Еутрофикацията се споменава в няколко политики на ЕС. Нивата на хранителните вещества, описващи качеството на водата, бяха въведени в някои първоначални документа от законодателството на ЕС в областта на водите (например Директива 78/659/ЕИО за сладководните риби). Основните антропогенни източници на хранителни вещества са разгледани в две директиви през 1991 г.: 1) Директива за пречистване на градските отпадъчни води (91/271/ЕИО), която е насочена към големи точкови източници, по-специално местата на заустване на градските отпадъчни води. 2) Директивата за нитратите (91/676/ЕИО) се занимава с дифузното замърсяване с азот от селското стопанство. И двете директиви дефинират термина "еутрофикация". Освен това, чрез определяне на чувствителните зони и осигуряване на съответствие с изискванията за преработка (Директивата за пречистване на градските орпадъчни води), както и определяне на нитратно уязвими зони и прилагането на програми за действие (Директивата за нитратите), и двете директиви предвиждат съответните мерки за борба с еутрофикацията. През 80-те и 90-те години на 20-ти век редица международни конвенции споменават еутрофикацията в морските води, включително OSPAR (за Североизточния Атлантически океан), HELCOM (за Балтийско море), Конвенцията от Барселона (за Средиземно море) и Букурещката конвенция (за Черно море).
През 2000 г. Рамковата директива за водите (2000/60/EО) въведе - наред с други изисквания - цялостна екологична оценка на състоянието на всички повърхностни води, въз основа на редица биологични, хидроморфологични, химични и физико-химични качествени елементи (вж. Приложение V 1.1 и V 1.2). РДВ предоставя основа за ясна и подробна оценка на еутрофикацията и дава потенциал за по-последователен и интегриран подход към управлението на входящите хранителни вещества във водите, като изцяло се вземат предвид изискванията на предишното законодателство на ЕС.
В допълнение към тези директиви, Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО) е насочена към постигане или поддържане на "добро екологично състояние", включително минимизиране на еутрофикацията в морските води на държавите-членки. Държавите-членки са задължени да развият свои морски стратегии и да определят мерки за първоначална оценка и определяне на "добро екологично състояние" за своите води в рамките на хармонизирана методологическа рамка.
През май 2002 г. в Брюксел се състоя семинар относно критериите за оценка на еутрофикацията, домакин на който беше ГД "Околна среда ". На него еутрофикацията беше разгледана в контекста на РДВ, Директива ПГОВ, Директивата за нитратите и на бъдещата морска стратегия на Комисията. Това постави началото на процес на хармонизиране на съществуващите дефиниции и критерии за оценка на еутрофикацията. Един от заключенията на този семинар беше, че е необходимо да се премине от дефиниции към общо разбиране на еутрофикацията, приемливите нива на отклонение от референтните условия и степента на неблагоприятни косвени въздействия върху екосистемите и използването на водите (Европейска Комисия 2002b). От тогава вътрешното калибриране е насочено към хармонизиране на екологичната класификация, която се отнася и за еутрофикацията. На следващите семинари се обсъди хармонизирането на методите за оценка и използването на хранителни стандарти при оценката на еутрофикацията:
1-ви семинар относно еутрофикацията, проведен през септември 2004 г. в Испра ,
2-ри семинар относно еутрофикацията, проведена през септември 2005 г. в Брюксел,
Семинар относно хранителните стандарти, проведен през октомври 2007 г. в Зандвоорт,
Семинар относно ECOSTAT класификация, проведен в през март 2008 г. в Брюксел.
Тази глава разглежда и сравнява как еутрофикацията се разбира, определя и оценява според директивите, политиките и ръководните документи на Европейската общност. Освен това са разгледани и разбирането и оценката на еутрофикацията в други регионални структури, по-специално в международните морски конвенции OSPAR и HELCOM.
Преглед на разбирането на еутрофикацията в законодателството и политиката на ЕС, както и в редица международни организации, се съдържа в Приложение 1. Това приложение беше основа за по-нататъшния преглед на различните подходи.
Общ преглед на инструментите на политиката
Редица на директивите на ЕС изискват от държавите-членки да наблюдават параметрите, отнасящи се до еутрофикацията и да определят подходящи екологични референтни стойности, но само Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите поставя изрично изискване за оценка на еутрофикацията (първата чрез задачата да се определят "чувствителните зони", т.е. уязвимите водни басейни, а втората - чрез определяне на "замърсени води" и последващото определяне на нитратно уязвимите зони). Рамковата директива за водите подкрепя тези две директиви в своите разпоредби за защитените територии и в допълнение налага изричното изискване за оценка на еутрофикацията при класифициране на екологичното състояние на повърхностните водни басейни. За разлика от Директивата за ПГОВ директива и Директивата за нитратите, Рамковата директива за водите предвижда конкретна рамка за оценка на качеството на водата. Критерии и методи за оценка на еутрофикацията са разработени също от няколко европейски конвенции, включително OSPAR и HELCOM и наскоро от UNEP/MAP.
Изискванията на директивите на ЕО и съответните други международни политики относно оценката или мониторинга на еутрофикацията като цяло са обобщени в Таблица 2.
Таблица 2. Общ преглед на изискванията на директивите на ЕО и регионалните конвенции по отношение на еутрофикацията
Директива / политика
Изискване за оценка на еутрофикацията
Минимални изисквания за мониторинг, отнасящи се до еутрофикацията
РДВ
Включени в класификацията на екологичното състояние, където повишаването на нивата на хранителните вещества има въздействие върху биологичните и физико-химичните качествени елементи
Поддържане на защитени местности и изпълнение на изискванията на Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите
Хидроморфологичните качествени елементи (хидрология непрекъснато - 1 месец; други - 6 години)
Физико-химични качествени елементи (3 месеца)
Директива за ПГОВ
За да се определят чувствителните зони съгласно приложение IIA (а) критерии (т.е. водни басейни, които са претърпели или могат да станат еутрофни в близко бъдеще, в случай че не се предприемат съответните действия)
Преглед на съществуващите чувствителни зони и определяне на нови най-малко на всеки 4 години (Член 5 (6))
Директивата за нитратите
За определяне на "замърсените води", както и на тяхната водосборна област, като нитратно уязвима зона.
За целите на определянето на концентрациите на нитрати, сладките води (повърхностни и подземни води), първоначално трябва да се наблюдават за период от една година. Тази мониторингова програма трябва да се повтори най-малко на всеки четири години. Прегледът на нивото на еутрофикация на сладките повърхностни води, естуари и крайбрежните води трябва да се извършва на всеки четири години.
Директива за сладководните риби
Няма специфични изисквания за оценка на еутрофикацията, но ориентировъчните стойности за нивата на фосфор изрично изискват намаляване на последиците от еутрофикацията
Амоняк, рН и разтворен кислород (месечно)
Директива за черупковите организми
Няма специфични изисквания за оценка на еутрофикацията
Разтворен кислород (месечно) и токсини от водорасли
Директивата за опасните вещества
Няма специфично изискване за оценка на еутрофикацията, но съществува изискване за определяне на цели за качеството за фосфора и за веществата, които имат неблагоприятен ефект върху кислородния баланс, по-специиално амоняк и нитрати
Няма конкретни изисквания
Директива за подземните води
Не е налице изрично описание на еутрофикацията, но са разработени стандарти за качество за нитратите и пестицидите и в някои случаи трябва да се заложат по-строги прагови стойности. Определен е минимален списък на замърсителите, за които държавите-членки трябва да определят прагови стойности, включително например амоняк и проводимост
Подробностите от мониторинга на подземните води са включени в приложение V точка 2.4 на РДВ, основните параметри са: съдържание на кислород, стойност на рН, електропроводимост, нитрати, амоняк
Директива относно водите за къпане
Като част от задълженията, определени в новата Директива за водите за къпане, трябва да се изготвят профили на водите за къпане. Когато профилът на водите за къпане посочва тенденция за пролиферация на макро-водорасли и/или морски фитопланктон, следва да се преприемат проучвания, за да се определи тяхната приемливост и здравни рискове и да се вземат адекватни мерки за управление, включително и информиране на обществеността.
Стара директива: прозрачност (две седмици), рН, разтворен кислород (когато качеството на водата се е влошило). Нитрати и фосфати, амоняк и азот (Келдал), когато е налице тенденция към еутрофикация. Нова директива: Когато се изготвят, преразглеждат и актуализират профилите на водите за къпане, данните, получени от мониторинга и оценките, извършени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО следва да се използват по подходящ начин.
Рамкова директива за морска стратегия
Включени в оценката на екологичното състояние въз основа на "добри" концепция за състоянието на околната среда
Взаимно допълване с Рамковата директива за водите в крайбрежните води (следното определение на "морски води" в РДМС л. 3 (1)), следователно според РДМС не са налице конкретни въпроси относно тези води по отношение на оценката на еутрофикацията
До юли 2014 г. всяка държава-членка следва да разработи програма за мониторинг, като се вземат предвид информационните нужди, произтичащи от развитието на предишните елементи на техните морски стратегии (първоначална оценка, както и за определяне на добро екологично, идентификация на целите и показателите за екологичните мерки през 2012 г.).
Директива за хабитатите
В случай на заплаха за защитените местообитания или видове
Няма
Тавани за емисии, Конвенция LRTAP
Няма изискване за оценка на еутрофикацията, но конкретните национални тавани за емисии на амоняк и NOx емисии за намаляване на отлаганията в атмосферата на азот и еутрофикация на екосистемите
Няма изискване за мониторинг на качеството на водата по силата на директивата, но съгласно Конвенцията има изискване за мониторинг на отлагането на азот и критични натоварвания, свързани с еутрофикацията на екосистемите
Изрични изисквания за оценка на състоянието на еутрофикация на водите в района на морската област на OSPAR чрез общата процедура OSPAR (по-специално процедура за цялостен подход)
Мониторинг на избраните параметри за увеличаване на хранителните вещества, преки последствия, непреки последствия и други възможни последствия според задължителната програма за мониторинг на еутрофикацията (OSPAR 2005-4)
HELCOM
Изрично за определяне на количеството и оценка на емисиите/изхвърлянето/загубите и входящите потоци, както и на концентрациите и въздействията в Балтийско море [периодични оценки на състоянието в Балтийско море и контролните параметри (въздух и вода) - HELCOM]
MONAS: Съставяне на натоварването (показатели въздух и вода) за програмата за мониторинг (общ азот, нитрати, амоняк, ортофосфати и общо съдържание на фосфор) и COMBINE (включително общ азот, общ фосфор, DIN, DIP, Si, състав, изобилие и биомаса на видовете фитопланктон и зообентос, , хлорофил а, разтворен кислород и дълбочина на Secchi)
Барселонска конвенция - Стратегическа програма за действие (СПД) за справяне с НИ
СПД разглежда еутрофикацията в резултат на подаването на хранителни вещества от реките и канализацията в крайбрежните води, като например лагуни, пристанища, устия на реки и крайбрежната зона, които са в непосредствена близост до речните устия, вследствие на което трябва да бъдат предприети действия за намаляване на подаването на хранителни вещества от наземни източници (НИ).
MED POL: Стратегия за мониторинг на еутрофикацията (2003) - DIN, DIP, TP, Si, хлорофил а, фитопланктон (общо изобилие, изобилие на основните групи, доминиране на цъфтежа), прозрачност, разтворен кислород, T, S, рН
Стратегическия план за действие (СПД) за Черно море
Еутрофикацията все още е предизвикателство на регионално и национално ниво, въпреки че има значителни подобрения в северозападния шелф на Черно море. Поради тази причина СПД съдържа изисквания за мониторинг и намаляване на подаването на хранителни вещества.
Интегрирана програма за мониторинг и оценка на Черно море: следят се количествата хранителни вещества във водата, утайките и флората и фауната
