Доклад за оценка степента на въздействие на план за


Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)



страница9/18
Дата06.01.2017
Размер2.76 Mb.
#12125
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   18

1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Отсъствува в най-северозападните части. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1300 м н.в. Предпочита откритите места с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н. (Бисерков 2007). Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 1 до 4 пъти най-често между 3 и 7 яйца. Инкубацията продължава от 70-100 дни. При зазимяване се заравя в почвата (Бисерков 2007).


Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 94265.2 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсват специфични микрохабитати, които могат да се ползват за укритие, липсва и хранителна база.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 m н.в. (Лозенска планина). Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени, бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността в рибарници и микроязовири, обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега, или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни (Бисерков 2007). Не е така тясно привързана към водата като каспийската блатна костенурка и може да се отдалечава от нея на големи разстояния. В годината може да даде до 2 люпила с най-често 4 - 10 яйца. Презимуването става в повечето случаи на дъното на водоемите и по-рядко на сушата. Храната се състои от водни инсекти, ракообразни и молюски, както и риба. В по-редки случаи не се отказва и от мърша. Рядко храната съдържа и растителни компоненти (Stojanov et al. 2011).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като типичен (С). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната са установени множество находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 76661 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсват специфични микрохабитати, които могат да се ползват за укритие, липсва и хранителна база. Отделни индивиди могат да преминават само транзитно през разглежданата площ.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като сухоземно местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници, при придвижването им от едно място на друго. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително, тъй като имотът е отдалечен от водни местообитания, в които видът се концентрира в по-голяма численост.


1222 Южна блатна костенурка (Mauremys caspica)

Среща се в най-южните части на страната: Петричко-Санданската котловина, долините на Бяла и Луда река в Източните Родопи, притоци на р. Арда и р. Марица в Ивайловградско и Свиленградско, Сакар и Дервентските възвишения (изолирани популации), и Черноморския бряг, южно от Ропотамо. Установена е до 250 m н.в. Обитава бавнотечащи реки, потоци с големи вирове, речни разливи, блата, малки изкопи в кариери за пясък, микроязовири, рибарници и полусолени устия на реки покрай морския бряг. Почти навсякъде се среща заедно с обикновената блатна костенурка. Дневен вид, но активността му продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. През голяма част от деня се припича на слънце в непосредствена близост до водата. Храни се основно с животинска храна (водни безгръбначни животни, попови лъжички и риба), но яде и растителна храна (водорасли, водни растения, бобови, опадали плодове и др.). През юни женските снасят веднъж или на два пъти по 4 - 10 яйца, които заравят в почвата по склоновете на речното легло, често далеч от водата. Инкубационният период е 70 - 100 дни. Зимува под водата (Бисерков 2007).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 11693.9 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида (дере покрай съществуващия път, вливащо се в блато Алепу), без да се засягат пряко.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1293 Леопардов смок (Elaphe situla)

Среща се в южната част на Струмската долина, подножието на Западни Родопи (единично, непотвърдено находище при Асеновград) и Южното Черноморие. Среща се до около 650 m н.в. Обитава сухи, каменисти или скалисти терени (с добре развит микрорелеф) с ксерофитни треви и храсти. Среща се и в разредени гори. Нощен вид. Понякога излиза и рано сутрин или привечер (много рядко в обедно време – рано напролет при облачно и влажно време). Движи се сравнително бавно. Храни се с дребни гризачи, земеровки, рядко новоизлюпени птици и гущери. Ловува в дупки на гризачи, по-рядко на повърхността. Копулацията е през май, а през юни-юли женската снася от 2 до 5 яйца. Малките се излюпват след 1.5-2 месеца (Бисерков 2007).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като представен (Р). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 14977.2 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида (дере покрай съществуващия път, вливащо се в блато Алепу), без да се засягат пряко.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


5194 Пъстър смок (Elaphe sauromates)

Видът обитава равнините и ниските части на планините в Южна България – източно от гр. Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Среща се в равнинни, хълмисти и нископланински райони. Обитава както открити терени, така и гори и храсталаци. Среща се от морското равнище до около 750 м н.в., като доста често може да се намери в близост до много влажни места – брегове на големи реки, блата, езера, рибарници и т.н. Дневно активен вид. Умело се катери. Ловува дребни бозайници и птици, като често яде и яйцата им. Снася от 4 до 16 яйца, като малките се излюпват през август или септември (Stojanov et al. 2011).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 96406.5 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида, вкл. паркинга на курортния комплекс “Свети Тома” - разглеждания имот. Подобни терени не биха могли да се разглеждат като местообитание на вида. В тях липсват специфични микрохабитати, които могат да се ползват за укритие, липсва и хранителна база. Отделни индивиди могат да излизат да се припичат.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Имотът представлява използваем паркинг, и като такъв не би могъл да се определи дори като субоптимално местообитание за вида. С резлизацията на плана и осъществяване на дейностите по озеленяването имотът ще подобри характеристиките си и на практика ще може да се разглежда като сухоземно местообитание за вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Съществува малка вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници, докато се припичат. Видът обаче е достатъчно предпазлив и бърз, а строителната техника достатъчно бавна, за да има вероятност от прегазване. Риск за смъртност има преди всичко от работниците, поради разпространената неприязън на много хора към змиите. Ако се наблюдава смъртност, това ще е инцидентно, и въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително. С подходящи мерки въздействието може да се елиминира.


Риби

Предмет на опазване в зоната са 7 вида риби, три от които (Alosa fallax, Alosa immaculata и Alosa tanaica) са проходни - обитават крайбрежните води на Черно море и навлизат за размножаване във вливащите се в него реки (Карапеткова и Живков 2006).


Въздействия

Планът не засяга пряко или косвено водни тела - пресноводни или соленоводни (местообитания на видове риби, вкл. такива, предмет на опазване в зоната). Рибите са нечувствителни към безпокойство от характера, който предполага реализацията на плана. Тъй като не се засягат местообитания, в които се срещат риби, то смъртност не е възможна. Въздействие върху видовете риби, птредмет на опазване в зоната, няма да има.


1032 Бисерна мида (Unio crassus)

Обитава предимно долните течения на реките и някои почти стагнантни водоеми. Ендобиосен филтратор, псамо-пело-аргирофил (песъкливо-тнинесто-глинест характер на дъното). Обикновено индивидите са разделнополови (в реките и големите езера) но популациите изолирани в стари речни мъртвици и др. по-малки стагнантни водоеми са съставени от хермафродитни форми. Полова зрялост мидите достигат след третата година. По хрилете им се развиват до 130000 яйца. Развитието протича с метаморфоза - паразитна ларва глохидиум, която се прикрепя към различни видове риби. У нас яйцата се оплождат от края на април до юни, а узряването на глохидиите в мидите и изхвърлянето им във водата продължава до август. Престояването на яйцата и глохидиите в хрилете на мидата продължава от 20 до 40 дни (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно находища на вида - в р. Ропотамо, с обилие 0.02 екз./м2. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 1479.5 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има.


4056 Безкилна спиралина (Anisus vorticulus)

Среща се в Дунавския и Черноморския водосбор – ез.Сребърна, Шабла, Аркутино, околностите на София (блатата около р. Искър), от 0 до 500 м н.в. Стагнофил (обитава стагнантни или почти стагнантни водоеми), фитофил (придържа се по водната растителност), за който характерът на дъното няма определящо значение. Обитава бистри води (според някои автори е калцифилен) на дълбочина до 0.4 - 0.6 m, като плътността достига до 1 екз./м2. Консумира растителен детрит. Има едногодишен жизнен цикъл (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на популацията в зоната.

Новоустановен в зоната вид. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната е установено едно находища на вида - блатото Аркутино, с обилие 0.03 екз./м2. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 2256 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.



Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Смъртност няма да има.


1060 Лицена (Lycaena dispar)

Сравнително дребна дневна пеперудка, разпространена в Европа и Турция. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000 м (около Копривщица) в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, R. crispus, R. aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври. Поколенията вероятно са три в зависимост от надморската височина (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 27159 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) попадат потенциални местообитания на вида (дере покрай съществуващия път, вливащо се в блато Алепу), без да се засягат пряко.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.


1065 Euphydryas aurinia

Едра дневна пеперуда, разпространена в Европа, Турция, умерения пояс на Азия и Корея. В България се среща в изолирани популации, в планините до 2100 м (Мальовица), като има и популации в ниските части на югоизточна България с надморско височина под 200 м (Източните Родопи, Странджа) и дори до морското равнище (нос Хумата между Созопол и Приморско, Резово, Варвара). Засега известен у нас от Сливенска Стара Планина, Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Странджа и южното Черноморие. Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Има едно поколение от април до юли според надморската височина. Гъсениците са черни с бели точици между сегментите, грубо окосмени с фини, разклонени шипчета и с оранжеви крачета, и се хранят с обикновено синьоглавче (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa sp.), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum). Зимува гъсеницата, която какавидира през април и често имагинира същия месец (Зингстра и кол. 2009).



Оценка на популацията в зоната.

В стандартния формуляр няма числени данни за популацията - видът е отбелязан като рядък (R). Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на вида в зоната е 11044.1 дка.



Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и нашите проучвания, в изследвания район (200 m буфер около границата на имота) липсват потенциални местообитания на вида.


Въздействия върху вида

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Отрицателно въздействие няма да има.



2. Фрагментация на местообитания.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Фрагментация няма да има.



3. Прекъсване на биокоридори.

Планът не засяга пряко местообитания на вида, вкл. такива, които биха могли да изпълняват биокоридорна функция. Прекъсване на биокоридори няма да има.



4. Безпокойство.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.



5. Смъртност.

Планът не засяга пряко местообитания на вида. Не съществува вероятност за присъствие на индивиди в строителните граници. Въздействие няма да има.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница