Резултати от оценката съгласно различните политики

Резултати от оценката съгласно различните политики

40. 
    Анализът и сравнението на резултатите от оценката е важна отправна точка за развитие на хармонизираната рамка за оценка. В крайна сметка оценката трябва да доведе до съпоставимо и последователно заключение по смисъла на различните политики. Като цяло, резултатите от оценката се използват за определяне дали се налага предприемане на съответните мерки по смисъла на различните политики. На този етап е важно да се вземат предвид два основни принципа при тълкуването на съдържанието на този документ:
    

41. 
    Таблица 5 сравнява различните класове на екологично състояние съгласно РДВ с (I) чувствителните зони и нечувствителни зони (така наречените "нормални" зони) (вж. Директива за ПГОВ), (II) "замърсени води" ^, за които се изисква определяне на нитратно уязвими зони (вж. Директивата за нитратите), (III) проблемно и непроблемни зони или потенциално проблемни зони (вж. Цялостната процедура OSPAR) и (IV) термините, използвани в HELCOM. Сравнението отчита кога е необходимо предприемане на действие за справяне с еутрофикацията по смисъла на всяка директива/политика. По отношение на задължението за установяване на чувствителни зони по смисъла на Директивата за ПГОВ или определяне на нитратно уязвими зони съгласно Директивата за нитратите, Таблица 5 не е приложима за държавите-членки, които са избрали да прилагат "подход за цялата територия" (вж. параграфи 52-54 за повече информация относно подхода за цялата територия).
    

42. 
    Както е посочено в предишния раздел, използването на термините "еутрофни" и "могат да станат еутрофни в близко бъдеще" в Директивата за нитратите и Директивата за ПГОВ са взаимозаменяеми от правна гледна точка и двете имат сходни последици (определяне/обозначаване на нитратно уязвими зони или чувствителни зони). Въпреки това, с цел да се създаде последователна връзка с класификацията на състоянията съгласно РДВ, те могат да се тълкуват като резултат от различните степени на отклонение на екологичното състояние от референтните условия. Терминът "еутрофни" може да се идентифицира със ситуация, в която нежеланите отклонения са обичайни, като се има предвид, че терминът "могат да станат еутрофни в близко бъдеще" съответства на ситуация, в която не е задължително да са налице нежелани отклонения, но степента на изменение на екологичното състояние е такава, че е вероятно да възникнат.Поради това, въз основа на текста на нормативните определения за елементите на качеството, свързани с водораслите/растителността, умереното екологично състояние по смисъла на РДВ съответства в общи линии на ситуацията "могат да станат еутрофни в близко бъдеще", особено при наличие на повишаване на нивата на хранителните вещества.
    
43. 
    Тъй като влошаването на качеството на водата се увеличава, се увеличава и вероятността от нежелани отклонения и от определен момент при умерено състояние, както и след това при недобро и лошо състояние, условията ще отговарят на "еутрофни". Умереното състояние се тълкува като състояние на преход между добро състояние, където не са налице нежелани отклонения, и недобро или лошо състояние, където такива са налице все по-често и все по-сериозни. Вижте глава 4.4 (включително параграф 73 и таблица 8 относно нежеланите отклонения) за по-подробно тълкуване на еутрофикация в контекста на оценката на екологичното състояние съгласно РДВ.
    
44. 
    При вземането на решение дали и с каква сигурност да се докладва, че даден воден басейн е с по-нисък клас от "добро екологично състояние" (от гледна точка на еутрофикацията) и при определяне на подходящите последващи действия, следва да се вземат предвид включените въпроси и дадените указанията в глава 6.2, (а), описващи несъответствията между нивата хранителни вещества и биологията (параграфи 188-190) и (б) отчитането на несигурността в оценката на еутрофикацията (параграфи 198-200). Тези въпроси са важни не само по отношение на класификацията, но също така и в контекста на политиката по отношение на решенията относно приоритетите за мерките за контрол (съгласно РДВ и, в случай че е уместно, чрез определяне на водите като чувствителни/замърсени съгласно Директивата за ПГОВ и/или Директивата за нитратите) и по-нататъшен мониторинг или изследвания.
    

45. 
    Таблица 5 и параграфи 41-43 по-горе описват оценката на текущото състояние. Въпреки това, РДВ изисква от държавите-членки да оценяват риска от бъдещо влошаване на състоянието, свързано с целите на РДВ за предотвратяване на такова влошаване. Това означава, че водните басейни, които в момента са в добро или дори много добро състояние, което може да се влоши в бъдеще поради нарастване на натоварването, следва да бъдат част от програма от мерки съгласно РДВ. Тази прогноза за бъдещо нарушаване на принципа за предотвратяване на влошаване на качеството е равна на прогноза/оценка "могат да станат еутрофни в близко бъдеще" съгласно Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите, поне в случай че влошаването може да доведе до умерено или недобро състояние вследствие на еутрофикацията. Въпреки това, поне до прилагането на Първия план за управление на речните басейни съгласно РДВ през 2009 г., не е задължително времевите графици на целите на РДВ и оценката за "близко бъдеще" да съвпадат. За да се оцени дали е възможно да възникнат нежелани отклонения, следва да се вземат предвид нивата/концентрациите на хранителни вещества, данните за последиците от еутрофикацията (например увеличен цъфтеж на фитопланктона, натрупване на зелени водорасли, недостиг на кислород) и другите екологични фактори, които влияят върху еутрофикацията, например наличие на светлина/мътност, хидродинамични условия, температура и т.н. (виж контролния списък по категории в Приложение 2). Следва да се вземат предвид следните дейности съгласно РДВ:
    

1. 
   оценка на екологичното състояние - дали е налице тенденция/развитие в близкото минало за преминаване от много добро към добро състояние или са налице стойности за отделните елементи на качеството, определящи еутрофикацията, които да проявяват тенденция за движение към умерено/недобро/лошо състояние и по този начин към "еутрофно" състояние;
   
2. 
   оценка на риска за преценяване на бъдещото състояние и предотвратяване на влошаване - използване на информацията за очакваната промяна на нивата, която вероятно би била причина водният басейн да стане еутрофен в близко бъдеще (прогнозен анализ).
   

46. 
    Първоначалните резултати от анализа съгласно Член 5 съгласно РДВ ще бъдат допълнително прецизирани с информацията от мрежите за мониторинг, както и чрез по-нататъшно характеризиране и класификация. Оценка на състоянието на водните басейни е част от Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), които следва да се изготвят до декември 2009 г. Заедно с този процес от анализа съгласно член 5 към ПУРБ, ще се постигне повишаване на сигурността относно оценката на бъдещото състояние на водните басейни. Във всеки един момент следва да се извърши класификация съгласно Директивата за ПГОВ и/или Директивата за нитратите, в случай че е налице достатъчна степен на сигурност, че водният басейн може да стане еутрофен в близко бъдеще.
    

47. 
    Накратко, предлага се за целите на класификацията на състоянието и опазване на околната среда по смисъла на РДВ, терминът "еутрофни" да се отнася за ситуации, където нежеланите отклонения са общи или тежки и се равняват предимно на недобро или лошо състояние, като "могат да станат еутрофни в близко бъдеще" съгласно Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите може да се тълкува по два допълващи се начина:
    

• 
  в контекста на оценката на текущото състояние, като съответстващо на умерено състояние (не е задължително да са налице нежелани нарушения, но степента на екологична промяна е такава, че това е вероятно, особено ако има повишаване на нивата на хранителните вещества ) или,
  
• 
  в контекста на оценката на бъдещото състояние, и по-специално за водите с много добро или добро състояние, като съответстващо на риска от нарушаване на принципа за предотвратяване на влошаване съгласно Рамковата директива за водите.
  

48. 
    Отбелязва се, че умереното състояние е преход клас между добро и лошо състояние и че, на местата, където се посочват Директивата за ПГОВ или Директивата за нитратите, водните басейни обекти могат да бъдат или в категория "могат да станат еутрофни" или "еутрофни", в зависимост от степента на екологично въздействие.
    
49. 
    Както беше посочено в глава 3.6 (параграф 44) и глава 6.2, информацията относно сигурността/несигурността на класификацията е важна за определянето на решения за подходящи последващи действия.
    
50. 
    Тълкуването съгласно предходните парагради осигурява съгласувани действия срещу еутрофикацията в различните политики. Изискванията за действия по смисъла на различните Директиви следва да се разглеждат заедно, за да се постигне крайния резултат за ПУРБ през декември 2009 г. Затова, когато са налице натоварвания, описани съгласно Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите, списъкът на водните басейни, които подлежат на Програма от мерки на РДВ трябва се съгласуват с определянето на чувствителните зони и замърсени води съгласно Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите. Следва да се припомни, че мерките съгласно тези директиви са част от програма от мерки, предвидени в член 11.3 и приложение VI, част А на РДВ.
    
51. 
    Следва да се отбележи, че както чувствителни зони в рамките Директивата за пречистване на градските отпадъчни води 91/271/ЕИО и нитратно уязвими зони съгласно Директива 91/676/ЕИО стават Защитени територии по силата на член 6 и приложение IV на РДВ.
    
52. 
    Що се отнася до конкретните мерки, предвидени в различните директиви за борба с еутрофикацията, съгласно чл. 5 (2) от Директива 91/271/ЕИО, държавите-членки гарантират, че градските отпадъчни води, влизащи в колекторни системи, ще са предмет на по-строго пречистване преди заустването към чувствителни зони, да се намалят нивата на хранителни вещества за агломерации с над 10 000 е.ж. В допълнение, в съответствие с чл. 5 (5), заустванието на отпадни води, които са разположени в съответните водосборни басейни на чувствителните зони и които допринасят за замърсяването на тези зони, трябва да бъде предмет на по-строго пречистване. Аналогично, чл. 5(1) от Директива 91/676/ЕИО изисква от държавите-членки да създадат програми за действие, състоящи се от задължителни мерки по отношение на определени нитратно уязвими зони (чл. 5 (4)), както и допълнителни мерки или усилени действия, ако това е необходимо, за постигане на целите (чл. 5 (5)).
    
53. 
    Въпреки това, съгласно член 5.8 от Директива 91/271/ЕИО, държавите-членки не са задължени да категоризират чувствителни зони (т.е. чувствителни водни басейни), ако те извършват по-усилено пречистване в рамките на цялата си територия (чл. 5.2 и 5.3) или прилагат 75% намаление на общото натоварване с общ азот и общ фосфор, които влизат във всички градски пречиствателни станции за отпадъчни води (чл. 5.4).
    
54. 
    По същия начин, съгласно член 3.5 от Директива 91/676/ЕИО, държавите-членки следва да бъдат освободени от задължението да определят специални уязвими зони, ако те създават и прилагат програми за действие, съгласно описаното в член 5, за цялата територия на държавата.
    
55. 
    Държавите-членки могат да решат да прилагат подход за цялата територия, без да се взима под внимание състоянието на водните басейни. Поради това, фактът, че държавите-членки са избрали да прилагат за цялата си територия мерките за контрол, посочени в предходните два параграфа, не предопределя резултата от оценката на състоянието съгласно РДВ.
    

56. 
    Таблица 5 представя общо сравнение, но следва да се тълкува с повишено внимание. Следните аспекти следва да се разгледат по-подробно, по-специално:
    

57. 
    Натоварванията, причиняващи еутрофикация, могат да произхождат от далече по веригата преди засегнатия воден басейн. В съответствие с Директивата за ПГОВ и Директивата за нитратите, следва да се предприемат мерки в съответните водосборни басейни на чувствителните зони, които допринасят за замърсяването на тези зони (чл. 5 (5) от Директива 91/271/ЕИО), или във съответните известни области на сушата, които се вливат в "замърсените води" и които допринасят за замърсяването (чл. 3, (1), 3 (2) и 5 (1) от Директива 91/676/ЕИО).Въпреки това, от гледна точка на РДВ, това не означава, че всички водни басейни нагоре по веригата ще трябва да бъдат класифицирани като басейни с недобро състояние.
    
58. 
    Освен това може да са налице ситуации, в които натоварването с хранителни вещества на засегнатите водни басейни може да се намира в друг речен басейн (област) или морските води в съседна област (например различните части на Балтийско море). Тази ситуация възниква главно в преходните и крайбрежните води, където повишените нива на хранителни вещества и/или последиците от еутрофикацията могат да се транспортират от единия до другия бряг (например Северно адриатическо море или Германския залив, части на Балтийско море и т.н.) или от устията на реките към крайбрежните води. Оценката, която следва да се извърши в този вид ситуация, може да бъде сложна.
    
59. 
    При сравняване на границите между класовете, използвани от РДВ и OSPAR, е полезно да се опишат критериите за оценка на екологичното състояние по отношение на първичните и вторичните въздействия на еутрофикацията, което е направено в таблица 6. Очаква се, че екологично значимите нежелани въздействия ще започнат при умерената степен на екологичното състояние (виж глава 4 за повече подробности ). Предполага се, че вероятността и тежестта на нежеланите ефекти се увеличава при преминаването от умерено към лошо състояние.
    

3. 
   
   Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
   EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
   EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
   EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
   EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
   EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
   EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
   EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
   EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12
   
   
   
   Изтегляне 2.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: