Психоболниците пред затваряне, нямат персонал

Във всеки един момент зад стените на психоболниците може да се пролее кръв, а болни пациенти да бъдат пуснати на улицата поради невъзможност да бъдат лекувани.

Това предупредиха вчера в Раднево директорите на 12-те държавни психоболници у нас. Причината е липсата на достатъчно медицински персонал заради ниското заплащане на труда в тези медицински заведение.

Директорите се събраха вчера в най-голямата психиатрична болница у нас в Раднево заради катастрофалното, по думите им, положение в поверените им болници. В отворено писмо до здравното министерство и министър Десислава Атанасова лекарите припомнят, че по-опасни са не затворените, а отворените психиатрични болници.

„Както преди, така и сега заплатите в психиатричните болници са много по-ниски от тези в центровете за психично здраве, което отново видяхме заложено в новия Колективен трудов договор между синдикатите и Министерството на здравеопазването", се казва в документа. Директорите настояват на първо време поне да бъдат изравнени заплатите в доболничните и болничните психиатрични служби.

Недостигът на персонал, особено на лекари със специалност и медицински сестри, е около 20 процента от стандарта, съобщиха те. По стандарт едно отделение с 10-40 легла трябва да разполага поне с трима лекари, двама от които със специалност, 1 психолог и поне 9 медицински сестри, но на практика това е непостижимо.

В момента 12-те държавни психиатрични болници у нас разполагат общо с 2433 легла.

Например в радневската психиатрия, където се лекуват 400 пациенти с различни психични разстройства, сега работят 12 лекари, а по норматив трябва да са 25-27 души, съобщи директорът на болницата д-р Тодор Толев.

Той предупреди, че не може да задължи никого от персонала да работи, след като не е в състояние да му осигури безопасни условия за труд.

„Ако стане беля между пациенти и ние не можем да я предотвратим поради липса на персонал, ние носим отговорност за престъпление по непредпазливост", предупреди той.

Онколозите ще искат да се повиши на 600 лв. и цената на сегашната пътека по химиотерапия, която е 475 лв. Тя бе намалена от януари 2012 г.

многопрофилната болница на Габрово не разполагат с никакви запаси. Това съобщи сестрата на младия мъж Венцислава Велчева. По предварителна преценка той се нуждае от поне 4-5 банки кръв.

В момента Денимир е с хемоглобин 44 и висока температура, което е животозастрашаващо състояние. Той страда от рядък вид чернодробен тумор, диагностициран преди 3 г., но в момента състоянието му изведнъж се влошило. За болницата в Габрово може да се дарява в самия град, в Кръвния център в Плевен и в болницата на Велико Търново. За съжаление дарената в София кръв няма да помогне в конкретния случай. Апелът е към хората от трите области, които са със същата рядка кръвна група. При даване на кръв се попълва документ, че тя е за Денимир Велчев.

Младият мъж е печелил литературна награда на издателство "Сиела" и сайта " Кафене", а също и конкурс за ораторско майсторство на английски език.

Станислава Христова има блеснали очи като на човек, преживял чудо.

Такива са и хората около нея - медици, роднини, приятели.

27-годишната варненка преживя два инсулта и беше в кома по време на бременността си. После претърпя операция на мозъка и възстановяване.

Станислава вече е майка за втори път, и пак на дъщеря.

Бебето се казва Мирослава - кръстено е на двамата най-важни мъже

в живота на младата жена.

Това е съпругът й Мирослав и неврохирургът д-р Мирослав Лилов от Военномедицинска академия, който направи спешната намеса след инсултите.

„Бебето само си реши датата - терминът ми беше за 3 септември. Но на 28 август през нощта водите ми изтекоха и се наложи да раждам", казва с усмивка Станислава. Тя вече може с помощ да сяда на леглото в стаята си в МБ АЛ „Св. Анна" във Варна.

Заради сложната картина на нейното здраве е родила със секцио.

„Случаят наистина е интересен, защото е първи такъв, с който се сблъскваме.

Преживени два инсулта и инвазивна операция по време на бременността - цяло чудо е, че самата бременност е успяла да се запази", казва д-р Стефан Скочев, завеждащ родилното отделение на болницата.

Той е израждал Станислава и първия път, когато по естествен път родила първата си дъщеря - Кристина.

Медиците във Варна са имали и други случаи на родилки, прекарали инсулт. Но със значително по-дълъг период на възстановяване.

Станислава Христова е бременна в 4-ия месец, когато се разхожда с дъщеря си в Морската градина. Изведнъж е пронизана от болка и пада в несвяст.

Тя получава първия си инсулт на 9 април. Докато лекарите в университетската болница „Св. Марина" коментират как да оперират бременната жена и чакат разрешение за финансиране от здравното министерство, Станислава получава втори инсулт.

Случая разшумява баща й Красимир Димитров, който започва да търси помощ от варненски медии.

Той недоумява какво се чака. От „Св. Марина" обясняват, че здравната каса не отпуска средства за ендоваскуларна операция след този тип инсулт. Проблемът е не само за Станислава, но и за десетки хора, претърпели тази форма на кръвоизлив в мозъка.

Освен това от болницата разпращат писма и търсят съдействие от неврохирурзи

от Европа.

Дори и светилата обаче мълчат и не се наемат да правят операция в главата на бременна жена.

Съпругът Мирослав и бащата запознават със случая д-р Мирослав Лилов -неврохирург от Военномедицинска болница с опит в този тип операции. Той пристига по спешност във Варна и успешно имплантира 7 платитени нишки и пружини, които държат кръвоносните съдове и не позволяват нов инсулт.

След раждането Станислава изглежда съвсем различно - изчезнал е жълтеникавият цвят на лицето й, очите й светят, въпреки операцията е свежа.

Все още след мозъчната намеса й се вие свят, но това е в рамките на нормалното. Хвали много д-р Стефан Скочев, при когото ражда за втори път.

Лекарят е впечатлен от добрата форма, в която е Станислава след преживените инсулти. Тя се дължи и на високопрофесионалната работа на лекарите от университетска болница „Св. Марина", където се лекуваше.

„Състоянието на Станислава наложи да се подготвим предварително, да се запознаем с историята на заболяването й и да проведем консултации с колеги, които са я оперирали и са участвали във възстановяването.

И добре, че го направихме по-рано, защото ето че бебето избърза. Появи се в 37-а вместо в 38-агестационна седмица. Така се наложи да работим наистина по спешност", казва д-р Скочев. С колеги анестезиолози са направили и предварителни тестове за

алергия към анестетици и антибиотици Медиците се радват, че раждането е минало с възможно най-минималния риск - травматичен и оперативен, и за майката, и за бебето.

Станислава се възстановява след секциото много добре. Бебето - също. Малката Мирослава идва на бял свят с тегло 2400 г и ръст 49 см. Има известно изоставане, но това е нормално, а и бебето се адаптира добре.

Д-р Стефан Скочев и анестезиологът д-р Георги Попов не са решили още дали ще опишат този случай като научен труд. Но със сигурност ще го коментират с колеги и ще го разказват на по-младите лекари.

Бащата Мирослав снове между болницата, общината и социалните институции. Има да урежда документи и за новороденото, и за каката Кристина. Семейство Христови преживяват двойна радост, защото по-голямата им дъщеря след дни ще бъде първокласничка.

„Аз нямам други думи освен късмет за това, което ни се случи", казва Мирослав.

„След два инсулта ето ти и второ раждане - честито - смее се Станислава. - Такъв е животът - трябва да се борим", вярва тя.

След дни майката и бебето ще се приберат във вилата в кв. Боровец на края на Варна. Те предпочитат малката къща, обградена с цветя, където царят тишина и чист въздух.

Случаят „Станислава" вероятно ще влезе не само в учебниците по гинекология и неврология.

Историята на фризьорката от Варна извади на показ много въпроси, свързани с лечението на инсулти у нас. Лично здравният министър Десислава Атанасова се ангажира по най-бърз начин да уреди финансиране за спасяването на Станислава.

До момента пострадалите от този тип кръвоизлив в мозъка сами са заплащали т.нар. консумативи - платинени нишки и спирали.

Само една от тях струва около 1200 долара. А на някои пациенти са нужни по 5 или 6. След спасяването на бременната жена Министерството на здравеопазването преразгледа практиката си по отношение на ендоваскуларното лечение на инсулт у нас. Вероятно до края на годината ще има клинична пътека, която да покрива разходите за този тип пациенти.

За семейството на Станислава все още е загадка защо здравната каса няма екстрена процедура за вземане на решение за спешни случаи като този.

От касата заседавали на 2 седмици -време, фатално за някои хора

Близките й се питат също защо няма ясен механизъм за откриване на нужния хирург-специалист. Защо е трябвало да се пишат писма до чужбина, след като такъв лекар практикува у нас.

Години преди Станислава да получи инсулт вследствие на мозъчна аневризва, тялото й дава сигнали, че нещо не е наред. Още преди първото раждане тя се е оплаквала от болки в главата, гадене, имала е припадъци. Когато отива на лекар обаче, я пращат да си прегледа очите.

Едно изследване със скенер на главата можеше отрано да открие тази малка бомба със закъснител, която носят мнозина и която един ден довежда до тежки поражения.


Д-р Антони Ненов - един от лекарите,

на които вярваме
Гинекологът не помни колко бебета е „направил"
АНИ ПАРМАКСИЗЯН

До обяд гледа на огромен HD монитор увеличени в пъти яйчници, маточни , кисти, миоми, а вечер се зарежда с филмите на култовите Люк Бесон, Куентин Тарантино и Емир Кустурица, защото "не са лесносмилаеми, сълзливи и суперсоциални, а носят различен поглед към нещата в живота".

През седмицата прави безкръвни АГ операции, след които пациентките се възстановяват много бързо, лекува ги, дава им шанс да забременеят, изражда бебета, а през уикендите прочиства съзнанието си с лов.

Не толкова заради тръпката да отстреля дивеч, а заради абсолютната тишина в гората, която го откъсва от забързаното и изпълнено с проблеми ежедневие.

Има две дъщери и нито една от тях не се казва Антоанета. Но пък няколко момчета са кръстени на него - 46-годишния Антони (Тони) Ненов, шеф на "Гинекология, ендоскопска хирургия и стерилитет" в столичната АГ болница "Шейново", един от водещите експерти по безкръвните гинекологични интервенции у нас.

Майката на един от Антоновците, вече голямо момче, била на 41 г., когато се обърнала за помощ към акушер-гинеколога. Дотогава не можела да зачене. След няколко инсеминации забременяла и го кръстила на "основния виновник" за щастието й, както му била обещала.

Друг Антон се появил на бял свят след много тежък кръвоизлив, който майка му получила във втория месец на бременността си. " Бях дежурен, на пръв поглед нещата бяха безнадеждни. Но видяхме, че ембрионът е запазен, има сърдечна дейност. Приехме жената в болницата, кървенето постепенно намаля, после дълго време лежа при нас под наблюдение", спомни си Ненов, който е кръстен на дядо си по майчина линия, също лекар.

Не помни на колко жени е помогнал да заченат и с присъщото си чувство за хумор

бърза да уточни „като лекар"

Но няма да забрави за жена, за която английските лекари били категорични, че единственият начин да забременее е чрез ин витро. При едно от завръщанията си в България тя се обърнала към Ненов. Той я оперирал безкръвно, отстранил изменения в маточните тръби и след няма и три месеца жената вече била бременна.

" След това роди и друго дете, и двете аз израждах. Има жени, които идват в кабинета само за да ми кажат: докторе, вижте, заченах, след като ме оперирахте. Или ми го казват, когато ме срещнат случайно по коридорите в болницата, вече постъпили за раждане.

Няма по-силен стимул за един лекар", категоричен е акушер-гинекологът, израснал до друга болница - Първа градска, на пъпа на София. Докато учил медицина, работил там три години - като санитар и сестра в хирургичното отделение.

Докторът, който се е занимавал като ученик с художествена фотография, говори със същия ентусиазъм и за начина, по който лекува пациентките - ендоскопската, безкръвна хирургия, развила се през последните двайсетина години.

За разлика от класическата операция при ендоскопската коремът на пациентката не се отваря. Правят се три до четири отвора с големина до 1 см. През единия се вкарва миниатюрна HD камера и всичко - органи, кисти, миоми, се гледат на голям монитор, увеличени в пъти. "Виждаш абсолютно всичко - до най-малки подробности, при класическата интервенция това не е възможно".

"Реже се" през друг отвор - с най-обикновена механична ножица, също миниатюрна, остриетата й са дълги от 3 до 5 милиметра, или с ултразвуков нож. Използват се и т.нар. биполярни колаголатори - ток, който протича само между остриетата на инструмента, се "запечатва" онова, което трябва бъде прерязано или отрязано. Не се правят шевове, не се поставят клипси в корема, ако става дума за кръвоносни съдове. "Опаковани" се отстраняват и кистите, без опасност клетки от тях да се разпилеят, особено когато има съмнение за онкологично заболяване.

"Заради ясния и точен образ, който имаш, и фините инструменти, които се използват,

правиш възможно най-доброто,

стига да го умееш. Без да нараняваш деликатните структури в гениталния апарат на жената, я лекуваш и възстановяваш способността й да забременее"., обяснява Ненов, който прави ендоскопски операции от 12 г.

Друго голямо предимство на безкръвната хирургия е бързото възстановяване на пациентките. Тъй като коремната стена не е срязана, тя е на крак часове след интервенцията. Престоят в болница е сведен до абсолютен минимум - два дни, а в по-леки случаи - само нощта след интервенцията. За седмица се възстановява напълно и води нормален живот.

"Плюсовете на ендоскопската хирургия са много, недостатъци реално няма. Основният проблем у нас е, че макар да се прави на доста места, не са препоръчва на жените и не се практикува масово от повечето лекари, защото не я владеят. Старая се

да привличам млади колеги, които специализират АГ, към този вид хирургия, защото това е бъдещето и това е най-доброто за пациентките", категоричен е Ненов.

Прави безкръвни операции от началото на 2000 г., когато в "Шейново"се създава отделение по ендоскопска хирургия. Приели го на работа в болницата две години по-рано, след като завършил специализацията си в "Майчин дом"." В началото оперирахме безкръвно само по-леките случаи. Постепенно създадохме екип, натрупахме опит, посещавахме много форуми в Европа, за да видим как се правят нещата в действителност, а не по учебник. Вече разполагаме с много по-модерна апаратура. Напредвахме стъпка по стъпка, вече прилагаме този метод при всички патологични гинекологични изменения", изтъка Ненов, който оглавява отделението от две години.

С безкръвните интервенции в корема (лапароскопии) се действа при извънматочна бременност, без "да махаш половината органи на жената, за да спасиш живота й", миоми на матката, ендометриоза, всички видове кисти на яйчниците и при възпалителни изменение на маточните тръби. При онкологичните заболявания така се отстранява матката и прилежащите й структури. Другият вид безкръвни интервенции - през вагината се влиза в матката (хистероскопии), се използва при кръвотечения с неясна причина, полипи по лигавицата, вътрешни миоми и вродени изменения.

"Това не означава, че класическите коремни операции са загърбени. Но се прилагат по-рядко, в напредналите АГ клиники максимум до 20% от случаите. Всички останали интервенции се правят безкръвно", обясни Ненов. Самият той прави такива по 4-5 на седмица.

Докторът се надява час по-скоро и у нас те да се изполват и за диагностика - при онкологични заболявания, при стерилитетни двойки. Така, както се прави в най-голямата университетска болница и най-голямата АГ клиника в Европа - "Шарите" в Берлин, където е специализирал два пъти. Там освен материалната и техническата база, индивидуалното отношение към всеки пациент, утвърдените специалисти на не повече от 35 г., го впечатлила и липсата на често срещания у нас хаос

"Всеки знае какво трябва да направи, прави го перфектно, без да се бърка в работата на другия. Пъзелът е подреден, докато при нас го подреждаме всеки ден", разказа Ненов с горчива усмивка. Знае как се реди пъзел със своите възможности и опит и затова ще участва в конкурса за директор на "Шейново".

"Мина почти година от трагичните инциденти, достатъчно време, за да видим, че нещата не се оправят. Трябва радикална промяна, за да си върнем доверието на хората", убеден е Ненов - един от лекарите, на които българите вярват и чиито имена вестник "24 часа" събра в специална книга. Ще се кандидатира за поста не защото предпочита да е администратор, а защото е уверен, че може да промени нещата към по-добро.


Остра криза за кадри в психиатричните болници

Основният проблем с липсата на персонал е ниското заплащане
Психиатричните болници у нас имат спешна нужда от персонал. Това стана ясно от думите на д-р Тодор Толев вчера, управител на държавната психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево. Според него спешно са нужни нови кадри, за да се запушат дупките.

Основната причина е ниското заплащане, категоричен бе Толев. Заплатите в болницата, която той управлява, са по 500 лв. за лекарите и 400 лв. за медицинските сестри. Управителят е убеден, че възнагражденията там трябва да станат поне сходни на тези в другите болници.

В момента в болницата в Раднево работят 12 лекари, 67 медицински сестри и двайсетина санитари. В добрите времена болницата имаше 21 лекари. Понякога на две отделения има една медицинска сестра, разказа Толев. Той изтъкна, че има пациенти, които представляват риск за обществото. Трябва да осигурим безопасността и на самите пациенти, а с толкова малко персонал това не може да се постигне, обобщи директорът.

Идентична била ситуацията и в Ловеч, където се намира единственото отделение за осъдени на принудително лечение луди, извършили тежки престъпления - убийства и дори канибализъм. В Церова кория пък за 140 пациенти се грижели само 5 лекари при щат от 8.

Преди дни за проблема с персонала в психиатричните клиники алармира и д-р Цветослава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница в Нови Искър. "Проблемът е, че реформата в психиатричната сфера така и не се случи. Изобщо няма реформа и всъщност финансирането на психиатричните болници е една брънка от веригата. Има нужда от цялостна структурна реформа, много дълбока, която да постави психиатрията в условията на XXI век. Спешно трябва да се промени финансирането на психиатричната здравна помощ, което не е добро, прави се по стар начин и дискриминира болници спрямо другите лечебни заведения", коментира Гълъбова. Тя посочи, че в сектора са направени само 20% от заложените промени. "През 2009 г. бяха направени промени в Закона за психичното здраве за създаване на единен национален регистър на психично болните. Все още такъв регистър обаче няма. Ние нямаме информация, не знаем колко души очакваме да се разболеят от социално значимите психични болести. Колко ще струват тези хора на държавата, защото това са много скъпи заболявания", каза директорката.

Гълъбова заяви, че спешно трябва да се вземат мерки за реформа в психиатричната сфера, тъй като базите са стари и няма достатъчно квалифициран персонал за работа с психично болни. Според нея ако не се започне в спешен порядък работа по проблемите на психично-здравната помощ, положението ще стане страшно, защото тези пациенти са единствените, които поради болестта си могат да имат общественоопасно поведение.

Около 700 000 българи, според специалистите, имат някакво психично отклонение. Някои са в съответните заведения, които обаче също нямат пари, и мнозина са си на улицата. Всеки ден човек може да срещне "тихи" луди, които често нямат лекарства, нямат дом и близки, които да помагат денонощно в "отглеждането" им. Не били опасни казват. Какво от това, като все повече са тези, които си говорят сами, спорят на висок глас със себе си, бистрят политика (в интерес на истината, понякога имат много точни наблюдения - "Луд, че му е лесно..."), удрят неочаквано някого, плачат. Толерантно премълчаваме изблиците им и в превозното средство се преместваме по-далеч от тях...

Проблемът го има в цял свят, държавите дават луди пари, за да се справят с него. А у нас трудното всекидневие го множи и учетворява, но мерки няма. Не защото няма медикаменти за лечение, но защото вече няма доктори, които да ги изпишат. Няма подходящи клиники и нужните легла в тях, защото психиатрията не е печеливша дейност и много директори на лечебни заведения я свиват до санитарния минимум. И най-вече, защото психиатричната помощ се плаща от държавния бюджет. Крайно оскъдно. Затова и липсата на кадри се подклажда от ниското заплащане на лекарите и сестрите, които - демотивирани, емигрират от страната. Медицинският персонал в държавните психиатрични болници е най-ниско заплатен в сравнение с всички останали в системата, твърдят специалисти. И предупреждават, че в един момент може да се наложи закриване на медицински заведения, просто защото няма да има кой да лекува болните.

За неблагополучията в системата доктори изтъкват и неадекватното поведение на МЗ и Българския лекарски съюз. Министерството например неглижирало психиатричната помощ, защото министрите имали друга специалност... Иначе си има и Световна харта за правата на психично болните. У нас проблемът психично болни ще става още по-тежък и заради очакваните демографски проблеми, все по-нарастващата агресия в самото общество. И "тихите" луди, и агресивните болни са риск за обществото - ако те не получават необходимата помощ и лечение, има опасност и за тях самите, и за околните. Ако нехайството към проблема у нас продължи, много скоро към "тихите" луди спокойно можем да се присъединим всички...

"Операцията" представлява интервентна процедура, при която се имплантират ресинхронизиращи устройства с електроди в сърцето на пациентите. В работата си проф. Ритер използва специфични водачи, които да позволят достъпа до съответните камери на сърцето за поставяне на имплантанти, защото оперира пациенти със сериозни запушвания на коронарните синуси към сърцето. По тази причина, както и заради изискването на специфични медицински умения и опит тази методика не се практикува рутинно в България. Лечението се прилага при болни със специфични анатомични особености на коронарната система.

При ресинхронизиращата терапия у нас досега са използвани рутинно стандартни водачи за достигане до мястото за поставяне на съответния имплантант в сърцето.

Резултатът от новия метод на лечение е значимо подобрение в степента на сърдечната недостатъчност на пациентите, което намалява престоя им в болниците, както и разходите за тяхното лечение.

Един от първите симптоми на сърдечната недостатъчност е уморяемостта. Друга типична проява на заболяването е събирането на течности в организма - може да се образуват отоци по краката или в корема. Ако насъбраната течност се концентрира в белия дроб, болният получава недостиг на въздух и задъхване. Всичко това може да доведе до повишено уриниране, особено през нощта. Не на последно място, натрупаните в черния дроб и червата течности провокират прилошаване, болки в корема и понижаване на апетита.