28 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Община Велинград трябва да плати 57 932 лев;а по сметки на местната фирма „Целев" ЕООД.

Това постанови вчера Пловдивският апелативен съд. Сумата е за извършени, но неплатени строително-ремонтни ра­боти по време на наводненията през 2005 година.

Дружеството на бизнесмена Георги Целев било наето тогава и свършило работата след августовските порои. В об­щинската администрация приели факту­рите за разходите, но те и до момента не са осребрени. Според предишното ръко­водство на общината причината е, че от Министерството при бедствия и аварии не са направили преводи на всички нуж­ни средства.

Ръководството на „Целев" ЕООД оба­че доказало пред съда, че е внесло в държавната хазна ДДС по фактурите, без да е получило парите от тях.


28.03.2008 г., с. 7
Разширили двореца в „Кричим" двойно от 1930 до 2004 г.
Дворецът „Кричим" е до­бре поддържан, с под­менен покрив и инста­лации, а банята е с вана. То­ва е записано в експертиза­та на трите вещи лица, пре­дадена в Административния

СЪД В ПЛОВДИВ.Днес тя ще бъде пред­ставена на де­лото, заведе­но от Симеон Сакскобургготски и се­стра му Ма­рия-Луиза, които настояват за реституция на имота. Процесът стартира, след ка­то областният управител на Пловдив Тодор Петков отка­за да върне двореца заради липса на документи за иден­тичност на имотите.

Симеон и сестра му пре­тендират за 2384 кв. м за­строена площ и 371 дка ни­ви. Инженерите направили анализи по нотариалните актове от 1930 г, описа на личните вещи на бившия цар от 14 август 1946 г. и геодезическото заснемане от 2004 г. От тях става ясно, че площта на двореца през тези години е пораснала по­чти двойно - от 1432 на 3579 кв.м.


28.03.2008 г., с. 7
Проф. Чирков прави клиника в Бургас
Юлия АНДРЕЕВА

Проф. Александър Чир­ков има намерение да пра­ви своя кардиологична кли­ника в Бургас. Той е един от кандидатите, които смятат да вземат под наем третия етаж на бившата Трета по­ликлиника, за да основе там болница за сърдечно-болни. Независимо че проф. Чирков в момента строи модерна болница край Поморие, той има ин­терес и към Бургас, съобщи шефката на здравната ко­мисия в местния парламент д-р Галя Милева.

Вчера общинските съ­ветници в Бургас решиха да дадат под наем за 10 годи­ни третия етаж от бившата поликлиника. В конкурса могат да участват всички специализирани болници по кардиология в страната или Европа. Условието е клиниката да работи 24 ча­са и в нея да бъдат инвести­рани минимум 5,5 млн. евро. Началната тръжна наемна цена е 2000 лв. на месец без ДДС.


28.03.2008 г., с. 8
ФОТОФАКТ
Снимка на три колони - Таванът в подле­за на НДК е „раз­цъфнал" и всеки момент може да се срути върху главата на някой мину­вач. По­сле виновни сигурно пак няма да има.


28.03.2008 г., с. 8-9
Явор Куюмджиев,зам.-министър на икономиката и енергетиката,пред Леонора Лекова
Няма бойкот на инвестициите ни заради Косово
Влезли сме в бизнес фокуса на германци,чехи и шведи
- Г-н Куюмджиев, има ли напрежение между бизне­са и държавата заради признаването на Косово?

- Не бих казал, че има на­прежение. Има забележки от някои фирми, които имат претенции, че държавата не е съгласувала признаването на Косово с тях. За мене оба­че е интересно кой беше до­брият момент да признаем Косово и кой ще се наеме да каже - този момент бе добър, онзи е лош. Тук трябва да посоча, че признаването е нещо неминуемо, и то няма нищо общо с емоциите. Това е факт, който трябваше да се случи.

- Бизнесът казва, че сме могли да вземем за при­мер умерената позиция на Румъния и Гърция. Съгла­сен ли сте?

- Това е тяхно виждане. За мене няма нищо общо с ико­номиката решението на Гър­ция и Румъния, Словакия, Испания и Кипър, които не са признали или са обявили, че няма да признаят Косово. Те го правят по политически причини, тъй като във всяка от тези държави има про­блем с някакво малцинство. Румъния с унгарците в Трансилвания, Испания - с баските, Словакия - с унгар­ците, Гърция и Кипър със Севернокипърската турска ре­публика. Така да се бъркат двете понятия - политика и икономиката, е твърде несе­риозно.

- Не смятате ли, че един политически акт винаги има някакви икономиче­ски последици?

- Точно по тази причина подкрепихме създаването на Българо-сръбски иконо­мически форум, който иска да покаже, че икономиче­ските връзки между двете страни не би трябвало да по­страдат. И те няма да по­страдат по няколко причи­ни. Първата е, че Сърбия е правова държава, с която имаме подписани двустран­ни споразумения. Тези дни официално бе казано, че държавата няма да създава пречки пред бизнеса и гарантира защита на нашите инвестиции. Икономическа­та логика също налага идея­та, че няма да има големи пречки пред нашите фирми. Разбира се, не може да се избегнат проблеми на бито­во ниво, но това сме го виж­дали два пъти - по време на югоембаргото и по-късно -по време на бомбардировки­те на НАТО.

От своя страни това, което можем да направим, е да окажем пълната подкрепа и съдействие на тяхното по-скорошно членство в ЕС, ка­то крайната цел е стабил­ност на целия регион.

Ще ви дам и още един до­вод, че икономиката и поли­тиката все пак са различни неща. Въпреки лозунгите „Косово е Сърбия", „Никога няма да признаем независи­мо Косово" няма икономиче­ски мерки. Напротив, 80 на сто от търговията на Косово продължава да се осъще­ствява със Сърбия.

- Искате да каже, че биз­несът си знае интересите.

- Абсолютно. Политиците нямат интерес да пречат.

- Как би се развил един лош сценарий? Говори се за 340 млн. евро евентуал­ни загуби.

- Това са изчисления, кои­то направихме, но трябва да се подчертае, че те са за по­тенциалните загуби. При по­ложение че играта загрубее и се въведат някакви ембаргови мерки или бойкот от страна на властите или по­требителите. Може да раз­делим тези загуби на две групи. В първата са пропус­натите ползи. Те съставля­ват по-голямата част от спо­менатата сума. Тук влиза спад на нивото на стокооб­мена до нивото от 2005 г, което означава да загубим 200 млн. евро. Второто пред­положение е, че ръстът на

инвестициите няма да бъде скокообразен, а ще остане на миналогодишното ниво. Оттук се получават 50-60 млн. евро пропуснати ползи.

- Каква е втората група негативи?

- Директно повишение на транспортните разходи. Те могат да се вдигнат от това, че нашите фирми ще тръгнат да заобикалят Сърбия.

- Има ли индикации за развитие на този сцена­рий?

- Засега няма. Ние сме в контакти с министерствата на вътрешните работи, на транспорта и не виждаме

сигнали за някакъв бойкот на български стоки и инве­стиции. Нищо не се е проме­нило.

- Не смятате ли, че бъл­гарските инвеститори с интерес към приватиза­ция ще бъдат в по-неиз­годна позиция от конку­рентите си?

- Добре, но тогава трябва да дефинираме кои са конку­рентите. Сръбската Агенция за приватизация трябва да дисквалифицира 30 от най-големите си партньори. Остават руснаците.

- Колко реално са инве­стициите там, защото се сочат напълно различни числа.

- Числата са различни, но могат да бъдат и верни. По нашите официални стати­стики инвестициите са за около 150 млн. лв. Това са тези, които се водят с роден произход. Но има други ком­пании, които са направили вложения през свои кипър­ски, холандски, панамски и други фирми. Това не са бъл­гарски инвестиции. И е не­реално да чакат протекции от българската държава. Нека се обърнат например към кипърското правител­ство.

- Така или иначе Сърбия представлява голям инте­рес за родния бизнес. Какво е обяснението?

- То е логично. Български­ят бизнес надрасна детско-юношеската си възраст и навлезе във фазата на мъ­жественост, когато му по­раснаха мускули и криле. Сега има възможност и капацитет, знания, ноу-хау да експандира в други държа­ви. За момента се наблюда­ва бум не само в Сърбия, но и в Македония, Албания, в Румъния, в Турция, Грузия. Дай боже, след години да имат сили да инвестират в Латинска Америка, на хиля­ди километри оттук.

- Какви са интересите ни в Косово?

- Тя е колкото Македония, има доста слабо развита икономика, безработица, но населението има добра покупателна способност. В момента те имат нужда от електроенергия, доставки на масла и нефтопродукти. Имат недостиг на храни и интерес от чужди инвестиции в областта на енергетиката и строителството. Така че отговарят прекрасно на кри­териите за разви­тие на нашия ек­спорт.

- В този смисъл докъде стигнахте с разработването на новата ек­спортна стратегия на България?

- В момента сме на фаза да опреде­лим къде можем да бъдем успешни в износа. Ясно е, че имаме по-малки шансове във висо­коразвитите иконо­мики. Ние трябва да се насочим към държавите, където можем да пробием с интелектуален продукт. Това са пазари като Съ­рбия, Македония, Косово, Албания, Молдова, Украйна, Русия и т. н.

По същата логика сме във фокуса на други по-развити от нас държави. Ще ви дам пример с Герма­ния - да знаете само какви десанти правят техни поли­тици. Всяка седмица има по­не един, който води със себе си бизнесмени. Чехите са тук през два месеца. Непре­къснато ни атакуват, тъй ка­то е ясно, че можем да ку­пим техни продукти. По съ­щата логика усещам, че сме влезли във фокуса на шведите. Скоро ще започне ма­сирано шведско настъпле­ние. Те имат високоразвити технологии в атомната енергетика, самолетостроенето, химическата промишленост. А ние сме интересни за тях.

Искаме всички българ­ски фирми да знаят, че ус­ловията за работа в Съ­рбия не са се променили след признаването на Ко­сово.

Това заяви вчера пред журналисти Нешко Мадич,член на управителния съвет на Свободна зона Пирот. Който иска да рабо­ти, е добре дошъл, допъл­ни Мадич. И изрази надеж­да, че политиката няма да попречи на бизнеса. Хора­та в Сърбия се интересуват главно от това да живеят по-добре, подчерта шефът на зоната, където в момента работят 90 български фирми. Сред тях са „ММ фарма", „Актавис", „Катекс" и други. Оборотът им за миналата година е 50 милиона евро при общ обо­рот на зоната от 350 ми­лиона евро.

Повечето от тях обаче се занимават с търговия, глав­но за Русия и кавказкия ре­гион. Свободна зона Пирот е атрактивна за нашите фирми заради търговските преференции при износ в Русия, обясни Мадич. Из­несените оттам лекарства, вина, текстил и други про­дукти се облагат само с 1 процент мито. Докато ми­тата при износ от България към Русия варират от 25 до 40 процента.

За да се ползват префе­ренции обаче, определена част от производството трябва да е изнесено на те­риторията на зоната, зато­ва в момента много наши компании се интересували от инвестиции в производ­ствени мощности. Те са главно от химическата про­мишленост, от текстилната индустрия. При инвестиции в производство фирмите използват големи облекче­ния, освободени са от пла­щане на редица комунални услуги, не чакат за строи­телни разрешителни.

Цената на квадратен ме­тър складова площ в зоната в момента е 3 евро, а откри­тата е 30 евроцента на ква­дратен метър.

Новият Семеен кодекс, лелеян от българските юристи повече от десетилетие, полу­чи своя втори шанс. Онзи ден проектът бе приет от Минис­терския съвет. Това е подоб­рен проект на изготвения през 1999 г. Семеен кодекс, който бе гласуван на първо четене и даже влезе за вто­ро, но депутатите го заразя­ха като стигнаха до брачните договори.

А колкото и да е странно, семейното право се оказа много бързо остаряващо след промените през 1989 г. Действащият Семеен кодекс (СК) е едва от 1985 г, но още в началото на 90-те години авторитетни юристи обяви­ха, че при новите пазарни ус­ловия той е неадекватен -особено в частта за семейно­то имущество.

Новият кодекс ще поправи този проблем - наистина с го­лямо закъснение. Той въвеж­да три алтернативни режима на съпружески имуществени отношения - общност (както досега), разделност и ре­жим, уговорен с брачен дого­вор. Проектът е с амбицията да поправи всички недъзи на сегашната уредба на семей­ното право. Либерализират се както сключването на бра­ка, така и разводът, премах­ва се таванът на издръжката за деца, като детайлно се урежда начинът, по който тя ще се плаща от държавата, когато родителят се скатава или е в невъзможност да я плаща. По нов начин е уреде­но осиновяването, около което имаше много скандали през последните години, за­ради неадекватната държав­на политика. Религиозният обред по сключване на брак изцяло се еманципира от гражданския. Църковната венчавка няма правно дей­ствие, но едновременно с то­ва отпада условието тя да се сключва само след граждан­ския брак. Няма пречка вече една двойка да сключи само църковен брак, без граждан­ски, без регистрация на фак­тическо съжителство. Стига църквата да го позволи. А да­ли това е допустимо от рели­гиозните практики не е рабо­та на закона, а на всяко от­делно изповедание - светската власт е отделна от бо­жията, всяка със свои наред­би.

Два са изцяло новите ин­ститути за нашето право, които въвежда проектът -брачния договор и фак­тическото съпружеско съжи­телство. И двата не се прие­мат безспорно от широката публика - по-консервативно настроените са склонни да приемат, че те са в разрез с българските традиции и ос­новните ценности в семей­ството - любов, отговорност,грижа за другите. Но не и чи­сти сметки. Истината е, че животът отдавна е изпрева­рил закона и този факт няма да се промени, ако законода­телят продължи да си затва­ря очите.

Фактически партньори

Една гражданска асоциа­ция тия дни протестира сре­щу въвеждането на институ­цията на фактическото съ­пружеско съжителство - то щяло „да узакони обществе­ната безотговорност", а по­търпевши ще са жените и де­цата.

Според статистиките пове­че от половината от младите двойки у нас съжителстват без брак, расте процентът и сред по-възрастните. В ре­зултат - половината от роде­ните в България деца са от партньори без брак. Без зна­чение, че националните ни традиции са различни, а за­конът мълчи.

Родените от тези двойки деца, разбира се, могат да бъдат припознати от бащата, но не е задължително. А ос­новният ефект от фактиче­ското съжителство е, че „уза­конява" бащата на децата, родени в такива двойки още при раждането им - без до­пълнителни действия. Дете­то автоматично става на­следник на своя баща, при­добива право на издръжка от него, както и право на грижа, възпитание, надзор, лични отношения и т.н.

За баща се счита партньо­рът на майката, ако детето е родено по време на реги­стрирано фактическо съпру­жеско съжителство или преди изтичане на 300 дни от прекратяването му - освен ако междувременно майката не е сключила брак. Пре­зумпцията за бащинство мо­же да бъде оспорена от ба­щата, майката или детето при същите условия, както при дете от брак.

За да настъпят тия после­дици, съжителството трябва да бъде регистрирано. Самият факт, че двама души живе­ят заедно като съпрузи, не поражда ефекта на фактиче­ско съжителство. Регистра­цията е максимално улесне­на - чрез лично заявление от двамата партньори до кмета. Прекратяването на съжител­ството става пак със заявле­ние, но то може да е и само от единия партньор. Сигурно би било уместно в закона да се предвиди в този случай дру­гият партньор да бъде уведо­мяван служебно от кметство­то - инак може и да не знае.

фактическото съжител­ство има това предимство, че много по-бързо и несравни­мо по-евтино може да се съ­здаде и разтрогне. При всич­ки случаи то избягва ада на развода, който преживяват много несполучили съпружества.

За създаването му няма нужда от медицинско, тук не важат общовалидните пре­чки за сключване на брак -тежка болест, която застра­шава поколението(наследствени заболявания, като шизофрения, циклофрения, активна форма на сифилис, и т.н.) Разбира се, при тежко слабоумие и деградация фактическо съжителство не може да се регистрира, за­щото партньорът не може да формира валидна воля. Тази форма на партньорство обаче не дава никакъв регламент за имуществени­те отношения на двамата - те ще се уреждат като съдру­жие или съсобственост.

Семейно имущество

За сметка на това, с въ­веждането на три алтерна­тивни режима на съпруже­ски имуществени отноше­ния, бракът дава ясен и то­чен регламент за всякакви случаи.

Режим на общност на имуществото, който в об­щи линии е както при сегаш­ната уредба, ще се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали друг режим.

Той ще важи и при брак на непълнолетни или ограниче­но запретени - те могат да избират алтернативен ре­жим след навършване на пълнолетие или отпадане на запрещението. Бъдещите съпрузи ще могат да изберат и законоврежим на раздел­ност - всички имуществени права, придобити от съпруг през брака, са негово лично притежание. Той може да се разпорежда с тях без съгла­сието на другия съпруг, ос­вен ако става въпрос за се­мейното жилище. И при общност, и при разделност, съпругът - собственик на се­мейното жилище, може да се разпорежда с него само със съгласието на другия. Инак се намесва районният съд, който отчита и интере­сите на непълнолетните де­ца и на семейството.

При режим на разделност двамата съпрузи отговарят солидарно за текущите нуж­ди на семейството. Но пък ако единият съпруг ползва вещ на другия, собственикът може да иска плодовете от тази вещ.

С брачния договор - тре­тият начин за уреждане на съпружеското имущество, се решава собствеността и управлението на имотите преди брака и след това, се­мейното жилище, участието в разходите, подялбата при развода, издръжката на съ­прузите през брака и след развода, издръжката на де­цата и т.н. Не може обаче да се уговаря, че предбрачно имущество ще стане съпру­жеска общност (което не пречи на съпруга собственик да прехвърли дял на другия). В брачния договор не могат да се правят разпореждания в случай на смърт - той не е завещание.

Договорът се сключва с нотариална заверка на под­писите на страните, но ако с него се прехвърля право на собственост или вещно право върху недвижим имот, той се заверява от нотариус.

Избраният имуществен режим задължително се ре­гистрира в централен елек­тронен регистър към Аген­цията по вписванията. Всяка промяна също се регистри­ра. Така се гарантира сигур­ността при сделки или други отношения със съпрузите. А проектът предвижда неогра­ничена възможност за про­мяна на съпружеските иму­ществени отношения - по всяко време на брака, без каквито и да е уговорки за времетраене. Хората могат да минават от режим на общ­ност към разделност или брачен договор и обратното. Нещо повече - всички съпру­зи по заварени бракове мо­гат, ако искат, да запазят ре­жима на имуществена общ­ност (с подобренията, които кодексът въвежда), но ще могат и да го заменят с раз­делност или с брачен дого­вор.

Осиновяване

Облекчаване на осиновя­ването на изоставените в домове деца и съкращава­не на сроковете за това е сред основните достойн­ства на проекта. Осиновя­ване на изоставено в дър­жавен дом дете ще се до­пуска и без съгласие на ро­дител, ако до 6 месеца роди­телят без основателна при­чина не е поискал да си взе­ме детето или да се проме­ни мярката - например да бъде настанено при близки или в приемно семейство. Водеща е идеята, че най-добрата среда за едно дете е семейната. Въвежда се национален регистър за осиновяващи и единна ин­формационна система за децата, подлежащи на оси­новяване - тази публичност гарантира, че интересът на децата ще е водещ при оси­новяванията.

Международното осино­вяване ще се допуска само ако не е било възможно да се намери осиновител в България. Но за болни деца или деца над 7 г., които по-трудно намират осиновите­ли, Министерството на пра­восъдието ще полага до­пълнителни усилия.

министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган при откриване на първите четири завода по време на двудневната си визита.Комплексът ще бъде разширен с вече строящия се завод за плоско стъкло, а до три месеца започва издигането на поточна ли-

ния за автомобилни стъкла за европейски производители, както и мощности за производство за топлоизолационни и ламинирани стъкла.С Турция се обсъжда въз-

обновяването на спрения преди седем години строеж на каскадата „Горна Арда“, както и как да започне изграждането на язовир „Тунджа“, който да предотвратява наводня-

ването на Одрин от прииждането на реката.В турската бизнес делегация е Махмуд Джейлан,шефът на турския холдинг „Джейлан“, но протест на партия „Атака“ по-

пречи на пресконференцията и на възможността да се разбере нещо повече

за „Горна Арда“. Според източници на „Дневник“ още преди два месеца на

сбирката на управляващата коалиция в Хисар е било решено каскадата да бъде размразена.