1. в начало Бог създаде небето и земята

1 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.

2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?

3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?

4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.

5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.

6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на израилевите старейшини.

7 И нарече местото Маса, и Мерива, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Дали е Господ между нас, или не?

8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.

9 А Моисей каза на Исуса Навиева: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.

10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.

11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.

12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.

13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.

14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.

15 И Моисей издигна там олтар, който нарече Иеова Нисий,

16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.
ГЛАВА 18

1 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тест, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 то Моисеевият тест Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 на другия името бе Елиезер, защото беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5 и Иотор Моисеевият тест, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 и извести на Моисея: Аз, тест ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 Тогава Моисей излезе да посрещне теста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 И Моисей разказа на теста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12 Тогава Моисеевият тест Иотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тест пред Бога.

13 На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 А Моисеевият тест, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо стоиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 А Моисей рече на теста си: Защото людете дохождат при мене да се допитат до Бога.

16 Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 Но Моисеевият тест каза: Това, което правиш, не е добро.

18 Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.

23 Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на местото си с мир.

24 И Моисей послуша думите на теста си и стори всичко що му рече.

25 Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 След това Моисей изпрати теста си; и той отиде в своята земя.

1 Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

2 Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

3 И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

4 Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свят народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

8 И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

9 Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

10 Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

11 и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

12 И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите му; който се допре до планината непременно ще се умъртви;

13 обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

14 И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.

15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепериха.

17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

24 Но Господ му каза: Иди, слез, после да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

1 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

3 Да нямаш други богове освен мене.

4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

7 Не изговаряй напраздно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напраздно Името Му.

8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.

9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;

11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

13 Не убивай.

14 Не прелюбодействай.

15 Не кради.

16 Не свидетелствай лъжливо против ближния си.

17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.

19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.

20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.

21 Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог.

22 Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето.

23 Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

24 От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко место, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям.

25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.
ГЛАВА 21

1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.

2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.

5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,

6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и като го приведе при вратата, или при стълпа на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.

7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.

8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.

9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.

10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.

11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.

12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.

13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя место гдето да прибегне.

14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.

15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.

16 Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;

19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.

20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.

21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.

22 Ако се бият някои и удрят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.

23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,

25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.

28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.

30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.

31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.

32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.

33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.

35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.

36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
ГЛАВА 22

1 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.

2 (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да се пролее кръв за него.

3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него). Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.

4 И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.

5 Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

6 Ако избухне огън и запали търне, така че изгорят копни или неожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.

7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,

8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, за да се издири дали е турил ръка върху имота на ближния си.

9 За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

10 Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

11 то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият няма да плаща.

12 Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.

13 Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

14 Ако заеме някой от ближния си животно, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати.

15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.

16 Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена.

17 Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците.

18 Магьосница жена да не оставиш.

19 Всеки скотоложник непременно да се умъртви.

20 Който жертва на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.

21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

22 Да не угнетявате вдовица или сираче.

23 Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им,

24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета.

25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.

26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш;

27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.

28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началника на людете си.

29 Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене.

30 Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене.

31 Бъдете Ми святи човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

1 Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействаш с неправедния и да не свидетелстваш в полза на неправдата.

2 Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелстваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието;

3 нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му.

4 Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш.

5 Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш пак непременно да помогнеш заедно с него.

6 Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му.

7 Отдалечавай се от всяка несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия.

8 Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните.

9 И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърдцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя.

10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й;

11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти от самораслото, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.

12 Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.

13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.

14 Три пъти в годината да Ми правиш праздник.

15 Да пазиш праздника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с праздни ръце;

16 и праздника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и праздника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата.

17 Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова.

18 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от праздника Ми да остава през нощта до сутринта.

19 Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млекото на майка му.

20 Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на местото, което съм ти приготвил.

21 Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.

22 Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.

23 Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя.

24 Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълповете им.

25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.

26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.

27 Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе.

28 Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците.

29 Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове.

30 Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята.

31 И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Ефрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си.

32 Да не направиш завет с тях нито с боговете им.

33 Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.

1 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч;

2 само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него.

3 Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.

4 И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето изправи и дванадесет стълпа, според дванадесетте Израилеви племена.

5 И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертваха Господу телци за примирителни жертви.

6 А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с другата половина от кръвта поръси върху олтара.

7 После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.

8 Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.

9 И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе.

10 И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе.

11 Но той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и там ядоха и пиха.

12 Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при Мене в планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш.

13 И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина.

14 А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях.

15 Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината.

16 И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Моисея всред облака.

17 И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ.

18 И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.