Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност

„Общуването е взаимодействие между двама или повече души, насочено към
съгласуване и обединяване на техните усилия с цел установяване
на отношения и достигане на общ резултат“. Смятам, че тази дефиниция описа най- добре общуването, тъй като посочва кои са обектите, които са целите и какви резултати да очакване при общуването.
С втората си задача дадох повече яснота по отношение на същината на общуването. Тук отново се позовавам на М. Лисина и концепцията за общуването, като съпоставям общуването и комуникативната дейност, които в крайна сметка са синоними и характеристиките и компонентите на едното са валидни и за другото. След като разгледах структурните елементи на общуването, добих по-обстойна представа за него и следващата стъпка беше да представя различните форми на общуване – ситуативно- личностна, предметно-дейностна, ситуативно-делова, извънситуативно-познавателна, извънситуативно-личностна.
В отговор на третата задача разгледах по-подробно ситуативно-личностната форма на общуване, тъй като това е първата форма на общуване с възрастния, която възниква и се развива в живота на детето. Представих отличителните черти на това общуване и хипотезата, изказана и доказана от редица учени, че от развитието на общуването в този период зависи изграждането на детската личност и развитието на взаимоотношенията с другите хора.
В четвъртата си задача дадох отговор на въпроса за връзката между привързаността и общуването като разглеждах разбирането за привързаност в контекста на концепцията за общуването. Представих накратко разбирането на привързаността в различните психологически школи и се фокусирах върху връзката между теорията за привързаността и концепцията за общуване. След това приведох експериментите на
Корницка, Сорокина, Мещерякова като доказателство за значението на общуването при формирането на психиката и личността на детето.
Крайният резултат от изпълнението на задачата е постигане на целта ми и доказване на тезата - общуването и емоционалната привързаност са силно свързани и играят централна роля в изграждането на психиката и личността на индивида.
В заключение на своя труд мога да кажа, че общуването прави хората цивилизовани, морално развити, културно обогатени, ценностно развити, а самото дете в процеса на общуване придобива поведенчески и умствени качества.
11

Литературни източници
1. Тагарева, К. (2020), Общуване, привързаност и родителско отношение в детска възраст, София
2.
h t t p s : / / p r o c e d u r e s . u n i - p l o v d i v . b g / d o c s / p r o c e d u r e /
926/12961871681599385033.pdf
3.
https://monster-evo.ru/bg/referat/an-leontev-vklad-v-psihologiyu-leonteva-a- osnovnye-psihologicheskie/
12