а)Цел и функции на обезпечаването на иска

В периода, които дели нуждата от защитата респективно искането за защита от деня на даването й, недобросъвестният ответник може да предприеме такива фактически действия или правни прмени, които да осуетят правните последици, в които се състои исковата защита. Двете основни форми на правния спор(неоснователна претенция за съществуването на правото и неоснователното отричане на съществуващо право) и формите, които се употребяват за защита на правата (исков и изпълнителен процес), дпускат две форми на опасност спрявмо търсената защита - да не може да се осъществи съдебно потвърденото право и да се осъществи съдебно отреченото право. Средство срещу тези опасности е обезпечаването на иска. Негови цели са да осуети, докато спора е висящ осъществяването на неоснователно отричаното право и да попречи докато спора е висящ, да се осъществи неосноснователно претендираното право. И в двата случея е аплашено материално право. Обезпечителната защита се състои в:

1. Отнемане на ответника на правните възможности, с които той е разполагал до този момент, за да се предотврати предприемането от негова страна на действия, с които да осуети правните последици от искавата защита.

2. Възлагане на ответника задължения, които той преди това не е имал със същта цел.

Фактическото и правно положение, което е съществувало преди налагане на обезпечителната мярка продължава да съществува и след това.

Сравнение с исковата защита. Спрямо последиците от СР, обезпечителните мерки са с по - малък интензитет. Както по трайност, така и по съдържание. Правните последици от СР имат траен характер, а обезпечителната мярка е привременна и важи докато исковия процес е висящ. Обезпечителната защита не навлиза така дълбоко в правната сфера на ответника, както обезпечената правна последица на СР. Тя я подготвя и осигурява, но не осъществява търсената с иска закрила. Обезпечителната защита се различава от привременните мерки и от привременната делба на ползването и владението на имота, предмет на съдебна делба, които подготвят бъдещото осъществяване на правото. Обезпечителната защита е по - бърза и ефисасна от исковата, защото съдържа елемент на изненада. Тя се намира във функционална връзка с исковата и изпълнителната защита. С нея се осигурява осъществяването на исковата защита, защото предпоставя един бъдещ процес и зависи от неговия изход. Трябва да се различава от обезпечаване на доказателствата, което е предварително извършване на доказателствена дейност от съда, с която се обезпечава правилността на СР, докато обезпечителната защита е свързана с осъществяването на решението. Обезпечителната защита обикновено служи за обезпечаване успешния изход на един бъдещ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата на длъжника, което е обект на бъдещо изпълнение срещу него. Тя може да бъде насочена и срещу незаконно изпълнение и в този случай не служи на изпълнителния процес, защото обезпечава третото лице срещу незаконен изпълнителен процес.

Право на обезпечителна защита. Легитимирано е заинтересованото лице. Правото му е насочено срещу съда, който е длъжен да я постанови, когато са налице законовите условия (искът е подкрепен с писмени доказателства и не е представена гаранция), а спрямо ответника съдът разполага с власт да постанови обезпечаване на иска, на която власт ответника е подчинен. Това право предпоставя вероятностна основателност на иска. То не е право да се започне производство по обезпечение, а право да се поиска и получи надлежната обезпечителна мярка и когато тя се постанови, то се превръща в право да се приложи обезпечителната мярка - потестативно публично право.

Обезпечителни мерки. Това са едностранни правни актове на съда по защита - санкция. За да бъдат ефикасни те трябва да се приспособяват към защитаваното право. Видове:

1. Съобрано насоките на обезечителната нужда:

а/ осигуряващи бъдещо осъществяване на отричаното право.

б/ осъществяващи настоящето осъществяване на неоснователно претендирано право.

2. Съобразно произхода си:

а/ предписани от закона - член 316, б. “а” и “б” от ГПК - налагане на възбрана и запор на дижими вещи и вземания.

б/ уговорени от страните - член 318 от ГПК. Прилгата се когато между страните има договор, който определя имот като обезпечение.

в/ определени от съда - член 316, б. “в” от ГПК. Те се определят по усмотрение на съда.

3. Според вида на материалното право, което се защитава - в защита на парични притезания, на вещни права, на потестативни и други видове права.

Заменяне и отменяване на обезпечителните мерки.

Заменяне. Условията са посочени в член 317 от ГПК. Постановената обезпечителна мярка се отменя и на нейно място се определя друга - това е съвкупен акт на съда, който едновременно заличава старата и създава правните последици на новата мярка. Производството започва с молба на заинтересованата страна, като противната се уведомява и при решаването се вземат превид нейните възражения. Съдът се произнася по молбата в закрито заседание и неговото определение се обжалва с частна жалба. Съдът е длъжен да отмени старата обезпечителна мярка по оценим в пари иск, когато ответника учреди в полза на ищеца залог в пари или ценни книги.

Отменяване по реда на чл. 321 от ГПК. С това се преустановява действието на наложената обезпечителна мярка. Предпоставки:

- допуснатата обезпечителна мярка е наложена, въпреки липсата на предпоставките по чл. 310 от ГПК. Тя се обжалва и при уважаването на жалбата, обезпечителната мярка се вдига веднага.

- допуснатата мярка е законосъобразна, но ищеца се отказва от нея и моли тя да бъде вдигната - съдът е длъжен да я вдигне.

- мярката е допусната законосъобразно, но в последствие се разкрива, че това е било неоправдано, защото обезпечителния иск не е бил уважен, възнамеряваният иск не е бил подаден, производството по обезпечителния иск е прекратено поради недопустимост, оттегляне или отказ от иск. При отказ от иск активно легитимиран е съдът.

Съдът проверява дали е отпаднало основанието за допуснатата по-рано обезпечителна мярка.

Производство по обезпечаване на иск. Може да се иска обезпечаване на всички видове искове. Видове обезпечаване:

1. на предявен иск - може да се иска до устните състезания.

2. на бъдещ иск - с налагането на обезпечителната мярка в този случай се пречи на бъдещия ответник и за това съдът определя срок за предявяване на иска и след изтичането му отменя обезпечителната мярка.

Компетентен съд. Обезпечителната мярка по висящ процес се налага от съда, пред който се разглежда иска. За налагане на обезпечителна мярка по бъдещ иск компетентен е винаги РС.

в)Развитие и приключване на производството

Подава се искова молба - субективно постестативно публично право. За да съществува исков процес правото на иск трябва да има твърдение, че ищецът е носител на правото и то да е нарушено. За да има право на принудително изпълнение, в изпълнителния процес трябва да е доказано, че има нарушено вероятно съществуващо МП, което са е омже да бъде осъществено без обезпечаване. П на обезпечаване на иска възниква от момента на възникване на правния спор, докато бъде постановено съдебно решение (влязло в сила).

Право на обезпечаване на вече предявен иск: за да се допусне обезпечаването, трябва да бъде подадена писмена молба - има няколко възможности:

- в самата искова молба след петитума да бъде допълнено особеното искане да се допусне обезпечаването. Съдът извършва проверка за дорускането по предявения иск. Произнасе се с определение. Компетентен е съдът, пред който делото е висящо.

- в хода на разлглеждане на делото с писмена молба в самото съдебно заседание. Ако е с писмена молба, съдът се произнася същия ден в закрито заседание - чл. 317, ал. 2. В съдебно заседание - веднага. Чолителят трябва да посочи обецпечителната мярка, която се иска и съдът не може да се отклонява (диспозитивното начола: ищецът носи отговорност за вредите от наложената ОМ). Когато се налата ОМ трябва да има вероятност правото да съществува - чл. 310, б”А” - ищецът трябва да представи убедителни писмени доказателства. Чл. 310,б “б” - гаранции. В съдилищата съществува практика да се представят гаранции, дори и тогава, когато има убедителни писмени доказателства. Определението подлежи на обжалване в 7 дн. слок с ЧЖ и за двете страни. Ако е в съдебно заседание, а ако е извън съдебно заседание - от момента на узнаване.

- преди исковата молба - компетентен е РС (чл. 309). Необходими са писмени доказателства или гаранциии. Чл. 314 - молбатат се разглежда в същия ден, като препис от нея не се изпраща на насрещната страна. Цели се изненада. Молбата се подава до дежурния съдия, който се произнася по нея. В СРС има заповед тези молби да се движат по общия ред, което я прави нищужна. След като се издаде определението се издава обезпечителната заповед и с нея се пристъпва към налагането на ОМ - чл. 315. Тя трябва да е адекватна на нуждата от защита. за да се вдигне ОМ, трябва да се подаде нова молба до съда. След това иска трябва да бъде предявен в месечен срок.

92. ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА.

Чл. 436 - 488 урежда няколко охранителни производства. И другите закони уреждат различни особени охранителни произвпдства (напр. чл. 8 ЗЛС, чл. 10 ЗЛС, чл. 73 (2) СК, чл. 35 ЗС). И за тях важат, доколдото друго не е предвидено, общите правила на ГПК.

БЕЛЕЗИ НА ОХРАНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО: 1. Всички белези на производството като динамичен ФС. Това са съдебните производства. Органът, който придвижва производството и постановява охранителния акт е съдът или нотариус (затова не са охранитлни производства, производствата по съставянето на актовете за гражданското състояние, за назначаванеот на настойник и др.).

2. Съдийска независимост : Това е основанието за причисляването на охранителното производство към юрисдикционната дейност. Това е доброволна юрисдикция, различна от исковите производства - спорна юрисдикция.

3. Правните последици на охранителните производства са свързани с гражданските правоотношения в широк смисъл на думата, т.е. гражданските дела.

4. Охранителният акт не е акт на защита на накърненото гражданско право. Тези актове лежат извън сферата на защитата по повод правонарушенията. Той не е санкция за правонарушителя. Това е акт на съдебно действие при правомерно проявление на гражданската правоспособност и на упражняване на гражданските права. Предназначението им е да се породи изгодна за молителя правна последица, без същевременно да има посягане върху чужда правн асфера. Само ако е порочен, охранителният акт може да засегне чужда правна сфера, т.е. охранителни са тези производства, които целят издаването на охранителни актове.

5. За разлика от защитните и санкционните производства, охранителните производства са едностранни и безспорни. Едностранни - развиват се само с участието на молителя и съда. Безспорни, тъй като молбата не е в състояние да предизвика правен спор.

6. Имат нерепресивен, а превантивен характер. Цели предотвратяване на нарушенията в областта на гражданските правоотношения. С оглед на тази характеристика, те не подлежат на принудително изпълнение.

7. Различават се от актовете на спорната администрация по това, че обременяват правната сфера на друго лице. Общото е, че представляват държавна (съдебна) намеса в областта на гражданските правоотношения, която не е предизвикана от правнонарушение и затова може да се окачестви като съдебно управление на гражданските отношения.

8. Съдът не разполага с пбша власт за охранително въздействие върху гражданските отношения. Законът овластява съда в определени случаи, т.е. няма общо охранително производство, а съвкупмост от такива, съобразно особеностите на акта, към който са насочени.

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА (чл. 424 - 435):

1. Започва по молба на заитересованото лице. Молбата трябва да е писмена, да сочи охранителния акт. При нужда - действа в подкрепа на искането и да бъде подписана.

2. Охранителните производства са родово подсъдни на районните съдилища. Местната подсъдност се определя от местожителството на молителя. При няколко молители - местожителството, на който и да било от тях.

3. Разглеждането, поради едностранния характер на производството става в закрито заседание. Възможно е и открито (напр. разпит на свидетел).

4. Важи принципът за дирене на обективната истина. В случая става служебно. За съда съществува задължението да провери по свой почин дали са налице условията за издаване на охранителен акт. Може сам да събира доказателства. Може да постанови молителят да се яви лично пред него, за да го разпита. Чл. 428 - декларация, потвърждаваща твърдените факти. За истинността й молителят носи отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма доказателствена сила за съда. Тя се преценява с оглед другите данни по делото. Допустими са всички доказателствени средства.

5. Съдът се произнася с решение: а) Ако са налице условията, уважава и издава акта. Това решение не подлежи на обжалване.

б) Отказът подлежи на обжалване. Жалбата се подава в 7 - дн. срок от деня на съобщението, чрез съда, издал решението. Ако решението се отхвърли, ОС сам съставя съотвтния охранителен акт.

6. Решенията по охранителните производства нямат сила на присъдено нещо. Въпросът дали молителят е имал право на охранителен акт може да се реши по исков ред - чл. 432 (3). Това не означава обаче безконтролна оттегляемост. Дали е оттегляем или стабилен зависи от предназначението и правните последици на охранителния акт. Принципът е - появят ли се в резултат правата на трети лица, охранителният акт не може да се оттегля.

7. Правните последици на охранителните актове се пораждат след влизането в сила. По естеството си те са разнообразни:

а) Формална удостоверителна сила на формалните охранителни актове (нотариалните удостоверения, решенията по чл. 436).

б) Оповестяващо действие на вписванията.

в) Създаване на ново правно полжение чрез актовете за разрешаване и потвърждаване на сделки или за назначаване на представители.

8. Спиране и прекратяване:

А) Спиране при наличието на спор относно охранителен акт, тъй като по принцип охранителните производства са безспорни (напр. започнал е исков процес относно правоотношение - условие за издаването на охранителен акт. Ако трето лице, узнало за охранителното прозводство, се противопостави на охранителния акт, тъй като оспорва пре’дицоалното материално правоотношение). Бъде ли спряно охранителното производство, съдът дава 1м. срок на молителя за предявяване на иска срещу третото лице. Спирането в тези хипотези цели предотвратяване на засягането на правата на третото лице.

Б) Прекратяване има, когато развитието на охранителното проиводство се преустановява окончателно, без да се издаде охранителен акт. Предпоставки - чл. 433.

9. Отменяне или унищожаване на охранителен акт, когато е порорчен - чл. 431. Право на иск има прокурорът, пасивно легимирани са лицата, за които охранителният акт е създал благоприятни правни последици. Исковият ред е възможен, тъй като охранителният акт не притежава силата на присъдено нещо (напр. порочно осиновяване, по чл. 164 СК може да се атакува с иск за унищожаване, включително и от прокурора). Може да се обжалват по общия ред атакуваните решения по охранителното регистърно производство. Легитимирано е и лицето, чиито права са засегнати - чл. 431 (2).

10. Възможно е преминаването от исково в охранително проиводство, когато в хода на исковия процес възникнат условия, при които може да се издаде охранителен акт. Обратното преминаване обаче е недопустимо в рамките на охранителното производство.

11. Разноските са за сметка на молителя.

Нотариални производства.

Нотариалните производства (НП) са изчерпателно посочени в член 465 от ГПК. Това са правни сделки с нотариални актове, удостоверявания, вписвания, отбелязвания и техните заличавания, нотариални покани, удостоверения, протести и справки от нотариалните книги. Извън тези случаи нотариално удостоверяване е недопустимо.

Нотариално удостоверяване. Това е писмено, свидетелствуващо изявление за знание по факти, извършено от нарочни държавни органи в пределите на тяхната компетентност по определен в ГПК ред и в посочената форма. Те имат обвързваща доказателствена сила за фактите, посочени в тях.

Органи на нотариалното производство. С обща компетентност са нотариусите при всички РС, държавните органи, вклячени в съдебната система - според ЗСВ, там, където няма нотариус неговата дейност се извършва от съда или съдията. С особена (специална) компетентност са кметовете и заместник - кметовете на общините и населените места, дипломатическите и консулските представители. Те могат да извършват само някой от нотариалните действия - нотариално удостверяване на дата, подпис, съдържание на документ. Не могат да извършват нотариални действия по сключване на правни сделки.

Нотариално производство. Това е нарочно производство, чиито актове имат определена от закона форма, като нарушаването на нотариалното производство прави нотариалното удостверяване нищожно.

Послдици на нотариалното удостверяване. То има обвързваща доказателствена сила и конститутивно действие.

Общи правила. Страна в НП е лицето, от чето име се иска извършването на нотариалното действие, а участващо лице е това, чието волеизявление нотариусът удостоверява. Нотариалният орган е трето независимо и безпристрастно лице. Нотариусът не може да участва в нотариалното производство когато страна или участващо лице е нотариуса, негов съпруг, роднини, лица спрямо които нотариусът е настойник, осиновен, осиновител. Ако е нарушено това изискване актът е нищожен.

Нотариална компетентност. Местната компетентност е абсолютна положителна процесуална предпоставка. Липсата й прави удостверяването нищожно. Производството започва с устна молба на молителя с изключение на нотариалния акт за сделки с недвижим имот. Нотариалната дейност е предварителна контролна дейност за законосъобразност на извършените сделки или удостверяването на факти и за това на основание член 470 от ГПК нотариусът е длъжен да откаже удостверяване на обстоятелства, които противоречат на закона или морала. Отказът от извършване на нотариални действия може да се обжалва пред ОС в 7 дневен срок когато молбата за нотариално удостверяване е уважена, издаденият акт не подлежи на обжалване по този ред. Ако е порочен третите лица могат да го атакуват по исков ред.

Специфични правила. Те дерогират някои от общите правила.

Допустимост. Те са за сделки, за чиято валидност законът изисква да бъдат извършени под формата на нотариален акт - сделки за прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижим имот. Особености - за извършването им са компетентни само нотариусите или съдиите. Местно компетентен е нотариуса, в чиито район се намира недвижимият имот. Сделката може да се извърши само в канцеларията на нотариуса и само в работно време, защото актовете подлежат на последващо вписване и трябва да се спази тази поредност. Обикновено страните и техните представители се явяват с проект за нотариален акт по образец. Производството започва с писмена молба на участващите в сделката лица, въз основа на която нотариуса определя денят и часът, когато ще се изповяда средката. Нотариусът е длъжен да проверява самоличността на лицата, чиито изявления съдържа акта и затова те се явяват лично. Проверява се дали те са дееспособни и пълномощното на представителя. В нотариалният акт се отбелязва начина на извършената проверка.

Процедура. Нотариалният акт, представен в проект и при лично явяване на страните се прочита и те трябва да заявят, че го одобряват. След това се подписва от тях. След падпис и подпечатване от нотариуса. Съдържанието на нотариалният акт е стандартно и е посочено в член 476 от ГПК. В член 479 от ГПК са посочени специални правила за неграмотни, глухи, неми, глухонеми. За всички тези сделки нотариуса проверява правото на собственост в полза на праводателя по тях. Вписва се и наличието на особен закон за извършването на тия сделки и как нотариуса се е убедил в наличието на предпоставките. Един от актовете се подрежда в нотариалната книга, а другите два се дават на страните участници след като платят.

Нотариален акт по обстоятелствена проверка. Уреден е в член 483 от ГПК. Той е специфичен за българското право. Използва се от лица, които са собственици въз основа на давност. Той е удостверителен и възпроизвежда не възприятията на нотариуса за факти, а правния му извод за правото на собственост. Процедура - задължително се разпитват свидетели, които са съседи на имота, като това им качество се удостверява от съвета. Те удостверяват факта и продължителността и начина на владението. Този нотариален акт съдържа извода на нотариуса за правото на собственост, което трябва да бъде индивидуализирано - граници и индивидуални белези на имота.

Удостверителни нотариални производства (на дата, подпис, съдържание на документи). Те започват с устна молба като няма изисквания за нотариална компетентност и лично явяване. Изключение е удостоверяването на подпис - лицето се явява лично и или се подписва пред нотариуса, или потвърждава подписа си. Тези действия могат да се извършват от органите с особена компетентност. Наричат се нотариални засвидетелствувания. Нотариалната заверка на дата внася сигурност относно факта за времето на извършване. За преписите се удостверява верността им, след сравняването от нотариуса с първообраза на документа.

Нотариални покани. Когато бъдат извършени се заверява датата и се внася сигурност, че нещо е извършено спрямо трето лице.

ДОБРОВОЛЕН АРБИТРАЖ

№ 115

Доброволен арбитраж. Арбитражен съд при БТПП

Средство за недържавно разглеждане на спорове от трето заинтересовано лице, овластено от страните по спора с това правомощие. А е договорна алтернатива на държавното правосъдие. Той е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора е разпоредителната власт на страните относно техните частонопрвани правоотношения. Арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договора за арбитраж. А съчетава договорни с юрисдикционни и процесуални елементи. По основание на праворздавателно правомощие и начин на конституиране на арбитражния стд, А има договорна същност, докато правните поседици са процесуални и юрисдикционни.

Понеже е изключение от държавния правораздаввателен монопол, А трябва да бъде допуснат от правопорядъкът на държавата, с която е свързан. Няма ненационален А. Такъв не е МТА, който е международен с оглед местожителството или седалището на страните по спора, но е национален според държавния правопорядък, с който е свързан. За тази връзка е меродавно седалището на А - чл. 1(1) ЗМТА. Този закон се прилага, ако мястото на арбитража е в РБ. Страните не могат ба подчиняват на чужд закон А, който е в РБ. Но ако една от тях е с местожителство или седалище в друга държава, т.е. А е междънароден, те могат да уговорят мястото на А да е в друга държава.

Макар във връзка с приложимия за него закон А да е винаги национален. За обсега на неговата компетентност не важат териториалните и личните предели на юрисдикцията на държавните съдилища. Понеже не е проява на държавна власт и суверенитет, а черпи правораздавателната си власт от волята на страните, на А могат да бъдат възложени за разрешаване и спорове, които не седят в лична и териториална връзка с държавата, където е седалището му.

Мястото на А се определя по взаимно съгласие на страните. Може да се посочи в арбитражното споразумение или в друго съглашение, сключено по - късно. Страните могат да възложат на трето лице да определи мястото на А. Мястото на А може да се определи и от арбитражния съд. При вътрешния арбитраж мястото може да е само РБ.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ: 1. Посредничество или помирение. Те също целят уреждане на спора. Посредникът или помирителят обаче не се назначават от страните. Те само сътрудничат на страните при постигане на спогодба, с която самите страни решават спора. Посредничеството или помирението целят да осуетят решаването на спора от държавеб съд или А.

2. Същинският международен А, който разглежда междудържавни спорове, за които са прилага МПП. Разликите са в предмета на спора и правилата за разрешаването му.

3. Особени съдилища или юрисдикции, овластени от закона, със задължителна за страните правораздавателна власт.

4. С такива процесуални договори, по силата на които се дерогира или международна подведомственост, или местната подсъдност на гражданските дела, тъй като с тези договори не се изключва подведомственостт или подсъдността на спора на държавните съдилища изобщо.

А е по-бърз, тъй като е едноинстанционен и неговите решения не подлежат на обжалване. Понеже страните избират арбитрите, това обезпечава по - голямо доверие и възможност спорът да бъде разрешен от специалисти в областт. За А важат ограниченията на мегдународната подведонственост. Изпълнението на арбиражните решения в чужбина чрез Нюйоркската конвенция е обезпечено в по-висока степен, отколкото изпълнението на чуждите съдебни решения на държавните съдилища. Арешение е и изпълнително основание.

А не разполага с власт да наложи явяването на свидетели или вещи лица пред него, нито да задължи трети лица да представят държани от тях документи. Той не може да привлече трети лица, нито да наложи спрямо тях обрзпечителни мерки. Всичко това е, защото не разполага с държавна правосъдна власт и в тези области се нуждае от съдействието на държавния съд.

Основен източник - ЗМТА, който съдържа придимно диспозитивна уредба. Това произтича от договорната същност на А. Чл. 12 (1) и чл. 24 изрично предвиждат, че по въпросите за образуване на А съд и разглеждане на делото страните могат да уговорят уредба, различна от тази в ЗМТА. Субсидиарно прилагане на ГПК по неуредените в ЗМТА въпроси е изрично изключено от чл. 24. А съд изготвя правилото, което дава отговор на неуредния въпрос. За инситуционалния А тази възможност е ограничена от правилника на съответния А (чл. 3 (3) ПАС на БТПП). Нищо не пречи Асъд да възприеме уредбата на въпроса в ГПК.

Международна уредба: две важни конвенции, по които РБ е страна - Ню Йорската за признаване и допускане на изпълнението на А решения и Европейската конвенция за МТА.

ВИДОВЕ АРБИТРАЖ: 1. От гл. т. на устройсвото - постоянен и ad hoc

А ad hoc се сртеща рядко поради липсата на процедура. Учредява се само за разрешаването на спора или споровете, посочени в арбитражното споразумение. След тяхното разрешаване, той престава да съществува.

А инстанция се учредява с цел разрешаването на неограничен брой спорове. Тя е постоянно действаща. Не А институция решава споровете. Тя е недържавно учреждение, което администрира осъществяването на А по дела, които са й възложени. Тя има органи и правилник, според който се образува А съд по конкретно дело. Правилникът не е НА, неговата задължителна сила за страните произтича от съгласието им да възложат спора на съответната инстанция, а спрямо арбитрите - на съгласието им да поемат разрешаването на спора от името на институцията. За РБ такива А институции са: А съд към БСК, А съд към БТПП и др.

С оглед споровете, които поемат за разглеждане, А институции се делят на такива с обща компетентност и специален институционален арбитраж, който разглежда спорове в отделни браншове между предприятия, членуващи в организацията, към която е създадена А институция. Това е закрит А. Откритият А разглежда спорове без оглед страните по тях. Аинституция може да има списък от арбитри с препоръчителен или задължителен характер. ЗМТА важи както за институционалния А, така и за А ad hoc, щом тяхното седалище е в РБ.

2. Според местожителството или седалището на страните - вътрешен и международен (когато седалището или местожителството на една от страните или на двете не е в РБ). Този белег е достатъчен, за да бъде А мегдународен и за него да се прилагат правилата за международния А за ЗМТА. Белегът, който чл. 1(2) ЗМТА прибавя е остатък от периода, когато в РБ се приемаше само мегдународния търговски А. С изменението на чл. 9 (1,2) ГПК А бе допуснат за всички частно правни имуществени спорове, независимо от това дали са възникнали от търговски или нвтърговски отношения, т.е. ЗМТА трябва да се приложи и за нетърговски спорове.

Вътрешен А - и двете страни по спора са със седалище или местожителство в РБ. За него важи уредбата на ЗМТА с някои изключения, отразяващи спецификите на международния вътрешен А. Тези изключения са посочени изчерпателно.

За окачествяване на А като вътрешен или мегдународен е меродавен деня на сключване на А споразумение.

3. С оглед предмета - по правните спорове и по неправни спорове.

А по правни спорове има сходен предмет с държавното гражданско правосъдие и следователно е негова алтернатива.

А по неправни спорове - това са спорове, свързани с попълване на празноти в договора или приспособяването му към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване. Той е изрично уреден в чл. 1 (2) ЗМТА. Тези спорове имат не правен, а икономически характер. Търси се отговор на въпроса как е стопански оправдано да се уреди неуредения от договора въпрос. В нашето право държавните съдилища нямат право д арешават такива спорове. Решението по правния спор не се ползва със СПН и с изпълнителна сила. Неговите правни последици са материално правни, а по неправен спор е допустим само ако е международен. По нашето право не е възможно А да решава спорове относно факти.

Чл. 6 ЗМТА - съдебната намеса в А е допустима само в изрично предвидените от ЗМТА случаи. Намесата на държавния съд е вдуяка:

а) Проява на съдействие

б) Проява на контрол върху А.

В повечето случаи намесата и съдействието са възложени на СГС.

Съдействие при обезпечаване на иск или доказателства (чл. 9 ЗМТА) се дължи от компетентен съд и когато мястото на А е в чужбина. Това съдействие е израз на зачитане на чуждия А.