Доклад за състоянието на администрацията 2010 Съдържание
VI.2.Състояние на администрацията
Изтегляне 2.38 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обучения по електронно управление
- Наличие на цифрови сертификати и необходимост от закупуване на нови такива
- Регистри, поддържани от администрациите за обмен на данни с други регистри
VI.2.Състояние на администрацията
За подобряване качеството на обслужването на гражданите, увеличаване на ефективността в работата на администрацията, разширяване на възможностите за предоставяне на информация, създаване на условия за директна комуникация по електронен път бяха създадени информационните центрове, е-области и е-общини – модели на електронна администрация. Информационният център е организационен модел на принципа на „едно гише”, който се характеризира със специално изградени звена за изнесено административно обслужване. Дейността им се изразява в създаване на един „вход” и „изход” за документите, обединяване на действията по подаване на заявления за извършване на административна услуга, предоставяне на всякаква информация за нейния ход и получаване на искания документ като краен резултат от услугата. Е-области и е-общини – целта на тези модели е бързо и прозрачно обслужване на гражданите и улесняване на дейността на администрацията чрез използването на съвременни IT-технологии. Чрез интернет страницата на съответната областна или общинска администрация гражданите могат да заявяват услуги, както и да проследят движението им – при кого е тя, как се обработва и кога могат да получат отговор. Според данните в ИСПОДСА, както през 2009 г., така и през този отчетен период от типичните модели на електронна администрация най-голям е процентът на изградените Информационни центрове (40.4%). В сравнение с 2009 г. се отчита намаляване на броя на информационните центрове с 5 за администрацията като цяло. Също така с 4 по-малко са и е-областите. За сметка на това обаче е нараснал броят на е-общините общо с 8. 257 (38%) административни структури са заявили, че не изграждат модели на електронна администрация (36% през 2009 г.). 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 37: Модели на е-администрация, общ брой администрации През 2010 г. информационни центрове в централната администрация са изградили Министерството на правосъдието, Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация”, Патентното ведомство и Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”. Агенцията „Пътна инфраструктура”, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Държавната агенция за закрила на детето, Изпълнителната агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, Изпълнителната агенция по почвените ресурси и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури през 2009 г. са отчели наличието на изграден информационен център, а през 2010 г. заявяват, че няма изграден такъв.
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 38:Модели на е-администрация – ЦА 10 областни администрации (35.7% от всички) имат изграден информационен център, 13 (46.4%) работят на принципа на модела за е-област. Все още без нито един изграден модел на е-администрация са 8 областни администрации – Бургас, Разград, Силистра, Софийска, София, Търговище, Хасково и Шумен. Според данните, областна администрация Пазарджик е с изградена е-администрация от 2010 г. Анализът на отговорите в ИСПОДСА показва, че 10.7% от областните администрации имат реализирани повече от един модел на е-администрация. В тази група влизат областните администрации Велико Търново, Видин и Габрово. 66.9% от общинските администрации и районните администрации са с изградени информационни центрове, 35.5% – с изградена е-община, а 15.7% са заявили, че все още нямат изграден модел на е-администрация. С новоизграден модел на е-администрация са 15 общински администрации, в т.ч. и районни администрации – Борино, Борово, Ботевград, Кайнарджа, Кирково, Копривщица, Куклен, Лозница, Сопот, Стрелча; район Банкя, район Младост и район Студентски на Столична община, район Младост на община Варна. 65 от общо 299 общински и районни администрации използват повече от един модел на електронна администрация. Осигуряване на необходимия административен капацитет за работа по електронното управление Основна роля при въвеждането на електронно управление играе наличният административен капацитет. Според данните в ИСПОДСА с няколко пункта се е повишило осигуряването на капацитета за работа по електронното управление през отчетния период. Тук обаче следва да отчетем, че има закрити административни структури, както и новосъздадени, което до определена степен влияе на процентното съотношение за 2009 г. и 2010 г. 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 39: Осигуреност с административен капацитет за е-управлението,
Според отчетите причините, поради които не е осигурен необходимият административен капацитет са:
Според информацията в ИСПОДСА през 2010 г. обучение по електронно управление са преминали общо 735 служители от държавната администрация, което е с 490 обучени по-малко в сравнение с 2009 г., когато броят им е бил 1 225. 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 40: Служители, преминали обучение по е-управление - 2010 г., брой В ЦА през 2009 г. 740 служители са преминали обучение по електронно управление, а през 2010 едва 221. През отчетния период наблюдаваме нарастване на броя на обучените от териториалната администрация спрямо централна администрация. Анализът на данните показва също, че през 2010 г. 44% от служителите са обучени в Института по публична администрация, а 56% са преминали обученията си в други институции.
За цялата администрация през 2010 г. са издадени общо 11 351 цифрови сертификата за електронни подписи. Според заявките в ИСПОДСА е необходимо закупуването на още 8 037 такива. С всяка изминала година броят на получаваните сертификати се увеличава. През отчетния период централната администрация е получила 9 111 цифрови сертификата и е заявила необходимост от още 6 121 сертификата. За сравнение, през 2009 г. същата е получила 5 982 бр. и е заявила необходимост от още 7 866. Тук отчитаме получаването на 1 245 цифрови сертификата за електронни подписи в повече от заявеното през 2009 г. Административните структури, създадени със закон, са с най-много издадени сертификати през 2010 г. – 7 025 бр. или 77.1% от всички издадени сертификати в ЦА. Същите са заявили, че имат нужда от закупуването на още 4 244 цифрови сертификата. На изпълнителните агенции са издадени 992 бр. (10.8%) и са заявили необходимост от още 405 сертификата. Министерствата са заявили необходимост от 1 250 бр. и през 2010 г. са получили 808, което е 8.8% от всички издадени цифрови сертификати в централната администрация.
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 41: Издадени цифрови сертификати – ЦА, 2010 г. Общинските администрации са получили общо 1 747 сертификата или 78.0% от издадените за териториалните администрации (2 240 бр. през 2010 г.; 2 111 през 2009 г.) и са заявили необходимост от още 1 588 бр. Тук следва да се отбележи, че в повечето случаи, цифрови сертификати са налични в дирекции „Финанси”, „Човешки ресурси” и „Деловодство”. В общинската администрация на община Самуил например, електронен подпис има единствено кмета на общината. 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 42: Издадени цифрови сертификати – ТА, 2010 г. Постигнат е напредък и значително нарастване на броя на администрациите, които приемат и изпращат електронно подписани документи. През 2009 г., 100 (17.8%) административни структури от цялата администрация са заявили, че не приемат/изпращат електронно подписани документи. През 2010 г. тези администрации са 72 (12.2%) от общо 590 административни структури. 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 43: Администрации, работещи с електронно подписани документи, брой Причините за съществуването на администрации, които все още не са в състояние да приемат/изпращат електронно подписани документи са:
Много важен момент от реализацията на електронното управление е поддържането на регистри, чрез които да бъде възможно предоставянето на задължителни данни при обмен и интеграция с други регистри. Според отчетите в ИСПОДСА, 10 административни структури повече от 2009 г. са заявили през 2010 г., че поддържат регистри. Нарастнал е и броят на структурите, които не поддържат регистрови данни (149 през 2009 г.; 166 през 2010 г.). 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 44: Поддържане на регистри за предоставяне на задължителни данни, брой администрации 36.2% (38 администрации) от структурите на ЦА са заявили, че през отчетния период не поддържат регистри за предоставяне на задължителни данни при обмен и интеграция с други регистри. Изпълнителните агенции, които поддържат цифрови данни съставляват 21.8% от структурите в ЦА, поддържащи регистрови данни, 20.9% са административните структури, създадени със закон и 12.9% са министерствата и администрацията на МС. 
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 45: Процентно съотношение на броя на структурите от ЦА, поддържащи регистри Важно е да се отбележи, че 357 структури от ТА (73.6% от всички) поддържат регистрови данни като процентът на неподдържащите е по-малък от ЦА (26.4%). Според отчетните данни в ИСПОДСА, общинските администрации са с най-висок дял (43%) спрямо останалите структури на териториалната администрация. На второ място са специализираните териториални администрации (20%).
Източник: Администрация на Министерския съвет Графика VI 46: Процентно съотношение на броя на структурите от ТА, поддържащи регистри Все още има административни структури, които не поддържат регистри със задължителни данни за обмен с други регистри, като например Министерството на правосъдието (МП), което е посочило като причина липса на финансови средства, Агенцията за енергийна ефективност – поради липса на технически средства, Агенцията за държавна финансова инспекция – поради липса на административен капацитет. В централната администрация броят на тези структури е 38 от общо 105, а в териториална – 128 от 485. Като причини за неподдържане на такива регистри, администрациите посочват:
През септември 2010 г. в МТИТС стартира проект „Развитие на административното обслужване по електронен път”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд. Една от основните дейности по проекта предвижда реализацията на вътрешно-административни услуги между ключовите регистри в държавата. В рамките на проекта ще бъдат разработени и тествани референтни модели на централна и общинска администрация. По този начин централните и общинските администрации биха могли да използват натрупания опит и общите „инструменти и модели за софтуер” в собствените си системи за електронно обслужване. Това ще доведе до повишаване на ефективността и ефикасността на съответната администрация. Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 2.38 Mb. Сподели с приятели:
|
