Борисов си приписа за заслуга и продължителността на живота

Без да се церемони, премиерът Бойко Борисов си приписа като заслуга и увеличението на продължителността на живота у нас, цитирайки несъществуващи данни. Правителството на ГЕРБ е увеличило продължителността на живот в България с цяла година за последните 3 г., твърди той на последното заседание на МС. Борисов обаче се позовава на още неизлезли данни на Евростат, тъй като европейската статистика е изчислила продължителността на живот само до 2010 г., т.е. едва година и половина от управлението на ГЕРБ. Освен това данните от години сочат удължаване на живота на българите, а скокът с 1 година е от 2006 г. до 2010 г.

"За трите години наше управление с една година средно се е вдигнала продължителността на живота в България", обръща се Борисов към здравния си министър Десислава Атанасова. "Да, точно така е. И аз се радвам, че от сектор "Здравеопазване" има нещо, с което да се похвалим. Действително статистиката на Евростат е положителна. През 2006-2007-2008 г. са били съвсем различни тенденциите. От 2009 г. насам се увеличава продължителността на живота", обяснява Атанасова.

Бойко Борисов се сеща за постижението, докато разказва за активността на земеделския министър Мирослав Найденов по качеството и етикирането на храните. Борисов обяснява за т.нар. "добавка палма" и настоява Десислава Атанасова да започне информационна кампания за вредата от нея. "Защото от тези добавки всичко се отделя директно като шлака на сърцето. Обяснете го хубаво. Нямаме против, но на продукта да пише, както на цигарите - "Вредно за вашето здраве", а който иска, да си го купи", нарежда премиерът.

В сайта на Евростат обаче данните са доста по-различни. Те датират от 2004 г. до 2010 г., а тенденцията на леко увеличение е отпреди ГЕРБ да дойде на власт. За 2004 г. и 2005 г. очакваната продължителност на мъжете например е 69 г. Но от 2006 г. непрекъснато расте и е съответно 69.2 г., 69.5 г. (2007 г.), 69.8 г. (2008 г.), 70.1 г. (2009 г.) и 70.3 г. (2010 г.). При жените през 2004 г. и 2005 г. също има задържане на 76.2 г., но след това започва отново ръст - 76.3 г. (2006 г.), 76.7 г. (2007 г.) и 77 г. (2008 г.) При управлението на ГЕРБ обаче отново е отчетен застой от 77.4 г. за 2009 г. и 2010 г. Т.е. и за двата пола продължителността на живот се е вдигнала с година, но от 2006 г. Тя обаче остава сред най-ниските в ЕС, като при жените сме последни заедно с Румъния, а при мъжете по-зле са само Литва, Латвия и северните ни съседи.
Смъртност

Затова пък показателите на България за смъртността са отчайващи - 970.2 на 100 000 лица за 2010 г. Това е най-високата смъртност в ЕС, отчита Евростат. Тя е почти 2 пъти по-висока от повечето страни в ЕС и далеч от средната за 2009 г. - от 600.6 на 100 000. Тук при управлението на ГЕРБ дори е отчетено увеличение, тъй като през 2009 г. смъртността е била 965.1 на 100 000 души.

77.4 г. е продължителността на живота на жените в България и през 2009 г., и през 2010 г., според Евростат


ГЕРБ не е на едно мнение със себе си

Доходността на Сребърния фонд е приемлива на фона на риска и е еднаква с тази на валутния резерв
ГЕРБ-ерите в бюджетната комисия на парламента са стъписани от последното развитие на проекта за поправки в Закона за Сребърния фонд, които чукат на вратата им. След като Дянков измуши проекта си през Министерския съвет „без забележки", както казват търговците на стари коли, дойдоха, меко казано, „забележките" на Европейската централна банка. А те, на сдържан дипломатически език, забраняват основния акцент в предлаганите от финансист №1 промени -инвестирането на средства от фонда в български държавни ценни книжа. Писмото на Марио Драги вкара Бойковите бюджетари в дълготраен ступор и в момента журналистическият интерес какво ще правят с незаконните поправки на закона ги кара не само любезно да отклоняват въпросите, но и да се крият. Явно чакат да потече информацията отгоре. Знаем, че информацията е в течен вид, само трябва Бойко да посочи улея. За да се изсипе манната небесна на пределната яснота и да се вдигнат ръчичките за правилното решение.

Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова категорично отказва да говори по темата: „Що е то Сребърен фонд и имат ли поправките „Дянков" почва у нас?". Настоятелно търсена на редакторите на „БАНКЕРЪ" вече втори месец, с покана за интервю и изпратени предварителни въпроси, тя пунтира върхова заетост.

Заместникът й, Димитър Главчев, след като разбере за какво го търсим, също минава в нелегалност. Ни дума, ни вопъл, ни стон, както е казал поетът.

Сал едно младо ГЕРБ-ерче, което членува в бюджетната комисия, се осмели да промълви нещо. Под смъртна заплаха да не го издаваме, то каза следното: „Ако преди имаше колеги, които бяха склонни да заобиколим предупрежденията на БНБ и Комисията за финансов надзор, становището на Европейската централна банка няма как да бъде неглижирано. Напълно съм убеден, че инвестирането на част от Сребърния фонд в български ДЦК е прехвърляне от единия джоб в другия, при това с трайни негативни ефекти. Друг е въпросът, че, както отбелязва и в писмото си гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги, капиталовият пазар у нас, който е твърде малък и лесноманипулируем, ще се изкриви."

Депутатът ни довери, че скоро проектът за промени в Закона за Сребърния фонд няма да бъде гледан в бюджетната комисия. „Първо,трябва да го изчистим, което предполагам ще стане съвместно с финансовото министерство. Аз лично съм убеден, че трябва да отрежем възможността да се инвестира част от кеш парите за пенсии в български ДЦК."

Да, но това ще обезсмисли поправките на Дянков въобще, защото основната им цел е той да сложи ръка на парите, гарантиращи бъдещите пенсии, както „прибра" парите на пенсионните фондове, излишъка на НОИ, парите от Здравната каса. Както ошушка държавните фирми и стопи фискалния резерв.

По-старите съпартийци на младока обаче като че ли не са единодушни със себе си. Те са по-склонни да подкрепят Дянков, въпреки че някаква си там Европейска централна банка е против неговото умотворение. Но вече съзнават, че след като тази институция се бърка във вътрешните работи на България, т.е. - на ГЕРБ, редно е лидерът й да каже „допустимо" ли е това!

Опозицията в бюджетната комисия обаче има единно мнение и държи да го налага.

Бившият финансов министър и сега член на Комисията по бюджет и финанси Пламен Орешарски каза специално за „БАНКЕРЪ", че няма никакъв смисъл да се подкрепят каквито и да било промени в Закона за Сребърния фонд. „Когато преди години приемахме закона, това стана след жестоки дебати, в резултат на които имаме един компромисен за времето си вариант. Няма да позволим на Дянков да харчи

фонда за български държавни ценни книжа или такива на български компании", каза Орешарски.

Според финансиста доходността на Сребърния фонд е приемлива на фона на риска, който е препоръчителен за него. „Та това е на практика доходността на валутния ни резерв, която никой досега не оспорва", каза Орешарски. (Припомняме, че парите са на едно- и тримесечни депозити в БНБ" при годишна доходност, ненадхвърляща 0.5 на сто.)

Ексминистър Орешарски е силно заинтригуван от това колко пари от приватизация, концесисии и излищъци от миналата година ще влязат в Сребърния фонд. По закон това трябва да стане до 31 май тази година.

По време на парламентарния контрол преди седмици Дянков заяви, че парите от продажбата на

„Булгартабак" са в БНБ и до 31 май ще отидат в Сребърния фонд. Очакват се около 200 млн. лв. постъпления, за да се закръглят намиращите се все още там на 2 млрд. лева.

Според други опозиционни депутати от бюджетната комисия ГЕРБ-ерите „много мърморят", че Дянков ги постави в ситуация на „избор без избор", както е известно в психологията. Те разбирали, че Марио Драги „им извива ръцете", но за всеки случай щели да чакат да им се каже какво да правят от този, който ги нарича „моите депутати".

Независимите народни представители са приели зависимостта на решението си от аргументите на ЕЦБ, БНБ и КФН. Бившият човек на Яне Янев, сега независим -Дарин Матов, каза за „БАНКЕРЪ" следното: „Скоро няма да гледаме

готвените промени в инвестиционната политика на Сребърния фонд. Проектът трябва да се прецизира с оглед на становището на Европейската централна банка. Аз лично смятам, че трябва да отпадне възможността да се инвестира кеш в български държавни ценни книжа. Обратното - делът на инвестициите в чуждестранни ДЦК трябва законово да се увеличи."

„Вечният балансьор" също е „против", „финансовият министър Симеон Дянков най-вероятно няма да пристъпи към инвестиране на част от парите в Сребърния фонд в държавни ценни книжа, което би поставило под съмнение финансовата стабилност на страната", прогнозира заместник-председателят на икономическата комисия и член на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев. Той дори заплаши, че ако пра-

стабилността на лева.

„В контекста на тази трайна тенденция за три години ГЕРБ натрупа над 10 % бюджетен дефицит и до края на мандата тези пари ще станат 8 млрд., а процентите - минимум 12 на сто. В момента фискалният резерв е останал на санитарния минимум", подчерта Цонев.

Депутатът припомни обаче за „ефекта на пеперудата" и предупреди, че всяко непремерено действие дава много високо отражение и ефектът се мултиплицира. Затова, според него, е добре да се преустанови дискусията по отношение на промените в закона за т.нар. Сребърен фонд. Правителството да излезе с позиция, че няма да предприеме този ход, за да се успокоят пазарите и да могат да се емитират еврооблигациите при нормални условия.

Чавдар Цолов

МВФ - усмирителната ризница за ГЕРБ

„Споразумение е МВФ, без да смятам, че е панацея, то може да има друг характер, не под формата на помощ", такъв е очертаващият се изход, според депутата от ДПС Йордан Цонев. По думите му споразумението ще има по-скоро характер на сигнал към финансовите пазари, че в България нещата са под контрола на един супервайзер, който дава оценки. „И когато този супервайзер на всеки шест месеца дава положителна оценка, финансовите пазари са по-спокойни, отколкото ако я дава финансовият министър. Дали пък точно това не е крайната цел на Дянков. Ако се съди по някои негови действия, не е изключено.

Пазарите не вярват на думите на министрите, няма значение дали е Дянков, или някой друг", каза още депутатът. Той допълни, че те вярват на рейтинговите институции - но вече относително, и на международните финансови институции.

Цонев се присъедини към думите на заместник-председателя на бюджетната парламентарна комисия Румен Овчаров, който дни преди него коментира, че МВФ е необходим, за да вкара „икономическата и финансовата ни политика в

онова русло, в което тя е вървяла допреди идването на ГЕРБ на власт".

„ГЕРБ има нужда от усмирителна риза. Иначе догодина, който ще дойде да управлява България, ще бъде в изключително тежка ситуация", каза

Овчаров.

„Препоръчвам да се помисли и за договаряне на гъвкава кредитна линия от МВФ (т. нар. FCL), която се дава само на финансово стабилни икономики", препоръча преди два месеца и Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор. „Такава например получиха Полша и Мексико. Тя би могла да се използва за повишаване на резервите на страната, но не може да служи за плащане на правителствен дълг и за финансиране на дефицит" -добави той.

Този инструмент се дава само на нискорискови държави и ще донесе по-висока репутация на България, ще повиши доверието на инвеститорите, ще намали рисковата ни премия и цената на финансиране, когато дойде моментът за емитиране на външен дълг, обясни шефът на надзора.


Парите на здравната каса напускат столицата

Десетки милиони от софийските болници ще радват областни лечебници
Новият управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков реши да докаже на дело, че ръководената от него институция рязко ще завие по пътя на прозрачността. В „мрачните" времена по време на управлението на д-р Нели Нешева методиката на разпределение на парите между болниците бе пазена по-строго и от римокатолическия папа, което пораждаше доста основателни съмнения, че публичните почти 1.2 млрд. лв. се разпределят под въздействието на мощни лобистки интереси. Сега с един удар Цеков се опита да разсече възела и на страницата на НЗОК се появиха едновременно окончателните бюджети на болниците за 2012-а и разходите им за предишната година.

Безспорно това е крачка напред към проследяването на пътищата на парите от здравни вноски. Защото, като данъкоплатци, имаме право да знаем дали личните ни средства подпомагат оцеляването и развитието на важни за здравеопазването ни лечебници, осигуряват лекарските заплати и новата апаратура, или потъват някъде в чужди и дълбоки джобове. От друга страна, здравната каса най-накрая даде индикации, че е способна да се вслушва в други мнения и да ги приема. След като бяха оповестени прогнозните бюджети, имаше протести, че в играта липсва феърплей и някои клиники (и в държавния, и в частния сектор) неоправдано ще вземат пари, които по никакъв начин не биха могли да изработят. Този път ръководството на НЗОК се намеси адекватно и след срещи с директорите на районните каси, управителите на болници и представители на лекарското съсловие анализира първоначалните си разчети и ги коригира, като все пак се вмести в съществуващата финансова рамка.

Какво прави впечатление от окончателната (засега) редакция на годишните прогнозни стойности? Сериозно намалени са бюджетите за 2012-а на някои от големите столични мастодонти. Така „Св. Анна", по-известна като Окръжна болница,

ще Вземе с почти 4 млн. лв. по-малко вместо първоначалните 28.12 млн. лева. През миналата година там са усвоили 29.37 млн. лв., което на практика значи, че

реалният дефицит, с който трябва да се справи ръководството, надхвърля 5 милиона. Друг пример за „игра с числата" надолу е „Пирогов". За болницата на д-р Димитър Раденовски бяха заделени 45.5 млн. лв. и увеличението би било резонно с оглед на мащабните ремонти, които текат в спешния институт на София. Но според окончателния вариант „Пирогов" ще вземе 38.1 млн. лв., като в бюджета ще липсват около 5.5 млн. лв. в сравнение с 2011-а.

Военномедицинска академия бе договорила почти 26 млн. лв., които се стопиха до 22.82 милиона. МБАЛ „Св. Иван Рилски" пък вместо да изразходва 10.7 млн. ще разполага с 9.93 млн. лева. Най-сериозно орязана ще е „Св. Екатерина", където при първоначално одобрени 28 млн. годишно ще получат 22.82 млн. лева. Последните три лечебници ще харчат общо почти 13 млн. лв. по-малко спрямо година по-рано. Съвсем резонно бяха орязани с 6 млн. лв. и парите на Пловдивската университетска болница „Св.Георги", но те пак надхвърлят 62 млн. лева. Лечебници, които се смятаха за близки на депутати

от управляващото мнозинство на ГЕРБ и на първо четене имаха завишени ставки, също бяха „свалени на земята", явно за да не се създава излишно напрежение в сектора. Болницата в Лом „Св. Николай Чудотворец", ръководена преди време от сегашния директор на здравната каса д-р Цеков, вместо 6.8 млн. лв. ще получи с 800 хил. лева по-малко. Русенската многопрофилна болница, допреди месец управлявана от назначения за заместник здравен министър д-р Минчо Вичев, ще работи с окончателен бюджет от 16.9 млн. лв., а не с прогнозните 18.2 млн. лева. От болницата в Дулово, където е родена здравната министърка Десислава Атанасова, по същата схема бяха „изтеглени" повече от 300 хил. лева. Клиниката „Скин системс" в софийското с. Доганово, чието име бе спрягано в някои медии като „пластичния рай" за висши служителки на НЗОК, няма да се облажи с първоначално планираните 1.22 млн. лв., а ще харчи само 847 хил. лева.

Голяма част от орязаните пари се насочиха по оста столица-провинция. Сред облагодетелстваните болници се оказаха плевенската университетска „Д-р Г. Странски" с общо 26.5 млн. лв. бюджет, както и тези в Карнобат и Добрич. Все пак в случая е необходимо да се уточни, че при следващите в края на всяко тримесечие ревизии на експертите от касата е възможно финансирането на някои лечебници бъде променено в посока нагоре или надолу.

Частично бяха коригирани и някои несправедливости на регионален принцип

които си вървяха в здравеопазването ни с години. За РЗОК в Пазарджик парадоксално бяха одобрени 42 млн. лв., колкото за областни центрове като Бургас и Стара Загора, но сумата все пак разумно бе орязана до 37.4 млн. лева. От „операцията" спечелиха Бургас, Враца, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Хасково и Шумен. Болниците там ще си разделят общо над 211 млн. лв., или с почти 14 млн. повече от отредените им за 2011-а.

Въпреки постигнатия напредък въпросът със справедливото разпределяне на средствата съвсем не е генерално решен. Все още липсва единна и на 100% точна методика за калкулиране на болничните разходи, която здравната каса да ползва. Стои си и проблемът със статута на лечебниците като търговски дружества, което ги спира да огласяват детайлна информация за делата си. Затова нито общественият контрол над харченето на публични пари е възможен, нито НЗОК е в състояние да следи достатъчно изкъсо какво се случва в болничните стаи. И се получава така, че някои от предлагащите качествено лечение по високи медицински стандарти биват пренебрегвани, а други печелят от ситуацията. Все още се срещат добре субсидирани болници, които не притежават необходимите лекари и апаратура да работят по определени клинични пътеки, но ги изпълняват с неправомерно взето разрешително, надписват дейност и просперират. Примерите не са един и два. И може би е време да се променят нормативните разпоредби, за да излезе здравеопазването ни от скривалището, в което политиците го вкараха.


Развъртяха метлата в НЗОК
В Националната здравноосигурителна каса предстоят структурни и кадрови реформи, като много от досегашните началници, изглежда, ще си тръгнат. Първа изгоря станалата популярна напоследък шефка на дирекция „Лекарствена политика" Калина Пенчева, която е получила предизвестие за отстраняване

от длъжността. Целта на новото ръководство е да сформира собствен екип, като всички, смятани за близки до бившата управителка д-р Нели Нешева, най-вероятно ще бъдат „помолени" да напуснат.

Пенчева активно участваше в преговорите за договаряне на отстъпки между НЗОК и доставчиците на лекарства и дори

информираше здравната комисия за прогреса им. Цеков изтъкна, че ведомството има нужда от друга визия за лекарствената политика и затова ще се раздели с Пенчева. Интересното е, че името на Калина Пенчева бе едно от най-спряганите за управител на касата, преди депутатът от ГЕРБ да поеме управлението й.

Законопроектът за прелицензирането на доброволните здравноосигурителни дружества в застрахователни на практика ще преразпредели пазара на тази услуга. Част от тях ще изчезнат, а други ще се слеят. В момента здравните фондове са двадесет и разпределят годишен пазар от 40 млн. лв.

Прогнозата за промяната направи вчера пред „Труд председателката на асоциацията на доброволните здравноосигурителни дружества д-р Мими Виткова. Поводът е предложението на вицепремиера Симеон Дянков и на здравната министьрка Десислава Атанасова дружествата да се пререгистрират в застрахователни.

„С това предложение за промени в Закона за здравното осигуряване

държавата чисто административно преразпределя годишен пазар от тези 40 млн. лв.", каза д-р Виткова. Според нея след това няма да има и гаранция, че тези пари ще отиват за здравеопазване.

Преди броени дни Дянков и Атанасова оповестиха исканата промяна с мотива, че на27януари 2012 г. България е получила становище на Европейската комисия по

стартирала вече процедура (и то във фазата преди даването ни на съда на ЕС) за нарушение на евродиректива. Според нея до края на годината всички здравни фондове трябва да станат застрахователи. В противен случай България ще отнесе солена финансова санкция. „Само че през ноември т.г.

ще влезе в сила нова директива, която допуска изключения от прелицензирането, стига фондовете да отговарят на определени изисквания", контрира д-р Виткова. А именно: ако дружествата имат малък обем на дейност -до 5 млн. евро годишен премиен приход през три последователни години, те не подлежат на регулация от директивите за застраховането. „Никой от нас няма такъв приход", подчерта д-р Виткова.

Другото изискване, за да „влезем" в изключенията, е всеки фонд да е с до 25 млн. евро резерв (става дума за гаранции за финансовата стабилност на дружеството). И 20-те дружества са под тази граница. „Т.е. може да използваме изключенията, а не да правим промени", смята бившата здравна министърка. Независимо от новите и старите евродирективи заради навремени действия на страни като Германия, франция, Дания, Испания, Ирландия и др. в тях и до ден днешен работят доброволни дружества.


Бойко Борисов вдигна с година живота

Статистиците учудени, по техните данни са 4 месеца
Светослав Метанов

За трите години управление на ГЕРБ с една година средно се е вдигнала продължителността на живота в България. Това казва премиерът Бойко Борисов по време на заседанието на правителството тази сряда. “Да, точно така е и аз се радвам, че от сектор “Здравеопазване” има с нещо, с което да се похвалим”, добавя здравният министър Десислава Атанасова.

От стенограмата на заседанието става ясно, че Атанасова се позовава на данни на европейската статистическа служба Евростат, според които от 2009 г. продължителността на живота у нас се увеличава. Това била нова положителна тенденция, за разлика от предходните 3 години, смята министърката.

Цитираните числа от Борисов и Атанасова се разминават сериозно с реалността, показа справка на “Труд” с данните за населението на Националния статистически институт (НСИ). Именно те се подават на базираната в Люксембург европейска служба, която не прави собствени изследвания, а само събира подадените числа от националните статистически служби в 27-те държави от ЕС. Тоест цялата информация за демографията у нас е само и единствено на НСИ.

Изчисляването на продължителността на живота във всички европейски държави се прави на тригодишни периоди със застъпване. Според най-новите данни на НСИ, обявени само преди седмица, очакваната средна продължителност на живота за децата, родени в периода 2009-2011 г., е 73,8 години. За мъжете е средно 70,4 години, а при жените - 77,4 години. Спрямо предходния период 2007-2009 г. средната прогнозирана продължителност на живота наистина се е увеличила, но не с година, а само с четири месеца.

Експертите от НСИ, с които “Труд” се консултира, останаха учудени от цитираните данни от премиера. Някои от тях искрено се развеселиха, но отказаха официален коментар. Те само уточниха, че тенденцията за повишаване на продължителността на живота не е нова, а дългогодишна и е общоевропейско явление. Според данните на НСИ средната продължителност на живота се е увеличила с 3 г., но за 22-годишен период (1990-2012 г.).

Всъщност българите са на едно от последните места по средна продължителност на живота. Средностатистическият мъж, роден в ЕС през 2009 г., се очаква да живее 76,7 г., което е с 6 години повече от прогнозите за представителите на силния пол у нас. Българката също се очаква да живее с 5 г. по-малко от средното в ЕС.