Bulgarian council on refugees and migrants
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Институционална рамка за интеграция на бежанците в България
Резюме2014 г. следва да бъде определена като „година на нулева интеграция”, защото за първи път от 2005 г. насам, когато е разработена Национална програма за интеграция на бежанците в Република България (НПИБРБ), получилите закрила лица в България са оставени да се справят без целенасочени интеграционни мерки за първоначална интеграция, измежду които достъп до целева финансова помощ за покриване на разходите за здравни осигуровки и жилищно настаняване извън регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците (РПЦ на ДАБ). В резултат на това техният достъп до основни социални, трудови и здравни права през 2014 г. е изключително затруднен, а желанието им за трайно установяване на територията на Република България – сведено до минимум, както става ясно от проведените интервюта. В ситуация, в която за пръв път от създаването на националната бежанска система броят на търсещите закрила и бежанците в България надхвърли значително обичайния брой от приблизително 1000 души годишно 1 и продължи да расте експонентно през цялата 2014 г., правителството и отговорните органи избраха подход, който вместо да адресира нарасналите нужди, по същество доведе до прекратяване на интеграционната помощ и подкрепа и отлагане за неопределен период от време на нейното ефективно рестартиране. Вместо бързо и адекватно да изработи новата Национална програма за интеграция, която да подпомогне значителния брой 2 новопризнати през 2014 г. бежанци и лица с предоставен хуманитарен статут, правителството избра да направи крачка назад и да приеме Национална стратегия за интеграция на лицата, получили международна закрила в Република България (2014–2020) – програмен документ, който да основе приемането на годишната и на бъдещите национални интеграционни планове. Макар приемането на стратегия по принцип да е положителна инициатива, доколкото позволява дългосрочно планиране, в конкретната ситуация това решение бе контрапродуктивно и доведе – целенасочено или случайно – до пълен отказ на всякаква интеграционна подкрепа. В резултат на това през цялата 2014 г. лицата, получили международна закрила в България, бяха оставени да се справят със своята първоначална и последваща интеграция в българското общество, разчитайки изцяло на своите лични усилия, средства и способности и на ограничените възможности за подкрепа от страна на неправителствени и доброволчески организации и инициативи. От своя страна, изработената през 2014 г. Стратегия поставя амбициозни цели и задачи, доколкото планира въвличането на общините в процеса на интеграция, които години наред не виждаха своята роля при реализирането на тези политики. Основният проблем на този подход обаче е, че те биха се включили само ако тяхното участие е подплатено финансово, а към този момент нито има приети финансови разчети, нито в държавния бюджет са включени мерките, които трябва да се финансират. Това крие риск „нулевата година на интеграция” да продължи и през 2015 г., още повече, като се има предвид и обстоятелството, че до този момент правителството не разполага с изработен проект на Интеграционен план за 2015 г. или ако такъв има, то той все още не е внесен за надлежно одобрение и финансиране 3. През 2014 г. заинтересованите институции продължиха да осъществяват традиционните си дейности и мерки в подкрепа на интеграцията на бежанците и лицата с хуманитарен статут, но, както става ясно от данните в настоящия доклад, за тези услуги имат твърде малко ползватели поради фактори като липсата на информираност и липсата на мотивация за установяване в държавата.
От 2005 г. до 2013 г. интеграцията на бежанците в България се осъществяваше от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) въз основа на Национална програмa за интеграция на бежанците в Република България (НПИБРБ) с тригодишен програмен период. Програмата съдържаше редица мерки, насочени към създаване на условия и насърчаване процеса на интеграция на бежанците в българското общество, както и нужните действия от страна на институциите и неправителствените организации, които участват в процеса на интеграция. Програмата обхващаше средно по 100 лица годишно, като в последните 2 години бяха включвани по около 60 души. Според досегашните НПИБРБ всяко лице в Република България, получило статут на бежанец или хуманитарен статут, до една година от получаването му имаше право на финансова помощ за жилищно настаняване, социално подпомагане, здравно осигуряване, обучение по български език, социална ориентация и културна адаптация, професионално обучение, преводачески услуги и съдействие за реализиране на основни права и възможности. Бившето ръководство на ДАБ скъсяваше този срок до 6 месеца, тъй като тълкуваше чл. 32, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) ограничително. Според ЗУБ лицата със статут на бежанец или хуманитарен статут могат да получат финансова помощ за настаняване в жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут (чл. 32, ал. 3), което означава, че държавата е длъжна да даде такава подкрепа за най-малко 6 месеца. Пряк изпълнител на Програмата бе Интеграционният център към ДАБ (ИЦ), който изготвяше критерии за включване в Програмата, пакет от интеграционни мерки (вкл. и за бежанците със специални нужди) и нормативи за прилагането им и организираше прилагането на пакета от интеграционни мерки. Според Вътрешните правила за прилагане на мерки за интеграция на новопризнати бежанци от Националната програма за интеграция на бежанците в Република България (2011–2013 г.) 4, лицата, получили хуманитарен или бежански статут, които желаеха да се включат в Програмата, подаваха молба до два месеца от връчване на решението за предоставяне на статут по ЗУБ. С кандидатите се провеждаше социално интервю, изготвяше се Индивидуален интеграционен план и при одобрение от Интеграционната комисия 5 се сключваше договор за участие в Програмата с председателя на ДАБ. Включените в Националната програма лица се ползваха от следните интеграционни мерки и социални помощи:
През 2011 г. бе приет Правилник за прилагане на мерки за социална защита на чужденци със специални нужди, търсещи или получили закрила, който определяше условията и реда за подпомагане на тази група лица, мерките за тяхната социална защита и интеграция в българското общество. Според Правилника като уязвими групи бяха дефинирани непридружени малолетни или непълнолетни лица, бременни жени, лица над 65-годишна възраст, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, многодетни семейства с 3 и повече деца, майки с деца до 3-годишна възраст, лица с увреждания, лица, преживели тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие, хронично болни. През 2011 г. бе приета Национална стратегия по миграцията, убежището и интеграцията (2011–2020 г.), която включва като целева група търсещите закрила, бежанците и лицата, получили хуманитарен статут. ДАБ е една от институциите, които участват в изпълнението на Стратегията, което се осъществява с годишни планове за действие 10.
|