимоотношенията с другите хора. Благодарение на тази форма на общуване детето: • започва да отделя себе си като субект на общуването. У него се изгражда една от първите форми на самосъзнание – положителното самоусещане, което се изразява в положителните емоции на бебето, в стремежа му да привлече вниманието на възрастния, в неговата активност; • към пет-шест месечна възраст детето изгражда първата афективно- личностна връзка с близкия до него човек и можем да кажем, че съществува реална привързаност към близкия, която е предпоставка за развитие на чувство на увереност и активна позиция към света наоколо; • развиват се когнитивните и емоционалните процеси и се дефинират други видове активности на детето – предметно-манипулативна, игрова и други. Приносът на ситуативно-личностното общуване за изграждането на емоционална връзка между детето и грижещия се за него възрастен насочва вниманието на Лисина и колегите ѝ към привързаността. Изтегляне 248.07 Kb. Сподели с приятели:
|