1. Предмет на дисциплината Медицина на бедствените ситуации. Медицински и медико организационни проблеми
Изтегляне 0.64 Mb.
|
Лечение през латентния период. седативни средства и витамини (В, С, Р и т.н.) Лечение във фазата на изразена клинична картина. Осигуряване на антисептичен режим и профилактика на инфекциозните усложнения - анатибактериални препарати, сулфонамиди, широкоспектърни антибиотици. Други профилактични мероприятия: промивка на устната кухина с антисептичен разтвор, намаляване на парентералните въвеждания на медикаменти. Лечние на инфекциозните усложнения:
Борба с хеморагичния синдром:
Борба с токсемията:
При оформен гастро-интестинален синдром:
Лечение във фазата на обратно развитие:
27. Лъчеви изгаряния. Лъчевите изгаряния възникват при външно облъчване с йонизираща радиация и при въздействие върху кожата на радиоактивни отлагания.
Има 4 степени на кожни поражения Първа степен (дерматитис суберитематоза) – възниква след облъчването с 8 Gу (800 рада); появява се временна епилация и лющене на кожата; възстановяване до края на Зия месец; Втора степен (дерматитис еритематоза) – възниква при облъчване с доза 8 - 10 Gу (800 - 1000 рада); поява на еритем към 14ия ден; оток на кожата и инфилтрация; парене и сърбеж в засегнатия участък; временна епилация; След острата фаза - продължителна десквамация и хиперпигментация; Трета степен (дерматитис булоза) – развива се след облъчване с 10 - 15 Gу (1000 - 1500 рада); появяват се везикули и були; манифестира се на 6ия - 10ия ден след облъчването; везикулите в началото съдържат серозна течност, по-късно с гнойно съдържание; наблюдава се още: оток на кожата, инфилтрация, силна болезненост, повишена температура, лимфаденит; продължителен период на заздравяване; кожата остава суха, атрофична, с хиперпигментация и депигментация; Четвърта степен (дерматитис улцерроза) – възниква при облъчване над 15 Gу (1500 рада); образуване на везикули на Зия – 4ия ден; бързо развитие на дегенеративни процеси и некроза във всички кожни слоеве; увреждане на подлежащите тъкани. Изявява се с: силни болки, смутено общо състояние, повишена температура, регионален лимфаденит. Образуваната язва е заобиколена от цианотична, оточна кожа, с неравномерно пигментиране. 3аздравяването е бавно, понякога язвите не заздравяват; При много високи дози - развиване на суха гангрена. С увеличаване на дозата пораженията на кожата не се увеличават по площ, а в дълбочина и може да достигне до костите. Описаните кожни увреждания при еднократно облъчване са сходни с тези при многократно облъчване с по-малки дози. При заздравяване на язвите се образуват атрофични белези, които се разязвяват лесно. След преминаване на острите процеси в късните фази (особено след 5та година) - увеличена честота на кожен рак, главно сквамозен. Лечение – труден и бавен процес включващ:
28. Методи за декорпорация. Декорпорация – извеждане от организма на РАВ, когато дозата превишава допустимите. Преди това трябва да се уточни: вида на инкорпорираното вещество, количеството му, път на постъпване, начало и край на постъпване, общо състояние на пострадалия, дозата получена от облъчването, съпътстващи не радиационни въздействие, дозата гама облъчване. Методи Неспецифични – механично отстраняване на веществата от входната врата
Специфични
29. Йодна профилактика. Най-ефикасният метод за защита на щитовидната жлеза от радиоактивните изотопи на йода в ранните фази след ядрени аварии. Блокира или редуцира натрупването на радиоактивен йод в щитовидната жлеза, чрез разреждане на атомите му в голямото количество нерадиоактивен йод.
Йодната профилактика няма защитен ефект при външно облъчване на щитовидната жлеза или инкорпорация на други радиоизотопи. СЗО предлага следната дозировка на стабилен йод (еднократен прием):
Продължителността на йодната профилактика зависи от:
Химични форми на стабилен йод - прилага се като: калиев йодид, калиев йодад, в краен случай като йодна тинктура (5% спиртен разтвор). Калиевият йодид има някой предимства - по-дълъг срок на съхранение.
Странични ефекти - твърде нисък риск
30. Организация на хигиенно-противоепидемичното осигуряване при бедствени ситуации – определение, цел и основни задачи. Хигиенно-противоепидемично осигуряване Определение – система от организационни, профилактични, санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия за защита на населението от аварии. Основни цели – предотвратяване възникването на епидемии и ликвидиране на възникналите епидемични огнища. Основни задачи – задачи до възникване на бедствието; задачи по време на възникване на бедствието; задачи при възникване на епидемичното огнище; Задачи и мероприятия до възникване на бедствие – извършват се от РИОКОЗ (бивше ХЕИ). Трябва да имаме защита на хранителните продукти, складовете с хранителни продукти се разполагат в не застрашени райони. Особено внимание се отделя на разработването на специални разфасовки, специални защитни опаковки; защита на водата – селищата с централно водоснабдяване са защитени, водите от артезианските кладенци и дълбоките кладенци са безопасни. За по-голяма сигурност да има два водоизточника – единият е резервен, локализиран в не застрашен район. Целта е да бъдат осигурени не по малко от 4 литра чиста вода за 24 часа на човек. До възникване на бедствието се включва активна (по-продължителна) и пасивна имунизация (краткотрайна но с бърз ефект). Хигиенно-противоепидемични мероприятия при възникване на бедствие – извършва се оценка на противоепидемичната обстановка - провеждат се масови имунизации на населението, неспецифична профилактика с широкоспектърни антибиотици, извеждане на населението от съответния район, санитарна обработка на населението, почистване и обеззаразяване на територията, откриване и погребване на труповете. При катастрофално наводнение – засилен противоепидемичен контрол, хиперхлориране, дератизация, дезинфекция, осигуряване на ваксини срещу GIT – инфекции. Епидемично огнище – територия на която възникват единични или групови заболявания, които представляват източник на разпространение на инфекциозни заболявания. Огнище на биологично заразяване – територия, която е подложена непосредствено на някакво биологично въздействие и представлява източник на разпространение на особено опасни инфекции. Огнище на особено опасни инфекции – холера, антракоза, чума, вариола, коремен тиф, Q-треска, жълта треска, туларемия, птичи грип. В такива случаи се прави карантина (пълна изолация) и обсервация (единично влизане и излизане). Видове санитарен контрол – радиологичен контрол (при радиационни аварии), микробиологичен контрол – при всички видове аварии, санитарно-химичен контрол при съмнение за заразяване с високо токсични вещества. 31. Системи на лечебно-евакуационно осигуряване. Лечебно-евакуационното осигуряване на населението включва комплекс от мероприятия за оказване на медицинска помощ и лечение на пострадалите, които често се съчетават с евакуация. Опита по организацията е ограничен, натрупан е по време на военни конфликти, стихийни бедствия, пораженията в Дрезден, Хирошима, Нагасаки. Изграждането на система за лечебно-евакуационно осигуряване се е наложило от: повишения брой на пострадали от бедствия, развитието на медицината до степен, позволяваща да се изградят определени принципи при организация на медицинската помощ и лечение на пострадалите. В исторически аспект най-рано е системата за лечение на място от Втората световна война. През 1916 година хирургът Опел предлага система за етапно лечение, състояща се в разчленяване на медицинската помощ и нейното етапно оказване в хода на евакуация.
В България е действаща системата на двуетапно лечение с евакуация по назначение – не всички пострадали ще минат през всички етапи от евакуацията, а само там от където имат нужда. Основните принципи на тази система: необходимост от оказване на първа медицинска помощ в огнището на поражение, стихийно бедствие и крупна производствена авария; оказване на непрекъсната и изчерпваща медицинска помощ с еднократна хирургична намеса; максимална ефективност при използване на медицинските сили и средства като се съсредоточават само към тези с шанс за оцеляване, но не и към безнадеждни случаи. Основните черти на системата са: Разчленяване на медицинската помощ – различават се три вида медицинска помощ: първа медицинска помощ – в огнището на поражението – в първите 30 минути е най-ефективна ако се окаже. първа лекарска помощ – оказва се на първия етап от медицинската евакуация. Включва контрол и продължаване на направеното в първата медицинска помощ – най-ефективна е ако се окаже в първите 4-6 часа, а хирургическата до 6-12 часа. специализирана медицинска помощ – оказва се на втория етап от медицинската евакуация – клиники по изгаряния, травматологии, оптимален срок – 2-3 дни. Последователност и приемственост на лечебните дейности. бланки за това какво е направено в предходния период. единна терапевтична доктрина при масови поражения. Своевременност на медицинската помощ. Специализирана медицинска помощ. 32. Медицинска сортировка – определение, видове. Медицинската сортировка е метод за разпределение на пострадалите на групи в зависимост от необходимите лечебно-профилактични и евакуационни мероприятия. Целта на медицинската сортировка е да окаже на пострадалите своевременна медицинска помощ и рационална евакуация. За своевременна помощ се счита тогава, когато се спасява живота на пострадалите и се избягват усложнения. В процеса на медицинска сортировка се определя обема на медицинската помощ и броя на пострадалите. Започва с първата медицинска помощ в района на катастрофата, в до болничния период и при постъпване в лечебните заведения пълен обем медицинска помощ. Видове медицинска сортировка: Вътре пунктова – пострадалите се разпределят по групи в зависимост от степента на опасност за обкръжаващите ги; характера и тежестта на поражението; за оказване на необходимата медицинска помощ и изпращането им в съответното функционално отделение на медицински пункт или съответното лечебно заведение по определен за това ред; такава сортировка може да се извърши на мястото на катастрофата, в до болничната помощ и в болницата. Евакуационно-транспортна – пострадалите се разпределят на групи в съответствие с профила на лечебното заведение в което трябва да бъдат изпратени за оказване на специализирана медицинска помощ и болнично лечение, така се определя редът на евакуацията, вида на транспорта и положението на пострадалия по време на транспортирането (лежащо, седнало). Обикновено при определяне на транспортабилността на пострадалите се определят две групи нетранспортабилни: безнадеждни – всички състояния, които клинично се манифестират с дълбоко разстройство на съзнанието, силно нарушение на дишането тип Чейн-Стоукс или ССС, нарушено гълтане, произволно уриниране; тези болни остават в стационар за симптоматично лечение; временно нетранспортабилни – нуждаещи се от неотложно оперативно или консервативно лечение и тези с анаеробни инфекции, пострадали сред травми, оперативни интервенции в гръдния кош, череп, таз, корем, ампутации, след тежък шок, големи кръвозагуби и други. 33. Основни сортировъчни признаци. В основата на сортировката лежат следните признаци: опасност за околните, лечебен признак, евакуационен признак. Опасност за околните – в зависимост от това се разпределят на: нуждаещи се от специална обработка (частична или пълна); подлежащи на временна изолация; не се нуждаят от специална обработка и изолация; Лечебен признак – оказване на необходимата медицинска помощ по ред и на съответните места, делят се на: нуждаещи се от неотложна медицинска помощ; не се нуждаят от медицинска помощ в дадения момент; поразени в терминален стадии, нуждаещи се само от симптоматично лечение; Евакуационен признак – необходимост, ред на евакуацията, вид на транспорта и положение по време на транспорта, делят се на: подлежащи на евакуация в други териториални, регионални лечебни заведения; оставени в даденото лечебно заведение временно или до окончателния изход; амбулаторно-поликлинично лечение по местоживеене; В началото се ползва подборен метод – набелязват се тези които се нуждаят от неотложна медицинска помощ и прилагайки я състоянието им ще се подобри. На тези с терминални или леко пострадалите не им се обръща внимание. Всеки пациент се съпровожда от кратка опростена документация в която се вписва – характер на поражението – дали е травма, механично, множествено, наличие на хеморагии, фрактури, изгаряне, поражение от опасни радиоктавни вещшества; локализация на травмата – глава, гръден кош, таз, корем, крайници; водещото поражение – фрактура, черепно-мозъчна травма, изгаряне 50%, интоксикация; тежест на увреждането – по скала на Глазгоу над 8 до 10 има шанс са възстановяване, между 8 и 4 е спорно, а под 4 шансът е лош. 34. Видове сортировъчни групи – първа сортировъчна група. Първа сортировъчна група – тежко пострадалите с несъвместими за живота увреждания; в терминално състояние; признаци на нарушение на черепно-мозъчната функция; не подлежат на лечение. Втора сортировъчна група – пострадали с тежка авария, които се съпровождат с постоянно нарастващо разстройство на жизнените функции. Трета сортировъчна група – средно тежки усложнения, не предстоят опасности за живота, прогнозата може да е благоприятна. Четвърта сортировъчна група – леко пострадалите – амбулаторно лечение, благоприятна прогноза. Първа сортировъчна група Увреждания на черепа и главния мозък – тежка черепна травма с обилно нарушаване на мозъчното вещество, дълбока кома, разширени зеници не реагиращи на светлина, липса на болкочувствителност, нарушено дишане, липса на гълтателни рефлекси, гърчове; Увреждания на гръдния кош – закрита травма или нараняване на гръдния кош с множествени двустранни фрактури на ребрата, изразена деформация на гръдния кош с двустранно открит или клапен пневмоторакс, цианоза на кожа и лигавици, студена пот, RR - 60mm/Hg; Нараняване в коремната област – открита/закрита травма на гръдния кош с увреждане на вътрешните органи, често с обширно разкъсване на коремната стена и евентрация на увредените органи; продължително масивно кръвотечение или перитонит в терминална фаза; пулс 130у/м, RR - 60mm/Hg; Увреждания на меки тъкани, кости на крайници, стави и гръбначен стълб – при притискане на крайниците за повече от 6 часа, притиснати таз и долни крайници за 10-12 часа с ампутация на двата крайника. Множествени открити фрактури на дългите тръбести кости, съпроводени с тежък травматичен шок от 3-4 степен и развитие на анаеробна инфекция, увреждане на шийния дял на гръбначния стълб; Увреждания на таза и тазовите органи – обширна закрита травма с тежко увреждане на тазовите органи, деформация на таза, масивно вътрешно и външно кръвотечение, пулс 140-130у/м, RR под 60mm/Hg; Други – повърхностно изгаряне над 65% или дълбоко над 45%, при изгаряне на дихателни пътища се равнява на 10-15%; Поражения от силно токсични химични вещества – клиничната картина протича със загуба на съзнание, гърчове, понижено кръвно налягане, нарушена ССД и дишане; Увреждания с лъчева патология – остра лъчева болест при облъчване над 6Gy, а при комбинация с тежка механична или термична травма и при 4Gy. 35. Видове сортировъчни групи – втора сортировъчна група. Първа сортировъчна група – тежко пострадалите с несъвместими за живота увреждания; в терминално състояние; признаци на нарушение на черепно-мозъчната функция; не подлежат на лечение. Втора сортировъчна група – пострадали с тежка авария, които се съпровождат с постоянно нарастващо разстройство на жизнените функции. Трета сортировъчна група – средно тежки усложнения, не предстоят опасности за живота, прогнозата може да е благоприятна. Четвърта сортировъчна група – леко пострадалите – амбулаторно лечение, благоприятна прогноза. Втора сортировъчна група Увреждания на черепа и главния мозък – закрити или открити черепно-мозъчни травми, нарушение на съзнанието, сопор, тежко общо състояние, речевият контакт е затруднен, но не безмълвен. Тук се отнасят и признаците на притискане на главния мозък – брадикардия, анизокория, обширни наранявания на меките тъкани на лицето, множествени закрити и открити фрактури на лицевите кости, разместване на фрагментите, увреждане на окото, всички прободни наранявания на очната ябълка; Увреждания на горни дихателни пътища – стеноза или облитерация на горни дихателни пътища, асфиксия; Увреждания на гръден кош – закрити или открити наранявания с множествени фрактури на ребрата, увреждане на белия дроб с открит пневмоторакс, не масивен хемоторакс, увреждане на сърцето; Увреждания на корем – закрити или открити наранявания, вътрешни кръвоизливи, перитонит, болка при палпация; Увреждания на прешлени и гръбначен стълб – откъсване на сегменти, фрактури закрити или открити, анаеробни инфекции, увреждане със симптоми на нарушено кръвоснабдяване на крайниците, парализа, Crush синдром; Увреждания на таза и тазовите органи – закрита травма, нараняване с увреждане на уретрата, пикочен мехур, дебело черво, полови органи, деформации на таза; Изгаряне – 20-60% повърхностно; Радиационно облъчване – 4Gy; 36. Видове сортировъчни групи – трета и четвърта сортировъчни групи. Първа сортировъчна група – тежко пострадалите с несъвместими за живота увреждания; в терминално състояние; признаци на нарушение на черепно-мозъчната функция; не подлежат на лечение. Втора сортировъчна група – пострадали с тежка авария, които се съпровождат с постоянно нарастващо разстройство на жизнените функции. Трета сортировъчна група – средно тежки усложнения, не предстоят опасности за живота, прогнозата може да е благоприятна. Четвърта сортировъчна група – леко пострадалите – амбулаторно лечение, благоприятна прогноза. Трета сортировъчна група Увреждания на глава – черепно-мозъчна травма, само сътресение на мозъка (комоцио), без нарушение на виталните функции, словесния контакт е възможен, липсва огнищна симптоматика, наранявания на очите без проникване; Увреждания на горни дихателни пътища – без нарушения в дишането; Увреждания на гръден кош – едностранна множествена фрактура на ребра, болезненост при дишане, пулс не повече от 80у/м, среден или малък хемоторакс; Увреждания на корем – без увреждания на коремни органи, липсва нарушение на хемодинамиката; Увреждания на гръбначен стълб – без увреждания на гръбначния мозък; Увреждания на таза и тазови органи – без увреждания на тазовите органи; Повърхностно изгаряне 10-20%; Радиационно облъчване до 2Gy; Четвърта сортировъчна група Това са най-леко пострадалите. Не проникващи черепно-мозъчни травми, травми на гръдния кош с фрактури най-много на 3 ребра (над 3 ребра – трета сортировъчна група), открити или закрити фрактури на скапула, длани, навяхвания, изгаряне до 10%, лека форма на интоксикация.
Освен оказване на спешна помощ екипите извършват сортировка, стабилизиране на състоянието на пострадалите за време нужно за транспортирането им до болницата. Екипите се поддържат в постоянна готовност. В България има 1 екип тип N, 2-3 тип C, 1-2 тип H, като всеки екип се състои от около 15-20 човека. Каталог: wp-content -> uploads -> 2017 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> До (Бенефициент- наименование) 2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов” 2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва) Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|