Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност
Привързаността в концепцията на общуване
Изтегляне 248.07 Kb. Pdf просмотр
|
| 5. Привързаността в концепцията на общуване Привързаността е от съществено значение за развитието на детето – теза, защитена и утвърдена в теорията за привързаността е плод на работата на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт. През последните десетилетия публикациите по темата значително нарастват не само в България, но и в чужбина, което само затвърждава важността на проблема. В психологията има различни модели за изучаване и разбиране на връзката „дете-майка”, общуването и привързаността в детска възраст. В психодинамичните теории привързаността се описва в контекста на теорията за влеченията. Привържениците на това направление отделят голямо значение на кърменето и оралния опит в изграждането на привързаността. Съществен момент при психодинамичните модели, е акцентирането върху важната роля на ранните емоционални отношения на детето с майката в по-нататъчното психическо развитие на детето. Поведенческата психология и теорията на научаването обясняват как детето от раждането регулира своята близост с възрастния посредством процесите на обучение, подкрепа или отрицателни последствия. Привързаността в тази теория се разглежда не като натурална функция, а като възникваща в процеса, в който родителите учат детето да разбира междуличностните взаимодействия и да взема участие в тях – родителите показват на детето как да изразява своите чувства към роднини и близки. 8 Теорията за привързаността и концепцията на общуването също имат сходен прочит на привързаността. Общото между тях е, че поставят акцента върху потребностно-мотиционната сфера на детето и изграждат научните постановки върху тази основа. Приема се, че новороденото напълно ясно възприема себе си и майка си като отделни същества и привързаността се изгражда в реалния живот, като спецификите изградената връзка между майката и бебето води до образуването на различни модели на привързаност. От позицията на концепцията общуването се разглежда като взаимодействие между личности, а привързаността – като общ резултат от това взаимодействие, продукт на общуването. За доказване на това твърдение, както и за изясняване на други особености на привързаността, както и значимостта на общуването за възникване на емоционално привързване Корницка, Сорокина и Мещерякова провеждат различни експерименти. Корницка изследва влиянието на съдържанието на общуването с възрастния върху отношението на детето към нег. С проведения експеримент тя дава обяснение на психологическия механизъм на въздействие и доказва , че удовлетворяването на потребността от общуване и процесът на реалното взаимодействие с възрастния обуславят в голяма степен формирането на привързаност към този човек, когато съдържанието на взаимодействието е адекватно на нивото на развитие на комуникативната потребност на детето. Сорокина изучава амбивалентното поведение на децата от една до две годишна възраст, което се изявява в желанието на детето да бъде с възрастния, но се откроява и с липсата на реални действия към него. Наблюдават се едновременно изразяване на положителни и отрицателни чувства към възрастния. След провеждане на експериментална ситуация, Сорокина анализира резултатите и потвърждава тезата, че основна причина за появата на амбивалентно поведение е опитът от взаимоотношенията на децата с околните хора, проявен в различна социална среда – в семейства и в институции. По-късно, през 1991 година, Мещерякова изучава взаимоотношенията на детето с възрастния през кърмаческа възраст. Тя провежда емпирично изследване, в което участват деца от раждането до едногодишна възраст. В експеримента се използват две емоционални ситуации: положителна и отрицателна. При положителната емоционална ситуация на детето се презентира радващ го обект: нова, интересна играчка. При отрицателната ситуация, на детето се представя плашеща ситуация: маска с маймуна, поставена на лицето на възрастния. И в двете ситуации детето се намира отначало без референтния възрастен, а след това – в неговото присъствие. Внимателно се наблюдава поведението на детето и се определят измененията, които настъпват под влияние на присъствието на възрастния. Като резултат от проведения експеримент Мещерякова доказва, че ситуативно- личностното общуване с възрастния води до възникване на особен вид устойчиви взаимоотношения на бебето с възрастния още към края на първите шест месеца от живота му. През второто полугодие афективно-личностните връзки ясно се демонстрират както в положителни, така и в отрицателни емоциогенни ситуации. Тяхната актуализация помага на детето да преодолее страха и да започне на опознава заобикалящата го среда. „Устойчивостта на тези взаимоотношения позволява да ги охарактеризираме като система, а тяхното съдържание – като съвкупност от афективно- личностни връзки”(Мещерякова). 9 Друг важен извод, направен в следствие на това изследване, е, че ролята на афективно-личностните връзки в развитието на различните видове дейност и във формирането на основите на бъдещата детска личност позволява на Мещерякова да ги тълкува като най-важното психологическо новообразувание през първите шест месеца от живота на детето. В крайна сметка концепцията за общуването разглежда привързаността като субектно ориентирана връзка, връзка между субекти. По съдържание, тя е система от афективно-личностни връзки. В контекста на ситуативно-личностното общуване между кърмачето и възрастния възниква и емоционалната привързаност, тъй като този вид общуване създава атмосфера на ласка, топлота и доверие и удовлетворява потребността на детето от доброжелателно внимание. Базирайки се на тези изводи, можем да кажем, че пълноценното общуване на бебето с възрастния още от двумесечна възраст е предпоставка за неговото психическо развитие, също както привързаността в тази възраст помага на детето да изгради своята увереност. Освен това, благодарение на общуването, се развива емоционална връзка с възрастния, която би служила за основа за изграждане на стабилни взаимоотношения и в зряла възраст. Най-ясно значението на общуването за развитието на детето както в психологически, така и в личностен аспект, си проличава при работа с деца, отглеждани от институции. Те са лишени от ласките и вниманието на родителя. Бързайки да си изпълни задълженията често обгрижващият персонал не комуникира много с децата. Резултатите от проучванията, правени от теоретиците на общуването, сочат, че тези дефицити на грижа, обич, внимание водят до забавяне или нарушение в психологическото и физиологическото развитие на детето.Същото е в сила и за децата, които се отглеждат от родителите, но при които родителите не отделят достатъчно внимание и не общуват пълноценно с бебето и детето. На базата на тези научно доказани факти мога да направя заключението, че общуването е заема централна роля в развитието на детето. Ако искаме да отгледаме здраво психически и физически дете, трябва да умеем да общуване с него и това общуване да отговаря на неговите потребности. Пълноценното общуване води и до изграждането на стабилна емоционална връзка, която пък е предпоставка за развитие на увереност и самостоятелност. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Целта на курсовата ми работа беше да представя същността на общуването, неговите характерни черти и значението му за формирането на емоционална привързаност между детето и възрастния. За да постигна тази цел си поставих следните задачи: • да представя психологическата същност на общуването; • да представя общуването и комуникативната дейност; • да разгледам ситуативно-личностната форма на общуване като предпоставка за възникване на емоционална привързаност; • да изуча и представя тълкуването на привързаността в контекста на концепцията за общуването. 10 Първата ми задача беше да представя същността на общуването. Разгледах няколко различни гледни точки и се спрях на определението на Мая Лисина: Изтегляне 248.07 Kb. Сподели с приятели:
|