Джубран Халил Джубран Превод Спас Николов

Изтегляне 484.37 Kb.

страница	2/4
Дата	21.01.2018
Размер	484.37 Kb.
	#50673

1 2 3 4

За страстта и разума

ТОГАВА ЖРИЦАТА отново се обади и му рече:

- Кажи ни за Страстта и Разума.

А той отвърна с думите:
- Душата ви често бива бойно поле, на което разумът и разсъдъкът ви се сражават със страстта и охотата ви.

Желал бих щото аз да бъда миротворецът на разногласията в душата ви, за да превърна дрязги и вражди в единство и съзвучие.

Но как бих могъл сам да сторя туй, ако самите вие не поискате да станете такива миротворци и не възлюбите естеството си?

Защото разумът и страстта са кормилото и платната на вечната странница - душата.

Ако се скъсат платната ви, ако се строши кормилото ви, вие можете само да се носите по вълните без посока или да заседнете насред море.

Защото разумът ви, станал самовластен, смразява само полета, а пък бушуващата страст, оставена на себе си, е пламък, който изтлява скоро.

Затова оставете душата си да издигне разума до висините на страстта, за да запее; и нека оттам направлява страстта ви с мъдрост, та страстта да преживее свойто катадневно възкресение и като феникс да се въздигне изсред пепелта.
Желал бих щото да приемете разсъдъка си и охотата си, тъй както бихте приели с любов двамина драги гости у дома си.

Нали не бихте почели единия гост повече от другия? - Защото, който тачи повече единия, изгубва вярата и любовта и на двоицата.

И всред хълмите, когато сядате на сянка и хлад под белите тополи и вдъхвате ведрия мир на далечните ливади и поля, нека сърцето ви си каже мълком: "Бог пребъдва в разума."

Ала когато дойде буря и грозен вятър разтресе гората, а мълнии и гръмотевици прогласят величието на небето, тогава позволете на сърцето си да изговори с трепетна боязън: "Бог радее в страстите."

И тъй като сте полъх в Божиите селения и трепетен листец в божия лес, и вие трябва да пребъдвате в разум и да радеете в страст.

За болката

ТОГАВА ЕДНА ЖЕНА проговори и му рече:

- Кажи ни за Болката.

А той отвърна:
- Вашата болка е строшаването на черупката, която сковава вашето прозрение.

и както плодната костилка се пропуква, за да може сърцето и да види слънцето, така и вие трябва да познаете болката.

А ако можете да се дивите в сърцето си пред чудесата на битието, то болката ви ще е не по-малко дивна от радостта ви.

Тогава ще приемете в сърцето си слънцето и леда, росата и сланата, така както приемате годишните времена, които преминават над нивята ви.

И ще имате бодрост и утеха през зимите на вашата скръб.

Защото голяма част от болката си вие си избирате сами.

Тя е горчива отвара, с която лечителят във вас цери от болести духа ви.

Затова имайте вяра на лечителя и пийте неговия лек безропотно и кротко,

защото ръката му, макар и тежка, и корава, е в нежната десница на Незримия

и чашата, която ви поднася, макар да гори устните ви, е направена от глината, която Грънчарят е размеквал със свойте свети сълзи.

За себепознанието

А ЕДИН МЪЖ се обърна към него с думите:

- Кажи за Себепознанието.

А той в отговор му рече:
- Сърцата ви узнават в тишината потайното на дните и на нощите,

Ала ушите ви жадуват да познаят наученото от сърцата ви.

Не бихте ли научили в слова това, което в мислите си винаги сте знаели?

Нима не бихте пипнали с ръка оголената плът на свойте сънища?

И е добре, че бихте го направили.

Скритото изворче в душата ви се мъчи да избликне и да забълбука към морето.

Съкровището, закопано в дълбините, копнее да се изяви, да заблести пред вашите очи.

Ала не искайте кантар да претеглите незнайното имане.

Не се мъчете да измерите дълбоко ли е вашето познание ни с прът, нито пък с връв-отвес.

Защото същността ви е море безкрайно и неизмеримо.

Не казвайте, че сте открили истината, а казвайте: "Открил съм истина една."

Не казвайте, че сте открили пътеката на душата, а казвайте: "Срещнах душата - тя вървеше по моята пътека."

Защото душата върви по всички пътеки.

Душата не върви по права линия, нито се източва като тръстика.

Душата се разлиства като лотосов цвят с неизброими венчелистчета.

За учението

ТОГАВА ЕДИН УЧИТЕЛ го помоли:

- Кажи ни за Учението.

А той изрече:
- Никой човек не може да ви открие нищо освен това, което дреме в полусън, заложено във вас.

Учителят, който се разхожда в сянката на храма, сподирян от учениците си, не им дава толкова от мъдростта си, колкото от своята вяра и любов.

И ако той наистина е мъдър, не те поканва в сградата на своето познание, а те отвежда до предверието на твоя собствен ум.

Звездоброецът ще ти разкрие колко знае за небесните простори, ала не може да ти предаде познанието си.

И музикантът може да ти пее в ритъма, който изпълва пространството, ала не може да ти предаде нито ухо, което улавя ритъма, нито пък глас, в който да отекне.

А този, който познава науката за числата, може да ти разкаже за мерките и теглилките, ала не може да те посвети в тях.

Виденията на едного не дават крилата си другиму.

И както всеки от вас застава сам пред Божието познание, така и всеки от вас трябва да е сам в познанието си за Бога и в разбирането си за земята.

За приятелството

ЕДИН МЛАДЕЖ помоли:

- Кажи ни за Приятелството.

А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.

Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.

Той ти е трапеза и огнище,

ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.

Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.

Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;

защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.

Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;

защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.

И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.

Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа.
Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.

Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.

Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?

Търси го да изживеете времето.

Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.

И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.

Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.

За говоренето

А ЕДИН УЧЕН се обади:

- Кажи ни за Говоренето.

А той отвърна с думите:
- Когато говорите, преставате да бъдете в мир с мислите си;

и когато не можете да понасяте самотата на сърцето си, живеете с устата си и звукът на устните ви е разтуха и развлечение.

Ала говоренето често убива наполовина мисълта.

Защото мисълта е птица във висинето, но хваната в клетката на думите, тя може да разпери криле, но не може да литне.

Има и такива между вас, които търсят бъбривия, понеже ги е страх да останат насаме със себе си.

Тишината на самотното съзерцание разголва същността им, а те искат да избягнат тази гледка.

Има хора, които, като говорят, непреднамерено, без умисъл, разкриват истина, която те самите не съзнават.

Има и такива, които носят истината в себе си, ала не я изричат с думи.

В гърдите на такива люде духът обитава в хармония и тишина.

Когато срещнеш приятел на пътя или на тържището, остави духа ти да движи устните и да води езика ти.

Нека гласът в твоя глас говори на ухото в неговото ухо.

Защото душата му ще съхрани правдата на сърцето ти, така както остава споменът за вкуса на хубавото вино,

когато цветът му отдавна е забравен и от съда му няма и помен.

Изтегляне 484.37 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4