Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Заетост и безработица

За отбелязване е, че за първи път от началото на кризата е регистрирано нарастване на броя на заетите в строителството – с 3.6% (да припомним, че там имаше спадове с по 20% в 3 от тримесечията на 2010 г.). Вече трета година наблюдаваме нарастване на броя на заетите в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. За 2010 и 2011 г. то бе с по 1.6% и 1.2% годишно. По тримесечия на 2012 г. темповете на нарастването им също имат тенденция да намаляват - от 6.5% за първото на 1% за третото тримесечие. Забавянето на растежа на заетостта в този сектор е в унисон с регистрираните спадове на добавената му стойност през 2012 г. В сектор „Финансови и застрахователни дейности“ заетостта растеше през 2009 и 2010, съответно с 2.6% и 4.% годишно, но през 2010 г. се сви с 6.4%. През 2012 г. обаче и през трите тримесечия, за които има данни засега, заетостта се увеличи (с по 2.4%, 1% и 3.2% на годишна база) и това е още един факт в подкрепа на тезата за устойчивостта на българската финансова система. Сериозният спад в заетостта в сектор „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ бе 7% през 2011 г., а за второ и трето тримесечия на 2012 г. вече е регистриран растеж с 2% и 2.5% на годишна база (да припомним, че секторът беше сред трите отбелязали растеж на добавената стойност през 2011 г. и то сравнително висок (8%), и растеж очакваме и за 2012 г.). Прави впечатление, че за второто и третото тримесечие на 2012 г. е отчетен растеж на броя на заетите и в сектор „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ (с 2.1% и 0.7%), който е сред трите сектора, за които данните ни карат да очакваме спад на добавената стойност за 2012 г. като цяло.

Данните за динамиката на производителността на труда в икономиката ни, налични до третото тримесечие на 2012 г., показват че растежът й остава колеблив – при намаляване на темповете през третото тримесечие, в сравнение с тези за второто. Въпреки че все пак производителността продължи да расте и през 2012 г., очевидно най-благоприятния период за по-бързото й подобряване е 2010-2011 г. (Фиг.19).

Фигура 19. Производителност на труда, реален растеж на годишна база, %

Източник: НСИ, Брутен вътрешен продукт, 06.12.2012 г.

Тримесечните данни по наблюдението на работната сила продължават да показват високи нива на безработните и увеличение на броя им на годишна база във всички групи, с изключение единствено на 45-54 навършени години (Фиг.20). Очакваме, че за четвъртото тримесечие ще бъде регистрирана тримесечна безработица над 12% и че над 12% ще е и тази за 2012 г. като цяло, а също и за 2013 г.

Фигура 20. Тримесечна безработица по възрастови групи

Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила, 21.11.2012г.

Регистрираната месечна безработица се движеше в сравнително слаба амплитуда през изминалата 2012 г. – започна я с ниво малко над 11%, в топлите месеци падна до 10.6% и завърши с 11.4% за декември (Фиг.21). В края на 2012 г. в бюрата по труда са регистрирани 375.8 хил. безработни. Наблюдава се известно отслабване на месечния прираст – така този за декември 2012 г. (увеличение с 3 648 лица спрямо ноември) е най-малкият за месец декември от 10 години насам.

По редовете с хармонизирания коефициент на месечна безработица на Евростат¹⁷ обаче, към ноември 2012 г. безработицата у нас продължава да е над 12%, като нарастването й като че ли се успокои.

Фигура 21. Коефициент на месечна безработица, %

Очакванията на бизнеса (по бизнес наблюденията на НСИ към декември 2012 г.) по отношение движението на персонала за следващите три месеца показват слабо подобрение в промишлеността, по-изразено в услугите, леко влошаване в търговията на дребно, най-траен е низходящият тренд в строителството (Фиг.22). Нарастват очакванията сред потребителите по отношение безработицата в предстоящите 12 месеца (анкета октомври 2012 г.). Липсата на твърде резки амплитуди в очакванията на бизнеса и потребителите говори, че заетостта ще намалява, но слабо, докато безработицата е възможно и да се покачи над нивата от 2012 г.

За 2013 г. очакваме регистрираната безработица да се движи около 12%, а хармонизираната – до 13%.

Фигура 22. Очаквания на бизнеса за движението на персонала и на потребителите за безработицата, баланс %

Източник: НСИ, Бизнес наблюдения до декември и наблюдение на потребителите до октомври 2012г.

Данните за регистрираната безработица по области, доколкото намираме налични в сайта на Агенция по заетостта от януари 2009 г. насам, са единствените сред краткосрочните данни, които илюстрират най-скорошна картина на все по-нарастващия териториален дисбаланс в българската икономика. Така например можем да разгледаме нарастването на различията настъпило между декември 2009 и декември 2012 г. (за декември 2010 г. и декември 2011 г. не намираме публикувани сходни констатации за най-съществените различия по области):

За декември 2012 г. в 8 области равнището на безработица е по-ниско от средното за страната (11.4%): в София-град безработицата е 3.6%, Габрово – 7.3%, Варна – 8.2%, Бургас – 9.5%, Пловдив – 10.0%, Русе – 10.3%, Перник – 10.4% и Стара Загора – 10.6% (7.43). В област Велико Търново (11.5%) е много близко до средното за страната. Същевременно в 20 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности се отчитат в областите Видин – 22.0%, Монтана – 20.8%, Враца – 20.4% и Смолян – 20.2%.

През декември 2009 г. равнището на безработица е било по-ниско от средното за страната (9.13%) в 7 области: София-град - 2.90%; Габрово - 6.66%; Бургас - 6.74%; Варна - 7.40%; Стара Загора - 7.43%; Пловдив - 8.22%; Перник - 8.46%. В останалите 21 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите: Смолян - 15.86%; Търговище - 15.10%; Монтана - 14.51%; Шумен - 14.23%.

През декември 2009 г. водещата по БВП на човек област, София-град (21386 лв. за 2009 г.), е с 6.23 пр.пункта по-добро ниво на безработица спрямо средното за страната, а през декември 2012 г. – то е по-добро със 7.8 пр.пункта. Същевременно отстоянието на безработицата в област Монтана над средното за страната нараства от 5.38 пр.пункта през декември 2009 г. на 9.4 пр.пункта през 2012 г. За Смолян безработицата през декември 2009 г. надхвърля средната за страната безработица с 6.73 пр.пункта, а за декември 2012 г. отстоянието нараства на 8.8 пр.пункта. Вземаме за пример за влошаване областите Монтана и Смолян, тъй като те присъстват като крайни случаи както през декември 2009, така и през декември 2012 г.

Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> 2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: