Доклад за състоянието на администрацията 2010 Съдържание



страница21/34
Дата04.11.2017
Размер2.38 Mb.
#33884
ТипДоклад
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   34

IV.4.Регулаторни режими


През 2010 г. са предприети редица действия във връзка с осъществяването на политиката за по-добро регулиране, целяща подобряване на бизнес средата. Инициативите и усилията са насочени към облекчаване и подобряване на административното регулиране чрез идентифициране и отмяна на ненужни регулаторни режими; регламентиране на оценката на въздействие на нормативните актове; подобряване на административното обслужване чрез развитие на електронното управление; редуциране на изискванията и задълженията за информиране от страна на бизнеса; аналитичен преглед на съществуващата практика за регулиране на бизнеса на местно ниво.

С решение на САР от 11 февруари 2010 г., наред с инициативата за изграждане на модерна държавна администрация чрез осъвременяване на нейната организация, е стартиран и цялостен преглед на регулаторните режими с цел облекчаване на достъпа, повишаване на качеството и постигане на ефикасност на публичните разходи. Предмет на анализ е необходимостта от съответното регулиране, броя и вида на изискуемите документи, възможностите за набавяне на необходимата информация по служебен път. Основната цел е идентифициране на мерки за намаляване на бюрокрацията, респективно времето и цената, свързани с прилаганото регулиране.

За изпълнение на националните ангажименти по Програмата за действие на Европейската комисия за намаляване на ненужния административен товар от съществуващото законово устройство в ЕС, по инициатива на МИЕТ е разработен План за действие за постигане на националната цел за намаляване на административната тежест, свързана със задълженията за информиране, с 20 на сто до края на 2012 г. Планът е приет с РМС №235/23.04.2010 г. Документът има съществен принос по отношение на политиката за по-добро регулиране и за по-добра бизнес среда. В него са заложени 135 мерки, съдържащи предложения за отмяна или облекчаване на регулаторни режими. Всеки 3 месеца МИЕТ докладва на МС за изпълнението на плана. За 2010 г. са планирани общо 89 мерки за намаляване на административната тежест, разпределени в групи съгласно „петкомпонентния модел за опростяване на административната тежест:

  • обмен на информация между институциите;

  • подаване на сведения по електронен и мрежов път;

  • премахване на задължения за информиране;

  • разработване на инструкции;

  • опростяване на терминологията;

и

  • комплексни мерки.“

От планираните 89 мерки, 39 (43.8%) са изпълнени; 42 мерки (47.2%) са в процес на изпълнение; трета група са в процедура на междуведомствено съгласуване и предстои внасянето им за разглеждане в МС, а четвърта група мерки са свързани с актуализиране на подзаконови нормативни актове, след като Народното събрание приеме проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. За 2011 г. е планирано да бъдат изпълнени 41 мерки, а до края на 2012 г. още 5.

Предвижда се най-чувствително да намалее административната тежест след изпълнението на мерките през 2011 г. – общо около 17% от цялото очаквано 20-процентно намаление до края на 2012 г. Освен законодателните инициативи, които осигуряват правната рамка на електронното подаване и обмен на информация, се предвижда да бъде създадена и техническа възможност за тяхното практическо осъществяване.

За да се обобщи и систематизира регулаторната политика на правителството, насочена към подобряване на бизнес средата, е приета Програма за по-добро регулиране 2010-2013 г. (Програмата) (приета с РМС №361/01.06.2010 г.). Тя е изготвена в съответствие с целите по основополагащите политически документи на Европейския съюз и в унисон с водената от правителството политика. При нейното разработване е спазен принципът на приемствеността. Насочена е към постигане на устойчива и добра регулаторна среда при отчитане на новите реалности пред бизнеса в условията на икономическа криза. Засиленият диалог между заинтересуваните страни е в основата на реализирането на поставената цел. Новата програма включва ангажиментите на страната в сферата на регулаторната политика, произтичащи от членството в ЕС, и отразява добрите практики на други страни-членки (Документ, изготвен от правителствата на Дания, Нидерландия и Великобритания – „Интелигентното регулиране. По-чист, по-справедлив и по-конкурентен Европейски съюз”).

Основният принос на програмата е поставянето на „крайните потребители” в центъра на процеса на разработване на политиките чрез разбиране на техните потребности, привличане на техните идеи и изтъкване важността на техния принос. С нея се осигурява „отворена врата” към правителството за идеите и проблемите на бизнеса и неправителствения сектор като пътят от внасянето на въпросите за разрешаване в администрацията на Министерския съвет до поставянето на тези въпроси за обсъждане на политическо ниво е максимално кратък. За първи път отговорността за качеството на бизнес средата се споделя и с бизнеса, и с неправителствения сектор.

Основната цел на Програмата е подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността на българската икономика. Осигуряването на добра регулаторна среда е условие за постигането на тази цел. Добра регулаторна среда означава наличие на качествена нормативна уредба в областта на регулирането, включително на системата от държавни и други такси, администрирани от определени със закон юридически лица; компетентна, ефективна и почтена държавна администрация, която осъществява регулаторната дейност и административното обслужване, както и работеща система за мониторинг, контрол и отчет на регулирането.

За организирането на систематични действия по реализацията на основната цел на програмата са определени три специфични цели:



  • Подобряване на административното регулиране – Програмата предвижда отмяна на нецелесъобразните регулаторни режими, които се съдържат в нормативната уредба и не произтичат от правото на Общността. Предвидено е също така да бъдат изследвани и реализирани възможностите за ограничаване на обхвата на режими, цялостната отмяна на които е нецелесъобразно. Тези действия се осъществяват при изпълнението на законодателната програма на правителството.

При разработването на Програмата е констатирана необходимостта от изготвяне на нова политика за таксите. Този извод е резултат на следните обстоятелства:

  • действащата нормативна уредба за таксите е остаряла и не отговаря на обществените отношения в държава с пазарна икономика;

  • необходима е нова правна рамка за определяне размера на събираните такси и за гарантиране целесъобразното разходване на събраните средства;

  • липсва регламентация за таксите, които се събират от браншови и съсловни организации.

Проблемът може да бъде решен само посредством подготовката и приемането на нов закон за таксите, каквато мярка е предвидена. Програмата предвижда и мерки по премахване на продължаващата практика местната власт да администрира незаконосъобразни регулаторни режими.

  • Оценка на въздействието на нормативните актове – Програмата поставя акцент върху оценката на въздействието на нормативните актове като инструмент за постигане на оптимални резултати от регулирането. През 2010 г. е извършена последваща оценка на въздействието на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) от Световната банка. Изготвени са доклади от МП, съдържащи последваща оценка на въздействието на Наказателно-процесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс, Закона за частните съдебни изпълнители, Закона за съдебната власт.

Отчитайки икономическите реалности и с оглед ограничените финансови ресурси, беше изготвен списък от закони, на които да бъде извършена оценка на въздействието през 2011 г. Списъкът е съгласуван с всички министерства, национално представените организации на работодателите и с Икономическия и социален съвет. Включените в списъка закони са основно в сектор „строителство”, който съществено влияе върху бизнес средата в страната. Освен това, този сектор е най-засегнат от икономическата и финансовата криза и най-обременен с регулаторни режими, които затрудняват осъществяването на инвестиционната дейност и подобряването на бизнес климата. В бюджетите на МРРБ и МИЕТ са предвидени средства за извършване на оценка на въздействието на законите в размер общо на 140 000 лв.

В тази връзка е целесъобразно да се разработи цялостна концепция за въвеждането на оценката на въздействието в българското право в съответствие с добрата европейска практика, която би следвало да бъде нормативно уредена в общ акт, напр. в Закона за нормативните актове.

  • Подобряване на административното обслужване чрез въвеждане на електронното управление – За да бъдат ангажирани всички компетентни органи в осъществяването на тази политика, Програмата предвижда да се създаде механизъм за мониторинг и контрол. Предлага се да бъде създаден Съвет за електронно управление с цел подобряване на междуведомствената координация на политиката, проектите, инициативите и за подпомагане на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съветът ще осигурява необходимата подкрепа на институциите за реализиране на електронното управление.

Планът за намаляване на административната тежест, Планът за оптимизация на държавната администрация и Програмата за по-добро регулиране осигуряват изцяло политиката за подобряване на регулаторната среда. Чрез тях се осъществява изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС, извършването на преглед и анализ на регулаторните режими и реализирането на обратната връзка бизнес – правителство.

По отношение на институционалното осигуряване на политиката за по-добро регулиране са направени промени във функциите на дирекция „Икономическа и социална политика” (сега дирекция „Стратегическо развитие и координация" – ДВ, бр. 25/2011 г.): от администрацията на Министерския съвет, които включват подпомагане разработването на политиката за по-добро регулиране, мониторинг и координиране на изпълнението на мерките по Програмата за по-добро регулиране. Разполагането на тези функции на най-високо административно ниво е обусловено от хоризонталния характер на регулаторната политика.

За подпомагане координацията и мониторинга на Програмата, с акт на Министерския съвет е създадена междуведомствена работна група която включва представители на АМС и на ключовите по програмата ведомства – МИЕТ, МП, МФ и МТИТС. Междуведомствената работна група и дирекция „Стратегическо развитие и координация” образуват препоръчаното от Световната банка „звено за по-добро регулиране” (доклад „Административни и регулаторни бариери пред бизнеса”, юли 2010 г.). Изградена е мрежа от експерти, определени от всяко едно министерство, в чиито функции са предвидени конкретни ангажименти, свързани с изпълнението на Програмата.

В резултат на анализ на пропуските в действащия ЗОАРАКСД и проблемите при прилагането му, и в отговор на препоръките в доклада на Световната банка от 2010 г.във връзка с извършената последваща оценка на въздействието на закона, МИЕТ разработи проект на ЗИД на ЗОАРАКСД.

Към 31.12.2010 г. законопроектът е на етап приключена съгласувателна процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА).

Законопроектът предвижда таксите, събирани от административните органи във връзка с издаване на лиценз за извършване на стопанска дейност, регистрация на стопанска дейност, издаване на разрешение и удостоверение, както и всички други такси, свързани с регулирането и контрола на стопанската дейност, да се определят по единна методология според разходите за услугата. Проектът предвижда също да се създаде и информационна система, в която да бъдат включени всички регулаторни режими и изискванията за тях. Приходите от събраните такси ще могат да се ползват за повишаване качеството на предоставяната услуга, но не и за допълнително материално стимулиране на служителите в администрациите.

Предвижда се да заработи публичен, безплатен електронен информационен регистър на регулаторните режими, съдържащ информация за документите, таксите и компетентният орган по съответния режим. В публичния регистър, в отделен раздел ще се вписват лицата, подали заявление за издаване на лиценз и ще се отбелязва движението на преписката по издаване на лиценз. Проектозаконът въвежда мълчаливо съгласие за регистрационните режими.

За да се очертаят основните тенденции, насоки и проблеми в политиката за по-добро регулиране, в настоящия доклад се отчитат и анализират извършените промени от администрациите по отношение на регулаторните режими и качеството на предоставяните административни услуги през 2010 г.

Промени в регулаторни режими, произтичащи от директиви и регламенти на ЕС, са направени от администрациите във връзка с необходимостта от транспониране на европейското законодателство и изискванията за уеднаквяване на секторните и регионалните политики на територията на ЕС.

През 2010 г. на ниво централна администрация са извършени промени в регулациите от МРРБ във връзка с Директива 89/106/ЕС; от МОСВ във връзка с Европейска директива за управление на риска от наводнения 60/2007/ЕС; от Изпълнителната агенция „Железопътна администрация” в съответствие с Директива 2008/110/ЕО от 16.12.2008 г.

      1. Нововъведени режими


През 2010 г. са въведени два лицензионни режима (колкото и през отчетната 2009 г.) – издаване на лиценз за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (чл.15, ал.3, т.8 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия) от Агенцията за ядрено регулиране и специално разрешително за риболов на калкан, съгласно Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Нововъведените регистрационни режими са 22 (36.7% от всички нововъведени режими) (34 през 2009 г.). От административните структури на централно ниво са въведени следните режими:

  • регистрация на агенции за кредитен рейтинг от Комисията за финансов надзор;

  • режим за вписване и отписване на риболовни кораби от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури;

  • регистрационен режим по чл.96, ал.4 от Закона за културното наследство и по чл.7а от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения от МК.

Нововъведените разрешителни режими са 25 (41.7% от всички нововъведени режими) и броят им е значително по-малко от въведените през 2009 г. (40 нововъведени режима). През 2010 г. в структурите на ЦА са извършени промени в Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”; МЗХ; МИЕТ и МОСВ. В структурите на ТА най-много разрешителни режими са въведени във връзка със Закона за устройство на територията, Закона за общинската собственост и Закона за туризма.

Броят на нововъведените съгласувателни режими е 11 – главно от СТА.

Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика IV 28: Въведени регулаторни режими

      1. Облекчени режими


Облекчени са 16 регулаторни режима чрез намаляване броя на изискуемите документи. Промени са направени от МЗ (облекчен един разрешителен режим), МЗХ (облекчен един лицензионен режим), МИЕТ (облекчен един регистрационен, два удостоверителни и един уведомителен режим), МОСВ (два режима по Закона за управление на отпадъците - преобразуван е разрешителният режим за дейностите по транспортиране на опасни отпадъци в регистрационен режим и е премахнат режимът по издаване на санитарно удостоверение за дейности с опасни отпадъци за лица, които не извършват дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина, или свързана с тях изследователска дейност от министъра на здравеопазването или от съответната РИОКОЗ), Агенцията за хората с увреждания и Агенцията по заетостта са облекчили по един регистрационен режим. Изпълнителната агенция „Железопътна администрация” набавя документите за издаване на удостоверение за заемане на длъжност и за издаване на удостоверение от последния положен проверочен изпит по служебен път.На ниво ТА промени са предприети от областната дирекция „Земеделие” – Варна по отношение облекчаване на един регистрационен режим. Общинската администрация Пазарджик е намалила броя на изискуемите документи по чл.50, ал.3, т.1 и чл.53, ал.1, т.6 от Закона за туризма. Регионалните центрове по здравеопазване (СТА) облекчават регистрационен режим като изискват информация и проверка по служебен път.

Облекчените регулаторни режими чрез съкращаване на сроковете са 21 на брой. От структурите на ЦА са облекчени 13 режима. Промени са предприети от МЗ, МЗХ, МИЕТ, МОСВ, МРРБ, МК, в т. ч. съкращаване на сроковете за провеждане на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), чрез намаляване на срока за произнасяне с решение след провеждане на общественото обсъждане от 3 месеца на 45 дни.

Облекчените регулаторни режими чрез намаляване на таксите са 8 през отчетната година. На ниво ЦА промени са извършени от МВР, МВнР (не се събират такси за извършване на услуга по издаване на дипломатически и служебни паспорти), намалена е таксата при издаване на удостоверение за регистрация и за промяна на регистрация от Службата по трудова медицина.

На ниво ТА промени в такси са извършени от общинските администрации в общините Венец, Криводол, Сливен.



През 2010 г. промени в регулаторни режими чрез удължаване валидността на актовете са извършени от 5 администрации.

      1. Отменени режими


През разглеждания период 12 общински администрации изрично са отменили лицензионни режими, регламентиращи търговията със спирт и спиртни напитки и с тютюн и тютюневи изделия. В някои общини тези режими са въведени като разрешителни.

През 2010 г. 12 регистрационни режима са прехвърлени от Националната служба по зърното и фуражите към Националната ветеринарномедицинска служба. Броят на отменените режими е 10. Промени са предприети от МЗХ и МТИТС. На ниво ТА с решение на Върховния административен съд е отменен регистрационен режим за преместваемите обекти и рекламната и информационната дейност на територията на община Бургас. Община Трекляно е отменила регистрацията на търговската дейност на територията на общината. От регионалните центрове по здравеопазване отпада регистрацията на оптиките. Премахнати са разрешителния режим за опасните отпадъци и регистрационният режим за неопасните отпадъци за извършване на дейностите по събиране и временно съхраняване на отпадъци на мястото на образуване.

Общо през отчетния период са отменени 31 разрешителни режима (за 2009 отменени са били 77). Структури на ЦА са отменили: издаването на разрешение за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение (Агенцията за ядрено регулиране); одобряването на изкупвачи и първи преработватели на енергийни култури (МЗХ); 2 режима (МВР). Областните администрации не отчитат отменени разрешителни режими, а от общинските административни структури са отменени разрешителни за търговия с тютюн и тютюневи изделия.

Съгласувателните режими, които са отпаднали през 2010 г. са 3.

Отпаднали са и 2 удостоверителни режима.

Източник: Администрация на Министерския съвет

Графика IV 29: Отменени регулаторни режими, брой

През отчетната година 21 от общо 590 администрации (3.65%) са инициирали промени в подзаконови нормативни актове в съответствие със ЗОАРАКСД (за 2009 г. – 6.93% от общо 563 администрации).

Повечето администрации (68.64%) са посочили, че огласяват публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност (съгласно чл.6, ал.1 от ЗОАРАКСД). Основните методи за информиране са главно чрез електронен достъп до услуги и нормативни документи, както и чрез създадения и администриран от Министерски съвет Портал за обществени консултации (www.strategy.bg). Най-използваните средства за огласяване са чрез интернет страницата на конкретната администрация, чрез поддържаните електронни регистри, брифинги, бюлетини, организиране на кръгли маси, средства за масово осведомяване, информационни центрове, информационни табла. Като причина за неогласяване на следваната политика администрациите, дали отрицателен отговор посочват, че не се осъществява дейност по смисъла на ЗОАРАКСД. Практика да използват публични регистри имат 47.5% от администрациите при извършване на служебните си ангажименти. Най-често използваните са Търговският регистър, регистър БУЛСТАТ (ЕИК), Имотният регистър, ЕСГРАОН и др., които са регламентирани в специалните закони. За осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията някои от регистрите са публични.





Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница