Себепредаване   Тезис 17

Тезис 18

Да предположим, че решите да предавате библейски уроци. Отивате при пастора, за да ви насочи към заинтересувани хора, и той ви казва: "Да, има две семейства, пожелали да изучават Библията. Изберете си едно от тях." След това ви ги описва.

Второто семейство живее в предградията, в малък апартамент над магазин за алкохол. Съпругът и съпругата - е, може би трябва да кажа мъжът и жената, защото живеят заедно, без да са женени - са безработни. Единственият им доход идва от Социални грижи. Мъжът е бил известно време в затвора за сравнително дребни нарушения - кражби, притежаване на малко количество наркотици и други подобни. Жената е алкохолик и страда от затлъстяване. Има три деца, но от различни бащи, като нито едно от тях не е на настоящия "съпруг". Преди няколко дни агенцията за защита на децата ги е взела за известно време и е обвинила родителите в небрежно отношение и малтретиране. Тази криза довела до първите контакти с адвентната църква. Майката решила да запази децата си и осъзнала, че те се нуждаят от Бога.

При кое семейство искате да отидете? Изборът е ваш! Според вас кои имат по-голяма възможност да станат добри християни, добри адвентисти?

Спомням си, че посетих дома на една жена от църквата. Мъжът й бе алкохолик. Опитах се да го заговоря, но той ме погледна със замъглени очи и каза: "Наистина се възхищавам от адвентистите. Трябва да си силен човек, за да бъдеш адвентист." Съгласни ли сте с това? Или е възможно слаб човек да стане добър адвентист? Възможно ли е да напълним църквата със силни хора, които не биха и помислили да направят нещо лошо, но въобще не осъзнават нуждата си от Христос?

За дявола няма значение дали един човек е погубен извън или вътре в църквата. Един от капаните му да ни държи настрана от истинско преживяване на себепредаването е да ни накара да насочваме усилията си към греховете си и упорито да опитваме да живеем добър живот.

Да се занимавате с греховете си означава да стигнете до задънена улица, без значение дали сте силни или слаби. Ако сте силни, доброто ви поведение може да стане бариера между вас и Спасителя. Ако сте слаби, може така да се обезсърчите и отчаете от неуспехите си, че напълно да се откажете. "Не трябва да гледаме към себе си. Колкото повече размисляме за собствените си несъвършенства, толкова по-малко сила ще имаме да ги победим" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 14 януари, 1890 г.).

Еврейският народ от времето на Христос демонстрира този принцип. Еврейската църква бе изпълнена със силни хора. Само силен човек би могъл да стане фарисей! Но точно силните хора бяха тези, които отхвърлиха Исус и накрая Го разпънаха на кръст.

Слабите хора бяха отвън. Осъждаха ги като грешници. Ръководителите им отдавна ги бяха отлъчили заради греховете им. Бяха се отказали от надеждата, че е възможно да стигнат до небесното царство. Но точно слабите хора се тълпяха около Исус, приемаха Неговата благодат, ставаха най-ревностните Му последователи.

Като че ли положението на силните е безнадеждно. Но това означава ли, че трябва да се напием, за да признаем нуждата си от Спасител? Най-добре е всички ние, силни и слаби, отново да осъзнаем, че поведението ни нито ни спасява, нито ни погубва. Всички трябва да отидем при Исус за спасение.

Ти силна личност ли си? Такъв бе апостол Павел, такъв бе Никодим. Слаб ли си? Такава бе Мария, такива бяха Петър и Матей, такъв бе обзетият от бесове. Всички имаха една обща нужда - да се откажат от собственото "аз" и да отидат при Исус. Всички те откриха, че са приети от Него.

Днес Той ще приеме и тебе.