Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложение "Реконструкция и модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент в завода на Девня Цимент ад"

VI.3. Земи и почви

VI.3.1.Съществуващо състояние

Площадката на “Девня Цимент” АД попада в Девненската низина. Релефът е сравнително затворено понижение с относително превишение на оградните склонове до 200 - 250 m. Почвената покривка е повлияна от характера на климатичните условия, от особеностите на релефа, геоложката основа, растителността - важни почвообразуващи фактори. Като почвообразуваща основа са послужили седиментните скали в района. Терасите са сравнително слабо запазени по свлачищните склонове на остатъчните плата. Плоскостната денудация се проявява в отнасяне на почвената покривка. В подножията на остатъчните плата са се образували делувиални шлейфове, а по делувиалните склонове се наблюдава пета ровинна мрежа.

Съобразно "Легендата на почвите" на FAO (1988, 1990)

- подтип обикновените черноземи (haplic Chernozems, CHh, FAO, 1988) – са широко разпространени и заемат предимно стръмните склонове от терена и оголени била. По отношение съдържанието на органично вещество тези площи са слабо хумусни. Запасеността с общ азот е също слаба. Почвената реакция е алкална. Карбонати се установяват в големи количества от повърхността.

- подтип кестеняви черноземи (kastanic, CHk) (досегашните карбонатни черноземи) - разпространението на подтип кестеняви черноземи е локализирано по местата с най-песъчлив льос, най-сух педоклимат и слаба ерозия. Тези почви са със средно мощен хумусно-акумулативен хоризонт (50-60 сm) с рохкав строеж и траховидно-зърнеста структура и преходен хоризонт с мощност 30-40 сm с дребно-буцеста структура. Наблюдават се карбонатни мицели, които се отлагат на дълбочина от 25-150 сm, което се обяснява със специфичния водно-термичен режим на карбонатните черноземи. Реакцията е от слабо алкална до средно алкална. Съдържат малко количество хумус в хумусно-акумулативния хоризонт (2,0 – 3,0%). Отличават се с ниска водозадържаща способност pF=2,3-2,7, ППВ (пределна полска влагоемност) варира от 16,0 до 22,0%. Тези почви имат добра филтрация – от 2,0 до 2,8 m/d. Обезпечени са с азот, фосфор, калий

Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас „добра” (S₂), водещ ограничител „к” – карбонати и „е” - дефлация.

Черноземите са едни от най-плодородните почви в страната. Те са много добри за отглеждане на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, варива, средно до добри са за лозя. В някои райони върху тях растат среднобонитетни дъбови гори.

За опазването на черноземите и околната им среда са необходими противоерозионни мероприятия и сеитбообороти срещу водната и ветрова ерозия, възстановяване и поддържане на оптималната им структура, балансирано торене за запазване на хумуса.

В землището на Девня по-често се срещат карбонатните черноземи. Образувани са предимно под влияние на тревистата растителност. Характерна тяхна особеност е формата на отлагане на карбонатите. Специфичният водно - топлинен режим обуславя сезонната миграция на почвения разтвор, при която алкалоземните бикарбонати се отлагат като карбонатни псевдомицели в границите на хумусно - акумулативния хоризонт.

2. Тип Плитки почви (Leptosols, LP) - попадат в ордер на почви, несвързани със зонални климатични условия. Ограничени са в дълбочина от непрекъсната твърда скала, от богато карбонатен материал (съдържат над 40% СаСО). Поделят се на три подтипа, единият от които е Рендзини.

Рендзини (rendzic, LPk. FAO, 1988) - съдържат или непосредствено лежат на богатокарбонатни материали. Изградени са от един хоризонт, добре оструктурен, рохкав, с мощност от 10-30 cm, ограничен на дълбочина от твърда карбонатна скала и включения от ръбести скални късове от варовита скала. Почвената покривка е силно накъсана от голи варовити скали, понори, карст и пр. Съдържанието на хумус широко варира от 2-5 до 10-12% при н.м.в. над 800 m. Почвите са плодородни, но не се използват ефективно поради малката им мощност, голяма каменитост, високо съдържание на активни карбонати. Естествената растителност върху тях е с ниска продуктивност. Едафотопът на рендзините е с типична ксерофитна растителност: власатка (Festuca penzesii, F.stojanovii), гъжва (Sesleria korabensis), люляк (Siringa vulgaris), степен бадем (Amigdalus nana), теснолистно сграбиче (Astragalus angustifolia), смрадлика (Cot. coggygria) и др..

Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас „несигурна или временно непригодна” (S₃-N₁), водещ ограничител „к” – много карбонати, „f” –скелетни,„е” - ерозия. Необходимо е противоерозионно опазване.

- В долините на малките реки те са смесени , във вид на малки ивици или отделни фрагменти с делувиални (Colluvisols) почви, образувани в резултат на свличане, движение и натрупване на най-разнообразен теригенен и скален материал по вдлъбнатините на терена и в основата на склоновете при алувиалните тераси.

При естествени условия върху тях расте ливадна и водолюбива растителност: власатка (Festuca pratensis), ливадина (Poa sylvatica), глушица (Lollium perenne), живовляк (Plantago lanceolata), върби (Salicaceae), елша (Alnus glutinosa), бряст (Ulmus campestris), тополи (Populaceae) и др.

Според пригодността на почвите за земеделие те попадат в клас „средна” до „несигурна” (S₂ – S₃ ), водещ ограничител „f” – голяма скелетност.

В България почвите се обединяват в 11 агропочвени групи. От тях в прилежащите терени до Девненската промишлена зона се срещат първа и десета агропочвена група.

Към първата агропочвена група се отнасят карбонатните и типични черноземи, средно мощни с различна степен на еродираност. Те имат добри агрохимични качества и са пригодни за отглеждането на основните селскостопански култури.

Десета агропочвена група включва карбонатно ливадните черноземи, алувиално ливадните и делувиално ливадните почви. Естественото им плодородие е добро, подходящи са за земеделски цели, но има опасност от преовлажняване, заблатяване и засоляване. Могат да се използват и за пасища и ливади.

По отношение на буферната устойчивост срещу химични замърсители, почвите попадат предимно в I клас (карбонатни черноземи и наносни почви) и в III клас (ливадни черноземи и антропогенни почви) по пет степенната класификация.
Поземлен фонд

По данни на Поземлената комисия на Община Девня от 1998 г., структурата на поземления фонд на Общината е следната: селскостопански фонд - 51 166 dka; горски фонд - 30 095 dka; населени места - 4 251 dka; 3 671 dka са оврази, дерета, стръмни оголени склонове, силно еродирани терени и такива, от които ерозионните процеси са отнесли напълно почвения слой и на повърхността им е разкрита материнската скала.

На площадката на “Девня Цимент” АД няма естествена почвена покривка. Използваните терени от производствената дейност на “Девня Цимент” АД са около 620 дка, а нарушените, деградираните и замърсените почви в района на Девненския промишлен комплекс са вследствие на различни източници от промишления комплекс.

Нарушени, деградирани и замърсени земи и почви

Физически деградационни процеси

Негативни особености на Девненския район са плиткото залягане на подземните води в полегатата площ на заливната тераса на р. Девненска и свързаните с това сезонни заблатявания около устието й.

В Девненския район свлачища няма, но към свличане при определени условия - подрязване на скала, подмокряне, са склонни изветрелите мергели и глини.

Младата овражна дейност предполага стръмни наклони на овразите, което създава условия за срутища и сипеи. Това е характерно най-вече за района на кв. Повеляново.

Площите заети от оврази и дерета, както и площите с разкрита материнска скала, вследствие на ерозионни процеси, са негодни за селскостопанска дейност

Релефът в Девненската низина е равнинен. В периферията постепенно се преминава към склонове със среден наклон, което активизира ерозионните процеси и ограничава използването на тази част за интензивно земеделие. Създават се условия за развитието на ерозионни процеси, но те са с ограничена степен и обхват. Успоредно с развитието на повърхностните ерозионни процеси, големите водосборни басейни и дългите склонове довеждат до развитие и на линейни ерозионни проявления – (ограничено) съвременни активни ровини, затихнали и затихващи оврази и дерета.

Така общата площ на средно и силно ерозираните почви (вкл. оврази, дерета, скали) от землището на Община Девня е 6246 dka или 7,03 % от земите в землището.
Преовлажняване и заблатяване

В Община Девня преовлажняване и заблатяване на почвите може да се наблюдава около р. Девненска, в района на Стария содов завод и старата ТЕЦ към него.

Причините са различни. В едни от случаите вкисляването на почвите може да бъде резултат от естественото протичане на процесите на изветряне и почвообразуване, а в други токсичната киселинност е следствие от екологонесъобразно торене, от изливане на кисели отпадъчни води и други киселинни отпадъци от промишлеността.

В землището на Община Девня с най-голямо разпространение са карбонатните черноземи. Ето защо може да се предположи, че отделянето на киселинните серни и азотни оксиди от промишлените предприятия в района не оказва измеримо влияние върху почвената реакция. Поради наличието в атмосферния въздух на замърсители с основен характер (например пепел от ТЕЦ "Девня", прах от клинкерните пещи на “Девня Цимент” АД), известна неутрализация на киселинността на споменатите оксиди може да се очаква още във въздуха.
Засоляване и алкализиране

По-късно производствената дейност на промишлените предприятия е довела до замърсяване и засоляване на почвите. Проявява се вторично в района на Девненския промишлен комплекс от разливането и авариите от шламопроводите, от шламоотвала, от канала с изходящите води от шламоотвала е установено и изследвано отдавна.

С ПМС № 50/10.03.1993г. бе утвърден списъка на екологично замърсените и деградирани земеделски земи от промишлена дейност. Съгласно този списък за Община Девня са посочени засолени и алкализирани почви 60 dka. По късно през годината, при допълнително проучване за общината, засоляване на почвата е установено върху площ от 120 dka.
Замърсяване с тежки метали

В района на Девненския промишлен комплекс се намират "Бейпур шугар" за производство на захар; "Полимери" - производство на хлор, винилхлорид и поливинилхлорид); ТЕЦ "Девня" за производство на промишлена пара и електроенергия; "Солвей - Соди" - производство на калцинирана сода; "Агрополихим" - производство на минерални торове; Пристанище "Варна - Запад" - товаро-разтоварни дейности. Площадката на „Девня цимент” АД е разположена северозападно от изброените по-горе обекти, на отстояние от около 3 до 5 km от тях.

При определяне на вероятните източници за акумулация на тежките метали в района на Девненския промишлен комплекс е почти невъзможно да се отдели влиянието на всеки от заводите, тъй като те въздействат комплексно върху околната среда.

Екзогенна акумулация на тежки метали може да се търси чрез отделяните в атмосферата замърсители, отпадъчните води и утайки, насипищата от производствени отпадъци, шламоотвала, сметището. Постъпването на вредни вещества в почвите от въздуха е значителен фактор на замърсяването поради инверсионните състояния на атмосферата, пренос на дисперсни материали от насипищата и откритите складове, кумулативните и смесени въздействия.

През 1982 г. в бившия Варненски окръг е проведено изследване и картиране на почвеното замърсяване с тежки метали (Институт "Н.Пушкаров" и Институт по хигиена). Замърсяването на почвите е оценено по общите количества тежки метали в различните почви и за района на Девненския промишлен комплекс. Замърсените почви съдържат общо количество тежки метали, надвишаващо удвоеното фоново съдържание или установеното с допустимите норми (ПДК), което нарушава мулти-функционалността на почвата.

Резултатите от изследванията на почвите в района на Девненския промишлен комплекс през 1982 г., посочват замърсяване почти изключително с живак и арсен. Замърсяването с арсен е локално, установено в силно еродираните почви на кв. Повеляново и в торфено блатни почви, вероятно от замърсени води в най-ниските части на релефа. Разпространението на живака в почвите на района се отчита като неравномерно и локално. Като източник на замърсяване с други метали се очертава насипището на пиритни угарки, особено богато на цинк и в различна степен - на мед, олово и живак. Замърсяване с мед се установява и около шламоотвал "Падина". Замърсяването на почвите с кадмий е слабо проявено и в ограничени площи. Останалите метали - манган, кобалт, никел и хром, не са били показателни за екзогенно присъствие в почвите на района в изследвания период.

Въз основа на получените резултати от изследването през 1982 г. е направен извод (ДОВОС, 1999), че при по-голяма част от площите тежките метали не са променили съществено почвеното плодородие. Кореновото хранене на растенията върху тях не страда. За това допринасят и слабо алкалните почвени условия, които пречат за образуването на токсични форми от тежките метали, но листното хранене на растенията страда от извънредно неблагоприятното атмосферно замърсяване (в периода на изследванията) - преди спиране на производствата на хлор, сярна киселина, боракс и др. в Девненския промишлен комплекс.

Във връзка със земеразделянето в Община Девня през периода 1992-1993 г. са проведени изследвания от ВИАС за установяване на площите от земеделски земи, замърсени с тежки метали и степента на замърсяване. Изследваните полета се намират на отстояние от около 200 до 5300 m, в различни посоки от площадката на завода. От изследваните 7 тежки метала - цинк, мед, кадмий, кобалт, олово, никел и манган, е установено, че само кадмият и никелът са с общи количества над ПДК, а останалите са под или около ПДК. Съдържанието на кадмия превишава ПДК повече от 2 пъти, а съдържанието на никел е (1-1,5) ПДК.

Почти всички почвени проби съдържат усвоими форми тежки метали, но в сравнително малки количества. Почвите в района съдържат карбонати и реакцията им е алкална, при което тежките метали са свързани в почвата в неподвижни, неусвоими съединения. В повечето от почвените проби усвоимият кадмий е наличен в целия почвен профил, а установеното количество усвоимо олово е концентрирано предимно в орницата. Ниското съдържание на останалите усвоими форми тежки метали - цинк, мед, кобалт и манган, е доказано с многобройните проби в изследването.

Установена е рязка граница на замърсеност на почвите с тежки метали при отглеждане на селскостопански култури, трайни насаждения и земите за пасища или необработваеми земи. Най-тежко засегнати са почвите при необработваемите площи - сервитутни ивици, трайни насаждения, ливади и пасища, а на последно място са нивите.

Растенията имат различна способност да усвояват различните метали от почвата. С изследванията на ВИАС се установява, че най-много тежки метали от почвата извлича люцерната. На второ място по извличане на тежки метали от почвите са зърнено - житните (пшеница, ечемик).

Общата площ на замърсените с тежки метали земи в Община Девня е 8415 dka.

Твърдите отпадъци от девненските предприятия се депонират на промишленото сметище в района на шламоотвал "Падина". Там се извозват и депонират и твърди строителни отпадъци от "Девня Цимент" АД.

Собственост на "Девня Цимент" АД е кариера "Белите могили", използвана за добив на мергел през периода 1958-1974 г, а от 1974 г. кариерата е затворена за експлоатация. По-голямата част е рекултивирана от Завода за цимент и с Протокол № 16/30.12.1982 г. е предадена на земеделското стопанство, без промяна на собствеността й.

Депата за утайки от утаителя на р. Провадийска и терените около тях са замърсени площи.

Терени, замърсени с органични замърсители в района на Девненския промишлен комплекс не са установени.

VI.3.2. Прогноза и оценка на въздействието:

Промяната в земеползването и въздействие върху почвената покривка е започнало още със самото изграждане на промишлените предприятия и инфраструктурните обекти (пътища, обслужващи съоръжения, депа за отпадъци, шламохранилища и др.) в района. Променено е предназначението на земята – извадени са площи от поземления и горския фонд.

Земите и почвите в рамките на „Девня Цимент” АД са били нарушени и унищожени още със започване на неговото изграждане. В момента почти 90% от площадката е бетонирана. Общата застроена площ е 143 896 m².

Общата площ на бъдещата производствена площадка на “Девня Цимент” АД е около 620 000 m².

Съгласно изготвен ПУП – Подробен устройствен план и ПРЗ план за регулация и застрояване за имоти с пл.№448, 450, 451 по кадастралния план на Промишлена зона-Север, гр.Девня. терените са определени за производство и складова дейност.

- по време на строителството;

Във връзка с реализирането на инвестиционното предложение ще бъде усвоен терен с пл.№ 451. На него временно ще бъде ситуиран бетонов възел, обслужващ строителството. След приключване на строителните дейности на площадката, тази територия ще се превърне в зона за паркиране на товарни автомобили (паркиране, до изчакване на разрешение за влизане на територията на завода, т.е. за кратко време).

Имотите, образуващи тези терени, попадат в две землища – землището на с.Кипра и землището на гр.Девня. Намират се в промишлената зона и по начин на трайно ползване представляват производствени терени и терени за строителни материали. Не се налага промяна на предназначението им. На Фиг. III.2-6 са дадени споменатите терени. По-долу са дадени характеристики на имотите (по скици – Текст. приложение 6-2).

Скица №ф00612/17.08.2006 г. на имот с №000113 в землището на с.Кипра, общ. Девня., рег.№20000. Площ на имота 44,971 dka; начин на трайно ползване – произв. терен; Имотът граничи със землищна граница – местен път, унищ.нива-пром., товарна въжена линия, кариера-скала (общинска и държавна собственост);

Скица №ф00613/17.08.2006 г. на имот с №000114 в землището на с.Кипра, общ. Девня, рег.№20000. Площ на имота 12,800 dka; начин на трайно ползване – произв. терен; Имотът граничи със землищна граница – местен път, унищ.нива-пром., товарна въжена линия, изоставена нива (общинска, държавна и частна собственост);

Скица №ф00611/17.08.2006 г. на имот с №000138 в землището на с.Кипра, общ.Девня, рег.№20000. Площ на имота 44,435 dka; начин на трайно ползване – произв. терен. Имотът граничи с: товарна въжена линия - (държавна собственост); изоставена нива – частна; землищна граница - местен път;

Скица №ф000638/21.09.2006 г. на имот с №000139 в землището на с.Кипра, общ.Девня, рег.№4153. Площ на имота 12,259 dka; начин на трайно ползване – товарна въжена линия. Имотът граничи с: производствен терен (държавна собственост); местен и полски път (общинска собственост), нива и изоставена нива – частна; ЖП линия – държавна собственост;

Скица №ф00614/17.08.2006 г. на имот с №000140 в землището на с.Кипра, общ. Девня, рег.№20000. Площ на имота 24,811 dka; начин на трайно ползване – произв. терен; Имотът граничи с: полски път, отводнителен канал, товар. въж.линия– (общинска, държавна и МЗГ-ХМС собственост);

Скица №ф04625/17.08.2006 г. на имот с №000373 в землището на гр.Девня, общ. Девня. рег.№8888. Площ на имота 13,919 dka; начин на трайно ползване – строит.материали; Имотът граничи със землищна граница – полски път, ниви, път ІV кл., извор-каптиран – (общинска, държавна и частна собственост);

Скица №ф04623/17.08.2006 г. на имот с №000374 в землището на гр.Девня, общ. Девня. рег.№8888. Площ на имота 77,204 dka; начин на трайно ползване – строит.материали; Имотът граничи с – ниви, пасище и мера, път ІV кл. – (общинска, и частна собственост, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ);

Скица №ф04624/17.08.2006 г.на имот с №000379 в землището на гр.Девня. Площ на имота 388,431 dka; начин на трайно ползване - строит. материали. Имотът граничи с ж.п. линия (държавна собственост); път ІV кл. – (общинска собственост); землищна граница - ниви (частна и общинска собственост).

Собствеността на „Девня Цимент” АД върху имотите (без имот 139) се удостоверява с Акт No 140 за частна държавна собственост от 23.04.1997 г. издаден от Областния управител- Варна. За имоти No 373, 374, 140 са издадени на 24.11.2006 г. констативни нотариални актове. Собствеността върху имот 139 се удостоверява с нотариален акт за покупко-продажба за недвижим имот от 24.11.2006 г. Документите за собственост са приложени в Текст. приложение 6-1.

Дейностите от инвестиционното предложение ще се реализират в рамките на съществуващия терен. Предвидено е поетапно изграждане на обекта. Изграждането на новите съоръжения е свързано със събарянето на съществуващи сгради и съоръжения. Тъй като почти цялата съществуваща площадка на завода е бетонирана, то вероятността да се унищожат почви е малка. Хумусният пласт е отнет още преди тяхното бетониране.

Предвиден е необходимите площадки за временно разделно депониране на хумус, изкопани земни маси от различните дълбочини и строителните отпадъци да бъдат на собствен терен.

За изграждането на отделните съоръжения ще се извършат различни по обем изкопно-насипни работи. Така например за изграждането на Пещна линия №7 и №8 са предвидени изкопи с обем около 86384 m³, и обратен насип 34277 m³ от които:

• 
  за пещна линия №7 - изкопи с обем около 49 362 m³, а за обратен насип около 19 587 m³;
  
• 
  за пещна линия №8 - изкопи с обем около 37 022 m³, а за обратен насип около 14 690 m³.
  

Излишните количества земни маси ще се депонират и извозят на определеното за тях депо, или при определени качества на земята използвани за рекултивация и в производствения процес.

Ще бъдат извършени и допълнителни изкопни работи, свързани с подземните комуникации. Количествата изкопани земни маси ще се определят в работна фаза на проектиране.

По време на строителството е възможно замърсяване на почвите с нефтопродукти от неизправна техника, както и с битови отпадъци, изхвърляни на нерегламентирани места.

В зависимост от климатичните условия е възможно запрашаване на терена в близост до строителните площадки. Строителните дейности ще бъдат източник само на неорганизирани емисии в приземния атмосферен слой. Получените при числените симулации средногодишни стойности на замърсителите показват, че строителните дейности ще оказват несъществено влияние върху качеството на въздуха (т. VI.1.2.3.). Стойностите на емисиите са многократно под ПДК. Замърсяването на въздуха ще е локално и няма да предизвиква особено въздействие върху почвите.

Почвите в допълнителния терен ще бъдат нарушени трайно.

След приключване на строителството всички терени, заети временно за строителни и монтажни площадки, депа за строителни материали и др. ще бъдат възстановени.

• 
  по време на експлоатацията;
  

• 
  Атмосферен въздух
  

Получените по изчислителен път емисии в атмосферния въздух след реализация на инвестиционното предложение ще бъдат намалени в сравнение със сегашните стойности както следва: за азотните оксиди около 47%; за серен диоксид 44%; за въглероден диоксид 37% и повече от два пъти за прах (т.VI.1.2.3). Прогнозните изчисления с методите на числено моделиране на дисперсията на емисиите от организираните източници показват, че експлоатацията на новите съоръжения няма да доведе до замърсяване на района с азотни оксиди, общ прах и бензен. Получените концентрации са многократно под ПДК и не се очаква те да повлияят съществено върху състоянието на почвите в района. Обслужващите дейности, източници на неорганизирани емисии също няма да въздействат отрицателно върху почвите. Получените при числените симулации средногодишни и максимално еднократни стойности на приземните концентрации са многократно под ПДК (т. VI.1.2.3).

• 
  Води
  

При правилна експлоатация на съоръженията, оптимално провеждане на технологичните процеси, добра поддръжка на водоснабдителната и канализационната мрежа и особено стриктно спазване на изискванията за временно съхранение на собствените и получените от друга производствена дейност отпадъци (вкл. опасни) не се очаква въздействие на водите върху почвите.
В Дружеството има изградена стройна система за почистване на вътрешно заводските площи. Поради характера на дейността и възможни емисии на прах, ежедневно площадката на завода се почиства и измива със специализирана техника.

Площадката на “Девня Цимент” АД се намира в обособена зона на Девненския промишлен комплекс. Поради характера на изградената инфраструктура в зоната, прилежащите терени се ползват за земеделие, но не се очаква промяна на почвеното плодородие на основа дейността на обекта. Няма данни за мониторинг и замърсяване на почвите в прилежащите територии.

- при извънредни ситуации.

Възможно е косвено замърсяване от евентуални големи течове по тръбопроводи или разливи на площадката на обекта, които водят в последствие и до замърсяване на почвите.

При разлив на големи количества петролни продукти (мазутно стопанство, ГСМ) е предвидено своевременно почистване, изгребване и депониране на замърсената пръст.

VI.3.3. Характеристика на възможностите за реализиране на инвестиционното предложение с минимално въздействие върху почвите

- Стриктно спазване на видовете дейности, залегнали в план-програмата и свързани с опазване на околната среда.

- Преди започване на строителните работи да се отдели и депонира отделно от останалата земна маса наличния хумус и в последствие да се използва по предназначение.

- Своевременно възстановяване на нарушените земи по време на строителните работи.

- Своевременно третиране на замърсени петна почва от нефтопродукти.

- Затревяване и засаждане с растителност на всяка технологично свободна земя.

VI.3.4. Собствен мониторинг

Във връзка с изпълнение на условие 13.7.1.1 и 13.7.1.2. от Комплексно разрешително №63/2005 г. на “Девня Цимент” АД, РИОСВ –Варна е съгласувала местоположението и пунктовете за провеждане на мониторинг на почвите (Писмо изх.№1854/26.04.2005 г).

Почти 90% от площадката на завода е покрита с бетон. По тази причина са предложени и одобрени само 4 пункта (единствено в посочените точки има открити почвени участъци и е възможно вземане на почвен материал за анализ – Писмо изх.№716/11.05.2006 г.). На Фиг. VI.3-1 е дадено местоположението на пунктовете, а в Текст. приложение 13 - съгласувателните писма.

Пункт 1 – местоположение: в зоната на мазутните резервоари, извън обваловката в най-близката тревна площ (инсталацията е в резерв);

Пункт 2 – местоположение: ж.п.линии, от които се захранва складовата база;

Пункт 3 – местоположение: в най-близката открита тревна площ до складова база за основни суровини;

Пункт 4 – местоположение: водни кули – оборотни води за охлаждане и шлам басейн.

По време на изготвяне на ДОВОС е взет почвен материал за анализ от РИОСВ Варна (във връзка с изпълнение на условие 13.7.1.1 и 13.7.1.2. от КР №63/2005), но поради технически проблеми с апаратурата, резултатът от анализа ще излезе по-късно.

Съгласуваните мониторингови пунктове могат да се препоръчат и в настоящия доклад. Необходимо е да се наблюдават показателите рН, арсен, живак, кадмий, мед, олово, цинк, нефтопродукти с честота 1 път на 3 години по утвърдени методи за анализ. Анализите да се извършват от акредитирани лаборатории. Необходимо е да се прилага инструкция за периодична оценка на съответствието на концентрациите на вредни вещества в почвите с измерените / установените такива, установяване на причините за несъответствие и предприемане на коригиращи действия.

Каталог: ovos

Изтегляне 4.42 Mb.

Сподели с приятели: