Апология на християнството



страница17/21
Дата31.03.2018
Размер1.11 Mb.
#63516
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

XXXVI 


1. Ако наричаните от вас "римляни" се окажат врагове, защо ние, считаните от вас за врагове, да не бъдем признати за римляни? След като се разкрива, че считаните за римляни са врагове, ние не можем едновременно да сме врагове и да не сме римляни.

2. При това благочестието, благоговението и верността, дължими на императорите, не се състоят в подобни служения, в които враждебността спрямо тях може да се изяви по-лесно, като е завоалирана, а в поведението, с което Бог ни заповядва да им засвидетелстваме почитта си толкова искрено, колкото и на всички хора.

3. Но подобна добронамереност ние сме длъжни да проявяваме не само към императорите. Ние правим добро на всички без изключение, защото го правим за себе си - не от хората получаваме отплата в пари или похвали, а от Бога, който отсъжда и въздава за благо- деянията, независимо какви са те.

4. Именно заради него ние сме едни и същи спрямо императорите и близките си. В еднаква степен ни е забранено да желаем зло, да вършим зло, да злословим и да сме злонамерени спрямо когото и да било. Това, което не ни е позволено спрямо императора, то не ни е позволено и спрямо всеки друг. А което не ни е позволено спрямо никого, то още по-малко ни.е позволено спрямо самия император, който дължи величието си на Бога.




XXXVII 


1. Ако ни е заповядано, както по-горе споменах, да обичаме враговете си, кого ни остава да мразим? Също така, ако ни е забранено да отвръщаме на обидата с обида, за да не се приравняваме към враговете си, кого ни остава да обиждаме?

2. Съдете сами за това. Колко пъти освирепявахте срещу християните, като следвахте отчасти собствена- та си душевна нагласа, отчасти законите си? Колко пъти враждебната тълпа самоволно връхлиташе върху, нас с камъни и факли, дори когато вие ни оставяхте на< спокойствие? Със същински вакханален бяс тя не пощадява дори мъртвите християни, а разкъсва, разпръсва, извлича било части, било цели тела от покоя на гроба, от убежището на смъртта.

3. Но забелязахте ли някога да сме сторили нещо на толкова много заговорници, възмездихте ли ни с нещо за неправдата, сторена ни от ожесточените чак до смърт наши преследвачи? А само една нощ с няколко факли би могла да ни осигури достойно отмъщение, ако ни бе позволено да отвръщаме на злото със зло. Но нека стоим далеч от мисълта Божието учение да подпалва хора, за да си отмъщава, или жестоко да страда, за да се утвърждава.

4. Ако искахме да се проявим и като отявлени ваши врагове, а не само като тайни отмъстители, нима щяха да ни липсват хора и войски? Може би маврите или маркоманите, или партите, или които и да било народи, населяващи дадена област или собствената си територия, са по-многобройни от народа, на който принадлежи целият свят. Ние съществуваме едва от вчера, а вече изпълнихме света и всичко ваше — градове, острови, крепости, муниципии, площади, лагери, триби, декурии, дори дворецът, сенатът и форумът. Оставих- ме ви само храмовете!

5. Можем да добавим и войските ви, но ние дори само в една провинция сме повече от тях. Дори да бяхме неравностойни вам по брой, за коя война нямаше да сме годни и готови ние, които на драго сърце се оставяме да ни посичат, ако учението ни не позволяваше по-скоро да бъдем убивани, отколкото да убиваме?

6. Можехме да се сражаваме срещу вас без оръжие и въстания, само чрез несъгласието си, чрез омразата и предизвикания от нея разрив с вас. Ако ние, едно толкова голямо количество хора, се бяхме отлъчили от вас в някой отдалечен земен кът, загубата на толкова много граждани, независимо какви са те, щеше при всички случаи да посрами вашето господство, нещо повече - щеше да го накаже чрез самия факт на изоставянето.

7. Несъмнено щяхте да се ужасите от самотата си, от затихването на обществения живот и от един вид мъртвешкото вцепенение на света. Щяхте да търсите хора, на които да заповядвате. Щяха да ви останат повече врагове, отколкото граждани.

8. А сега поради множеството християни вие имате по-малко врагове, защото в лицето на християните притежавате почти всички граждани в почти всички градове. Но предпочетохте да ги наричате "врагове на човешкия род" вместо "врагове на човешкия грях".

9. А кой щеше да ви изтръгва от лапите на онези врагове, тайнствени и повсеместно опустошаващи разсъдъка и силите ви, имам предвид набезите на демоните, които прогонваме от вас безвъзмездно, даром? За нас щеше да е достатъчно голямо отмъщение дори само това, да бъдете достъпни за нечистите духове също като имот без стопанин.

10. Накрая, ние дори не помислихме да ви искаме отплата, задето така сигурно ви охраняваме, ние, които не само не сме ви в тежест, а дори сме ви нужни. Но вие предпочетохте да ни осъдите като врагове, нас, които явно сме врагове, но не на човешкия род, а на човешкия грях.




XXXVIII 


1. Затова трябваше доста по-меко да се третира сред забранените сдружения тази общност, понеже тя не върши нищо, което налага срещу нея да се вземат предпазни мерки.

2. Ако не се лъжа, забраната на тези сдружения се обяснява с грижата за общественото спокойствие, за да не се разцепи държавата на части, което лесно би разстроило работата на комициите, съветите, куриите, събранията, дори зрелищата. А това би станало поради сътресенията, предизвикани от опитите за преврат, още повече че гражданите започнаха да използват продажната си и подкупна склонност към насилие с печалбар- ски цели.

3. А ние, понеже оставаме безразлични към домогването до почести и слава, не изпитваме никаква необходимост от сдружение и нищо не ни е по-чуждо от обществения живот. Ние признаваме една обща за всички държава - света.

4. Колкото до вашите зрелища, ние се отричаме от тях, понеже отричаме и суеверията, от които те произлизат, а освен това стоим настрана и от всичко, което се върши по време на тяхното провеждане. Нашата реч, взор, слух нямат нищо общо с безумието на цирка, с безсрамието на театъра, с безсърдечието на арената, с безсмислието на гимназиона.

5. На епикурейците бе позволено да обявят едно ново схващане за удоволствието - за тях то е невъзмутимост на духа. С какво тогава ви засягаме, като си имаме и ние различна представа за удоволствието? В края на краищата, ако не искаме да се забавляваме, то си е за наша сметка, не за ваша. Ние осъждаме, ще кажете, това, което на вас ви се нрави! Но и вас също не ви забавляват нашите удоволствия.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница