Общуване-с-възрастните-и-емоционална-привързаност
Изтегляне 248.07 Kb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Възникване на общуването. Ситуативно-личностно общуване
| резултати от общуването – образувания от материален и духовен характер, които се създават в крайна сметка при общуването. • Посоките на развитие на тези компоненти създават цялостно интегрирано обединение, което се разглежда като ниво на развитие в комуникативната дейност на даден етап. В концепцията на Мая Лисина това ниво получава определението „форма на общуване” и се характеризира със следните параметри: • време на възникване на онтогенезиса; • основно съдържание на потребността от общуване, удовлетворяващи децата в процеса на конкретната форма на общуване; • водещи мотиви, които подбуждат детето към общуване с партньора на дадения етап; • основни средства за общуване, с помощта на които детето комуникира с другия човек. Първоначално Лисина споменава и друг критерий – значение на формата на общуване в общото развитие на психиката на детето. По-късно той отпада, тъй като е прекалено широкообхватен. За да могат да бъдат различавани, всяка форма трябва да има свое название. Следващ момент от теорията е именно определянето на наименованията. От начало са използвани названията „емоционално общуване”, „предметно-действено общуване”, „познавателно общуване”. След обсъждане на тези наименования, се стига до извода, че трябва да се използва единна методология, която акцентира върху два фактора – обстановка на протичане на общуването и мотивите, които подтикват детето към общуване. Това е причината да се дадат нови имена на формите на общуване, които са съставени от два термина, отчитащи тези характеристики. Така се стига до следните наименования: „ситуативно-личностно общуване”, с което назоваване емоционалното общуване; предметно-дейностното общуване придобива името „ситуативно-делово”, 5 познавателното общуване става „извънситуативно-познавателно”, а социалното общуване наричане „извънситуативно-личностно”. 3. Възникване на общуването. Ситуативно-личностно общуване За да определим момента на възникване на общуването, базирайки се на концепцията за общуването, трябва първо да определим кога възниква потребността от общуване и кое всъщност ни показва, че има общуване. Според концепцията за общуването в началото общуването с възрастния има ситуативно-личностна форма. Появата се случва към шестседмична възраст на детето. Преди това говорим за взаимодействие между възрастния и детето, в резултат на което се появява необходимостта, потребността от общуване. За потребността Лисина е убедена, че е уникална и има собствено съдържание – това е стремежът на човек да опознае себе си и другия, да оцени себе си и другия. Тази потребност не е вродена и реално възниква след раждането на детето. Лисина определя четири основни критерии за наличие на потребност от общуване: • внимание и интерес към другия човек; • емоционално отношение към него; • стремеж да се привлече вниманието на другия; • чувствителност към въздействията на другия. • Според нея непосредствено след раждането детето не проявява реално общуване, защото всъщност не показва активно участие. Възникването на потребността е пряко свързано с други фундаментални потребности – органични потребности ( от храна, топлина и др.) и нуждата от нови впечатления. Решаващо значение за възникването има „социалната ситуация на развитие”, която включва: • отношението на възрастния към детето – обикновено майката от самото начало се отнася към детето като към пълноценна и уникална личност; • практически сигнални връзки, които се установяват в режимните моменти – най-често по време на къпане, смяна на памперс, хранене; • атмосфера на общуване – създаването на тази атмосфера включва действия от страна на майката: повтаряне на звукове и действия на детето и поемане на ролята и на двамата партньори в общуването. • В тази ранна форма на взаимодействие с бебето майката говори с него така, сякаш то я разбира. Тя му се кара или го хвали за някои действия и отстрани това изглежда все едно бебето умишлено ги е изпълнило. В резултат от въздействието на тези фактори в поведението на детето последователно се появяват следните действия – поглед на детето върху лицето на майката и усмивка. • Детето започва да се усмихва, когато види майката пред себе си. Отначало се регистрира ответна усмивка, а след това – инициативна. Най- често усмивката възниква като отговор на ласкаво обръщение от страна на възрастния и чрез нея бебето му съобщава, че изпитва удоволствие. Тя е и средство за изграждане на отношения с хората или средство за общуване. За разлика от физиологичната усмивка, тази е насочена към конкретен човек и се определя като комуникативна или социална. 6 • Постепенно в поведението на детето се появява и инициативната усмивка, което е един от съществените признаци, по които съдим, че общуването с възрастния е създадено. Освен него, наличието на общуване между бебето и възрастния е нужно едновременно да присъстват и останалите признаци: • поглед в очите на възрастния – признак, характерен за триседмична възраст, който говори за наличие на активност на детето, насочена към възприемане на комуникативните въздействия на възрастните. Погледът изразява вниманието и интереса на детето към хората; • ответна усмивка като отговор на въздействията на възрастните. Тя се появява към края на първия месец и е емоционална реакция, която изразява удоволствието на детето от общуване с възрастния; • двигателно оживление, вокализации и други прояви. Това са инициативни актове от страна на бебето, с цел да привлече вниманието на възрастния към себе си; • стремеж да се продължи емоционалния контакт с възрастния, който се изразява в готовност на детето така да преустрои поведението си, че то да съответства на поведението на възрастния и да го провокира към повторна проява на положително отношение. Когато всички тези признаци са налице, приемаме, че същинското общуването на детето с възрастния е възникнало. Изтегляне 248.07 Kb. Сподели с приятели:
|